РЕШЕНИЕ
№
297
гр. Русе, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия
при участието на секретаря АНЕЛИЯ
ГЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.гр. дело № 322 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
Е.К.Е., ЕГН: **********, с настоящ адрес ***, ****, гр. С****, чрез адв. С.С. ***, със съдебен
адрес ***, срещу Решение № 474/08.04.2020 г. по гр.д. № 4636/2019 г. на РС –
Русе, с което е бил отхвърлен искът на Е.К.Е. срещу ЧСИ М.Б. М., рег. № *** на КЧСИ, с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 120
лв., съставляваща претърпени неимуществени вреди от неправомерно удържани
несеквестируеми доходи през периода м. септември 2018 г. – м. май 2019 г., по
изп.д. № 20088310400068.
Жалбоподателят твърди, че решението
на първоинстанционния съд е неправилно, като необосновано, немотивирано,
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и при неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че районният съд
неправилно е определил разпоредбите на чл. 78 ЗИНЗС и чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС
като специални по отношение правилото за несеквестируемост
според чл. 446, ал. 1 ГПК. Възнаграждението, което получават лишените от
свобода за положения от тях труд в местата за лишаване от свобода, е обвързано
с размера на минималната работна заплата (МРЗ) и съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК
удръжки могат да се правят само ако същото надвишава този размер. В ЗИНЗС и
ППЗИНЗС липсва изрична уредба за това как се правят удръжките, следователно
приложимо е правилото на чл. 446, ал. 1 ГПК. Неправилно първата инстанция е
приела, че ищецът не се намира в трудово правоотношение, поради което неговото
възнаграждение не е за труд по смисъла на КТ и поради това не попадало в
предметния обхват на чл. 446, ал. 1 ГПК. Освен това вещото лице се произнесло
по правен въпрос, като съдебният акт не следва да бъде базиран върху неговия
извод. Неправилни били изводите и на съда по отношение на това, че след като
лишените от свобода са с гарантирана издръжка от държавата те не се нуждаели от
други парични суми. Твърди също така, че районният съд не е изследвал дали са
били налице всички предпоставки за реализиране отговорността. Моли въззивния
съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това да постанови
ново, с което да уважи изцяло предявения иск. Иска присъждането на сторените и в
двете инстанции разноски, както и определянето на процесуалния представител на
въззивника адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба №
1/2004 г. на ВАдвС, предвид обстоятелството, че
защитата е осъществявана безвъзмездно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Въззиваемата страна ЧСИ М. М. в законоустановения двуседмичен
срок не е подала отговор на въззивната жалба. Вместо това на 23.07.2020 г.
депозира становище, с което счита жалбата за неоснователна. Изводите на
жалбоподателя относно съотношението между чл. 446, ал. 1 ГПК, ЗИНЗС и ППЗИНЗС
били неправилни и необосновани. Счита, че полагането на труд от лишения от
свобода в Затвора не е въз основа на трудово правоотношение по смисъла на КТ.
Намира извършените действия по изп.д. № 68/2008 г. по описа на ЧСИ М.М. за правомерни, включително и наложения върху
получаваното от ищеца възнаграждение за труд запор.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава,
следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
Съдът намира, че установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, изчерпателна и
съответства на доказателствата по делото, поради което я възприема изцяло.
От приложеното копие на изп. дело
№ 2008831040068 на ответника ЧСИ М.М. се установява, че
то е образувано на 05.03.2008 г. срещу ищеца Е.Е. въз
основа на издаден изпълнителен лист по НОХД № 30/2005 г. по описа на РОС, по
което ищецът бил осъден да заплати обезщетение в размер на 15 000 лв. за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата. Въз основа на съобщение на ЧСИ с изх. № 21073/11.10.2018
г. до ищеца и длъжник по изпълнението Е.Е. е бил
наложен запор върху възнаграждението му, получавано от С****. Със съобщение № 21072/11.10.2018 г. до С****ответникът
е уведомил Затвора, че налага запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и
му е дал 7-дневен срок да съобщи писмено признава ли вземането за основателно и
има ли готовност да го плати, има ли претенции от други лица върху същото
вземане, наложен ли е запор от други лица по други изпълнителни производства и
превежда ли суми по банкова сметка ***. Със запорното
съобщение до третото задължено лице ЧСИ му е дал подробни указания относно това
по какъв начин да удържа суми от получаваното от ищеца възнаграждение, ако същото
е над минималната работна заплата.
На 05.11.2018 г. ответникът е
получил писмо от С****, в което последният го е
уведомил, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – С****, като е включено в трудова дейност. Същият получавал
брутно месечно възнаграждение в размер на 40% от МРЗ. Третото задължено лице
заявило, че удръжките и преводите ще се правят съобразно правилата на чл. 446 ГПК и чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС.
Ищецът Е. е уведомен за запора на
16.10.2018 г. На 15.04.2019 г. ЧСИ е получил писмо от длъжника, озаглавено
„Възражение“, в което същият изложил подробни съображения за
незаконосъобразност на наложения запор, основно акцентирайки върху
обстоятелството, че получаваното от него нетно възнаграждение е под МРЗ и така
правените удръжки били в нарушение на чл. 446, ал. 1 ГПК.
Назначената по делото
икономическа експертиза е дала заключение, че на ищеца са правени удръжки върху
брутното му възнаграждение в размер на 60% в полза на ДП „Фонд затворно дело“ (ДП ФЗД), а върху остатъка е правена удръжка
от 10% за данък по ЗДДФЛ. Отбелязано е в експертизата, че работата по време на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода не се зачита за трудов стаж, не се
внасят осигуровки, а здравните такива са за сметка на държавния бюджет. В
процесния период брутното трудово възнаграждение на Е. е възлизало в следните
размер: м.09.2018 г. – 429,80 лв., м.10.2018 г. – 564,88 лв., м.11.2018 г. –
629,35 лв., м.12.2018 г. – 510 лв., м.01.2019 г. – 560 лв., м.02.2019 г. – 560
лв., м.03.2019 г. – 336 лв., м.04.2019 г. – 560 лв. и м.05.2019 г. – 532 лв.
След удържане на данъка по ЗДДФЛ нетното възнаграждение за труд, което ищецът
трябвало да получи било в следните размери: м.09.2018 г. – 154,73 лв.,
м.10.2018 г. – 203,35 лв., м.11.2018 г. – 226,57 лв., м.12.2018 г. – 183,60
лв., м.01.2019 г. – 201,60 лв., м.02.2019 г. – 201,60 лв., м.03.2019 г. – 120,96
лв., м.04.2019 г. – 201,60 лв. и м.05.2019 г. – 191,52 лв. Върху последните
суми всеки месец били правени удръжки във връзка с наложения по изпълнителното
дело от ответника запор в размер на 2/3 от нетното възнаграждение за труд.
Минималната работна заплата за страната за периода, обхващащ месеците от 2018
г., е била 510 лв., а за тези за периода от 2019 г. – 560 лв.
При така установените фактически
обстоятелства Окръжният съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 78 ЗИНЗС за всяка
работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и
хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30
на сто от възнаграждението за изработеното. Частта от възнаграждението, която
лишените от свобода получават, се определя със заповед на министъра на
правосъдието, като в конкретния случай е определено получаването на 40% от
възнаграждението за изработеното, като останалите 60% са в полза на ДП ФЗД.
Според ал. 3 на същата разпоредба на лишените от свобода могат да се правят
удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се
възнаграждение.
Тази уредба е доразвита в чл. 57
ППЗИНЗС, който гласи, че удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда
на чл. 446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да
надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
Уредбата в ЗИНЗС, доразвита с разпоредбите на ППЗИНЗС, се явява специална по
отношение на тази, регламентираща удръжките по чл. 446 ГПК.
За да се правят удръжки не е
необходимо лишеният от свобода да получава възнаграждение над минималната
работна заплата, тъй като пределният максимум за удържане на суми от
възнаграждението за труд е определен в чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 57, ал. 1
ППЗИНЗС и той е 2/3 от определеното за получаване съгласно заповедта на
министъра на правосъдието възнаграждение за изработеното. В конкретния случай
това правило е спазено, защото удръжките са начислени върху нетното
възнаграждение за труд, равняващо се на 40% от изработеното, като от същото е приспаднат
и данъкът по ЗДДФЛ. Препращането към чл. 446 ГПК има за цел да посочи
размерите, в които следва да се правят удръжки от получаваното възнаграждение съгласно
подробно установените в ал. 1 правила. В този смисъл е приложима разпоредбата
на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК и правените удръжки, тъй като няма доказателства
ищецът да издържа деца, следва да бъдат в размер на 1/3 от така получаваното
нетно възнаграждение за труд.
Настоящият състав намира обаче,
че съдебният изпълнител не може да носи отговорност, защото със съобщение №
21072/11.10.2018 г. до С****, с което последният е бил
уведомен за налагането на запор, са дадени подробни указания за това как и в
какви размери следва да бъдат правени удръжките. В отговор С****е заявил, че удръжките и преводите ще се правят при
спазване на правилата на чл. 446 ГПК и чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС. Предпоставките за
реализиране отговорността на съдебния изпълнител в настоящия случай са същите
като при непозволено увреждане – да е налице деяние, същото да е противоправно,
да е извършено виновно, да са причинени вреди и да е налице причинно-следствена
връзка между деянието и вредите. В този смисъл чрез даването на указания по
какъв начин да се изпълнява запорът ответникът е изпълнил своите задължения във
връзка със законосъобразното извършване на визираното изпълнително действие,
поради което неговото деяние се явява правомерно и отговорността му за
причинени вреди не може да бъде ангажирана поради липса на една от
предпоставките за това.
Поради изложените съображения
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 474/08.04.2020 г. по гр.д. № 4636/2019 г. на РС – Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1)
2)