РЕШЕНИЕ
Номер 40523.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500715 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 563/24.06.2020 г. по гр. д. № 1767/2019 г. на Великотърновския районен
съд (ВТРС), с което е осъден П. Т. П. , ЕГН: **********, гр. В Т , ул. „М Г “ № , да
заплати на ищцата А. И. П., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „Д. Б.“ № ., сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищцата в
резултат от ухапване от кучето на М. П. Т., ЕГН: ., непълнолетна към момента на деликта
дъщеря на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането,
09.03.2019 г., до окончателното изплащане. Така предявеният иск между същите страни за
същото вземане е отхвърлен от първоинстанционният съд частично: за разликата над 1500
до 2000 лв., като неоснователен и недоказан. Освен това районният съд е осъдил А И П да
заплати на П.Т. П съдебно-деловодни разноски.
По делото е постъпила въззивна жалба от П. Т. П. , гр. Велико Търново, в която се
навеждат доводи за неправилност на така постановеното решение на ВТРС. Релевира се
доводът, че кучето е било избягало, като това обстоятелство било екскулпиращо
(оневиняващо) за Пл. П. Моли се Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да отмени
атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли така предявения иск, а в
условията на евентуалност – понеже присъденото обезщетение не било „справедливо“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД – да отмени частично решението и да постанови ново, с което да
присъди по-малко обезщетение. Претендират се и разноски в двете инстанции.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
1
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
От извлечението от акт за раждане (л. 31 от п. д.) се установява, че П. Т. П. , ЕГН:
**********, е баща, а Р. В. И., ЕГН: ., е майка на М. П. Т. ЕГН: ... От заверения препис на
паспорт № 6252/05.08.2012 г. (л. 72 от п. д.) е видно, че М. П. Т. е собственик на мъжко куче,
Ч., родено на 05.08.2012 г., порода английски кокер шпаньол. От разпита на св. Р. И. и на
П.И. в о. с. з. на 25.10.2019 г. се доказва, че за кучето се грижат Р. И., М. Т. и П. П., които
живеят заедно в гр. В. Т., ул. „М. Г.“ № ...Впрочем, това се признава и от ответника в
отговора на исковата молба.
На 09.03.2019 г. около 10:30 ч. в гр. В. Т., ул. „М. Г“ № А И П била ухапана веднъж в
задното дясно бедро и втори път в седалището от въпросното куче Ч, което било изтървано
от жилището на собственицата му и излязло навън. От ухапванията се скъсал панталона на
П. Нападението на кучето било преустановено, след като К П К, живеещ в същата сграда, се
притекъл на помощ на А И П. Тези обстоятелства се установяват посредством разпита на К
К в о. с. з. на 24.01.2020 г., който е бил пряк очевидец на случилото се. Същите факти се
потвърждават от разпита на ЛЙ-Д в о. с. з. на 29.11.2019 г., и то косвено, тъй като
последната възпроизвежда обстоятелства, които не възприела пряко. Впрочем, всичко това
потвърждава и доизяснява от приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение и
от двете съдебно-медицински експертизи (СМЕ).
След инцидента А. Ил. П посетила МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико
Търново, видно съдебно-медицинско удостоверение № 4/11.03.2019 г. (л. 8 от п. д.). От
същото писмено доказателствено средства следва, че П е имала разкъсно-контузни рани с
кръвонасядане и оток по дясното седалище, получени в резултат от предмет с изразен ръб и
връх, каквито са кучешките зъби, и по начин и време тези увреждания е възможно да се
получени така, както ги описва А П. Д-р Н. Г е заключил, че по този начин П е получила
временно разстройство на здравето, което не е било опасно за живота ѝ.
Всичко това по-късно се потвърждава и от СМЕ от 26.11.2019 г. Във връзка с това д-р
Б. Г уточнява още, че П е имала две разкъсно-контузни рани с диаметър 2-3/0.2 см., изразен
оток на меките тъкани, придружени с хематом с размер около 6 см. От СМЕ се установява и
че лечението на тези телесни увреждания е продължило около 20 дни. Вещото лице заявява
още, че при прегледа е установило видим белег на десния голям седалищен мускул ( gluteus
maximus) с размер 0.5/2 см. и друг, по-малък белег, с диаметър около 0.5 см. Д-р Г сочи, най-
2
сетне, че описаните от П увреждания по време, място и начин на ухапване от куче,
действително биха могли да се получат така.
ВТОС, обаче, не кредитира СМЕ от 26.11.2019 г. в частта, с която се приема, че АП е
получила увреждане на седалищния нерв. Във връзка с това въззивният съд дава вяра на
СМЕ от 10.03.2020 г., от която се установява, че увреждането на седалищния нерв през
април 2019 г. не е следствие от ухапването през март същ. г. Вещото лице по втората
експертиза е специалист – невролог, поради което съставът на съда приема, че именно
неговото заключение е меродавно в случая, а именно, че нервът на Паунова е бил увреден
поради дископатията ѝ.
По правото:
ВТОС намира, че ВТРС е бил сезиран с иск по чл. 50 ЗЗД от А. И. П. срещу П. Т. П. ,
с който се иска ответникът като лице, под чийто надзор се е намирало кучето, да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ухапване от кучето Ч. на 09.03.2019 г. около 10:30 ч. в
гр. В. Т., ул. „М. Г.“ №.“, ведно със законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на
увреждането до окончателното изплащане. Предмет на въззивното производство е само
претенция на А. П. в размера до 1500 лв., тъй като решението на първоинстанционния съд в
частта, с която е отхвърлил претенцията за разликата над 1500 до 2000 лв., е влязло в сила,
тъй като не е било обжалвано от П.
А. И. П. обосновава претенцията с обстоятелството, че макар и кучето Ч. да е
собственост на М. П. Т., който към момента на инцидента е била непълнолетна, за
ухапването от кучето отговорност следва да понесе П. Т. П. , тъй като същият е лице, под
чийто надзор се е намирало кучето. Ответникът възразява срещу иска, като отрича ищцата
да е била ухапана, а осен това релевира довод, че кучето е избягало, поради което той не
следвало да отговаря за него.
За да е основателен така предявеният иск, ищцата трябва да докаже, че е била ухапана
от кучето Ч., от което е претърпяла неимуществени вреди (болки и страдания), както и че
кучето е било под надзор на ответника. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна, поради
което вината не е елемент от фактическия състав (арг. от чл. 50, изр. 2 ЗЗД). Ответникът е
този, който носи доказателствена тежест, за да докаже, че обстоятелствата, които изключват
неговата вина, напр., че ищцата предизвикала ухапването от кучето, като го е дразнила.
Противоправността е юридически въпрос, който следва от подвеждането на установените
факти под правните норми. Основателността на искането за присъждане на законна лихва се
обоснова с изискуемостта на парично вземане, което не е погасено (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
3
ВТОС намира, че първият елемент от състава на чл. 50 ЗЗД е положително доказан:
на 09.03.2019 г. около 10:30 ч. в гр. В. Т., ул. „М. Г.“ № .А.П. е била ухапана два пъти от
кучето Ч.веднъж в задното дясно бедро и втори път в седалището. Това следва освен от
разпита на св. К.К. и на св. Л. Й.-Д., но също така и от съдебно-медицинско удостоверение
и двете СМЕ. Второто обстоятелство по делото също е надлежно установено: ищцата е
претърпяла морални вреди от ухапването , изразяващи се в болки и страдания. Третият
юридически факт по делото също така е доказан като несъмнен: кучето Ч.се намира под
надзор на П. П.. Това се признава в отговор на исковата молба от самия ответник. Освен
това се установява от разпита на св. Р. И.и на св. П.И..
Въззивният съд счита, че П. П. е този, който упражнява надзор на вещта (кучето), тъй
като именно той, дъщеря му и майка , които живеят заедно и са едно семейство, са тези,
които се грижат за възпитанието и отглеждането на кучето. Оплакването, че В. П. и П. И. са
„изпуснали“ куче по „небрежност“, не е основание да се приеме, че са упражнявали надзор
на чуждото куче. Доводът за екскулпиране на П., поради това че кучето е избягало, е също
несъстоятелен: Съгласно чл. 50, изр. 2 ЗЗД надзирателят на животното носи отговорност за
него и когато то е избягало или се е изгубило. Следователно, тази отговорност е обективна и
дори ответникът да докаже, че е положил най-голямата грижа, за да не избяга кучето, той
пак би могъл да понесе отговорност за него, ако това се случи. Впрочем, възражението за
съпричиняване също не е било доказано, тъй като по делото липсват каквито и да било
данни ищцата да е предизвикала нападението на кучето.
С оглед на изложеното ВТОС приема, че са налице всички основания, за да се понесе
отговорност по чл. 50 ЗЗД от П. П. спрямо А. П.: ухапване от куче, под надзор на ответника,
което е причинило неимуществени на ищцата. Размерът на неимуществените вреди следва
да се определи по справедливост от съда на основание чл. 52 ЗЗД, като в случая той възлиза
на 1500 лв. Във връзка с това въззивният съд взе предвид както характера на нараняванията
на ищцата: две разкъсно-контузни рани с диаметър 2-3/0.2 см., изразен оток на меките
тъкани, придружени с хематом с размер около 6 см., така и необходимият период за
оздравяването : около 20 дни, а също така оставените белези на десния голям седалищен
мускул: единият – с размер 0.5/2 см., а другият – около 0.5 см.
Понеже в полза на А. П. съществува вземане от непозволено увреждане в размер
1500 лв., което е изискуемо от дена на извършването му: 09.03.2019 г. по арг. от 84, ал. 2
ЗЗД, от една страна, и предвид на това че П. П. не е представил доказателства за
погасяването на този дълг, по арг. от противното на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът трябва да
приеме, че дългът не е погасен, от друга страна, следователно, П. дължи на П. да заплати и
законна лихва върху главницата от датата на увреждането.
С оглед на всичко изложено въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е уважил иска А.И. П. срещу П. Т. П. на основание чл. 50 ЗЗД,
4
като е осъдил ответникът като лице, под чийто надзор се е намирало кучето, да заплати на
ищцата сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ухапване от кучето Ч. на 09.03.2019 г. около 10:30 ч. в гр. ВТ, ведно със
законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на увреждането до окончателното
изплащане. Обстоятелство, че неправилно ВТРС е разгледал иска по чл. 50 ЗЗД във връзка с
чл. 48 ЗЗД, не основание за отмяна на решението, тъй като крайните изводи на въззивния
съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Ето защо на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1,
пр. 1 ГПК атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно, а
настоящата въззивна жалба – оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. А. И. П. ,
обаче, не е направила искане за присъждането им, а съдът не би могъл да направи това
служебно, въпреки че плащането адвокатско възнаграждение в случая е било надлежно
удостоверено.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, Великотърновският
окръжен съд
РЕШИ:
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 563/24.06.2020 г. по гр. д. № 1767/2019 г. на Великотърновския районен
съд (ВТРС), с което е осъден П. Т. П. , ЕГН: **********, гр. ВТ на ищцата АП, ЕГН:
**********, гр. В.Т., ул. , сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат от ухапване от кучето на МПТ
ЕГН: непълнолетна към момента на деликта дъщеря на ответника, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на увреждането, 09.03.2019 г., до окончателното
изплащане. Така предявеният иск между същите страни за същото вземане е отхвърлен от
първоинстанционният съд частично: за разликата над 1500 до 2000 лв., като неоснователен и
недоказан. Освен това районният съд е осъдил АИП да заплати на П.Т. П съдебно-
деловодни разноски.
По делото е постъпила въззивна жалба от П. Т. П. , гр. В. Т., в която се навеждат
доводи за неправилност на така постановеното решение на ВТРС. Релевира се доводът, че
кучето е било избягало, като това обстоятелство било екскулпиращо (оневиняващо) за П. П .
5
Моли се Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да отмени атакуваното решение и да
постанови ново, с което да отхвърли така предявения иск, а в условията на евентуалност –
понеже присъденото обезщетение не било „справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД – да
отмени частично решението и да постанови ново, с което да присъди по-малко обезщетение.
Претендират се и разноски в двете инстанции.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
От извлечението от акт за раждане (л. 31 от п. д.) се установява, че П. Т. П. , ЕГН:
**********, е баща, а РВИ, ЕГН: е майка на МПТ, ЕГН: . От заверения препис на
паспорт № 6252/05.08.2012 г. (л. 72 от п. д.) е видно, че МПТ е собственик на мъжко куче, Ч
, родено на 05.08.2012 г., порода английски кокер шпаньол. От разпита на св. РИ и на ПИ в
о. с. з. на 25.10.2019 г. се доказва, че за кучето се грижат РИ, МТ и ПП, които живеят заедно
в гр. . Впрочем, това се признава и от ответника в отговора на исковата молба.
На 09.03.2019 г. около 10:30 ч. в гр. Велико Търново, ул. „МГ“ № “ АИП била
ухапана веднъж в задното дясно бедро и втори път в седалището от въпросното куче Ч ,
което било изтървано от жилището на собственицата му и излязло навън. От ухапванията се
скъсал панталона на П . Нападението на кучето било преустановено, след като К П К ,
живеещ в същата сграда, се притекъл на помощ на АИП Тези обстоятелства се установяват
посредством разпита на К.К. в о. с. з. на 24.01.2020 г., който е бил пряк очевидец на
случилото се. Същите факти се потвърждават от разпита на ЛЙД в о. с. з. на 29.11.2019 г., и
то косвено, тъй като последната възпроизвежда обстоятелства, които не възприела пряко.
Впрочем, всичко това потвърждава и доизяснява от приложеното по делото съдебно-
медицинско удостоверение и от двете съдебно-медицински експертизи (СМЕ).
След инцидента АИП посетила МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико
Търново, видно съдебно-медицинско удостоверение № 4/11.03.2019 г. (л. 8 от п. д.). От
същото писмено доказателствено средства следва, че П. е имала разкъсно-контузни рани с
кръвонасядане и оток по дясното седалище, получени в резултат от предмет с изразен ръб и
връх, каквито са кучешките зъби, и по начин и време тези увреждания е възможно да се
получени така, както ги описва А. П.. Д-р Н. Г. е заключил, че по този начин П. е получила
временно разстройство на здравето, което не е било опасно за живота ѝ.
6
Всичко това по-късно се потвърждава и от СМЕ от 26.11.2019 г. Във връзка с това д-р
Б. Г. уточнява още, че П. е имала две разкъсно-контузни рани с диаметър 2-3/0.2 см., изразен
оток на меките тъкани, придружени с хематом с размер около 6 см. От СМЕ се установява и
че лечението на тези телесни увреждания е продължило около 20 дни. Вещото лице заявява
още, че при прегледа е установило видим белег на десния голям седалищен мускул ( gluteus
maximus) с размер 0.5/2 см. и друг, по-малък белег, с диаметър около 0.5 см. Д-р Г. сочи,
най-сетне, че описаните от П. увреждания по време, място и начин на ухапване от куче,
действително биха могли да се получат така.
ВТОС, обаче, не кредитира СМЕ от 26.11.2019 г. в частта, с която се приема, че А.П.
е получила увреждане на седалищния нерв. Във връзка с това въззивният съд дава вяра на
СМЕ от 10.03.2020 г., от която се установява, че увреждането на седалищния нерв през
април 2019 г. не е следствие от ухапването през март същ. г. Вещото лице по втората
експертиза е специалист – невролог, поради което съставът на съда приема, че именно
неговото заключение е меродавно в случая, а именно, че нервът на П. е бил увреден поради
дископатията ѝ.
По правото:
ВТОС намира, че ВТРС е бил сезиран с иск по чл. 50 ЗЗД от АИП срещу П. Т. П. , с
който се иска ответникът като лице, под чийто надзор се е намирало кучето, да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на ухапване от кучето Ч. на 09.03.2019 г. около 10:30 ч. в гр. В. Т., ул. „М.
Г.“ № ., ведно със законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Предмет на въззивното производство е само претенция на А. П.
в размера до 1500 лв., тъй като решението на първоинстанционния съд в частта, с която е
отхвърлил претенцията за разликата над 1500 до 2000 лв., е влязло в сила, тъй като не е било
обжалвано от П.
А. И. П. обосновава претенцията с обстоятелството, че макар и кучето Ч. да е
собственост на М. П. Т., който към момента на инцидента е била непълнолетна, за
ухапването от кучето отговорност следва да понесе П. Т. П. , тъй като същият е лице, под
чийто надзор се е намирало кучето. Ответникът възразява срещу иска, като отрича ищцата
да е била ухапана, а осен това релевира довод, че кучето е избягало, поради което той не
следвало да отговаря за него.
За да е основателен така предявеният иск, ищцата трябва да докаже, че е била ухапана
от кучето Ч., от което е претърпяла неимуществени вреди (болки и страдания), както и че
кучето е било под надзор на ответника. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна, поради
което вината не е елемент от фактическия състав (арг. от чл. 50, изр. 2 ЗЗД). Ответникът е
този, който носи доказателствена тежест, за да докаже, че обстоятелствата, които изключват
7
неговата вина, напр., че ищцата предизвикала ухапването от кучето, като го е дразнила.
Противоправността е юридически въпрос, който следва от подвеждането на установените
факти под правните норми. Основателността на искането за присъждане на законна лихва се
обоснова с изискуемостта на парично вземане, което не е погасено (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
ВТОС намира, че първият елемент от състава на чл. 50 ЗЗД е положително доказан:
на 09.03.2019 г. около 10:30 ч. в гр. В.Т., ул. „М. Г.“ № . А. П. е била ухапана два пъти от
кучето Ч.: веднъж в задното дясно бедро и втори път в седалището. Това следва освен от
разпита на св. К. К. и на св. Л. Й.-Д., но също така и от съдебно-медицинско удостоверение
и двете СМЕ. Второто обстоятелство по делото също е надлежно установено: ищцата е
претърпяла морални вреди от ухапването , изразяващи се в болки и страдания. Третият
юридически факт по делото също така е доказан като несъмнен: кучето Ч. се намира под
надзор на П. П.. Това се признава в отговор на исковата молба от самия ответник. Освен
това се установява от разпита на св. Р. И. и на св. П. И.
Въззивният съд счита, че П. П. е този, който упражнява надзор на вещта (кучето), тъй
като именно той, дъщеря му и майка , които живеят заедно и са едно семейство, са тези,
които се грижат за възпитанието и отглеждането на кучето. Оплакването, че В. П. и П. И. са
„изпуснали“ куче по „небрежност“, не е основание да се приеме, че са упражнявали надзор
на чуждото куче. Доводът за екскулпиране на П.в, поради това че кучето е избягало, е също
несъстоятелен: Съгласно чл. 50, изр. 2 ЗЗД надзирателят на животното носи отговорност за
него и когато то е избягало или се е изгубило. Следователно, тази отговорност е обективна и
дори ответникът да докаже, че е положил най-голямата грижа, за да не избяга кучето, той
пак би могъл да понесе отговорност за него, ако това се случи. Впрочем, възражението за
съпричиняване също не е било доказано, тъй като по делото липсват каквито и да било
данни ищцата да е предизвикала нападението на кучето.
С оглед на изложеното ВТОС приема, че са налице всички основания, за да се понесе
отговорност по чл. 50 ЗЗД от П. П. спрямо А. П.: ухапване от куче, под надзор на ответника,
което е причинило неимуществени на ищцата. Размерът на неимуществените вреди следва
да се определи по справедливост от съда на основание чл. 52 ЗЗД, като в случая той възлиза
на 1500 лв. Във връзка с това въззивният съд взе предвид както характера на нараняванията
на ищцата: две разкъсно-контузни рани с диаметър 2-3/0.2 см., изразен оток на меките
тъкани, придружени с хематом с размер около 6 см., така и необходимият период за
оздравяването : около 20 дни, а също така оставените белези на десния голям седалищен
мускул: единият – с размер 0.5/2 см., а другият – около 0.5 см.
Понеже в полза на А. П. съществува вземане от непозволено увреждане в размер
1500 лв., което е изискуемо от дена на извършването му: 09.03.2019 г. по арг. от 84, ал. 2
ЗЗД, от една страна, и предвид на това че П. П. не е представил доказателства за
погасяването на този дълг, по арг. от противното на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът трябва да
8
приеме, че дългът не е погасен, от друга страна, следователно, П. дължи на П. да заплати и
законна лихва върху главницата от датата на увреждането.
С оглед на всичко изложено въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е уважил иска А. И. П. срещу П. Т. П. на основание чл. 50 ЗЗД,
като е осъдил ответникът като лице, под чийто надзор се е намирало кучето, да заплати на
ищцата сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ухапване от кучето Ч. на 09.03.2019 г. около 10:30 ч. в гр. В. Т., ул. „М. Г.“ №
..., ведно със законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Обстоятелство, че неправилно ВТРС е разгледал иска по чл. 50
ЗЗД във връзка с чл. 48 ЗЗД, не основание за отмяна на решението, тъй като крайните
изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Ето защо на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК атакуваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно, а настоящата въззивна жалба – оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. А. И. П. ,
обаче, не е направила искане за присъждането им, а съдът не би могъл да направи това
служебно, въпреки че плащането адвокатско възнаграждение в случая е било надлежно
удостоверено.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, Великотърновският
окръжен съд
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9