№ 76
гр. Кюстендил, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Д.а
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500619 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Д. Г., ЕГН ********** и Р. А.
Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Д., ******, чрез пълномощника им адв.Ю. С., със
съдебен адрес: гр.Д., ул.******, насочена срещу решение №517/18.10.2024г. на Районен съд-
Дупница, постановено по гр.д.№265/2024г. по описа на този съд.
С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за
установено по иск на А. Л. Н., ЕГН **********, И. Р. С., ЕГН **********, Б. М. Р., ЕГН
**********, Т. М. Б., ЕГН ********** и Е. Р. С., ЕГН **********, че М. Д. Г., ЕГН
********** и Р. А. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Д., ж.к.*******, не са
собственици на реална част с площ от 190 кв.м., попадаща в западната част на УПИ ХІІІ-
318-325, кв.20 по регулационния план на с.Б., общ.К., обл.К., целия с площ от 605 кв.м., при
съседи: от север- УПИ І-325 и УПИ ІІ-318; от изток-улица; от запад - имот УПИ ІІІ[1]322,323
и имот УПИ ХІІ-322,323; от север – улица, която реална площ от 190 кв.м. е очертана между
точки а-б-в-г-д и оцветена в оранжев цвят на комбинирана скица М 1:500, приложение №1
към заключението на вещото лице по назначена съдебно-техническа експертиза,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. Със същото
решение РС-Дупница е отменил, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение
№64 том І рег.№0814, дело №60/21.03.2023г. по описа на С.М.-нотариус с район на действие
ДнРС, вписана в регистъра на НК на РБ под №058, с който М. Д. Г., ЕГН ********** и Р. А.
Г., ЕГН **********, са признати за собственици на УПИ ХІІІ-318-325, кв.20 по
регулационния план на с.Б., общ.К., обл.К., целия с площ от 605 кв.м., при съседи: от север -
УПИ І-325 и УПИ ІІ-318; от изток-улица; от запад - имот УПИ ІІІ-322,323 и имот УПИ ХІІ-
322,323; от север – улица, в частта относно реална част с площ от 190 кв.м., попадаща в
1
западната част на УПИ ХІІІ-318-325, кв.20, която реална площ е очертана между точки а-б-в-
г-д и оцветена в оранжев цвят на комбинирана скица, М 1:500, приложение №1 към
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (на л.87 от
делото), приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението; осъдил е,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, М. Д. Г., ЕГН ********** и Р. А. Г., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.Д., ж.к.*******, да заплатят на И. Р. С., ЕГН **********, сумата от
2050.00 лева, представляваща сторените разноски в производството.
Въззивниците обжалват изцяло така постановеното съдебно решение, като навеждат
съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Прави се оплакване, че съдът
не е обсъдил събраните по делото доказателства в пълнота. Сочи се, че независимо, че е
било установено, че площта от 190 кв.м. от поземлен имот УПИ XIII -318, 325 на място е
заградена, съдът не е установил кога е била заградена тази площ и не е съобразил
показанията на свидетелите Б.Дж. и В.Дж., според които ответниците са обработвали
площта необезпокоявано от 1970г. до настоящия момент. Сочи, че ищците никога не били
считали процесните 190 кв.м. за свои, защото същите не били ги декларирали и не били
плащали данъци за тях. Твърди се, че ищците не са се снабдявали с документ за собственост
по отношение на същата част от парцела, за разлика от въззивниците. Изтъква се, че според
издадената скица на парцела според регулационния план от 1955г., същият е бил записан
като собственост само на И. Г., а от представеното удостоверение за наследници по делото се
установявало, че М. Г. е негов наследник, както и се твърди, че от представените по делото
гласни и писмени доказателства също ставало ясно, че М. Г. е собственик на целия имот,
поради което се изразява несъгласие с извода на съда, че ответниците не били доказали
фактите, от които произтича правото им на собственост. Твърди се, че районният съд
неправилно е оценил показанията на свидетелите, посочени от ищците, тъй като дадените
свидетелски показания от К.Б. и Д. Г. се отнасяли не до процесната част от УПИ-XIII, a до
собствения им УПИ I – 325, в който именно, според заключението на вещото лице, имало
къща и стопански постройки, както и празно дворно място.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, като се моли за произнасяне
по същество на спора и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещните страни А. Л. Н., ЕГН **********, И. Р. С., ЕГН
**********, Б. М. Р., ЕГН **********, Т. М. Б., ЕГН ********** и Е. Р. С., ЕГН **********,
действащи чрез пълномощника им адв.М. Т. М..
Въззиваемите излагат становище за правилност и обективност на атакуваното
решение. Считат за доказан факта, че до 1955г. наследодателят на въззиваемите, заедно със
своите роднини, бил собственик и е упражнявал владението върху УПИ I-325, в кв.20 по
плана на с.Б., който имот е бил преобразуван по силата на Заповед №843/21.02.1955г.,
издадена от Община К. с одобрена промяна на уличната и дворищната регулация и част от
него се отреждала за улична регулация, а друга част от него ставала част от процесния имот
УПИ XIII 318-325. Твърди се, че регулационният план никога не е бил приложен на място и
до момента процесните имоти били оградени и се владеели по старите им имотни граници.
Сочи се, че било доказано твърдението, че през 1976г. наследодателят на въззиваемите
страни - М. Г., е придобил изключителната собственост върху УПИ I-325, както и че реално
въззиваемите страни през цялото време били упражнявали владението върху цялата площ на
имота по неговите стари имотни граници. В тази насока от заключението на вещото лице
безспорно се било установило, че била налице част от процесния имот, която била оградена
и владяна към имота на въззиваемите страни - УПИ I-325, и същата била с площ от 190 кв.м.
Подчертава се, че въззивниците не са могли да осъществят състава на давностното владение,
на база на което е бил издаден оспореният нотариален акт. Твърди се, че от свидетелските
2
показания на водените от въззивните страни свидетели не се установило по никакъв начин,
че същите били осъществили владение на процесната част от имота. В тази връзка се сочи,
че водените свидетели от въззиваемите са посочили начина на осъществяване на владението
на имота от тях. Аргументи се излагат в насока, че процесното дворно място не е било
владяно от жалбоподателите. Прави се извод, че последните не били успели да докажат, че
са собственици на твърдяно от тях правно основание.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като
прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, в контекста на
оплакванията и възраженията на страните, намира за установено следното:
РС-Дупница е бил сезиран с предявен от настоящите въззиваеми - А. Л. Н., ЕГН
**********, И. Р. С., ЕГН **********, Б. М. Р., ЕГН **********, Т. М. Б., ЕГН ********** и
Е. Р. С., ЕГН **********, против М. Д. Г., ЕГН ********** и Р. А. Г., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Д., ж.к. *******, отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че не са
собственици на реална част с площ от 202 кв.м., попадаща в западната част на УПИ ХІІІ-
318-325, кв.20, по плана на с.Б., общ.К., обл.К., целия с площ от 605 кв.м. при съседи: от
север- имот І-325 и имот ІІ-318; от изток-улица; от запад - имот УПИ ІІІ-322,323 и имот
УПИ ХІІ-322,323; от север– улица, относно който имот М. Г., по време на брака му с Р. Г., се
е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание
давностно владение /констативен/ №64, том I, рег. №0814, дело 60/2023г. на нотариус С.М., с
район на действие РС – Дупница. При условията на евентуалност, ако съдът намери, че
исковата претенция не може да бъде уважена за реална част, е отправено искане за
признаване за установено, че ответниците не са собственици на 202/605 ид.ч. от същия имот.
Формулирано е и искане, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, да бъде отменен констативния
нотариален акт, с който ответниците се легитимират като собственици на описаната част от
имота, до реално притежаваната от тях част.
Ищците са обосновали правния си интерес с твърдението, че са наследници на М. Г.,
който през 1976г. е придобил изключителната собственост върху УПИ І-325 в кв.20 по плана
на с.Б., на основание извършена съдебна делба, одобрена с протоколно определение от
17.06.1976г. на Районен съд – Станке Д.. Посочили са, че до 1976г. същият имот е бил в
съсобственост между наследодателя им и други лица, както и, че до 1955г. УПИ І-325, в
кв.20 по плана на с.Б., който имот е бил с обща площ 837 кв.м. През 1955г. със Заповед
№843/21.02.1955г., издадена от Община К. е била одобрена промяна на уличната и
дворищната регулация, която засяга този имот, като част от него се отрежда за улична
регулация, а друга част от него става част от новообразуван имот УПИ XIII 318-325, при
което площта на УПИ I-325 е била редуцирана до 525 кв.м. Ищците са заявили също така, че
този регулационен план не е бил приложен на място, поради което имотните граници са
останали непроменени и в резултат на това М. Г., а впоследствие и неговите наследници все
още владеят пълната площ на УПИ І-325, като същият е ограден с ограда още от времето
преди изменението на регулацията.
Ищците са посочили, че през 2023г. М. Г., по време на брака му с Р. Г., се е снабдил с
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно
владение /констативен/ №64, том I, рег. №0814, дело 60/2023г. на нотариус С.М., с район на
действие РС – Дупница, а именно – УПИ XIII 318-325, в който попада частта, която ищците
владеят, която част е с площ от 202 кв.м. Заявили са, че ответниците никога не са владяли
тази площ, която е заградена към собствения на ищците УПИ І-325, поради което оспорват
ответниците да са придобили по давност имот, върху който никога не са упражнявали
фактическа власт.
В подадения от ответниците отговор е изразено становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорили са твърденията на ищците, че някога са владели спорната площ,
3
като са противопоставили възражение, че УПИ XIII 318-325, който е съседен на УПИ І-325,
по всички планове на селото е бил записан на наследодателя на М. Г. – И. Г., като са заявили,
че само те, ответниците, явно и необезпокоявано са владели процесната част повече от десет
години, преди ответникът М. Г. да се снабди с констативен нотариален акт за целия имот.
От събраните от РС-Дупница доказателства е установена следната фактическа
обстановка:
С протокол от 17.06.1976г. по гр.д.№406/1976г. на Районен съд – Станке Д., е била
одобрена съдебна спогодба, по силата на която М. К. Г. е придобил в собственост недвижим
имот, представляващ парцел І-325, в кв.20 по плана на с.Б., общ.К., обл.К., с площ от 525
кв.м., при съседи: от две страни улици и Г. Г.. Видно от представена разписка, на 29.06.1976г.
М. Г. е уравнил дяловете на останалите съсобственици.
М.К. Г. е починал на ***г., като видно от удостоверение за наследници изх.
№02/23.03.2023г., издадено от Община К., същият е оставил следните наследници по закон:
Е. Р. С. - син, И. Р. С. - син, А. Л. Н. – внук, Т. М. Б. – внучка, и Б. М. Р. - внучка.
Ответникът М. Д. Г. е наследник по закон, като низходящ от втора степен – внук на И.
Н. Г., починал на ***г., което е установимо от удостоверение за наследници изх.
№15/13.05.2024г., издадено от Община К..
Представен е от ответниците и приет като доказателство по делото нотариален акт за
публично завещание №29/20.03.1955г., съставен от Станке Д.ски народен съдия, видно от
което И. Н. Г. е завещал на сина си Д. И. Г. свои собствени имоти, сред които и нива с площ
от два декара в землището на с.Б., в местността „***“, при съседи: наследници на К. Ст. Г. и
път. Представени са и спогодба, одобрена с протокол от съдебно заседание, проведено на
31.03.1976г. по гр.д.№583/1975г. за делба на имотите, наследени от Д. Г., сключена между
неговите наследници, като и удостоверение №4/18.04.2008г., издадено от РС-Дупница, видно
от което Е.Д.К. се е отказала от наследството на баща си Д. И. Г.. Приети са като
доказателство и договор от 1958г., сключен между Д. Г. и неговите сестри, с който
последните са му продали две паянтови къщи с „яхър“ и „перде“ за сушилня и плевня, както
и декларация, подписана от сестрите на Д. Г., с които същите са изразили съгласие брат им
да построи сгради в съсобствения им парцел.
Видно от приетия като доказателство по делото констативен нотариален акт №64,
том І, рег.№0814, дело №60/21.03.2023г. по описа на С.М.-нотариус с район на действие
ДнРС, вписана в регистъра на НК на РБ под №058, ответникът М. Д. Г. е бил признат за
собственик на основание давностно владение върху УПИ ХІІІ[1]318-325, кв.20, по плана на
с.Б., общ.К., обл.К., целия с площ от 605 кв.м. при съседи: от север- имот І-325 и имот ІІ-
318; от изток-улица; от запад - имот УПИ ІІІ-322,323 и имот УПИ ХІІ-322,323; от север–
улица.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
К.В.Б. - син на Т. Б., Д. А. Г., П.С. Г., Б.Н.Дж. и В.С.Дж..
Свидетелите К.Б. и Д. Г. са заявили, че знаят имота на ищците, който имот
представлявал дворно място и къща. Посочили са, че имотът е заграден от много време, с
ограда от бетонни колове и мрежа и тази ограда никога в годините не е била махана или
местена. Свидетелите са посочили, че не само в оградената площ на ищците, но и в
съседния имот не е виждали ответниците. Свидетелят Д.Г. е посочил, че му е известно, че
ответниците са имали скеле за сушене на тютюн, но то било в друг пустеещ имот.
Свидетелят П. Г. е заявил, че знае имота на ответниците и, че този имот се намира в
„***“. Имотът бил разграден и преди време там децата ритали топка, после в този имот
направили навес за сушене на тютюн; имало и казан за варене на ракия. Свидетелят знаел, че
въпросният имот е наследствен от дядото на М.. Свидетелят е заявил още, че от 20 години
живее в Испания и през този период не знае от кого се ползва имота.
4
Свидетелят Б.Дж. е посочил, че също знае имота на ответниците в „***“ в с.Б., който
е наследствен на М. Г. от дядо му. Този имот не бил застроен и граничел с две улици, като от
едната се излизало на другата. В имота имало лозници, а сега останали само коловете от
скелето. Имало и скеле за сушене на тютюн. Ответниците засаждали нещо в този имот, а М.
косял ливадата. Съседи на имота били Д. Г. и М. Г.. Свидетелят е посочил, че наблюденията
му са от много млади години (към момента на разпита му, свидетелят е на 78 години), когато
ходел при ответниците, тогава майката на М. Г. била още жива. През последните десет
години свидетелят е посочил, че не знае какво се случва в имота.
Свидетелката В.Дж., съпруга на свидетеля Б.Дж., е посочила, че познава
ответниците от 1970г. и, че знае техния имот в с.Б., тъй като със съпруга й често ходели в
този имот. Ответникът и майка му садели тютюн в имота, имало ливада, която косели, имало
лозници, имало скеле за сушене на тютюн. Имотът представлявал празно място и в него от
едната улица се минавало до другата улица по дължина. Свидетелката и съпругът й ходели в
имота докато майката на М. била жива.
По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза и е прието заключение с
вх.№ 9721/11.09.2024г. на в.л.инж.Д. Х.. В заключението е посочено, че в процесния обхват –
обхватът на имот УПИ ХІІІ-318, 325 и имот УПИ І-325, в кв.20, материализираните имотни
граници не съответстват нито на регулационните, нито на кадастралните такива, т.е.
регулационният план от 1955г. не е приложен. На приложение №1 към заключението вещото
е визуализирало в зелен цвят резултатите от извършеното геодезическо заснемане на
материализираните имотни граници. От изготвения цифров модел, графично е отчетена
площта от поземлен имот с планоснимачен номер 325, включена като част в УПИ ХІІІ-318,
325 по Регулационния план от 1955г., заградена и владяна към момента на заснемането към
УПИ I-325, която площ е в размер на 190 кв.м., представляващи фигура между точки а-б-в-г-
д представени с оранжево оцветяване на Приложение №1 към експертизата. Заключението
на вещото лице не е било оспорено от страните.
При така установените факти, РС-Дупница е приел, че предявеният отрицателен
установителен иск е допустим, доколкото ищците са доказали своя правен интерес от
предявяване на този иск срещу ответниците, тъй като последните са се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост върху имот, включващ спорната площ, която
ищците твърдят, че владеят.
По същество районният съд е намерил исковата претенция за основателна и след като
е анализирал спецификите на отрицателните установителни искове за собственост, в това
число и досежно разпределението на доказателствената тежест, е намерил, че по делото е
било доказано, че спорната площ е оградена и фактически прилежаща към УПИ I-325, който
се владее и ползва от ищците по делото, което обстоятелство е счел, че се установява от
заключението на вещото лице и от показанията на свидетелите, ангажирани от ищците,
съответно - не се разколебава и от показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците,
тъй като същите давали показания, че преди време ответниците са ползвали в УПИ ХІІІ-318,
325 скеле за сушене на тютюн, но не посочили конкретното местонахождение на това скеле,
както и не са дали показания ответниците да са ползвали именно тази част, изтъквайки, че
тези свидетели не са съседи на имота и не са посещавали същия от много години.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил,
намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо. Ищците по
предявения иск са доказали правния си интерес от предявяването му, тъй като са заявили, че
притежават самостоятелно право върху имота, което се оспорва от ответниците (т.1 от
5
Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№8/2012г., ОСГТК).
2. Относно правилността на решението в допустимата му част:
Съгласно чл.269 от ГПК, по въпросите, отнасящи се до правилността на
първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната
жалба, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти. Следователно,
извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция
проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални
действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови
фактически констатации.
Настоящия съд, при преценка правилността на решението в очертаните по-горе
предели, намира, че същото е правилно и, като такова, подлежи на потвърждаване, поради
следното:
Според задължителна за съдилищата съдебна практика, съдържаща се в т.1 на
Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№8/2012г., ОСГТК, при
отрицателния установителен иск основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег,
поради което, след като ищецът отрича правото на ответника, последният следва да изчерпи
в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. При уважаване на
отрицателния установителен иск за собственост претендираното от ответника вещно право
се отрича с оглед всички възможни основания, а не само на конкретно определено
основание. Поради това ответниците в случая следва да изчерпят всички основания, на
които претендират правото на собственост, тъй като при уважаване на отрицателния
установителен иск за собственост, по силата на чл.299 ал.1 от ГПК, преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо ще обхване всички възможни правопораждащи
правото на собственост негови основания. Ето защо, при релевираното в случая основание
за собственост на ответниците по отрицателния установителен иск – придобиване на
собствеността върху имота въз основа на оригинерния способ - придобивна давност, би
била реализирана защитата по предявения отрицателен установителен иск и с отхвърлянето
му ответниците ще постигнат защита на правото си на собственост, без да е нужно да
заявяват същата защита с положителен установителен иск.
За да докажат своето право ответниците представят констативен нотариален акт,
съставен на 21.03.2023г., с който М. Г., по време на брака му с Р. Г., е бил признат за
собственик, на основание давностно владение върху УПИ ХІІІ-318, 325 в кв.20 по плана на
с.Б..
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д.
№11/2012г., ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл.179 ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти, но при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК. Така
посоченото разрешение, обаче, както се сочи в самото ТР, не намира приложение в случаите,
в които и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имота, като в тези случаи приложение намира правилото на чл.154 ал.1 от
ГПК.
Доколкото в настоящия случай, спорът е концентриран и върху въпроса какви са
действителните имотни граници на двата съседни имота, които са урегулирани като УПИ I-
325 в кв.20 по плана на с.Б., за който ищците се легитимират като собственици по
наследство от М. Г., комуто с протокол за извършена съдебна делба е бил възложен имотът,
и като УПИ ХІІІ-318, 325 в кв.20 по плана на с.Б., за който ответниците са се снабдили с
6
констативен нотариален акт за собственост, то приложение при разпределянето на
доказателствената тежест в процеса намира именно разрешението, дадено в т.1 на
Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№8/2012г., ОСГТК и
ответниците ще следва при условията на пълно доказване да установят изтеклата в тяхна
полза придобивна давност по отношение на имота, урегулиран като УПИ ХІІІ-318, 325,
включващ и процесната площ.
Освен горното, необходимо е да се отбележи, че по делото е повдигнат за
разрешаване и въпросът за наличието или липсата на приложена регулация по плана от
1955г. Правното значение на този въпрос произтича от нормативната уредба на дворищната
регулация по устройствените закони, действали във времето.
От първия благоустройствен закон до влизане в сила на изменението на ЗТСУ с ДВ
бр.34/2000г. на 01.01.2001г. дворищно-регулационните планове са имали непосредствено
отчуждително действие – според чл.39 ал.3 от ЗПИНМ (отм.) и чл.110 ЗТСУ (отм.), в
момента на влизането в сила на дворищната регулация частите от дворни места, придадени
към съседен парцел се считат за собственост на лицето, на което е принадлежал имотът, за
който е отреден парцелът.
С този режим на дворищната регулация е свързана и терминологията „кадастрална
основа“ - имотът, който се урегулира, и „парцел“ - урегулираният имот, който обаче не е в
границите на правото на собственост, а се отрежда за конкретен имот – негова кадастрална
основа – и може да включва части от имоти, които до момента на урегулирането са
принадлежали на различни лица, а части от имота, послужил като кадастрална основа, да се
включват в парцели на други лица.
При този режим след влизане в сила на регулационния план правото на собственост
върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост
върху парцелите, които са отредени за тези имоти.
Към настоящия момент по действащите разпоредби на ЗУТ, дворищно-
регулационният план вече няма отчуждително действие, но при решаване на спорове за
собственост може да възникне въпрос за пространствените предели на даден имот, който е
бил урегулиран при действието на някой от предходните благоустройствени закони и да
следва да се преценяват последиците на прякото отчуждително действие на улично-
регулационните или дворищно-регулационни планове, както е в настоящия случай.
Установените в §6 от ПР на ЗУТ правила обвързват по-нататъшното действие на приетите
преди влизането му в сила дворищно-регулационни планове с обстоятелството дали към
момента на влизане на закона в сила регулацията е била приложена. Прилагането на
дворищно-регулационния план води до трансформиране на регулационните линии в имотни
граници.
В конкретния случай, по делото е било установено от заключението на вещото лице и
това не е оспорено от ответниците, че регулационният план от 1955г. не е бил приложен на
място, поради което отчуждителното действие на плана не е настъпило и регулационните
линии не са станали имотни граници.
За регулационните планове, одобрени по реда на действалите преди влизане в сила на
ЗУТ, нормативни актове, разрешението на въпроса за „приложението” на дворищно-
регулационния план се извежда по тълкувателен път от систематичното тълкуване на
нормите на чл.33 ал.1 и ал.2 на ЗТСУ /отм./ и е дадено с ТР №3/ 1993г. по гр.дело №2/1993г.
на ОСГК. В съдебната практика се счита, че тълкуването на понятието „приложена
регулация”, дадено с ТР №3/1993г., макар последното да е прието при действието на ЗТСУ
/отм./, е разширено и по отношение на плановете, одобрени по реда на нормативните актове,
действали преди него, а също и по отношение на тези, заварени от ЗУТ и ЗКИР- в
хипотезата на § 6 ал.2 от ПР на ЗУТ и при преценка на приложното поле на § 8 ал.1 от ПР на
ЗУТ. Прякото и непосредствено отчуждително вещно действие на дворищно-регулационния
7
план, обаче, е под условие, което има прекратителен характер, съгласно ТР №3/1993г. Т.е.,
отчуждителното действие на регулационния план настъпва от момента на влизането му в
сила, но окончателното разместване на собствеността настъпва от момента, в който този
план бъде „приложен”. Правната последица от доказано в съдебния процес отрицателно
обстоятелство - „неприлагане на регулация”, обуславя извод за отпадане на отчуждителното
действие на регулационния план с обратна сила, като се счита, че с него не са придадени
съответните части по регулация от имот, собственост на едно лице, към друг съседен имот,
притежание на друго лице и имотните граници на двата имота се възстановяват по
първоначалното им местоположение преди регулацията. С отпадане на отчуждителното
действие на влезлия в сила неприложен дворищно-регулационен план, правното положение
на имотите се възстановява по предходния регулационен план, а ако и той не е приложен -
по още по-предходния план, за който се установи, че е приложен или до първоначалното
положение на имотите.
В конкретния случай, с плана от 1955г. част от площта на УПИ I-325 е отнета –
спорната площ, и придадена към новообразуван УПИ ХІІІ-318, 325. Няма данни за уреждане
на сметки по регулация, няма данни и за завземане на придаваемата площ от собствениците
на новообразувания имот. В подкрепа на последното е и установеният от вещото лице факт,
че на място имотните граници между двата имота са материализирани, като процесната
площ е оградена и включена към имота на ищците.
Не могат да бъдат споделени оплакванията в жалбата, че по делото не бил установен
моментът на поставяне на оградата, приобщила спорната част към имота на ищците. В
показанията на свидетелите КБ. и Д.Г. се съдържат данни, че имотът е заграден по този
начин откакто съществува, от десетки години и оградата никога не е била местена. Този
факт, съдържащ се в показанията на посочените свидетели, не е опроверган от никой друг
доказателствен източник, а всички свидетели, посочени от ответниците по иска, са заявили,
че нямат наблюдения и впечатления относно имотите от повече от десет години (а
свидетелят Пл.Г. – от 20 години). Следователно, напълно обоснован от доказателствата по
делото е изводът на районния съд, че спорната площ от десетки години е заградена като част
от имота на ищците.
Освен, че процесната площ е материализирана на място като част от притежавания от
ищците поземлен имот, ответниците не са доказали да са упражнявали фактическа власт
върху нея през изискуемия се от ЗС десетгодишен период, поради което и това оплакване на
жалбоподателите не може да бъде споделено. Както се посочи по-горе, свидетелите,
разпитани по почин на ответниците, а именно – П. Г., Б.Дж. и В.Дж., изрично са заявили, че
нямат наблюдения какво ползват ответниците на място от повече от 10 години, което само
по себе си е напълно достатъчно, за да не може да се приеме за доказано наличието на
владение, продължило в срока по чл.79 ал.1 от ЗС. Наред с това, при съпоставянето на
показанията на тези свидетели с показанията на свидетелите КБ. и Д.Г. възниква обосновано
съмнение дали имотът, за който свидетелите на ответниците дават показания, е именно
процесният имот, съответно - дали техните показания касаят спорната площ.
При горните съображения се налага извод за обоснованост на извода на
първоинстанционния съд за недоказаност на твърдяното от ответниците придобивно
основание. Що се отнася до представените от същите документи (обсъдени като съдържание
по-горе в решението), потребно е да се посочи, че липсват основания за формиране на
аргументиран извод, че тези документи касаят имот, идентичен на този, за който
ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт.
Във въззивната жалба се прави и оплакване, че свидетелите на ищците не
установявали владението на последните върху процесната площ. В тази връзка е необходимо
да се съобрази, че предмет на делото по заявения отрицателен установителен иск за
собственост е правото на собственост на ответниците на твърдяното от тях юридическо
8
основание и показанията на свидетелите КБ. и Д.Г., в частта относно владеенето на спорната
площ от ищците, следва да се ценят само от гледна точка на доказания правен интерес от
търсената защита чрез така предявения иск. Потребно е да се съобрази и обстоятелството, че
ищците са заявили право на собственост, основано на наследствено правоприемство и
неприложена регулация, която не е довела до промяна на имотните граници от преди плана
от 1955г., но предвид естеството на предявения иск, тяхното право на собственост върху
процесната площ не е предмет на установяване по делото.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалвалото решение следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
Разноските за първоинстанционното производство за били правилно разпределени от
ДнРС.
Направените от жалбоподателите разноски за въззивното обжалване остават за тяхна
сметка.
Въззиваемият И. С. е сторил разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, които с оглед фактическата и правна сложност
на делото не се явяват прекомерни и не следва да бъдат намалявани. С оглед изхода на
делото, тези разноски следва да му бъдат заплатени от въззивниците.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №517/18.10.2024г. на Районен съд-Дупница, постановено
по гр.д.№265/2024г. по описа на този съд.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН ********** и Р. А. Г., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр.Д., ****** да заплатят на И. Р. С., ЕГН **********, с адрес в гр.К., сумата от 1 000.00
лева /хиляда лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок,
считано от деня на получаване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9