№ 437
гр. Варна, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20233100900172 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. А.
Х. от гр.Варна срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.497 от КЗ да бъде
осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да
заплати на Х. А. Х. както следва: сумата от 40000лв., предявен като частичен
иск от иск в общ размер на 60000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на настъпило ПТП на 17.10.21г., причинено от И.Н.Т. при
управление на МПС – л.а. Пежо 106, рег.№....., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на иска – 27.03.23г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 3168,31лв, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на иска – 27.03.23г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 2955,56лв, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 40000лв за периода от 05.07.22г. до 26.03.2023г. вкл и сумата
от 234,10лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
3168,31лв за периода от 05.07.22г. до 26.03.2023г. вкл.
1
В исковата молба твърди, че на 17.10.21г., в гр.Варна, по
бул.Република в посока ул.Девня, при управление на л.а.Пежо 106, рег.№ .....,
водачът И.Н.Т. нарушил правилата за движение като предприел маневра
изпреварване и загубил контрол над МПС, при което причинил ПТП. В
резултат на последното на ищеца по непредпазливост били причинени
телесни увреждания и психични разстройства – счупване на бедрена диафиза
в ляво и остра стресова реакция, преминаваща в депресивен период със
симптоми за посттравматично стресово разстройство. Твърди, че след ПТП
ищецът е откаран в МБАЛ Св.Анна Варна АД, където му е проведено
оперативно лечение чрез открита репозиция на фрактурата с вътрешна
фиксация. Излага, че след изписването му е назначено медикаментозно
лечение и е препоръчано използване на помощни средства. Сочи, че
счупването на лявата бедрена кост е обусловило трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за период повече от 5 месеца. Излага, че
водачът виновно е допуснал настъпването на ПТП, в причинна връзка с което
са уврежданията на ищеца, като образуваното ДП№373/21г. по описа на
сектор ПП към ОД на МВР-Варна било прекратено. Сочи, че към момента на
ПТП л. а. Пежо 106, рег.№..... е имал действащ договор за застраховка ГО с
отв.дружество. Излага, че търпял болки и страдания от ПТП, които му
създавали неудобства при осъществяване на ежедневните дейности. След
ПТП се наложило да се придвижва с патерици за период от 2 месеца, а в
следващите три куцал, като разчитал на помощта на майка си. Твърди, че и
към момента изпитва ежедневни болки при ходене и при смяна на
метеорол.условия, като поставеният в бедрото му пирон следвало да бъде
премахнат след 2 години. Излага, че след ПТП отказвал да се храни
вследствие на изживения стрес, изпитвал страх и тревога да се качва в
автомобил, като посетил клиничен психолог, който констатирал, че ищецът е
с повишено ниво на социална изолация, емоционална нестабилност и
проблеми с идентичността, налице били завишени нива на тревожност и
депресивни епизоди. Сочи, че причинените травми обусловили развитието на
остра стресова реакция, преминаваща в депресивен епизод със симптоми на
посттравматично стресово разстройство. Излага, че е предявил
застрахователна претенция пред ответника за заплащане на причинените му
вреди, който определил обезщетение, но до момента същото не било
заплатено. Счита, че на осн. чл.497 КЗ застрахователят дължал и лихва за
2
забава, считано от датата, следваща тази на която му е изпратена банкова
сметка.
В срока за отговор ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Не оспорва наличието на застр.правоотношение. Оспорва
механизма на ПТП, като твърди, че ПТП е възникнало по вина на неизвестен
автомобил. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на
постраД., който пътувал в автомобила без поставен обезопасителен кола.
Излага, че ищецът е допринесъл за несвоевременното лечение на полученото
счупване като е отказал наложително оперативно лечение и не провеждал
рехабилитация и физиолечение. Оспорва размера на претендираното
обезщетение, който бил завишен. Оспорва извършените разходи да са в
причинно-следствена връзка с получената травма. Оспорва претенцията за
лихва.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно приложения препис на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица се установява факта на настъпило на 17.10.21г. ПТП в
гр.Варна, бул.Република до №19, с участието на л.а.Пежо 106, рег.№.......,
управляван от И.Н.Т., който факт не се оспорва от страните по делото. От
приложения протокол за ПТП е видно, че при така настъпилото ПТП е
пострадало лицето Х. А. Х..
По делото няма спор, а и съгласно отразеното в констативния
протокол за ПТП, към 17.10.21г. /датата на ПТП/ л.а.Пежо 106, рег.№.......,
управляван от И.Н.Т., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, със застр.полица,
валидна до 16.10.22г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.И.Т., св.В.В., св.Ж.И. и св.П.А., които показания съдът възприема в частта,
съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
3
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-психологична
експертиза, кредитирано от съда, се установява, че инцидента, последващата
хоспитализация и оперативната намеса са изиграли ролята на психотравма и
носят характеристиките на остра стресова реакция с последваща депресивна
симптоматика, която персистира и нарушава функционирането. Сочи, че
физическите болки и страдания са породили страх от инвалидизиране,
неудобство от пълна зависимост от външна помощ, и са повлияли негативно
самооценката и себевъзприемането. Дава заключение, че към момента се
отчита актуална психотравма, емоционални преживявания от депресивния
регистър, повишена раздразнителност, анхедония, непълноценно
функциониране. Вещото лице сочи, че е препоръчителна специализирана
психотерапевтична подкрепа за преработване на психотравменото събитие и
пълноценно функциониране.
Съгласно заключението по допуснатата комплексна САТМЕ,
кредитирано от съда, се установява, че в гр.Варна, при платното на
бул.Република в участъка към ул.Девня, е настъпила самокатастрофа на
л.а.Пежо 106, рег.№......., управляван от И.Н.Т.. Сочи, че причина за
настъването на ПТП е предприето от водача изпреварване в забранена зона,
при скорост по-висока от максимално позволената, в резултат на които
действия и избягване на съприкосновение с изпреварвания автомобил е
загубил управлението на автомобила, навлязъл е в дясната пътна лента,
напуснал е пътното платно и се е ударил в метална ограда с левите си
странични части. Сочи, че ограничението на скоростта е било 50 км/ч, като
напускането на пътната лента в участъка на ПТП е било забранено за
процесния автомобил с маневри в ляво. Излага, че ПТП би било
предотвратимо при движение на автомобила с позволената скорост и спазване
на пътната маркировка. Дава заключение, че тежката вертикална деформация
на купето в резултат на удара в крайпътната ветална ограда, е настъпила
спрямо задна лява врата и прилежащата таванна конструкция. Дават
заключение, че при ПТП постраД.т е получил счупване на бедрената кост в
средната й част, което обуславя трайно затруднение на движението на левия
долен крайник за период от 5-6 месеца при правилно протичане на
възстановителния период. Сочи се, че оплаквания от болка, нарушена
походка и неудобства, свързани с физическо натоваране на крайника, можели
да продължат до година след травмата. Дава заключение, че е проведено
4
оперативно лечение, при което костта е фиксирана с остеосинтезен материал-
заключващ медуларен пирон. Излага, че след имобилизацията и в периода на
последващо възстановяване /около 4 месеца/ е било необходимо използването
на помощни средства за придвижване, както и нужда от помощ на друго лице
при осъществяване на дейностите при придвижване и обслужване в
ежедневието. Експертизата заключва, че към момента се наблюдава пълно
функционално възстановяване на крайника като предстои отстраняване на
металната остеосинтеза. Сочи се, че фрактурата на бедрената кост е резултат
от директен удар, осъществен в средната част на бедрото и е получено от
деформациите в купето и интериора от лявата страна. Експертизата сочи, че
автомобилът е бил снабден с триточков обезопасителен колан за мястото на
постраД., който не е бил използван към момента на ПТП, по при посочения
механизъм на ПТП и деформациите по автомобила увреждането на постраД.
няма отношение към това дали е бил или не използван обезопасителния
колан. Дава заключение, че всички разходооправдателни документи
съдържат услуги, манипулации и медикаменти, които са в причинна връзка с
травмата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от
КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
5
В настоящия случай съдът приема за безспорно установен факта
на настъпило ПТП в гр.Варна, при платното на бул.Република в участъка към
ул.Девня, с участието на л.а.Пежо 106, рег.№......., управляван от И.Н.Т., като
към датата на инцидента - 17.10.21г. по отношение на лекия автомобил е
имало валидно сключена застраховка ”Гражданска отговорност” с ответника
ЗК "ЛЕВ ИНС" АД.
От заключението по изслушаната експертиза се установи, че
водачът на автомобила не е спазил ограничението на скоростта и е навлязъл
при изпреварване в забранена пътна лента знак, при което е загубил
управление над автомобила, напуснал е пътното платно и се е ударил в
метална ограда. Вещото лице сочи, че скоростта на автомобила е била по-
висока от позволената за градска зона /50м/ч/, като макар и да има данни за
втори автомобил, движещ се в същата пътна лента, липсват такива за негово
противоправно поведение. С оглед на тези фактически данни, както и
задължението на водачите на МПС, регламентирано в разпоредбата на чл.20,
ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, настоящият състав намира, че водачът на
автомобила е допуснал нарушение на посочените по-горе разпоредби като е
бил длъжен да избере скорост, позволена при движение в населено място, и
да контролира непрекъснато МПС, което е управлявал.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая се установява
осъществяването на вс.елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по
отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”
/делинквента/, а именно извършено от същото виновно противоправно
деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат - увреждане
на здравето и имуществото на ищeца в резултат от настъпилото на 17.10.21г.
пътнотранспортно произшествие. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното. Така установената от
закона презумпция не бе оборена от отв.страна. Следователно налице е
основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на
делинквента за причинените от него вреди на ищеца, настъпили от
нанесените увреждания. С оглед наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗК "ЛЕВ ИНС"
АД, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на
6
отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца
вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на постраД.; начинът на извършване
на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване
на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи;
отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на
двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е
намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида, продължителността и
интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на
постраД., при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е
Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
По несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства
се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на нанесените травматични увреждания,
настъпили в резултат от процесното ПТП – счупване на бедрената кост в
средната й част. От събраните по делото гласни доказателства на св.И. и св.А.
се установява, че ищецът е претърпял операция, като една седмица е прекарал
в болницата. Св.А. сочи, че постраД.т е изпитвал силни болки преди и след
операцията, което е наложило прием на болкоуспокояващи. Свидетелства, че
постраД.т не е можел да се обслужва сам, като грижите за него са поети
изцяло от нея; същият спрял да се храни, не можел да спи, затворил се в себе
си и се чувствал непълноценно. От св.показания се установява още, че около
1 месец ищецът е прекарал у дома на легло, а около 3 месеца след това
постраД.т се е придвижвал с патерици, като при натоварване и лошо време
още изпитва болки. Св.А. сочи още, че са провеждани контролни прегледи,
както и е посещаван психолог с оглед емоционалното му състояние, като
отново предстои операция за премахване на импланта. Видно от експертизата
7
възстановителният процес е продължил 5-6 месеца, като в първите 2-3
седмици болките са най-силни, като и към момента при натоварване или
промяна в метеорологичните условия може да се появи болка. Вещото лице
сочи, че е налице пълно възстановяване на крайника, но предстои оперативно
отстраняване на синтезния материал, което около 1 месец би затруднило
движенията. От СПЕ се установи, че и към момента е налице актуална
психотравма и емоционални преживявания от депресивен характер,
непълноценно функциониране, при което е препоръчителна специализирана
психотерапевтична подкрепа.
Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара
от автомобила и характера на получените телесни увреждания, както и с
проведената хирургична интервенция, продължителността на
възстановителния период / около 6 месеца /, обстоятелството, че е налице
пълно функционално възстановяване на крайника, предстоящата оперативна
интервенция за премахване на синтезния материал и периода за
възстановяване / около 1 месец/, както и установената по-горе промяна в
психологичното състояние на ищеца вследствие на ПТП, съдът намира, че
сумата от 50000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените
вреди, претърпени от ищеца.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието
на съпричиняване на вредоносният резултат от ищеца поради липсата на
поставен обезопасителен колан. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание
чл.51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни
действия или бездействия на постраД., с които той обективно е способствал
за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за причинно -
следствена връзка между поведението на постраД. по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не
подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД / в този смисъл Решение №98 от
24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г./. Видно от заключението на
КСАТМЕ при посочения механизъм на ПТП и деформациите по автомобила
8
увреждането на постраД. в областта на долния ляв крайник няма отношение
към обстоятелството дали е бил или не използван обезопасителния колан.
Вещите лица сочат още, че фрактурата на бедрената кост е получена от
деформациите на купето и интериора от лявата страна. Следователно в
конкр.случай може да се изведе извода, че предпазният колан няма
отношение към настъпването на вредоносния резултат с оглед механизма на
ПТП. Доказателства, които да оборват така направения извод, не са събрани
по делото.
Не се доказва и твърдението на отв.страна, че ищецът е
допринесъл за несвоевременното лечение на полученото счупване като е
отказал наложително оперативно лечение и не провеждал рехабилитация и
физиолечение. Експертизата сочи, че хирургичната интервенция не е била с
показатели за спешност и е извършена два дена след травмата, което не е
отклонение от обичайната ортопедична практика. По делото липсват и данни
на ищеца да е било предписано провеждането на рехабилитация и
физиолечение, в който смисъл са и показанията на св.А..
Ето защо съдът намира, че така релевираното от ответната страна
възражение за съпричиняване от страна на постраД. се явява неоснователно.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява
основателен в претендирания размер от 40000лв, до който следва да бъде
уважен.
Що се касае до предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 3168,31лв, изразяващи се в
сторени медицински разходи, то видно от приложените по делото фактура и
касови бонове се установява тяхното извършване. Съгласно заключението на
експертизата същите са свързани с проведеното лечение на получените при
ПТП увреждания. Предвид това съдът намира, че претенцията в пълния й
претендиран размер следва да се уважи.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъдените обезщетения, то съдът съобразява разпоредбата на чл.497,
ал.1 от КЗ. От представената по делото застр.претенция, отправена до
ответника и получена на 17.01.22г., е видно, че последният е бил поканен да
заплати на ищеца търсените обезщетения, като с писмо от 24.01.22г. са
изискани допълн.документи, като срокът по чл.497, ал.1, т.2 КЗ е изтекъл още
на 17.04.22г. С оглед диспозитивното начало съдът счита, че върху
присъдените обезщетения се дължи законна лихва от 05.07.22г. до датата на
предявяване на иска, а именно до 26.03.23г.вкл. Изчислени чрез лихвен
9
калкулатор размерът на обезщетението за забава върху сумата от 40000лв. за
периода 05.07.2022г. – 26.03.2023г. вкл. възлиза на 3078,56лв., а върху сумата
от 3168,31лв за същия период възлиза на 243,85лв. Доколкото обаче исковите
претенции са заявени в по-малък размер, то същите с оглед нормата на чл.6,
ал.2 ГПК следва да се уважат именно в претендирания размер.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от
ЗА. В представеният по делото договор за правна помощ, сключен с адв.Т.Г.
изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката.
Настоящият състав, като съобрази гореизложеното намира, че дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от
исковете, а именно 4359лв за осъществено процесуално представителство на
ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното
искане, на ищеца се дължат разноски по делото, съобразно представените
доказателства и съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от
2494,95лв - депозити за вещи лица и д.т.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Х. А. Х.,
ЕГН **********, с адрес ........, както следва: СУМАТА от 40000лв . /
четиридесет хиляди лева/, предявен като частичен иск от иск в общ размер на
60000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на
17.10.21г., причинено от И.Н.Т. при управление на МПС – л.а. Пежо 106, рег.
№....., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска – 27.03.23г. до
окончателното изплащане на сумата; СУМАТА от 3168,31лв / три хиляди сто
шестдесет и осем лева и 31ст/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на иска – 27.03.23г. до окончателното изплащане
10
на сумата; СУМАТА от 2955,56лв /две хиляди деветстотин петдесет и пет
лева и 56ст/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
40000лв за периода от 05.07.22г. до 26.03.2023г. вкл., както и СУМАТА от
234,10лв / двеста тридесет и четири лева и 10ст./, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 3168,31лв за периода от 05.07.22г.
до 26.03.2023г. вкл., на осн. чл.432, ал.1 и чл.497 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Х. А. Х.,
ЕГН **********, с адрес ........, СУМАТА от 2494,95лв /две хиляди
четиристотин деветдесет и четири лева и 95ст./, представляваща направени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Т. В. Г., с
адрес ......, СУМАТА от 4359лв /четири хиляди триста петдесет и девет лева/,
представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание
чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11