№ 2967
гр. *, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20223110106366 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по извършване на делбата/.
С влязло в сила Решение № 4066/20.12.2022 г., постановено по настоящото дело, е
допуснато извършване на съдебна делба между К. Б. А., ЕГН **********, с адрес: село *, и
Й. Д. П., ЕГН **********, с адрес: село *, на следните недвижими имоти, находящи се в
село *, Област *, а именно: Жилищна сграда - еднофамилна, двуетажна, с идентификатор *,
със застроена площ от 80 кв.м. и друг вид сграда за обитаване – едноетажна, с
идентификатор *, със застроена площ от 26 кв.м., изградени в поземлен имот с
идентификатор № *, при квоти: ½ ид.ч. за К. Б. А. и ½ ид.ч. за Й. Д. П., на основание чл. 34
ЗС.
По делото е изслушано заключение по назначената Съдебно-техническа експертиза,
съгласно което допуснатите до делба имоти са реално неподеляеми, съобразно броя на
съделителите и квотите им в съсобствеността, поради което в проведеното по делото
открито съдебно заседание на 05.07.2024 г. процесуалните представители на страните молят
съдът да постанови допуснатите до делба имоти да бъдат изнесени на публична продан.
С Определение № 12380/16.10.2023 г. съдът е приел за съвместно разглеждане в
делбеното производство следните претенции по сметки:
1. с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, заявена от Й. Д. П. срещу К. Б.
А. за осъждане на последния да й заплати сумата от 3 225 лева - ½ от 6 450 лева,
представляваща цената за ремонта на сградата; сумата от 250 лева - ½ от 500 лева,
представляваща цената за ремонта на постройката и сумата от 500 лева - ½ от 1 000 лева,
представляваща цената за ремонта на оградата с портата на двора към сградата, формиран от
границите на поземления имот, в който са сградата и постройката по плана на село *,
Община *, Област *, ведно със законната лихва за всяка главница от 1.06.2023 г. до
погасяване й, както и евентуален иск за заплащане на същите суми, представляващи
1
подобрения и необходими разноски за запазване на делбения имот, извършени в периода от
м.09.2017 г. до м.06.2018 г., със знанието и съгласието на другия съсобственик, на основание
чл. 74, ал. 2 ЗС;
2. с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 74, ал. 2 ЗС за осъждане на Й. Д. П. да
заплати на К. Б. А. сумата от 14 190 лева, представляваща стойността на подобренията,
извършени в делбения имот, в периода 01.08.2017 г. - 10.07.2018 г., които са довели до
увеличаване стойността на имота, направени със знанието и без противопоставяне на другия
съсобственик;
3. с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на Й. Д. П. да
заплати на К. Б. А. сумата от 1 360 лева, претендирана като обезщетение за лишаване от
ползване на собствената на К. Б. А. 1/2 ид.ч. от делбения недвижим имот, равняваща се на
обезщетение за лишаване от ползване в размер на 80 лева месечно за периода от 31.01.2022
г. до 02.06.2023 г.;
4. с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на Й. Д. П. да заплаща на К. Б. А.
сумата от 80 лева месечно, претендирана като обезщетение за лишаване от ползване на
собствената му 1/2 ид.ч. от делбения недвижим имот, равняваща се на обезщетение за
лишаване от ползване за периода от 02.06.2023 г. /първо заседание по втора фаза на делбата/
до окончателно прекратяване на собствеността.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита съделителят К. Б. А.,
чрез процесуалния си представител, моли допуснатите до делба недвижими имоти да бъдат
изнесени на публична продан, както и поддържа заявените претенции по сметки.
Претендират се сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита съделителят Й. Д. П.,
чрез процесуалния си представител, моли допуснатите до делба недвижими имоти да бъдат
изнесени на публична продан, както и за уважаване на заявените от него претенции по
сметки, съответно за отхвърляне на претенциите на насрещната страна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение способа за извършване на делбата:
Целта на производството по извършване на делба е при възможност всеки съделител да
получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от
броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и
стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните
дялове съответства на броя на съделителите, както и доколко стойността на тези дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите.
Съдът, като съобрази, че съгласно заключението по назначената Съдебно-техническа
експертиза допуснатите до делба имоти са неподеляеми и не могат да бъдат поставени в дял
на някой от съделителите намира, че същите следва да бъдат изнесени на публична продан,
на основание чл. 348 ГПК, като получената от продажбата сума следва да бъде разпределена
между съделителите, съобразно техните квоти, посочени в решението за допускане на
делбата.
По претенцията с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, заявена от Й.
Д. П. срещу К. Б. А.:
2
Съгласно разясненията, дадените в ТР № 85/68 г. и ППВС 6/1974 г., отношенията между
съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат
съгласно чл. 72 и 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е
започнал да владее цялата вещ за себе си. В останалите случаи, когато извършва
подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на частите на останалите
съсобственици, отношенията им се уреждат по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са
извършени със съгласието на останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД, ако те са се
противопоставили или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва
съгласие на останалите съсобственици.
Съгласно трайната съдебна практика, следва да се извърши разграничение кои от
строително-ремонтните работи представляват необходими разноски за запазване на вещта и
кои от тях - подобрения. Вложените средства за необходими разноски се дължат от
ответника съразмерно на притежаваната от него идеална част. За подобренията, извършени
със съгласието на останалите съсобственици, се присъждат действително направените
разходи.
В случая, от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в това число приобщената комплексна Съдебно-оценителна и техническа
експертиза на вещото лице М. А. се установява, че в делбения имот са осъществявани
строително-монтажни работи.
От ангажираните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите, водени от
ищеца - *, и тези, водени от ответника - * еднопосочно се установят следните обстоятелства:
че при закупуването на имота, същият не е бил годен за обитаване, като в периода от есента
на 2017 г. до пролетта на 2018 г. в жилищната сграда са извършвани основни ремонти
дейности от К., от негови колеги и от съседи, заплащани и от двамата съсобственици.
Свидетелите сочат като извършени следните ремонтни дейности: външна и вътрешна
мазилка на жилищната сграда, сменена дограма, тавани, изградени баня и тоалетна,
прокарани ток и вода, ремонт на малката постройка, изграждане на нова ограда и навес.
Показанията на посочените свидетели съдът кредитира изцяло в посочените части като
незаинтересовани от изхода на спора, еднопосочни, последователни и потвърждаващи се
изцяло от изготвената по делото заключение по допуснатата комплексна Съдебно-
оценителна и техническа експертиза. Съгласно същото, видовете извършени в делбените
имоти СМР са, както следва: доставка и монтаж на PVC прозорци, входна врата PVC 80/220,
PVC врата баня 85/190, PVC прозорци лятна кухня /втора употреба/, ел. инсталация, ВиК, в
баня: бетонова плоча, хастарна мазилка по стени, настилка теракот, фаянсова облицовка,
доставка и монтаж на тоалетна чиния, на тоалетна мивка и бойлер, гипсокартон по тавани
на стаи, настилка ламиниран паркет, лепене на тапети в две стаи и коридор, зидария с тухли
по ограда, външна гладка мазилка, навес дървен на тераса, бетонова настилка и пътека в
двора, дворни входна и портална врати, изграждане на септична яма, бетонова настилка на
пристройка.
Вещото лице е посочило, че от изброените СМР следните са такива за запазване на
3
жилищната сграда и използването й по предназначение: подмяна на съществуващата
дограма с PVC такава, подмяна на подовата настилка в едната стая с ламиниран паркет,
изпълнена фасадна вароциментова мазилка, изграждане на баня – тоалет, изграждане на
септична яма; за пристройката (лятна кухня) необходими СМР са: монтаж на PVC дограма,
бетонова подова настилка; за двора - необходими СМР са: монтаж на дворна врата (малка и
голяма), направа на бетонова площадка и пътека, ремонт на ограда.
Съдът намира, че горепосочените строително-монтажни работи представляват
необходими разноски, тъй като са свързани с поддръжката на общите вещи и са предпазили
същите от погиване. Същите са необходими, доколкото, ако не бъдат извършени, имотът
може да бъде повреден, което ще затрудни или направи невъзможно използването му по
предназначение, направени са с цел не за увеличаване, а за предотвратяване намаляването на
стойността на вещта.
Ищцата по тази претенция, макар и да твърди, че визираните СМР са извършени с
нейни средства, не сочи същите да са реализирани в качеството й на владелец на целия
имот, поради което следва да се приеме, че същата има качеството на държател на идеалните
части на другия съделител. От друга страна, не са ангажирани доказателства, че ответникът
по претенцията К. Б. А. се е противопоставил на така извършените ремонтни дейности или
че те са извършени без негово знание, напротив – установи се, че същият е участвал активно
в тяхното извършване.
По изложените съображения претенцията следва да се квалифицира по чл. 30, ал. 3 ЗС
- за заплащане на половината от стойността на извършените необходими разноски, което
възлага в тежест на Й. Д. П. да установи размера на извършените ремонтни дейности в
процесните имоти в твърдения период.
От приобщената комплексна Съдебно-оценителна и техническа експертиза се
установява, че общата стойност на извършените необходими разноски в делбените имоти е в
следните размери: 6 228,94 лева – за жилищната сграда; 570,14 лева – за пристройка /лятна
кухня/; 1 307,89 лева – за двора, от която сума: 754,13 лева – за монтаж на дворна врата
/малка и голяма/ и ремонт на оградата. С оглед на това и като съобрази и претенцията на
ищцата, съдът намира, че съсобственикът К. Б. А. дължи да заплати на последната размера
на необходимите разноски за поддържане на имотите, съразмерно на притежавания от него
дял от ½ ид.ч., както следва: сумата от 3 114,47 лева – за жилищната сграда /до който размер
претенцията следва да бъде уважена като основателна и доказана/; 250 лева – за пристройка
/лятна кухня/; 377,07 лева - за монтаж на дворна врата /малка и голяма/ и ремонт на оградата
/до който размер претенцията следва да бъде уважена като основателна и доказана/.
Във връзка с твърденията на ищцата Й. Д. П. по претенцията за извършени подобрения
в съсобствените имоти, съдът е длъжен да даде вярната правна квалификация на
претенцията, като изхожда от това дали подобренията са извършени със знанието и
съгласието на ответника, дали са извършени без неговото знание или при наличие на
противопоставянето му. Установи се по делото от ангажираните гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите *, *, *, че подобренията са правени със знанието и
4
съгласието на другия съсобственик, поради което и квалификацията на иска за заплащане на
подобрения, изразяващи се в извършване на следните СМР: ел. и ВиК инсталации,
гипсокартон по тавани на стени, тапети в стаи и коридор, дървен навес на тераса, е по чл. 30,
ал. 3 ЗС /в този смисъл Решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр.д. № 1072/2010 г. по описа на
ВКС, I г.о./.
Извършените подобрения в съсобствения имот със знанието и съгласието на другия
съсобственик, съгласно заключението по допуснатата комплексна Съдебно-оценителна и
техническа експертиза, са на обща стойност от 3 247,45 лева, като същите касаят единствено
жилищната сграда. По отношение на същите ответникът дължи действително направените
разходи, съразмерно на притежавания от него дял от ½ ид.ч. Доколкото обаче претенцията на
ищцата Й. Д. П. за извършени подобрения в съсобствения имот, касаещи жилищната сграда,
остава неудовлетворена за разликата над 3 114,47 лева /уважена по повод на сторените
необходими разноски/ до пълния претендиран размер от 3 225 лева, то ответникът по същата
дължи заплащане именно на посочената разлика от 110,53 лева.
С оглед на изложеното, претенцията с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3
ЗС, заявена от Й. Д. П. срещу К. Б. А. следва да бъде уважена за сумата от 3 114,47 лева,
представляваща сторени необходими разноски за жилищната сграда; за сумата от 110,53 лева
- подобренията по жилищната сграда; за сумата от 250 лева, представляваща сторени
необходими разноски за пристройка /лятна кухня/; сумата от 377,07 лева, представляваща
необходими разноски за монтаж на дворна врата /малка и голяма/ и ремонт на оградата,
ведно със законната лихва за всяка главница от 1.06.2023 г. до погасяване на задълженията.
Претенцията с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане от
ответника К. Б. А. на ищцата Й. Д. П. на сумата 122,93 лева, представляваща разликата над
сумата от 377,07 лева - разноски за монтаж на дворна врата /малка и голяма/ и ремонт на
оградата до пълния претендиран размер от 500 лева следва да бъде отхвърлена като
недоказана, доколкото не се установи по делото извършване на необходими разноски или
подобрения над общия размер от 754,13 лева за монтаж на дворна врата /малка и голяма/ и
ремонт на оградата.
По претенцията, заявена от К. Б. А. срещу Й. Д. П.:
В т. I.5 на ППВС № 6/1974 г. е прието, че ако съсобственикът не е владелец на частите
на останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Това принципно положение е развито в практиката на ВС и ВКС -
Решение № 532/17.06.1994 г. по гр.д. № 382/1994 г. на ВС, I ГО; Решение № 615/2002 г. по
гр.д. № 93/2002 г. на ВКС, I ГО и др. В тях се приема, че когато съсобственикът извършва
подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните
части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се
уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на
останалите съсобственици; ако липсва такова съгласие - по правилата на водене на чужда
работа без пълномощие - чл. 60 и сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се
5
противопоставили - по правилото на чл. 59 ЗЗД.
От тези принципни постановки следва, че само когато съсобственикът владее цялата
вещ, отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между тях по повод
извършените в имота подобрения се уреждат по правилата на чл. 72 - чл. 74 ЗС. В този
случай, увеличената стойност на имота може да се претендира, ако владението е
добросъвестно /съсобственикът е придобил другите идеални части от имота по силата на
годно правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик/ или при
недобросъвестно владение, на основание чл. 74, ал. 2 ЗС - когато другият съсобственик е
знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това. В
останалите случаи, когато съсобственикът е владее само своята идеална част от имота и е
държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира за
увеличената стойност на имота при извършване на подобрения, а отношенията във връзка с
тях следва да се уредят по начина, указан в т. I.5 на ППВС № 6/1974г. и посочената практика
на тричленни състави на ВС и ВКС. Единствено в хипотезата на чл. 60, вр. чл. 61, ал.
2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от
вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до
размера на обогатяването.
Когато се касае за претенция за подобрения, квалификацията се извлича от твърденията
на ищеца, но доколкото се установява, че подобренията действително са направени, същите
са дължими, при съобразяване на конкретното основание за дължимост и съответно сумата,
която се следва, в случай, че има разлика между разходите за подобренията и увеличената
стойност на имота. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата, обективирана в
ППВС № 6/1974 г., ТР № 63/1.06.1965 г. по гр. д. № 38/1965 г. на ОСГК на ВС, Решение № 66
от 1.07.1988 г. на ОСГК на ВС, ТР № 85/2.12.1968 г., Решение № 441 от 12.04.1991 г. по гр.д.
№ 1718/1990 г. на ВКС, 4 г.о., Решение № 404 от 27.03.1995 г. по гр. д. № 122/1994 г., на
ВКС, 2 г.о., Решение № 91 от 22.10.2020 г. по гр. д. № 4284/2019 г. на ВКС, 1 г.о.
С оглед на възприетото в посочената съдебна практика и на установеното по делото,
претенцията, заявена от К. Б. А., следва да се квалифицира по чл. 30, ал. 3 ЗС - за заплащане
на половината от стойността на извършените необходими разноски и подобрения от
съделителя Й. Д. П.. Общият стойност на извършените в делбените имоти СМР, съгласно
заключението по допуснатата комплексна Съдебно-оценителна и техническа експертиза, е в
размер на 11 354,38 лева, от която ответницата Й. Д. П. дължи на К. Б. А. сумата от 5 677,19
лева.
По възражението на ответницата Й. Д. П. за погасяването на вземането за
подобрения, заявено от К. Б. А., по давност:
Материалноправното възражение за погасяване на вземането на ищеца К. Б. А.
по давност е инвокирано в процеса в преклузивния срок по ГПК - в рамките на срока за
отговор на предявените претенции по чл. 346 ГПК.
По същество възражението се явява частично основателно. Това е така, с оглед на
установеното в производството, че подобренията са сторени със знанието и съгласието на
ответницата по претенцията, поради което последната се погасява по общите правила и
давността започва да тече от извършването на разходите за подобрения (в този смисъл
6
Решение № 467/12.12.2011 г. по гр.д. № 1588/2010 г. на ВКС, I г.о.).
Извършените, съгласно заключението по допуснатата комплексна Съдебно-оценителна
и техническа експертиза, необходими разноски и подобрения, с изключение на зидария с
тухли – ограда, дървен навес на тераса, бетонови настилка и пътека на двор, дворни входна
и портална врата и бетонова настилка на пристройка, са направени през 2017 г. и пролетта
на 2018 г. Последното съдът намира за установено от събраните в производството гласни
доказателствени средства чрез показанията на свидетелите *, *, видно от които основните
ремонтни дейности по жилищната сграда са продължили до пролетта на 2018 г., след което,
до лятото на 2018 г., са останали довършителни работи по пристройката, двора и във връзка
с навеса на терасата. Същото е посочено и от самия ищец по претенцията в уточнителна
молба от 19.06.2023 г.
Предявяването на иска за делба през 2022 г. не спира течащата погасителна давност за
подобренията, тъй като не е сред предвидените в чл. 115 ЗЗД основания, което нормативно
положение е израз на правния принцип, че давност не тече само срещу този, който не може
да защити правата си.
От друга страна, при съобразяване нормата на чл. 3 от Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците следва изводът, че за периода от 13.03.2020 г.
/датата на обявяване на извънредното положение/ до 20.05.2020 г. включително /датата на
отмяна на извънредното положение/ давност не е текла. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което теченето на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два месеца и
седем дни, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
При това положение, претенцията по сметки, заявена в открито съдебно заседание от
02.06.2023 г., е релевирана след изтичане на установения в чл. 110 ЗЗД петгодишен
давностен срок, започнал да тече от 10.05.2018 г., поради което вземанията за СМР, извън
посочените по-горе, са погасени по давност.
Съдът намира, че с оглед установените по делото периоди от време на извършване на
необходими разноски и подобрения за зидария с тухли – ограда, дървен навес на тераса,
бетонови настилка и пътека на двор, дворни входна и портална врата и бетонова настилка на
пристройка – от месец май 2018 г. до 2019 г., претенцията по отношение на същите не се
явява погасена по давност, поради което ответницата по същата дължи на К. Б. А. ½ от
7
сторените за същите разноски от общо 2 061,81 лева, а именно: сумата от 1 030,91 лева. За
разликата над посочената сума до пълния претендиран размер от 14 190 лева претенцията на
К. Б. А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По претенциите с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, обезщетението за лишаване
от ползване е за пропуснати ползи и е дължимо от момента на писменото поискване до
момента на предявяването на претенцията (което е допустимо да бъде извършено до
приключване на първото съдебно заседание по извършване на делбата).
В случая, претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е предявена своевременно в
първото съдебно заседание по извършване на делбата, поради което същата е процесуално
допустима.
За присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се установи, че страните са
съсобственици на процесния имот, своя дял в съсобствената вещ, ползването от другия
съсобственик по начин, който да препятства всеки ищец да упражнява фактическа власт
според дела си, този начин на ползване да се е осъществил в заявения период от време,
покана до другия съсобственик да заплати обезщетение, както и размера на обезщетението в
размер на дела на ответника според квотата му от средномесечния пазарен наем през
съответния период за вещта и състоянието в същия период.
В случая, наличието на съсобственост между страните и дяловете им в съсобствеността
не се оспорват. Ответната страна по претенциите не отрича, че през процесния период от
предявяване на иска за делба до датата на първото съдебно заседание след допускане на
делбата, а и към настоящия момент, лично ползва съсобствените имоти
По делото е представена покана за заплащане на обезщетение за ползване на
съсобствен имот от К. Б. А. до Й. Д. П., съдържаща едностранното изявление на ищеца по
претенциите за заплащане на месечен наем за ползваните от Й. Д. П. идеални части от
делбените имоти, по отношение на които не е собственик. Получаването на поканата се
установява от известие за доставяне от 31.01.2022 г., съдържащо подпис на получателя.
Предвид изложеното, съдът приема, че на 31.01.2022 г. последният е получил покана за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените имоти, съобразно
притежаваните права, като тази покана има значението на писмено поискване по смисъла на
чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което претенцията се явява доказана по основание.
Правото на обезщетение се дължи за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ, съобразно своя дял, който факт се явява спорен в
процеса.
Съгласно трайната съдебна практика, правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не
възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената му от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва (в този смисъл Решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 3204 от
2008 г. по описа на ВКС, II Г.О., Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по гр.д. № 7 от
2012 г. на ВКС, ОСГК).
Във връзка с установяване на горното обстоятелство по делото са ангажирани писмени
доказателства – пр. № */2021 г. и пр. № */2021 г. по описа на Районна прокуратура – *, както
и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите * Б.а А.а, от които се
установява, че макар и ответницата по претенцията да не е ограничила физически достъпа на
ищеца до процесните имоти, чрез смяна на техните ключалки, същата лично е ползвала
имотите през процесния период, като е отблъсквала опитите на К. Б. А. за достъп до тях,
включително е сигнализирала органите на реда по повод на посещенията на последния.
8
От съвкупния анализ на така ангажираните доказателства съдът намира, че ищецът по
претенциите е бил лишен от ползването на делбените имоти в заявения период.
При иск по чл. 31, ал. 2 ЗС размерът на обезщетението се определя в съответствие с
наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик
– длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
За установяване размера на обезщетението е изслушано заключение по допусната
комплексна Съдебно-оценителна и техническа експертиза, неоспорено от страните и
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че
средният пазарен наем на жилищната сграда възлиза на 80 лева месечно. Ищецът по
претенцията притежава 1/2 идеална част от недвижимия имот, от ползването на която е бил
лишен, поради което ответникът по претенциите дължи заплащане на сумата от 40 лева
месечно за периода от 31.01.2022 г. до предявяване на претенцията – 02.06.2023 г. или общо
в размер на 642,50 лева, като претенцията над посочения размер до пълния предявен размер
от 1 360 лева следва да бъде отхвърлена.
По претенциите за постановяване на привременни мерки с правно основание чл.
344, ал. 2 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението по допускане на делбата или
по-късно, ако всички съделители не използват делбения имот съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кой от съделителите от кои имоти ще се ползва до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването. Според съдебната практика посочената разпоредба предвижда
възможност за постановяване на привременни мерки в делбеното производство, поради
което съдебният акт, с който съдът постановява такива мерки, има характер на определение
по спорна съдебна администрация, респективно с него не се разрешава материалноправен
спор и няма сила на пресъдено нещо. Поради това и разпределението, респективно
заплащането на обезщетение, се извършва най-рано с решението по допускане на делбата.
Искане с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК е заявено от съделителя К. Б. А. в
първото заседание по втората фаза на делбата, проведено на 02.06.2023 г. До момента съдът
не се е произнесъл с отделно определение по поисканите привременни мерки, поради което
претенцията следва да бъде разгледана и разрешена с настоящото решение по извършване
на делбата и без оглед начина на извършването й, доколкото мерките са приложими до
влизане в сила на същото това решение.
Предпоставка за присъждане на обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК е делбените имоти
да не се ползват от всички съделители, съобразно правата им в съсобствеността.
С оглед възприетото по-горе относно лишаването на ищеца по претенцията от
ползването на делбените имоти в периода от 31.01.2022 г. до настоящия момент, съдът
намира за основателно искането за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК за
периода от 02.06.2023 г. до влизане в сила на решението в настоящото производство.
По отношение на размера на обезщетението съдът се основава на заключението по
9
допусната комплексна Съдебно-оценителна и техническа експертиза, съгласно което
средният пазарен наем на жилищната сграда възлиза на 80 лева месечно, като в
съответствие с дела в съсобствеността на ищеца по претенцията Й. Д. П. дължи сумата от 40
лева месечно за лишаване от ползването на делбените имоти за периода от 02.06.2023 г. до
окончателното извършване на делбата.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, и съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на
делбените имоти, съделителите дължат държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд - *, както следва: 300 лева – за съделителя К. Б. А. и 300
лева – за съделителя Й. Д. П..
По претенциите по сметки и съобразно правилото на чл. 355 ГПК, вр. чл. 78 ГПК,
съделителя К. Б. А. следва да заплати държавна такса в размер на 154,08 лева, съразмерно
на уважената част от иска с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС, заявен от Й. Д. П.,
държавна такса в размер на 526,36 лева, съразмерно на отвърлената част от иска с правна
квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен от същия и държавна такса в размер на 50 лева,
съразмерно на отхвърлената част от иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съделителят Й. Д. П. следва да заплати държавна такса в размер на 50 лева,
съразмерно на уважената част от иска с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС, заявен от К. Б.
А., държавна такса в размер на 50 лева, съразмерно на уважената част от иска с правна
квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, заявен от К. Б. А., 50 лева, съразмерно на отхвърлената част
от иска с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен от същата.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 139/02.10.2019 г. по гр.д.
№ 400/2019 г. по описа на ВКС, II г.о., Определение № 4/06.01.2011 г. по ч.гр.д. № 542/2010 г.
по описа на ВКС, II г.о. и Определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г. на
ВКС, I г.о., разпоредбата на чл. 355 ГПК намира приложение по отношение на разноските,
направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост - за
назначаване на експертизи, за извършване на оглед и други. Когато не се оспорват правата на
съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор
относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който
следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното
производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд
решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и
задължителните указания, дадени в Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, т.
9.
Съделителят К. Б. А. претендира сторените в производството по извършване на
делбата съдебно-деловодни разноски за депозити за експертизи в размер на 400 лева и за
адвокатско възнаграждение – в размер на 2 400 лева. С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 43,05 лева – разноски за депозити,
съразмерно на уважената част от предявените от него искове.
По отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение е направено
възражение за прекомерност. Съдът, като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, размера и броя на предявените искове, броя на проведените открити
съдебни заседания, ангажирания в производството доказателствен материал, проявената
10
процесуална активност от страна на процесуалния представител на ищеца, както и
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, намира възражението за неоснователно, доколкото
претендираното възнаграждение от 2 400 лева е под законоустановения минимум по
наредбата /предвиждащ минимален размер от 1 500 лева за всяка фаза/ и съответства на
визираните критерии. От същото обаче /в оставащия над посочената сума от 1 500 лева
размер от 900 лева за фазата по извършване на делбата/, съразмерно на уважената част от
предявените искове, следва да му бъде присъдена сумата от 96,85 лева.
В полза на съделителя Й. Д. П., съразмерно на уважения и предявен от нея иск, следва
да се присъдят разноски за производството в размер на 387,63 лева – депозити за вещи лица
/от общо претендираните 400 лева/ и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38 ЗА /за което не е необходимо представянето на договор за правна помощ, съгласно
Определение № 291/22.07.2020 г. по гр.д. № 1459/2020 г. по описа на ВКС, 4 г.о./, в размер на
872,17 лева /от общо определеното такова от съда, съгласно визираните по-горе критерии, от
2 400 лева, от което: 900 лева за фазата на извършване на делбата/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на
основание чл. 348 ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти, находящи се в село *,
Област *, а именно: Жилищна сграда - еднофамилна, двуетажна, с идентификатор *, със
застроена площ от 80 кв.м. и друг вид сграда за обитаване – едноетажна, с идентификатор *,
със застроена площ от 26 кв.м., изградени в поземлен имот с идентификатор № *,
с пазарна стойност 10 000 лева – на жилищната сграда и 5 000 лева – на друг вид
сграда за обитаване, при начална цена, определена от съдебния изпълнител;
като получената при продажбата на имота сума се разпредели:
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: ½ ид.ч. за К. Б. А. и ½
ид.ч. за Й. Д. П..
ОСЪЖДА К. Б. А., ЕГН **********, с адрес: село *, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: село *, на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от общо
3 852,07 (три хиляди осемстотин петдесет и два лева и седем стотинки) лева, от която:
3 114,47 (три хиляди сто и четиринадесет лева и четиридесет и седем стотинки) лева -
необходими разноски за жилищната сграда; 110,53 (сто и десет лева и петдесет и три
стотинки) лева - подобренията по жилищната сграда; 250 (двеста и петдесет) лева,
представляваща сторени необходими разноски за пристройка /лятна кухня/; 377,07
(триста седемдесет и седем лева и седем стотинки) лева, представляваща необходими
разноски за монтаж на дворна врата /малка и голяма/ и ремонт на оградата, ведно със
законната лихва за всяка главница, считано от 1.06.2023 г. до погасяване на задълженията,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. П. срещу К. Б. А. иск за разликата над уважения
размер от 377,07 (триста седемдесет и седем лева и седем стотинки) лева - разноски за
монтаж на дворна врата /малка и голяма/ и ремонт на оградата до пълния претендиран
11
размер от 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Й. Д. П., ЕГН **********, с адрес: село * ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: село *, на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от
1 030,91 (хиляда и тридесет лева и деветдесет и една стотинки) лева, представляваща
половината от стойността на извършените необходими разноски и подобрения в делбените
имоти в периода от 01.08.2017 г. до 10.07.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. А.
срещу Й. Д. П. иск за разликата над уважения размер от 1 030,91 (хиляда и тридесет лева и
деветдесет и една стотинки) лева до пълния претендиран размер от 14 190 (четиринадесет
хиляди сто и деветдесет) лева.
ОСЪЖДА Й. Д. П., ЕГН **********, с адрес: село * ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: село *, основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 642,50
(шестстотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки) лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствената на К. Б. А. 1/2 ид.ч. от делбения
недвижим имот в размер на 40 лева месечно за периода от 31.01.2022 г. до 02.06.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. А. срещу Й. Д. П. иск за разликата над уважения размер от
642,50 (шестстотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки) лева до пълния
претендиран размер от 1 360 (хиляда триста и шестдесет) лева.
ОСЪЖДА Й. Д. П., ЕГН **********, с адрес: село * ДА ЗАПЛАЩА на К. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: село *, основание чл. 344, ал. 2 ГПК, сумата от 40 (четиридесет) лева
месечно за лишаване от ползване на К. Б. А. по отношение на ½ ид.ч. от делбените имоти за
периода от 02.06.2023 г. до окончателното извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ
искането за разликата над уважения размер от 40 (четиридесет) лева месечно до пълния
претендиран такъв от 80 (осемдесет) лева месечно.
ОСЪЖДА Й. Д. П., ЕГН **********, с адрес: село * ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. А.,
ЕГН **********, с адрес: село *, сумата от общо 139,90 (сто тридесет и девет лева и
деветдесет стотинки) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство, от която: 43,05 (четиридесет и три лева и пет стотинки) лева – депозити за
вещо лице и 96,85 (деветдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки) лева – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА К. Б. А., ЕГН **********, с адрес: село *, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. П.,
ЕГН **********, с адрес: село *, сумата от общо 1 259,80 (хиляда двеста петдесет и девет
лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, от която: 387,63 (триста осемдесет и седем лева и шестдесет и
три стотинки) лева – депозити за вещо лице и 872,17 (осемстотин седемдесет и два лева и
седемнадесет стотинки) лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
12
ОСЪЖДА К. Б. А., ЕГН **********, с адрес: село *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – *, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; държавна такса в
размер на 154,08 (сто петдесет и четири лева и осем стотинки) лева, съразмерно на
уважената част от иска с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС, заявен от Й. Д. П.; държавна
такса в размер на 526,36 (петстотин двадесет и шест лева и тридесет и шест стотинки)
лева, съразмерно на отвърлената част от иска с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС,
предявен от същия и държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА Й. Д. П., ЕГН **********, с адрес: село *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – *, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; държавна такса в
размер на 50 (петдесет) лева, съразмерно на уважената част от иска с правна квалификация
чл. 30, ал. 3 ЗС, заявен от К. Б. А., държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева,
съразмерно на уважената част от иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, заявен от К. Б.
А., 50 (петдесет) лева, съразмерно на отхвърлената част от иска с правна квалификация чл.
30, ал. 3 ЗС, предявен от същата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
13