№ 43
гр. ****, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20211420200475 по описа за 2021 година
Л. В. Л. от гр.****, ****, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 21-0967-000501
от 07.04.2021г. на Началник група към ОД на МВР - гр.****, С-Р ПП ****, с което на
основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП , и са наложени две административни наказания
както следва: ГЛОБА в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца, за извършено нарушение на чл.21, ал.1, от
ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Г.З. въз
основа на наведени аргументи за допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон се иска отмяна на НП.
Ответникът по делото с придружителното писмо ангажира становище в
подкрепа на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
На 24.03.2021г. в 20:18 часа в гр.**** на ул.”Илинден”, до бензиностанция
„Делукс“ с посока на движение към бул. Васил Кънчов е било засечено движението на
лек автомобил“БМВ 335 Д“ с peг. № **** собственост и управляван от Л. В. Л. с
измерена скорост 111 км/ч при максимално допустима за населено място 50 км/ч.,
установената скорост след приспаднат толеранс от - 3%, е възприета като - 108км/ч. с
установено – превишение от 58км/ч. Нарушението било установено със система за
1
мобилен видеоконтрол TFR1M № 611, и запаметено в клип №9921 с точна дата, час и
координати по GPS, като установената скорост е показана и видяна от водача.
Последвало съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
№372404 Серия GA за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, от служителя на С ПП –
мл.автоконтрольор - Т. Г. Т. в присъствието на св.Ян. Д. Й. свидетел по акта, и в
присъствието на нарушителя Л. В. Л., на който бил връчен препис от АУАН, и
последният подписал.
АНО след преценка на събраните по преписката доказателства въз основа на
АУАН издал НП № 21-0967-000501 от 07.04.2021г. на Началник група към ОД на
МВР - гр.****, С-Р ПП ****, с което приел, че жалбоподателя Л., е нарушил чл.21
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП и е наложил кумулативните
административни наказания - ГЛОБА в размер на 750 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от АУАН, НП № 21-0967-
000501 от 07.04.2021г. 2бр.снимки, Протокол №3-13-20 за проверка на полицейска
техника, Протокол рег.№ 967р -164 от 26.03.2021г. по чл.10 ал.1 от Наредба №8121з -
532/2015г., Извлечение от сайта на МВР, Заверено копие на удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №10.02.4835, Заповед № 8121з-515 от 14.05.18г., и
останалите приложени по делото и ведно с административната преписка доказателства,
както и от показанията на свидетелите: Ян. Д. Й. и Т. Г. Т..
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана
по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните
съображения:
При извършената проверка касателно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон настоящата инстанция констатира, че Наказателното
постановление и АУАН са издадени в предвидената от закона писмена форма, и са
съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по ЗДвП, видно от
приложеното с адм.преписка заверено ксерокопие от Заповед №8121з – 515 от
14.05.18г. на Министъра на МВР издадена на основание чл.189, ал.1 и ал.4 от ЗДвП,
като е налице редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
С промените в Закона за движение по пътищата, бе преодоляна празнотата
относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на
нарушения, като беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани
технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са: /уреди за контрол,
които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни –
2
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес/, като в конкретният случай нарушението е било заснето
именно с такава - система за мобилен видеоконтрол TFR1M №611. Същевременно
обаче по силата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Видно от представените като писмено доказателство по делото Заверени копия
на удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, Писмо и
Заверено копие на Протокол от проверка №3-13-20 Използваната система за мобилен
видеоконтрол TFR1M №611, е била одобрена по реда на Закона за измерванията и
притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване, като в НП е посочен
само индивидуалният номер на техническото средство, което съобразно данните в
протокола за последващата метрологична проверка съответства на типът одобрение
средство за измерване. Като системата за видеоконтрол е одобрена и проверена през
месец май на 2020г., за което е издаден посочения Протокол №3-13-20/05.05.20г. от
проверка, като периодичността на проверката на лазерни скоростомери е една година.
Използваната система за мобилен видеоконтрол TFR1M №611 е регистрирала
грешка при измерване на скоростта от 111 км/ч в рамките на 3 км/ч. За това и след
приспаднат толеранс от - 3%, е възприета като - 108км/ч. с установено - превишение
от 58км/ч. при допустима за населеното място от 50 км/ч, което приспадане е в
полза на нарушителя.
В допълнение съдът следва да посочи, че е приложен задължителния в случаите
на ползване на мобилна АТСС, Протокол рег.№ 967р -164 от 26.03.2021г. по чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з -532/2015г. на МВР, касаещ датата на нарушението -
24.03.2021г., посредством който се установява мястото на извършване на контрола,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др.
По делото като писмено доказателство са представени и ксерокопия на 2бр.
снимки/л.7-8/., изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че
посочената скорост е била засечена на 24.03.2021г. в 20:18 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената
скорост е № **** собственост и управляван от Л. В. Л., което се установява
безпротиворечиво и от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по
АУАН. При това доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, координати по GPS, то същите се явяват веществено доказателство
по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
3
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено
нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят Л. В. Л. е
правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със
своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21
ал.1 от ЗДвП, да избира определена скорост и спазва ограниченията за скорост при
управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е
спазил.Нещо повече въпреки това си съзнание си е позволил да се движи в населено
място и със скорост над разрешената от ЗДВП като по този начин е застрашил
обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е
характера на извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е
превишил скоростта за движение с 58км/ч., (съгласил се е с настъпването на
последиците).
От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се
достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин
фактическите констатации, изложени в АУАН и НП въпреки наведените от
процесуалният представител на жалбоподателя съображения, за неправилно описана
фактология и нарушения на процесуалния и материалният закон, каквито не се
установиха.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от
жалбоподателят е бил засечен на посоченото място в гр.**** на ул.”Илинден”, до
бензиностанция „Делукс“ с посока на движение към бул. Васил Кънчов да се движи с
посочената скорост от - 108км/ч. и то при допустима в рамките за населеното място
скорост от 50 км/ч.
Следва да се отбележи и че нарушението е квалифицирано, като такова по чл.21
ал.1 от ЗДвП и на основание по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП., е наложена адекватната към
датата на извършване на нарушението и издаване на НП санкция. Правилно
наказващият орган отчитайки нормата на чл.3 ал.1 от ЗАНН, съгласно която „за всяко
административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила в
момента на извършването му” е определил и размерът на наложената санкция в
размера установен от нормата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, в редакцията на закона
актуална към датата на нарушението - /ДВ. бр.101от2016г. в сила от 21.01.2017г./,
съгласно, която „за превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място над 50 км/ч, водачът се наказва с глоба от 700 лева и три месеца ЛПУ, като
за всеки следващи 5 км/ч, превишаване над 50 км/ч, глобата се увеличава с 50 лева”
като на жалбоподателя Л. В. Л., е наложено наказание глоба в размер на 750 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. Следователно, деянието, за
което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за
наказуемо и е санкционирано с относимата санкция.
4
Санкционната разпоредба е предвидила това по вид и размер наказание, само за
нарушителите – физически лица, тъй като административнонаказателната отговорност
е лична и субект на нарушението по ЗДвП, може да бъде само физическо лице, като
глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.
Не на последно място настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай по отношение на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и
липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на
правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена
опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на
безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на
контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост.Не се констатираха
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила каквито се твърдят от
процесуалният представител на жалбоподателя, поради което и съобразно изложените
доводи съдът счете, че атакуваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0967-
000501 от 07.04.2021г. на Началник група към ОД на МВР - гр.****, С-Р ПП ****,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0967-000501
от 07.04.2021г. на Началник група към ОД на МВР - гр.****, С-Р ПП ****, с което на
Л. В. Л. от гр.****, ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДВП,/Закона за движение по пътищата/, са наложени на основание чл.182 ал.1 т.6 от
ЗДвП административни наказания ГЛОБА в размер на 750 /седемстотин и петдесет/
лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за 3 месеца, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/дневен срок от
уведомяването пред Врачански административен съд.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5
6