Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 19.11.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2405 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20181112153506
на „С.Е.С.” ЕООД, с ЕИК ********, чрез адв. П.М., срещу отказ рег. № 20181105153821/07.11.2018г.,
постановен по заявление обр. А4 с вх. № 20181105153821 на дружеството, съгласно
който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано
вписване, съответно заличаване, на обстоятелства по партидата на дружеството -
поле 19 – вписване съдружник И.Д.Д., поле 23 – заличаване на едноличен собственик
на капитала, както и полета 31 и 32 относно вписване размер на капитала и внесен капитал на
„С.Е.С.” от 306 000 лева.
Заявлението е било отхвърлено от длъжностното
лице по регистрацията, тъй като въз основа на същите решения на едноличния
собственик на капитала от 07.12.2016г. е било заявено вписване с вх. №
201808171531, но регистърното производство е било спряно с Определение №
5151/11.10.2018г. по т.д. № 2115/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-18
състав по реда на чл. 536, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Същевременно
съгласно чл. 16а, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от
Агенция по вписванията са дължими две такси от по 15 лева, а към заявлението на
жалбоподателя е бил представен документ за внесена държавна такса от 15
лева.
Указания
в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТТРЮЛНЦ за внасяне на държавна такса не са били
давани.
Жалбоподателят
възразява основно, че отказът е незаконосъобразен, тъй като към заявление с вх.
№ 201808171531 е било представено решение на едноличния собственик на капитала
от 30.09.2016г., както и длъжностното лице по регистрацията не е дало
възможност на заявителя нередовността на
заявлението, ако е имало такава, да бъде поправена в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Към жалбата се представя банков документ за довнесена допълнителна такса
на 08.11.2018г. от 15 лева. В жалбата по делото са изложени подробни
обстоятелства и относно бездействието на Агенция по вписванията във връзка с
предходно заявление вх. № 20161208004259
на жалбоподателя.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ с необходимите
приложения.
По
същество на жалбата съдът намира следното:
С
процесното заявление образец А4 от
жалбоподателя е било поискано вписване, съответно заличаване, на обстоятелства
по полета 19, 23, 31 и 32 по партидата на дружеството в търговския регистър - вписване
на И.Д.Д. като съдружник, заличаване на обстоятелства относно „Енергийни
колектори“ като едноличен собственик на капитала на „С.Е.С.” ЕООД, както и вписване
увеличение на капитала на дружеството с 6 000 лева, вноска от новия
съдружник.
Към
заявлението са били представени, освен другото, молба за приемане на съдружника
от 22.09.2016г., банков документ за внесен капитал от 03.10.2016г., както и решение
на едноличния собственик, чрез В.С.Г.и Р.Н.Д., за приемане на съдружник в дружеството от 07.12.2016г.
За
същите обстоятелства, видно от данните по партидата на „С.Е.С.” ЕООД, са били подадени
още четири предходни заявления образец А4 – с вх. № 20161003154935, с вх. №
20161208004259, с вх. № 20170120105838 и с вх. № 20180808171531. Към всички
тях, освен към заявлението вх. № 20161208004259, протоколът за решението на
едноличния собственик на капитала за приемане на съдружник е от 30.09.2016г., а към
заявлението вх. № 20161208004259 е бил представен протоколът от 07.12.2016г.
Молбата на съдружника за приемането му, както и банковия документ за внесен
капитал, са идентични по всички заявления.
При
тези обстоятелства неправилна е била констатацията на длъжностното лице по
регистрация, че заявление с вх. № 20180808171531 касае същото вписване като
процесното, съответно че е въз основа на същите решения на едноличния
собственик на капитала. Действително
вписването по заявлението от 08.08.2018г. е спряно с Определение №
5151/11.10.2018г. по т.д. № 2115/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-18
състав по реда на чл. 536, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и определението на съда към настоящия момент не
е отменено, както и определението за прекратяване на исковото т.д. № 821/2018г.
на Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав, поради което е било спряно регистърното
производство, не е вляло в сила. Но при
заявление вх. № 20180808171531 представеното решение на едноличния собственик
на капитала за приемане на нов съдружник е друго – от 30.09.2016г.
По
разбиране на съда обаче поради това решение от 30.09.2016г. не може да се
приеме, че решението на едноличния собственик на капитала от 07.12.2016г.,
което също касае приемането на И.Д.Д. като съдружник и свързаните с него
обстоятелства относно капитала на дружеството и правноорганизационната му
форма, има правно действие. За тези обстоятелства към 07.12.2016г. от
едноличния собственик на капитала вече е имало взети решения и при решението на
едноличния собственик на капитала на „С.Е.С.” ЕООД от 07.12.2016г. има излизане
извън пределите на компетентност на едноличния собственик, съответно липса на правно действие на решението. При
вписване въз основа на решението от 07.12.2016г. би се касаело за
вписване на несъществуващи обстоятелства. В този смисъл са разрешенията по Решение №
149 от 30.12.2016г- по т.д. № 846/2015г. на ВКС, ТО, ІІ т.о., Решение № 61 от
26.07.2012г. по т.д. № 325/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от ТЗ, едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото
събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото
събрание форма и разрешенията относно решенията на общото събрание на дружество
с ограничена отговорност следва да се приемат приложими и при решения на
едноличния собственик на капитала при еднолично дружество с ограничена
отговорност.
Въпреки
изложеното по-горе оспорваният отказ следва да бъде отменен, с даване на указания
към длъжностното лице по регистрацията, поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от
ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца за вписване или заличаване не са
приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена
дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на
заявителя за отстраняване на нередовността. Длъжностното лице постановява
отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал.
2 от ЗТРРЮЛНЦ.
В
случая от длъжностното лице по регистрация е била констатирана липсата на
внесена от заявителя държавна такса в пълен размер, но в нарушение на чл. 22,
ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ не се били дадени указания за представянето на този документ
в срок от три работни дни. Даването на такава възможност на заявителя не е
обвързано със срочността при обработката на заявленията от длъжностните лица
при Агенция по вписванията, съответно неспазването на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от тях, а е императивно изискване на закона.
Поради това постановеният отказ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, с
даване на указания на длъжното лице по регистрация да упражни
правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Произнасянето от длъжностното
лице по регистрацията по същество следва да е при редовност на заявлението. Ако
междувременно има постъпило плащане на пълната дължима такса, което не може да
бъде установено от съда, а от Агенция по вписванията, титуляр на банковата
сметка, по която постъпват сумите по таксите, от длъжностното лице следва да
има ново произнасяне по същество на заявлението с вх. № 20181105153821.
Оплакването на жалбоподателя за
допуснато такова процесуално нарушение е основателно, макар да са
неоснователни, по разбиране на настоящия съдебен състав, оплакванията във
връзка с предпоставките за уважаване на заявление с вх. №
20181105153821 по същество,
по вече изложеното.
Предходното заявление вх. № 20161208004259 на заявителя
не е предмет на настоящото дело, но твърденията на жалбоподателя за приключване
на съдебното производство, поради което е било постановено спиране на
регистърното производство по т.д. № 8941/2016г. на Софийски градски съд, ТО,
VІ-23 състав, действително предпоставят незабавно произнасяне по същество на
длъжностното лице по регистрацията по исканото вписване. Твърденията на
жалбоподателя за наличие на предпоставките за възобновяване на производство са
и основателни (обосновани), тъй като определението за прекратяване на т.д. №
9016/2016г., поради което е било спряно регистърното производство по заявление
вх. № 20161208004259, независимо дали е било законосъобразно или не, е влязло в сила след като ищецът в това
производство – молител по искането за спиране пред Софийски градски съд, ТО,
VІ-23 състав, е пропуснал срока за обжалването му. При представяне от жалбоподателя на заверен
препис от определението
за прекратяване на т.д. № 9016/2016г. пред Агенция по вписванията, чието
влизане в сила се констатира и служебно от настоящия съдебен състав, от
Агенцията се дължи произнасяне по заявление вх. № 20161208004259 (идентично с
процесното) по същество.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20181112153506 на
„С.Е.С.” ЕООД, с ЕИК ********, отказ
рег. № 20181105153821/07.11.2018г., постановен по заявление обр. А4 с вх. №
20181105153821
УКАЗВА на Агенция по вписванията да
изпълни правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и да даде възможност на заявителя да окомплектова заявлението си, съгласно мотивите
към настоящото решение, ако такава необходимост е налице.
Решението е окончателно (чл. 537,
ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: