Определение по дело №4249/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4036
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 17 октомври 2019 г.)
Съдия: Величка Велева Маринкова
Дело: 20191100604249
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 17.10.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, XV въззивен състав, в разпоредително заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                  СИМОНА УГЛЯРОВА

при участието на секретаря ……….. и прокурора ………, разгледа докладваното от съдия МАРИНКОВА ВНЧД №4249 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.

С протоколно определение от 02.10.2019 г. по НОХД №2423/2019 г., на СРС, НО, 6 състав е констатирал, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство по делото, поради липса на допуснати на ДП процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на подсъдимия и пострадалите, с което и на практика е оставил без уважение искането на защитника на подс.Г.Т.- адв.М.за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ДФ.

Срещу това определение на съда е постъпила жалба от адв.М., в която излага подробни съображения в насока неправилност на същото, респ. за допуснати нарушения, свързани с внесения в съда ОА. Иска от въззивния съд да отмени това определение и да върне делото на ДП. В жалбата не се правят искания по доказателствата.

Частната жалба се явява подадена в срок и процесуално допустима. По същество същата се явява частично основателно, а именно- налице са основания за отмяна на атакуваното определение на СРС, но делото следва да се върне на този етап не на ДП, а отново на СРС  за произнасяне отново по въпросите визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, поради допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с тази процедура.

Видно е от материалите по делото, че същото е внесено в съда с ОА срещу Г.Т. с обвинение по чл.194, ал.1 от НК. В диспозитива на ОА се твърди, че подс.Т. е отнел на инкриминираната дата от магазин на МТЕЛ 1 мобилен телефон на определена стойност от владението на Я.И.- МОЛ на търговския обект, без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

С разпореждане от 20.02.2019 г. съдията – докладчик при СРС е насрочил делото в открито разпоредително заседание, провело се на 22.05.2019 г., като за участие в него в качеството на пострадало лице е призовал сочената в ОА Я.И.. В рамките на това съдебно заседание Я.И. е заявила, че няма никакви претенции, тъй като е била МОЛ на търговския обект, а реално потърпевша се явява фирмата, в която е работила- А1- мобилният оператор.

Въз основа на това изявление присъствалият в съдебно заседание младши прокурор И.Б.е заявил, че ако това е така, то следва делото да се отложи и да се получи информация от А1 България ЕАД, дали стойността на инкриминирания телефон е удържана от заплатата на някой от служителите на дружеството в този търговски обект.

Защитата е направила възражение в тази връзка, заявявайки, че това е въпрос по същество.

Въпреки това и по неясни съображения, съдът е уважил искането на прокурора, като е изискал и въпросната справка.

Такава е била получена, като в нея е отразено, че инкриминираният мобилен телефон е обявен за откраднат, поради което и устройството не е платено от служител в търговския обект.

На база така получената справка съдът в открито съдебно заседание, проведено на 08.07.2019 г. в неуточнена процедура е докладвал същата и е заявил, че от нея се установява, че инкриминираната вещ е била собственост на А1 България ЕАД, а е била във владение на Я.И., поради което е счел, че собственикът на телефона- А1 България ЕАД, не може да бъде представляван от МОЛ. В тази връзка е счел, че се касае за очевидна фактическа грешка, установена в хода на съдебното производство до даване ход на разпоредителното заседание, поради което пострадалото лице в ОА следва да бъде заменено с А1 България ЕАД, явяващо се собственик на телефона. Произнасяне, което е абсолютно недопустимо и което освен това е и по съществото на спора, касаещо въпроса за пострадалото лице, а от друга страна изобщо и няма нищо общо с очевидната фактическа грешка по смисъла на НПК.

Оттук насетне, съдът е постановил на база на тези свои мотиви едно също толкова недопустимо определение, като е прекратил съдебното производство по делото, задължил е СРП в 7- дневен срок да внесе обвинителен акт, с който да отстрани тази „очевидна фактическа грешка“ и е върнал делото на СРП. Независимо от прекратяване на съдебното производство по делото (което е изцяло в разрез със закона), съдът едновременно с това е и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което е пълен “nonsense”.

Още по- абсурдно се явява следващото произнасяне, този път на съдията- докладчик по делото, който в закрито заседание на 23.07.2019 г. е констатирал, че СРП не е внесла ОА в указания срок и не  е отстранил „очевидната фактическа грешка“, поради което еднолично е отменил определението от 08.07.2019 г. в частта, с която е насрочил делото в открито съдебно заседание, като отново (непонятно как) е прекратил вече прекратеното от него съдебно производство по същото дело и отново е върнал делото на СРП за изпълнение на указанията, дадени в разпореждането- без да става ясно кое точно разпореждане, визира съдията- докладчик.

Получавайки същото прокурорът по делото изпратил писмо до СРС, НО, 6 с-в, в което посочил, че още на 10.07.2019 г. е коригирал ОА и на 11.07.2019 г. го е изпратил с писмо до състава на съда- СРС, НО, 6 с-в. В подкрепа на твърденията си приложил и писмени доказателства- копие от писмо с печат и номер, както и копие от деловодната книга на СРП, в която имало положен печат и от служител на СРС, кога е приел писмото.

По един още по- недопустим начин и без каквото и да е било основание, след запознаване с това писмо на СРП, съдията- докладчик с разпореждане, постановено в закрито заседание на 31.07.2019 г. е отменил собственото си разпореждане от 23.07.2019 г., с което е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на СРП, като отново  за пореден път е насрочил делото в разпоредително заседание, проведено на 02.10.2019 г. по нововнесения в съда ОА. В това съдебно заседание защитата е направила искане за прекратяване на съдебното производство по делото, позовавайки се на противоречия между новия ОА и постановлението за привличане на обвиняем от ДП в частта, касаеща пострадалото от деянието лице. Съдът е оставил това искане без уважение, чрез определение в което е констатирал, че на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на обвиняемия на защита, като в мотивите си се е позовал на изисканото и получено писмо от А1 България ЕАД, както и изявлението на Я.И.. Коментирайки същите е заключил, че по делото в съдебна фаза са събрани безспорни доказателства, установяващи, че не Я.И., а А1 България ЕАД е собственик на инкриминираната вещ и поради това се явява ощетено от инкриминираното деяние лице. Посочил е още, че не са налице изменения на фактите и обстоятелствата по престъплението, разкрити на ДП, като те остават същите каквито биха били, ако в диспозитива на ОА се добави, че собственик на инкриминираната вещ е А1 България ЕАД. С оглед на това е оставил и без уважение искането на прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на ДФ.

Това определение обаче, постановено в открито разпоредително заседание е акт на съда, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, отделно от присъдата и освен всичко друго, се явява и акт на съда- т.е. на целия съдебен състав, а не еднолично произнасяне на съдията- докладчик и/или на председателя на състава. Ето защо и макар и да е инкорпорирано в протокола от съдебното заседание, представлява съдебен акт и като такъв следва да бъде подписан от членовете на целия съдебен състав- председателя и съдебните заседатели в конкретния случай. Видно от протокола от съдебното заседание обаче, той носи подписа само на председателя на състава, а не и на съдебните заседатели. Няма никакъв спор в съдебната практика, че в случая това се явява абсолютно процесуално нарушение, водещо до такъв порок на постановения съдебен акт, който не може да бъде саниран от горната инстанция и поради това е и абсолютно основание за отмяна на този съдебен акт на формално основание, без да е необходимо обсъждане на спора по същество, тъй като липсва годен акт, който да бъде контролиран. Отделно от това, до постановяването на същия се е стигнало и след груби процесуални нарушения, допуснати най- вече от съдията- докладчик по делото, чрез постановяване на актове извън всякакви процедури, уредени в НПК и без каквито и да е било законови основания, сочещи на пълно непознаване и неразбиране на процесуалния закон от негова страна, което също се явява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт и за връщането на делото за ново произнасяне по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, но от друг състав на съда. Последното се налага, доколкото този, постановил атакуваното определение по недопустим начин е взел отношение и по съществото на правния спор, коментирайки в случая се явява пострадал от инкриминираното деяние, за което подсъдимият е предаден на съд, като е събирал и по недопустим начин доказателства в тази насока, давал е задължителни указания как прокурорът да си формулира обвинението и кого да посочи като пострадал и ощетен в ОА, съответно коментирал е установени на ДП факти и обстоятелства, за които е приел, че не са променени съществено, чрез събрани в хода на съдебното производство доказателства от съда.

С оглед на всичко изложено атакуваното определение следва да бъде отменено, делото върнато на СРС за разглеждане от друг съдебен състав от фазата на съдията- докладчик и на база внесения първоначално в съда от СРП ОА, който друг състав на СРС ще следва да вземе отношение без да навлиза по съществото на делото относно всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, включително и по въпроса за пострадалото и/или ощетеното лице, както и по въпроса налице ли са или не, допуснати н ДП съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на обвиняемия и/или пострадалия от инкриминираното деяние.

Предвид това и доколкото не е налице изначално годен за обсъждане съдебен акт, въззивният съд счита, че не следва да вземе отношение по съществото на спора.

Така мотивиран и на основание чл.345 НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение от 02.10.2019 г., постановено по НОХД №2423/2019 г., на СРС, НО, 6 състав, с което съдът е констатирал, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство по делото, поради липса на допуснати на ДП процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на подсъдимия и пострадалите.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от фазата на съдията- докладчик и въз основа на първоначално внесения в съда ОА от СРП по съображенията, изложени в мотивната част на настоящето определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.