№ 57652
гр. София, 27.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20221110128589 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„П.К.Б. против длъжника Н. Н. Д.,ЕГН : ********** и е подадено за следните суми:
- сумата от 1594,23лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит;
-сумата от 703,50 лв., представляваща договорно възнаграждение .
- лихва за забава в размер на 252,69 лв. за периода от 06.01.2020год. до 02.02.2022
г.;
- законна лихва в размер на 132,03лв. за периода от 02.02.2022год. до 30.05.2022 г.;
- сумата от 416,63лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст ,
- сумата от 1347,21 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси ;
- сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането ,начислени на 16.12.2020год.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В тази връзка съдът намира ,че за уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги Фаст ,в размер на 416,63 лева и за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги Флекси ,в размер на 1347,21 лева и такси за извънсъдебно
1
събиране в размер на 30лв. е налице обоснована вероятност ,че са неравноправни като
евентуално противоречащи на разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4
и чл.19 от Закона за потребителският кредит .
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му
пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси ,в общ размер от 2540лв. се явява прекомерно
и не отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит , каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите ,които са включени в тях по отделно. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги,както е посочено и в общите условия, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор . Самото възнаграждение е в размер надхвърлящ
отпуснатия заем от 2000лв.,като съществува вероятност ,че смисъла на тази уговорки е да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.
По отношение претендираното вземане за такса в размер на 30лв. ,за извънсъдебно
събиране на вземането,съдът намира , че по своята правна същност то също представлява
обезщетение за вреди от забава на длъжника и претенцията за него противоречи на
императивната норма на чл.33,ал.1 от ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в частта относно
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране.
Следва да се отхвърли и искането на заявителя за разноски,съобразно отхвърлената
част.Заявителят е доказал такива в размер на 89,53лв. – д.т. И 50лв. юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП,вр. чл.26 от
НЗПП като следва да се отхвърли заявлението за разноски от 55,88лв.,от които 35,88лв. –
д.т. и 20лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„П.К.Б. против Н. Н. Д.,ЕГН : ********** в частта му за сумата от 416,63лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст , ведно със
законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането; - сумата от 1347,21лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси ведно със законна
лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането;- сумата от 30 лв., представляваща такси
по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането ,начислени на 16.12.2020год.,както и за
разноски в размер на 55,88лв. , от които 35,88лв. – д.т. и 20лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на заявителя пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2