Определение по дело №793/2019 на Районен съд - Казанлък

П Р О Т О К О Л

 

Година 2019 г.                                                                                     град: Казанлък

Казанлъшки районен съд                                                втори граждански състав

На двадесет и четвърти юни                       две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                            

 

 

                                                                                          Председател: Стела Г.

                                                 

 

 

Секретар: М.М.    

Прокурор:                                                                         

Сложи за разглеждане докладваното от съдията Г. гражданско дело номер 793 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 13,30 часа се явиха:

           

 

ИЩЕЦ: „К.И.“ ЕООД – редовно призован, за него се явява адв. А. С., редовно упълномощена от по-рано

 

ОТВЕТНИК: Ю.О.Ю. – редовно призован, лично се явява и с адв. Г., редовно упълномощена от по-рано и приета от днес.

 

            АДВ. С.: :Моля ход на делото да бъде даден.

 

            АДВ. ГОРУНСКА: Да се даде ход на делото.

 

            Съдът намира, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание.  Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от ГПК съдът следи за процесуалната допустимост на иска във всяко едно положение на делото.

            Съдът намира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения: Производството по делото е образувано по искова молба от „К.и.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Г.К.– едноличен собственик на капитала и управител, съдебен адрес:***, офис 7, чрез адвокат А. С. против Ю.О.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** със искане съдът да признае по отношение на ответника, че ищецът е арендатор на нива в местността „Ч.“ с площ от 7 001 дка, находяща се в землището на село Шейново, община Казанлък. От изложеното в исковата молба се налага извода, че е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Като предпоставка за допустимост на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК е наличието на правен интерес. За да съществува правен интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право.

 

            Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, и когато констатира, че ищецът няма правен интерес, следва да прекрати производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията. (арг. Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. Дело № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК).

С договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендатора да извърши определено плащане. В настоящия случай страни по договора за аренда са „К.и.“ ЕООД като арендатор и наследниците на Д.Д.Д. като арендодатели. Ответникът Ю.О.Ю. е трето лице по договора за аренда и той не е страна по облигационното отношение между арендодателя, наследниците на Д.Д.Д.и арендатора „К.и.“ ЕООД. Съгласно 6, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ арендодателят е длъжен да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на обекта по договора за аренда на арендатора. Следователно арендодателят е този който има право на иск, тъй като той разполага с абсолютното право, каквото е правото на собственост.  На следващо място следва да се отбележи, че право да иска установяването на съществуване или несъществуването на едно облигационно отношение имат само страните по договора, но не и третото лице, какъвто в настоящия случай е ответникът. Третото лице разполага с право на иск само в изрично предвидените от закона случаи, каквато е процесуалната субституция. В настоящия случай закона не е уредил процесуална субституция т.е. третото лице  да упражни чужди права от свое име, доколкото правото на  арендатора е относително. В случай че някой възпрепятства правото на спокойно и безпрепятствено ползване на отдадения под аренда недвижим имот, то арендатора има право и следва да изисква от арендодателя да изпълни задължението си по чл. 6, ал. 1 от ЗАЗ, като му осигури спокойното и безпрепятствено ползване на обекта предмет на договора за аренда.  При неизпълнение на това задължение от страна на арендодателя право на арендатора е да развали договора.

 

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е недопустим поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от ГПК следва да върне исковата молба и да прекрати настоящото производство.

 

Воден от горните мотиви съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ВРЪЩА искова молба вх. № г. по описа на Районен съд – К., подадена от „К.и.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Г.К.– едноличен собственик на капитала и управител, съдебен адрес:***, офис 7, чрез адвокат А. С. против Ю.О.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 124 от ГПК като процесуално недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело  № 793/2019 г. по описа на Районен съд – К.

 

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – С. в едноседмичен срок от днес.

 

            Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13,43 часа.

 

 

Районен съдия:

 

Съд. секретар: