Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
№ 247
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на 15 януари 2021г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР КОЛЕВ
като разгледа, докладваното от съдия ЯВОР КОЛЕВ ч. адм. дело
№3040/2020г. и като обсъди:
Производството е по реда на чл.306 във връзка с чл.304 АПК.
Образувано е по молба/наименована
жалба/ на ЕТ „М.-Б.К.“, гр.Пловдив, кв.“Коматево“, ул.“Георги Гешанов“ 1А, с
която се търси ангажиране на административнонаказателна отговорност на длъжностното
лице – Директор ТД на НАП – Пловдив – В.Н.Н.за неизпълнение на влязло в сила
съдебно решение №2308 от 24.10.2013г., постановено по адм. дело №922/2013г. по
описа на Административен съд – Пловдив, VIII състав, потвърдено с решение
№14259 от 28.11.2014г. по адм. дело № 1392/2014г. по описа на ВАС, Осмо
отделение.
В молбата се твърди, че след
влизане в сила на съдебното решение, с писмо вх.№
С200016-000-0295895/01.07.2020г. е поискано от публичния изпълнител при НАП –
Пловдив да бъде приспадната или издадена въпросната сума по отменения РА от
размера на задълженията, каквито действия до момента на входиране на молбата,
по която е образувано настоящото производство, не са предприети.
В съответствие с изискването на
разпоредбата на чл.306 ал.3 АПК е предоставена възможност на Директор ТД на НАП
– Пловдив – В.Н.Н.да даде писмени обяснения и представи доказателства в
14-дневен срок от получаване на препис от молбата по чл.304 АПК за изпълнение
на съдебното решение.
В указания срок по делото са
представени писмени обяснения, в които се изразява становище, че жалбата е
недопустима, като подадена след изтичане на петгодишния давностен срок, като са
изложени съображения в тази насока. Алтернативно жалбата се оспорва като
неоснователна. Твърди се, че наведените доводи не кореспондират с обективната
истина. Това е така защото, на задълженото лице е извършена ревизия, приключила
с РА № *********/ 11.10.2011г. за периода м.07.2007г. – м.09.2010г., частично
отменен с Решение №47/18.01.2012г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив и
впоследствие за периода м.07.2007г. – м.05.2008г. е издаден нов РА №
*********/19.11.2012г./предмет на настоящото производство/. Този РА е обжалван
и потвърден от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив с решение №
196/20.02.2012г., което е оспорено пред Административен съд – Пловдив, който
със свое Решение № 2308/24.10.2013г., постановено по адм. дело № 922/13г. е
отменил изцяло РА. Това решене е потвърдено с решение на ВАС. На задълженото
лице е извършена проверка във връзка с писмо изх. № РД-26-624/23.12.2014г. на
Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив, която е възложена по повод
посочените отменителни решения на ПАС и ВАС. Издаден е АПВ №
П-16001614079515-004-01/22.01.2015г., връчен на проверяваното лице на
29.01.2015г. по електронен път. В резултат от извършената проверка с издадения
АПВ сумата, подлежаща на възстановяване във връзка с постановеното окончателно
решение на ВАС, е възстановена /прихваната на проверяваното лице.
Посочва се също така, че е
подадено искане на основание чл.129 ал.1 ДОПК вх. № РД161529/27.03.2019г. от
ЕТ, с което се иска прихващане на недължимо платени суми за данъци/ДДС/ в
размер на 116 288,96 лв. за задължения за ЗОВ/ДОО/ в размер на
38 437,11 лв. Към искането е приложено решението на ПАС, с което е отменен
РА № *********/19.11.2012г. При извършена проверка е установено, че не са
налице нови обстоятелства и суми за възстановяване/проверка в ДОС на
задълженото лице към 25.04.2019г. е установила, че същото има изискуеми
задължения в общ размер на 13 362,09 лв., като няма суми, подлежащи на
възстановяване/. Предвид констатациите по време на проверката, е направен
извод, че на лицето следва да се издаде нулев АПВ, което е сторено с АПВ №
П-16001619058334-004-001/25.04.2019г., връчен по електронен път на
25.04.2019г., като няма данни двата АПВ да са били обжалвани от лицето, т.е.
същите са влезли в сила и съответно са породили правните си последици.
На следващо място се твърди, че
на 01.07.2020г. с вх. № РД-16-1529, вх. № С2000160-000-0295895 на ТД на НАП –
Пловдив от задълженото лице чрез пълномощник адв. Тенчев, е подадена Покана за
доброволно изпълнение, представляваща по съществото си искане за прихващане и
възстановяване на недължимо внесени и/или събрани суми по чл.128 и сл. ДОПК, с
което, в разрез с установения ред в специалния закон – ДОПК, е поискано сумата
от 116 288,96 лв., ведно със законната лихва по отменения РА да бъде
възстановена на лицето в двуседмичен срок от получаване на поканата,
алтернативно същата да бъде прихваната за задълженията на лицето по изп. дело №
16070016175/2007г., след което е депозирана и жалбата с правно основание чл.304
във връзка с чл.306 АПК, с която се твърди неизпълнение на влязлото в сила
съдебно решение.
В конкретния случай се твърди, че
не е налице неизпълнение на съдебния акт, тъй като още преди получаването на
поканата за доброволно изпълнение, респ. подаване на жалбата пред ПАС,
компетентният административен орган е предприел необходимите действия по
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Това е така, защото обжалваният
РА е качен на облог/отразен като текущо задължение на лицето/в програмен
продукт „Софтуер за управление на приходите“/ПП СУП/ веднага след изтичане на
срока за доброволно плащане – 17.12.2012г., видно от Сметка на задълженото лице
– транзакции – архив 2014г. От същата става ясно, че окончателното решение на
ВАС също е отразено, като процесният РА е свален от облог и е спрял да фигурира
като задължение спрямо лицето на 22.12.2014г./“Детайли на транзакция по сметка
на задълженото лице – архив“./. Или, данните се твърди, че показват, че по РА №
*********/19.11.2012г. няма постъпили суми, както и не са извършени прихващания
за периода от въвеждането на акта до неговата отмяна в ПП СУП на 22.12.2014г.
Въпросната съвкупност от действия се твърди, че сочи поведение на
администрацията, насочено към изпълнение на постановения съдебен акт, както и
необходимата процесуална активност, изключваща възможността за ангажиране на
административнонаказателна отговорност, поради неизпълнение.
Отделно от това се посочва, че
издадените 2 бр. АПВ, ведно с възприетите в тях констатации като действия,
предприети по повод искания на задълженото лице, отново подкрепят изразената
теза, че липсва незаконосъобразно поведение от страна на длъжностни лица. От
приложена към обясненията разпечатка на данъчно-осигурителната сметка на лицето
се твърди, че се установява, че към дата 14.12.2020г. актуалните публични
задължения на лицето, подлежащи на принудително изпълнение, са в общ размер на
528 404,56 лв., в т.ч. 307 618,93 лв. главница и 220 785,63 лв.
лихва, като същите са възникнали на основание множество декларации обр. 1 и
обр. 6 за задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО, справки-декларации
по ЗДДС, декларации по ЗДДФЛ, изпълнителни листове от съдилищата, няколко на
брой РА, но сред тях не фигурират задължения по процесния РА №
*********/19.11.2012г. В заключение се посочва, че от приложените към
обяснението доказателства се установява по безспорен начин, че от страна на компетентните
длъжностни лица, респ. Директор на ТД на НАП – Пловдив, своевременно са
предприети действия в съответствие в диспозитива на решението на ПАС, а именно,
задълженията по процесния РА са отписани като такива от данъчно-осигурителната
сметка на лицето, като същевременно и не са предмет на принудително изпълнение,
поради което липсва основание за ангажиране отговорността на Директора на ТД на
НАП – Пловдив. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен
списък и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Към преписката са приложени: адм.
дело №922/2013г. по описа на Административен съд – Пловдив, VІII състав /арх. №973/ 2015г./,
ведно с приложеното към него адм. дело №1392/2014г. по описа на ВАС, Осмо
отделение, изискано служебно от съда; копия на Покана за доброволно плащане вх.
№С200016-000-0295895/ 01.07.2020г. от ЕТ до Директора на ТД на НАП – Пловдив,
Решение №2308/24.10.2013г., постановено по адм. дело № 922/2013г. по описа на
Административен съд – Пловдив, Решение № 14259/ 28.11.2014г., постановено по
адм. дело № 1392/2014г. по описа на ВАС, Искане за прихващане и възстановяване
от ЕТ до Директора на ТД на НАП – Пловдив вх. №РД 16-1529/27.03.2019г. и
пълномощно, представени със сезиращата молба; Разпечатка на ДОС на лицето –
заверено копие, АПВ № П-16001614079515-004-01/22.01. 2015г. и АПВ №
П-16001619058334-004-001/25.04.2019г. – заверени копия, Сметка на ЗЛ –
транзакции – архив 2014г. – заверено копие, Разпечатки от СУП – детайли на
транзакция по сметка на ЗЛ – архив – заверени копия, приложени към дадените
писмени обяснения.
След извършена служебна справка
по адм. дело №922/2013г. на Административен съд - Пловдив, VІII състав, установих следното.
Производството е образувано по
жалба на ЕТ”М.- Б. К.”
против Ревизионен акт №********* от 19.11.2012г., издаден от органи по
приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №196 от 20.02.2013г. на
Директора на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив, с който на ЕТ е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 116 288,96 лв. и са
начислени законните лихви върху посочената сума.
С Решение №2308/24.10.2013г. по
адм. дело №922/2013г., Административен съд – Пловдив, е отменил Ревизионен акт
№ ********* от 19.11.2012г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП –
Пловдив, потвърден с Решение №196 от 20.02.2013г. на Директора на Дирекция
“ОДОП“ – Пловдив, с който на ЕТ е отказано право на приспадане на данъчен
кредит по ЗДДС в общ размер от 116 288,96 лв. и са начислени законните лихви
върху посочената сума. Със същото решение съдът се е произнесъл и по
разноските, като в тази част е постановено и определение по чл.248 ГПК.
Така постановеното решение е
оспорено от Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, по повод на което е образувано
адм. дело №1392/2014г. по описа на ВАС, Осмо отделение, приключило с решение
№14259/28.11.2014г., с което е оставено в сила решение №2308 от 24.10.2013г. на
Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело №922/2013г. и е
отменено определението по чл.248 ГПК.
Решението е окончателно и е
влязло в сила на 28.11.2014г.
При така установеното от
фактическа страна, след преценка на изложеното в молбата, в представеното
писмено становище от Директора на ТД на НАП - Пловдив, представените писмени
доказателства и след служебна проверка по адм. дело №922/2013г. по описа на
Административен съд – Пловдив, VIІІ състав и адм. дело №1392/2014г. по описа на ВАС,
Осмо отделение, съдът формира следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.304 АПК, длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила
съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до
2 000 лева.
За да се приложи разпоредбата на
чл.304 ал.1 АПК, следва да е налице задължение за административен орган, произтичащо
от влязъл в сила съдебен акт, което да не е изпълнено. Разпоредбата вменява
реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо длъжностно лице за
неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт.
Следователно, необходимо е, неизпълнението да е в резултат на виновно поведение
на длъжностното лице и да е налице влязъл в сила съдебен акт.
За да бъде сторено това, следва
да са налице трите кумулативни предпоставки на чл.304 ал.1 АПК, а именно: 1)
влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение за
административния орган; 2) изпращане на препис от влезлия в сила съдебен акт
и/или преписка на задължения административен орган, с оглед узнаване на
задължението, което следва да изпълни и 3) неизпълнение на този съдебен акт от
страна на административния орган – адресат на дължимото поведение.
В случая, съдът намира, че не са
изпълнени кумулативните предпоставки на цитирания текст от АПК спрямо
длъжностното лице – Директор ТД на НАП – Пловдив – В. Н., поради следното.
С постановеното съдебно решение
№2308 от 24.10.2013г. по адм. дело №922/2013г. по описа на Административен съд
– Пловдив, VIІІ състав,
потвърдено с решение №14259 от 28.11.2014г. по адм. дело №1392/2014г. по описа
на ВАС, Осмо отделение, е отменен РА № *********/19.11.2012г., издаден от орган
по приходите в ТД на НАП – Пловдив, с който по отношение на Б.В.К.с ЕТ“М.-Б.К.“
са установени задължения за довнасяне в общ размер на 116 007,38 лв. и
лихвите за просрочия към тях в размер общо на 67 075,34 лв., произтичащи
от отказан на лицето данъчен кредит в размер на 116 288,96 лв., ведно с
начислените лихви.
На първо място следва да се
посочи, че в производството по обжалване на РА по съдебен ред, съгласно
разпоредбата на чл.160 ал.1 във връзка с ал.4 ДОПК, съдът решава делото по
същество. В случаи като този, постановеното съдебно решение замества
административния акт/РА/ и представлява юридически факт, от който директно
възникват права и задължения за страните по административното правоотношение.
Това решение обаче не създава конкретно задължение за Директора на ТД на НАП –
Пловдив, нито на кое да е друго длъжностно лице от НАП, чието санкциониране се
иска.
Решение №2308 от 24.10.2013г. по
адм. дело №922/2013г. по описа на Административен съд – Пловдив, VIІІ състав, с
което е отменен РА има конститутивно действие по аргумент от чл.177 ал.1 изр.2 АПК и променя материалното административно правоотношение с обратна сила.
Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се
състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и
поради това се разпростира по отношение на всички, а не само по отношение на
страните по делото. Промяната в конкретния случай се изразява в отпадане на разпоредените
с РА задължения на ЕТ в общ размер на 116 288,96 лв., ведно с начислените
лихви, с обратна сила. Това решение обаче, както вече се посочи и по-горе, не
задължава органа по приходите да отпише задълженията на ЕТ.
Това е така, защото отписването на
задълженията се постига чрез процедурата по чл.173 ДОПК, която може да се
инициира от заинтересованата страна в хода на изпълнителното производство или
извън него. И в двата случая публичният изпълнител се произнася по искането за
отписване на вземания, а отказът му подлежи на обжалване по реда на чл.266 ДОПК
пред Директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния
изпълнител, който ги е извършил и по реда на чл.268 ДОПК пред административния
съд. Техническите действия по отписване на задълженията в информационната база
с данни се извършват въз основа на разпореждането на публичния изпълнител. В
случая не се твърди и не се установява молителят да е реализирал процедурата по
чл.173 ДОПК. Независимо от това, след влизане в сила на решението на ПАС, видно
от приложените по делото Справка за общите задължения, Справка за погасени по
давност/отписани задължения, детайли на транзакция по сметка на ЗЛ – архив и
сметка на ЗЛ – транзакция – архив се установява, че са предприети действия по
изпълнение на съдебното решение и определените задължения с отменения РА №
*********/19.11.2012г. са били отписани, като към настоящия момент не фигурират
в данъчно-осигурителната сметка на лицето.
Все в тази насока следва да се
посочи, че от страна на ЕТ с искане № РД-16-1529/27.03.2019г. е предприета
процедура по чл.129 ДОПК, в каквато връзка е издаден и АПВ № П-**********
8334-004-001/25.04.2019г., с който е констатирано, че няма подлежащи на
възстановяване суми, тъй като по отношение на подлежащата на възстановяване
сума следствие от отменения по съдебен ред РА, вече е била извършена проверка и
издаден АПВ № П-16001614079515-004-01/22.01.2015г., с който е извършено
приспадане, като по делото няма данни ЕТ да е обжалвал така издадените му АПВ.
Действително, няма данни молителят да е получил отговор на отправената Покана
за доброволно плащане от 01.07.2020г., но в производството по реда на чл.129
ал.1 ДОПК при подадено искане за прихващане или възстановяване на суми, каквото
в случая е инициирано, органът по приходите се произнася с индивидуален
административен акт за прихващане или възстановяване, подлежащ на самостоятелно
обжалване по реда на чл.156 ДОПК.
В случай, че не се произнесе в
срок, за молителя е налице възможност да обжалва мълчалив отказ по подаденото
искане за възстановяване. Ето защо в случая за молителя е налице друг ред за
защита на правата му по подаденото искане по реда на чл.129 ал.1 ДОПК за
възстановяване на сумите, а не този по чл.304 АПК.
Това е така, защото приложението
на разпоредбата на чл.304 АПК изисква да е налице конкретно задължение за
административен орган и това задължение да произтича пряко от диспозитива на
съдебния акт и същевременно, отделно от това, за да породят задължение за
административния орган указанията, дадени в мотивите към съдебния акт, те
следва да имат конкретна насока за действията, които следва да се извършат,
съобразно с тълкуването и прилагането на закона, прието в този влязъл в сила
съдебен акт.
С други думи казано, доколкото в
мотивите и в диспозитива на съдебното решение не се съдържат указания за
връщане на преписката на административния орган, нито указания по тълкуването и
прилагането на закона, за Директора на ТД на НАП – Пловдив – В. Н. не е
възникнало пряко задължение да се произнесе с конкретен административен акт
и/или извърши определени действия.
За пълнота на изложеното, съдът
намира за необходимо да посочи, че действията на органите по приходите и
постановените последващи техни актове, представляват отделна административна
дейност, която на самостоятелно основание подлежи на съдебен контрол.
В
настоящото/административнонаказателно по характер/ производство, няма как да се
преценя дали така издаденият административен акт или постановен мълчалив отказ
е законосъобразен, респ. съответства и изпълнява точно влязлото в сила съдебно
решение.
Поради горното, съдът намира, че
към датата на постановяване на настоящото разпореждане, не е налице влязъл в
сила съдебен акт, който предписва определено поведение за административен
орган, чието неизпълнение да е основание за реализиране на
административнонаказателната му отговорност по реда на чл.304 във връзка с
чл.306 АПК.
Освен това, основателно е
възражението за изтекла погасителна давност, но на друго основание, различно от
посоченото в дадените писмени обяснения от Директора на ТД на НАП – Пловдив.
Това е така, защото производството по чл.306 във връзка с чл.304 АПК е
специално, което има административнонаказателен характер, и въпреки, че
отговорността не се установява и търси по реда на ЗАНН, а по реда на АПК, по
отношение на давностните срокове приложение намира разпоредбата на чл.34 ЗАНН,
доколкото в специалния закон – АПК не е уредено друго.
В случая съдебното решение е
влязло в сила на 28.11.2014г. и до депозиране на молбата, по повод на която е
стартирало настоящото производство, а именно 23.11.2020г. са изминали почти
шест години, поради което и следва да се приеме, че давностният срок по чл.34
ал.1 ЗАНН е изтекъл.
Изложените до тук съображения
налагат молбата, по повод на която е образувано настоящото производство, да
бъде оставена без уважение.
Тъй като молбата не се уважава,
то сезиралото Председателя на съда лице няма право на жалба/така Определение
№10468 от 9.08.2018г. на ВАС по адм. д. №4454/2018г., II о.; Определение №7043
от 29.05.2018г. на ВАС по адм. д. №6405/2018г., III о.; Определение №2514 от
27.02.2018г. на ВАС по адм. д. №2272/2018г., VII о. и Определение №137 от
4.01.2018г. на ВАС по адм. д. № 14548/ 2017г., VIII о. и много други/, а с
оглед резултата, такова право няма и соченият за нарушител – Директор на ТД на
НАП – Пловдив – В.Н..
В това производство не е уредена
и възможността за присъждане на разноски, поради което искането на Директора на
ТД на НАП – Пловдив – В.Н. за присъждане на извършените разноски, е
неоснователно.
Ето защо и на основание чл.306
ал.2 във връзка с чл.304 ал.1 АПК,
Р А З П О Р Е Ж
Д А М
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата/наименована жалба/ на ЕТ „М.-Б.К.“, гр.Пловдив,
кв.“Коматево“, ул.“Георги Гешанов“ 1А, с която се търси ангажиране на
административнонаказателна отговорност на длъжностното лице – Директор ТД на
НАП – Пловдив – В.Н.Н.за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение №2308 от
24.10.2013г., постановено по адм. дело №922/2013г. по описа на Административен
съд – Пловдив, VIII състав, потвърдено с решение №14259 от 28.11.2014г. по адм. дело
№1392/2014г. по описа на ВАС, Осмо отделение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ТД на НАП – Пловдив – В.Н.
за присъждане на извършените разноски по делото.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на ЕТ „М.-Б.К.“, гр.Пловдив,
кв.“Коматево“, ул.“Георги Гешанов“№1А и на Директора на ТД на НАП – Пловдив – В.Н..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО НЕ подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: