О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 17.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, XV въззивен състав, в разпоредително заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ……….. и прокурора ………, разгледа докладваното от съдия МАРИНКОВА ВНЧД №4249 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.
С протоколно определение от 02.10.2019
г. по НОХД №2423/2019 г., на СРС, НО, 6 състав е констатирал, че не са налице
основания за прекратяване на съдебното производство по делото, поради липса на
допуснати на ДП процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
правата на подсъдимия и пострадалите, с което и на практика е оставил без
уважение искането на защитника на подс.Г.Т.- адв.М.за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на ДФ.
Срещу това определение на съда е
постъпила жалба от адв.М., в която излага подробни съображения в насока
неправилност на същото, респ. за допуснати нарушения, свързани с внесения в
съда ОА. Иска от въззивния съд да отмени това определение и да върне делото на
ДП. В жалбата не се правят искания по доказателствата.
Частната жалба се явява подадена в
срок и процесуално допустима. По същество същата се явява частично основателно,
а именно- налице са основания за отмяна на атакуваното определение на СРС, но
делото следва да се върне на този етап не на ДП, а отново на СРС за произнасяне отново по въпросите визирани в
разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, поради допуснати съществени процесуални
нарушения във връзка с тази процедура.
Видно е от материалите по делото, че
същото е внесено в съда с ОА срещу Г.Т. с обвинение по чл.194, ал.1 от НК. В
диспозитива на ОА се твърди, че подс.Т. е отнел на инкриминираната дата от
магазин на МТЕЛ 1 мобилен телефон на определена стойност от владението на Я.И.-
МОЛ на търговския обект, без нейно съгласие с намерение противозаконно да го
присвои.
С разпореждане от 20.02.2019 г.
съдията – докладчик при СРС е насрочил делото в открито разпоредително
заседание, провело се на 22.05.2019 г., като за участие в него в качеството на
пострадало лице е призовал сочената в ОА Я.И.. В рамките на това съдебно
заседание Я.И. е заявила, че няма никакви претенции, тъй като е била МОЛ на
търговския обект, а реално потърпевша се явява фирмата, в която е работила- А1-
мобилният оператор.
Въз основа на това изявление
присъствалият в съдебно заседание младши прокурор И.Б.е заявил, че ако това е
така, то следва делото да се отложи и да се получи информация от А1 България
ЕАД, дали стойността на инкриминирания телефон е удържана от заплатата на някой
от служителите на дружеството в този търговски обект.
Защитата е направила възражение в тази
връзка, заявявайки, че това е въпрос по същество.
Въпреки това и по неясни съображения,
съдът е уважил искането на прокурора, като е изискал и въпросната справка.
Такава е била получена, като в нея е
отразено, че инкриминираният мобилен телефон е обявен за откраднат, поради
което и устройството не е платено от служител в търговския обект.
На база така получената справка съдът
в открито съдебно заседание, проведено на 08.07.2019 г. в неуточнена процедура
е докладвал същата и е заявил, че от нея се установява, че инкриминираната вещ
е била собственост на А1 България ЕАД, а е била във владение на Я.И., поради
което е счел, че собственикът на телефона- А1 България ЕАД, не може да бъде
представляван от МОЛ. В тази връзка е счел, че се касае за очевидна фактическа
грешка, установена в хода на съдебното производство до даване ход на
разпоредителното заседание, поради което пострадалото лице в ОА следва да бъде
заменено с А1 България ЕАД, явяващо се собственик на телефона. Произнасяне,
което е абсолютно недопустимо и което освен това е и по съществото на спора,
касаещо въпроса за пострадалото лице, а от друга страна изобщо и няма нищо общо
с очевидната фактическа грешка по смисъла на НПК.
Оттук насетне, съдът е постановил на
база на тези свои мотиви едно също толкова недопустимо определение, като е
прекратил съдебното производство по делото, задължил е СРП в 7- дневен срок да
внесе обвинителен акт, с който да отстрани тази „очевидна фактическа грешка“ и
е върнал делото на СРП. Независимо от прекратяване на съдебното производство по
делото (което е изцяло в разрез със закона), съдът едновременно с това е и
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което е пълен “nonsense”.
Още по- абсурдно се явява следващото
произнасяне, този път на съдията- докладчик по делото, който в закрито
заседание на 23.07.2019 г. е констатирал, че СРП не е внесла ОА в указания срок
и не е отстранил „очевидната фактическа
грешка“, поради което еднолично е отменил определението от 08.07.2019 г. в
частта, с която е насрочил делото в открито съдебно заседание, като отново
(непонятно как) е прекратил вече прекратеното от него съдебно производство по
същото дело и отново е върнал делото на СРП за изпълнение на указанията, дадени
в разпореждането- без да става ясно кое точно разпореждане, визира съдията-
докладчик.
Получавайки същото прокурорът по
делото изпратил писмо до СРС, НО, 6 с-в, в което посочил, че още на 10.07.2019
г. е коригирал ОА и на 11.07.2019 г. го е изпратил с писмо до състава на съда-
СРС, НО, 6 с-в. В подкрепа на твърденията си приложил и писмени доказателства-
копие от писмо с печат и номер, както и копие от деловодната книга на СРП, в
която имало положен печат и от служител на СРС, кога е приел писмото.
По един още по- недопустим начин и без
каквото и да е било основание, след запознаване с това писмо на СРП, съдията-
докладчик с разпореждане, постановено в закрито заседание на 31.07.2019 г. е
отменил собственото си разпореждане от 23.07.2019 г., с което е прекратил
съдебното производство по делото и е върнал същото на СРП, като отново за пореден път е насрочил делото в
разпоредително заседание, проведено на 02.10.2019 г. по нововнесения в съда ОА.
В това съдебно заседание защитата е направила искане за прекратяване на
съдебното производство по делото, позовавайки се на противоречия между новия ОА
и постановлението за привличане на обвиняем от ДП в частта, касаеща
пострадалото от деянието лице. Съдът е оставил това искане без уважение, чрез
определение в което е констатирал, че на ДП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до нарушаване правото на обвиняемия на защита, като в
мотивите си се е позовал на изисканото и получено писмо от А1 България ЕАД,
както и изявлението на Я.И.. Коментирайки същите е заключил, че по делото в
съдебна фаза са събрани безспорни доказателства, установяващи, че не Я.И., а А1
България ЕАД е собственик на инкриминираната вещ и поради това се явява ощетено
от инкриминираното деяние лице. Посочил е още, че не са налице изменения на
фактите и обстоятелствата по престъплението, разкрити на ДП, като те остават
същите каквито биха били, ако в диспозитива на ОА се добави, че собственик на
инкриминираната вещ е А1 България ЕАД. С оглед на това е оставил и без уважение
искането на прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на
ДФ.
Това определение обаче, постановено в
открито разпоредително заседание е акт на съда, подлежащ на самостоятелен
съдебен контрол, отделно от присъдата и освен всичко друго, се явява и акт на
съда- т.е. на целия съдебен състав, а не еднолично произнасяне на съдията-
докладчик и/или на председателя на състава. Ето защо и макар и да е
инкорпорирано в протокола от съдебното заседание, представлява съдебен акт и
като такъв следва да бъде подписан от членовете на целия съдебен състав-
председателя и съдебните заседатели в конкретния случай. Видно от протокола от
съдебното заседание обаче, той носи подписа само на председателя на състава, а
не и на съдебните заседатели. Няма никакъв спор в съдебната практика, че в
случая това се явява абсолютно процесуално нарушение, водещо до такъв порок на
постановения съдебен акт, който не може да бъде саниран от горната инстанция и
поради това е и абсолютно основание за отмяна на този съдебен акт на формално
основание, без да е необходимо обсъждане на спора по същество, тъй като липсва
годен акт, който да бъде контролиран. Отделно от това, до постановяването на
същия се е стигнало и след груби процесуални нарушения, допуснати най- вече от
съдията- докладчик по делото, чрез постановяване на актове извън всякакви
процедури, уредени в НПК и без каквито и да е било законови основания, сочещи
на пълно непознаване и неразбиране на процесуалния закон от негова страна,
което също се явява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт
и за връщането на делото за ново произнасяне по въпросите, визирани в
разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, но от друг състав на съда. Последното се
налага, доколкото този, постановил атакуваното определение по недопустим начин
е взел отношение и по съществото на правния спор, коментирайки в случая се
явява пострадал от инкриминираното деяние, за което подсъдимият е предаден на
съд, като е събирал и по недопустим начин доказателства в тази насока, давал е
задължителни указания как прокурорът да си формулира обвинението и кого да
посочи като пострадал и ощетен в ОА, съответно коментирал е установени на ДП
факти и обстоятелства, за които е приел, че не са променени съществено, чрез
събрани в хода на съдебното производство доказателства от съда.
С оглед на всичко изложено атакуваното
определение следва да бъде отменено, делото върнато на СРС за разглеждане от
друг съдебен състав от фазата на съдията- докладчик и на база внесения
първоначално в съда от СРП ОА, който друг състав на СРС ще следва да вземе
отношение без да навлиза по съществото на делото относно всички въпроси,
визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, включително и по въпроса за
пострадалото и/или ощетеното лице, както и по въпроса налице ли са или не,
допуснати н ДП съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата
на обвиняемия и/или пострадалия от инкриминираното деяние.
Предвид това и доколкото не е налице
изначално годен за обсъждане съдебен акт, въззивният съд счита, че не следва да
вземе отношение по съществото на спора.
Така мотивиран и на основание чл.345 НПК, СГС, НО,
15-ти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение от 02.10.2019 г.,
постановено по НОХД №2423/2019 г., на СРС, НО, 6 състав, с което съдът е констатирал,
че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство по делото,
поради липса на допуснати на ДП процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване правата на подсъдимия и пострадалите.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от фазата на съдията- докладчик и въз
основа на първоначално внесения в съда
ОА от СРП по съображенията, изложени в мотивната част на настоящето
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.