№ 1303
гр. ***, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430100548 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 3763,93 лв. и иск с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 388,67 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу С. Р. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес в ***, в която се твърди, че е издадена заповед
за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№**********
4135/2020 по описа на РС-***, която е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по
издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес ***, с аб.№***.
Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в
гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
1
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като
съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите
условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел
VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство
извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил
задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия от ***-***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са
начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет
на индивидуалния топломер, монтиран за топлоснабдения имот в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за
2
процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 2575,74 лева, сума за
отопление без ИРУ-0 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 249,23
лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 872,59 лв, услуга дялово
разпределение- 68,77лв., корекция-2,40 Твърди, че в имота на ответника има
монтирани 1 ИРУ, 1 водомер, а сумата за сградна инсталация е определена
при отопляем обем 174,36 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на
решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за сумата 3763,93 лева за главница за периода 01.01.2018г. –
31.05.2020 г. и лихва върху главницата в размер на 388.67 лева за периода
02.03.2018 г. до 07.08.2020 г. и законната лихва върху главницата от
24.08.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед
за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ **********
4135/2020г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост,
но неоснователност на предявената претенция. Оспорва твърдението на „*** -
***” ЕАД, че сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена,
както и че евентуалното присъединяване към топлопреносната мрежа е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба към момента на
присъединяване. Счита, че липсват, каквито и да било доказателства,
представени от ищеца, които да обосновават подобна теза, както и че имотът,
за който се твърди, че е доставяна ТЕ, е присъединен към топлопреносната
мрежа на законово основание, респ. - че между страните е възникнало
облигационно отношение за предоставяне на ТЕ. Счита, че в конкретния
случай от приложените документи към исковата молба не може да се приеме
за установено, че процесният имот е присъединен към топлопреносната
мрежа по предвидения нормативен ред, което води до извода, че искът по чл.
422 от ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Прави възражение по чл. 62 от Закона за защита на потребителите. Счита, че
дори да се допусне, че е извършена доставка на ТЕ в сградата, съответно в
процесния имот, то това е непоискана доставка, тъй като не е осъществена
нито по желание на ЕС, нито пък ответникът е поръчвал подобна доставка. В
такъв случай, с оглед императивната разпоредба на чл. 62 от Закона за защита
на потребителите, счита, че се налага извода, че не е възникнало валидно
3
вземане за ищеца, тъй като за непоръчана стока не се дължи насрещна
престация. Оспорва, че между „*** - ***“ ЕАД и етажната собственост
/респ. - С.П./ са налице договорни отношения за доставка на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост. Твърди, че към исковата молба не са
приложени доказателства, от които да е видно, че е сключен договор при
общи условия за доставка на ТЕ, при спазване на реда по чл. 150, ал. 2 от ЗЕ -
публикуване на одобрени от КЕВР общи условия най-малко в един централен
и в един местен всекидневник. Действително към исковата молба е
приложено копие на договор № *** между „*** - ***“ ЕАД и С. П. с предмет
- продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***,
***, но от този договор по никакъв начин не може да се предположи, че
между страните съществуват облигационни отношения за претендирания
период, тъй като на първо място - договорът не е представен в оригинал, нито
официално заверен препис, поради което оспорва съществуването му в
правния мир; на второ място - дори да се установи, че въпросният договор
съществува, то в него не е посочена дата на сключване и на трето място в т. 7
от договора е уговорено, че действието му е за една година и не може да бъде
продължавано за повече от 5 години, т.е. - ако се допусне, че договорът
съществува и че същият е сключен през 2012 г., то действието му е
прекратено през 2017 г. и следователно след това евентуално доставената ТЕ
в имота представлява непоискана доставка, за която не се дължи престация по
силата на чл. 62 от Закона за защита на потребителите. Оспорва, че в
посочения в исковата молба период, С.П. е имал право на собственост или
право на ползване върху процесния имот. Твърди, че по делото липсват
безспорни доказателства, които могат да удостоверят, че С.П. е клиент на
топлинна енергия за процесния имот в претендирания период от време, което
води до категоричния извод, че исковете не са доказани. В разглеждания
случай, към исковата молба е приложено копие на н.а. за покупко-продажба
на ***, вх. peг. № ***, *** г. на *** В.П., peг. № *** на НК, вписан в Служба
по вписвания - *** с вх. peг. № 8582/ 01.06.2012 г., *** г., с който нотариален
акт ***, ЕИК *** продава С. Р. П. ***, находящ се гр. ***, ***, на III
жилищен етаж. Счита за несъмнено, че от представения н.а., съставен през
2012 г., не може да се направи извод, че за претендирания период от време
/01.01.2018 г. - 31.05.2020 г./ ответникът е притежавал вещно право върху
имота. Твърди, че недоказването на право на собственост върху имота или на
4
право на ползване в процесния период е достатъчно и самостоятелно
основание исковете на „*** - ***“ ЕАД против отв. П. да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Оспорва, че „***“ ООД /понастоящем „***“ ООД/ е
избрано от клиентите в сградата - ЕС по реда на чл. 1396 за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и че „*** - ***“
ЕАД е възложило на дружеството с ограничена отговорност да извършва
посочената услуга. В конкретния случай, дори да се приеме, че сградата - ЕС
е присъединена към топлопреносната мрежа в съответствие с действащите
нормативни правила към момента на присъединяване /вкл. със съгласието на
собствениците или титулярите на вещно право на ползване/ и е налице
договорно отношение за доставка на топлинна енергия, то в този случай по
делото липсват каквито и да било доказателства, че „***“ ООД в
претендирания период от време е било компетентно лице, съгл. изискванията
на ЗЕ, да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата-EC. В
тази връзка по делото не са приложени документи и наименованието на „***“
ООД се открива единствено в приложените справка към исковата молба и
копия на фактури. Счита за безспорно, предвид изискванията, определени от
законодателя, че в разглеждания случай липсват доказателства, че
отчитането, съответно начисляването на претендираните задължения е
извършено от компетентно лице, което води до логичния извод, че
претендираните вземания не са доказани по основание и размер. Оспорва по
основание и размер претендираните вземания на ищеца по отношение на отв.
П., вкл. верността на данните, послужили за начисляване на въпросните
претенции. Дори да се приеме, че сградата, респ. имотът е топлоснабден и че
С.П. е клиент на ТЕ, доставяна от „*** - ***“ ЕАД, то счита, че
претендираните суми не са дължими, тъй като представените документи от
ищеца: препис-извлечение от сметка; справка и фактури са частни
свидетелстващи документи, които не се ползват с доказателствена сила,
относно изявленията, съдържащи се в тях. В тази връзка оспорва верността на
данните, отразени в посочените документи. Оспорва, че „*** - ***“ ЕАД е
доставило топлинна енергия в процесното жилище в посочения в исковата
молба период от време, както и че количеството на евентуално доставената
топлинна енергия е в обем и на стойност, които отговарят на размера на
исковата претенция. Оспорва, че абонатната станция е въведена в
експлоатация, съгласно изискванията на нормативната уредба. Оспорва, че
5
средството за търговско измерване /топломер/ е монтирано на границата на
собственост на съоръженията. В случай, че в хода на делото бъде установено,
че топломерът е монтиран на място, различно от границата на собственост,
оспорва, че е спазен начина за отчитане на топлинна енергия, съгл. наредбата
по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ. Оспорва, че топломерът /топломерите/ в абонатната
станция през процесния период е бил експлоатационно годен, с валиден
сертификат и с технически показатели, съвместими с изискванията на
международните и европейски стандарти, свързани с маркировката за
съответствие СЕ, както и че е отговарял на нормите на Наредбата за
съществените изисквания и оценяване на средствата за измерване, вкл. и по
отношение на класа за точност на измерването. Оспорва, че топломерът
/топломерите/ е преминал своевременно метрологичен контрол - последващ и
периодичен. Оспорва, че топлопреносното предприятие в процесния период е
спазило изискванията на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването /отм. 2020 г./, а именно — преустройството,
ремонтирането или заменяната на елементите на средствата за контролно
измерване, както и да нарушаването на пломба, знак или друго контролно
приспособление на тези средства да бъде извършвано само в присъствието на
представител на етажната собственост. Оспорва, че проектната мощност на
отоплителната инсталация е определена правилно, на базата на
инвестиционен проект, съгл. Наредба № 16¬334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването /отм. 2020 г./. Оспорва, че за процесния период от време
„*** - ***“ ЕАД е редуцирала показанията на топломера с технически и
нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия в
абонатната станция, че технологичните разходи са определени правилно - за
единица време поотделно за всяко едно от съорьженията в абонатната
станция по данни от производителя и обобщено, както и че са направени
верни изчисления на технологичните разходи или са провеждани
топлотехнически изпитания за изчисляване на технологичните разходи.
Оспорва, че данните от топломера в абонатната станция са отчитани
правилно и своевременно. Оспорва годността и изправността на водомера за
студена вода пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване през
процесния период, както и че данните от него са отчитани правилно и
своевременно. Оспорва, че правилно и в съответствие с необходимата
проектна документация или изчисления са определени общия отопляем обем
6
на сградата - етажна собственост и на процесния имот. Оспорва, че
топлинната енергия за отопление на имота и за битово горещо снабдяване са
определени и начислени вярно и в съответствие с действащите в процесния
период наредби за топлоснабдяването. Оспорва, че е извършван реален отчет
на показанията на индивидуалния топломер и водомера за гореща вода в
процесния имот, както и че данните са записани вярно. Оспорва, че е
определено правилно топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Оспорва, че при определяне на размера на претендирането вземане от ищеца
за периода 1 юли 2019 — 31 март 2020 г. са приспаднати суми, каквото е
изискването на §2 от ПЗР към закона за допълнение на ЗЕ /д.в., бр. 38 от 2020
г./ Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от НА за покупко-продажба на ***, вх. peг. № ***, *** г. на ***
В.П., peг. № *** на НК, вписан в Служба по вписвания - *** с вх. peг. № 8582/
01.06.2012 г., *** г., С. Р. П. е придобил правото на собственост върху ***,
находящ се гр. ***, ***, на III жилищен етаж. Този факт се установява и от
Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице по
партидата на С.П. от 16.08.2021г., където липсва вписване на разпореждане с
процесния имот след придобиването му.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и
одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени
от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***”
ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми
писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите
условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или
закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
7
Установява се от Справка, представена от *** ООД /л.111-125 от
делото/, че в процесната топлоснабдена сграда има индивидуални обекти на
собственост, подробно описани, с посочен собственик Компания за луксозни
имоти, в които няма монтирани индивидуални топломери и водомери.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно- от него се
установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение на
ответника за топлинна енергия за периода от 01.01.2018г. до 31.05.2020г. е в
общ размер от 3763,93 лв./ топлоенергия за отопление 2575,74 лв., 249,23 лв.-
ТЕ за сградна инсталация, 872,59 лв. топлоенергия за БГВ и 66,37 лв.- такса
услуга дялово разпределение/. Лихвата за забава върху непогасената
горепосочена главница за периода от изпадане на ответника в забава до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 24.08.2020г. е
в размер на 443,71 лв.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От
заключението в неговия писмен вид-първоначално и допълнителни, както и
направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че
процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем
обем на сградата е 8047,49 куб.м., а отопляемия обем на процесния
апартамент е 174,36 куб.м. Използва се топла вода. Отчитаната топлоенергия
за отопление се измерва с апартаментен топломер, монтиран в
разпределителното табло. Сградата, в която се намира процесния имот е
присъединена към топлопреносната мрежа. Абонатната станция е доставяла
топлинна енергия до имота в рамките на процесния период. При изготвянето
на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени
изискванията на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради
етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за
топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Ежемесечните отчети на общия
топломер са дадени в индивидуалните сметки на абоната. Количеството
топлинна енергия, доставяно в АС, се измерва от търговски прибор —
топломер. Топломерът е монтиран, съгласно техническите изисквания на
производителя. Той е търговски прибор за измерване на топлинна енергия и
като такъв е преминал през първоначална проверка и последващи такива. Не
се констатират несъответствия в изчисленията на фирмата за дялово
8
разпределение. Абонатната станция е въведена в експлоатация, съгласно
действащата нормативна уредба. Попълнени всички необходими документи
за въвеждането на АС в експлоатация, съгласно чл.17 от Наредба №16-334 от
06.04.2007г за топлоснабдяването. Средството за търговско измерване -
топломерът - е монтиран съгласно изискванията на производителя. Съгласно
тези изисквания, уредът се монтира на връщащата линия на АС.Отчитането
на топломера е направено, съгласно действащата нормативна уредба.
Топломерът и водомерът в АС отговарят на техническите изисквания за
търговски средства за измерване на топлинна енергия и разход на флуид.
Класът на точност на топломера отговаря на техническите изисквания за
търговско мерене на топлинна енергия. Съгласно действащата нормативна
уредба измервателните средства са преминали първоначални и последваща
метрологични проверки. Метрологичните проверки се извършват от
оторизирани лаборатории. След монтажа на абонатната станция през 2013г не
са извършвани технически изменения и преустройства на елементи. На всеки
две години е подменян само топломерът за търговско мерене, преминал през
съответната метрологична проверка. Проектната мощност на отоплителната
инсталация, съгласно инвестиционния проект е 291 kW за отопление и 151
kW за БГВ.Топлофикационното дружество е редуцирало показанията на
топломера с технологичните разходи за АС. За справка - приложения мейлинг
/напр.стр.15 от делото/. За целия процесен период данните са отчитани
правилно и своевременно. Отчитането става, посредством интерфейсен четец,
предоставен от фирмата производител. Получените показания всеки месец се
предоставят на фирмата за дялово разпределение. Данните от водомера за
студена вода са отчитани правилно и своевременно. Те са отразени на ред 19
и 20 в мейлинга на страница 15 от делото. От прегледаните документи във
фирмата за дялово разпределение, индивидуалния апартаментен топломер е
отчитан ежемесечно. На базата на тези показания е изготвяна и
индивидуалната сметка за отопление на процесното жилище. В процесния
период 01.01.2018г - 31.05.2020г не всички имоти в сградата, етажна
собственост са имали монтирани индивидуални топломери. Такива липсват
монтирани в обектите, които са собственост на Компания за луксозни имоти,
тъй като още не са продадени на индивидуални собственици. В Техническото
изложение подробно е обяснен начина на разпределение на общата топлинна
енергия. За процесния период всички монтирани уреди в продадените имоти
9
са отчитани. За процесния период в продадените апартаменти с индивидуални
открити партиди няма констатирани повредени топломери и водомери за
топла вода. На всеки продаден имот при откриване на партидата е
регистриран и съответния индивидуален апартаментен топломер. От
прегледаните документи във фирмата за дялово разпределение, водомера за
топла вода е отчитан ежемесечно. На базата на тези показания е изготвяна и
индивидуалната сметка за БГВ на процесното жилище. На всеки продаден
имот при откриване на партидата е регистриран и съответния апартаментен
водомер за топла вода.В периода от 01.01.2018г - 31.05.2020г не е имало
случаи, в които разликата между количеството гореща вода, отчетено по
водомера пред подгревателя за БГВ и количеството гореща вода, отчетено от
водомерите в отделните имоти и изчислените, съгласно чл.69, ал.2, т.2 от
Наредбата количествата за клиентите без водомери да надвишава 30%. В
отчетните периоди не е имало такива, в които топлинният товар на
отоплителните тела в сградата — етажна собственост да е намален с над 50%
от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията,
отдадена от сградната инсталация е по-голямо от количеството на енергията
за отопление на имотите /чл.78 от Наредба 16-334/. Изчислението на общия
отопляем обем на сградата и индивидуалните обеми на всяко жилище е
извършено, съгласно действащата нормативна база. В топлофикационното
дружество е представен действащия архитектурен проект, от който са снети
съответните технически показатели на сградата и на отделните типове
жилища. Общият отопляем обем на сградата е 8 047,49 куб.м., а отопляемия
обем на апартамента е 174,36 куб.м.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 3763,93 лв.:
Видно от НА за покупко-продажба на ***, вх. peг. № ***, *** г. на ***
В.П., peг. № *** на НК, вписан в Служба по вписвания - *** с вх. peг. № 8582/
01.06.2012 г., *** г., С. Р. П. е придобил правото на собственост върху ***,
находящ се гр. ***, ***, на III жилищен етаж. Този факт се установява и от
Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице по
партидата на С.П. от 16.08.2021г., където липсва вписване на разпореждане с
10
процесния имот след придобиването му. Липсват доказателства, ответника да
се е разпоредил с правото на собственост върху топлоснабдения имот след
придобиването му.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
11
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния
топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за
топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до
сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника
дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия,
отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиента
на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от
сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ.
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на
РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е
обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна
собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават
потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Неоснователно е и възражението на ответника на основание чл.62 ЗЗП,
че доставената топлоенергия е непоискана доставка. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ
(в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици,
прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на
топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, докато в законовия текст след изменението е
възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като
обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне,
предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната
12
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата,
отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на
етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение
за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците
да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти
категорично не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в
общите части топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на
вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата. Затова те следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно
ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Нещо
повече, в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС, се сочат изрично като разходи за
управление и поддържане наред с другите изброени и разходите за
електрическа енергия, вода, отопление. При невъзможността
топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия,
отдавана от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от
индивидуалното потребление не води сам по себе си до отпадане на
дължимостта на останалите необходими разходи. В този случай прилагането
на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния резултат, от този, който е
неговият ratio legis и в крайна сметка – прилагане на по-неблагоприятен
режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото прилагането на
чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно третиране именно
на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази гледна точка, би
следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се
дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от
ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити
съображения от *** по повод тълкувателно дело №2/2016 на ОСГК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на ВКС За отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
13
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че *** ООД
не е надлежно избрано да извършва услугата дялово разпределение на
доставената до абонатната станция топлоенергия. Ако приемем, че липсва
договор или той не обвързва етажната собственост и в частност ответника по
делото, или е недействителен, то на основание чл.61, ал.3 от Наредба 16-344
за топлоснабдяването, топлинната енергия се разпределя по реда на т. 9 от
приложението към чл.61, ал. 1 от наредбата или количеството топлинна
енергия за отопление на отделните имоти за отчетен период се определя
пропорционално на отопляемите им обеми или по инсталираната мощност на
отоплителните тела в тях. С други думи, в този случай, топлоенергията за
отопление в имота би се определяла по максимална мощност на монтираните
в имота отоплителни тела, което би довело до по-високи дължими суми за
топлоенергия за отопление.
Съдът намира за частично основателни възраженията на ответника, че
ищеца не е доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба
разпределение на доставената топлоенергия до абонатната станция, към която
е присъединен процесния топлоснабден имот, но само в частта за
топлоенергията, разпределена и претендирана за сградна инсталация. Видно е
от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че доставената до
имота топлоенергия за отопление и топлоенергия за топла вода се отчитат
чрез монтирани индивидуални топломер и водомер, които са преминали
дължимите проверки и надлежно отчитани, както и стойността на доставената
и отчетена топлоенергия е изчислена съобразно приложимата методика.
Сумата за сградна инсталация, обаче се разпределя по изчислителен метод.
Съгласно т.7 от Методика към Наредба 16-334 за топлоснабдяването, когато в
сграда - етажна собственост, се прилага дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, топлинната енергия за отопление на имота се
определя по следния начин: 7.1. Топлинната енергия за отопление на имота за
отчетен период се определя по показанията на индивидуалния топломер на
имота. 7.2. Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата -
етажна собственост, заедно с топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, се определя като разлика между общото количество топлинна
енергия за отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери
в отделните имоти и се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия им обем по проект. Видно е от заключението на съдебно-
14
техническата експертиза, че в абонатната станция, отчитането е чрез
индивидуални топломери, но не всички индивидуални обекти са оборудвани с
индивидуални топломери, а същевременно са присъединени към
топлопреносната мрежа. На тези индивидуални обекти се разпределя само
количество топлоенергия за сградна инсталация, но не се осъществява
контрол, дали в присъединените имоти, на които няма монтиран
индивидуален топломер, не е потребена топлоенергия от монтираните в тях
отоплителни тела. Поради изложеното и доколкото евентуалното
потребеление на топлоенергия за отопление на тези имоти, може да
рефлектира само върху сумата, начислена за сградна инсталация на
процесния топоснабден имот, съдът намира, че в тази част ищеца не доказа
при условията на пълно и главно доказване размера на претенцията за
топлоенергия за сградна инсталация в размер на 249,23 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира искът за основателен и доказан
до размер от 3514,70 лв., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата
до предявения размер от 3763,93 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 388,67 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-
късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл.
84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането
на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установява от съда на база на приетата по делото съдебно-икономическа
15
експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162
ГПК в размер на 356,38 лв. за която сума искът се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 388,67 лв. следва искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 124,04 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, отвветника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса 117,50 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда 100 лв., депозит за ВЛ в размер на 450,00 лв. и депозит за
особен представител съразмерно с уважената част на исковата претенция в
общ размер от 901,91 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но такова искане не е
направено и липсват доказателства за направени разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на С. Р. П., ЕГН **********, с
16
настоящ адрес в ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***,
ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.***, *** сумата 3514,70 лева,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за
периода от 01.01.2018г. до 31.05.2020г., в едно със законната лихва от
24.08.2020г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2302/25.08.2020г. по ч.гр.д.№********** 4135/2020г. по описа на РС-***, а за
разликата до предявения размер от 3763,93 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на С. Р. П., ЕГН **********, с настоящ адрес
в ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: гр.***, ***, сумата 356,38 лева, представляваща лихва
за забава върху 3514,70 лв. за периода 02.03.2018г. – 07.08.2020г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 2302/25.08.2020г. по ч.гр.д.
№********** 4135/2020г. по описа на РС-***, а за разликата до предявения
размер от 388,67 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Р. П., ЕГН **********, с
настоящ адрес в *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, ***, сумата от 124,04 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.********** 4135/2020 по описа на РС-
***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 С. Р. П., ЕГН **********, с настоящ
адрес в *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата от 901,91 лв. направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
17