№ 6429
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100510853 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д. Б. К. срещу решение № 11460/03.07.2023
г. по гр.д. № 41008/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта, с която е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми във връзка с топлоснабден имот - магазин № 1, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. ****, абонатен № 373716, а именно: сумата от 1584,94 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.05.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 233,55 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.03.2020 г. до 26.04.2022 г.; сумата от 17,90 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
12.05.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
1
Жалбоподателят - Д. Б. К., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинни услуги за стопански
нужди в процесния имот. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като
счита, че решението в обжалвана част е правилно. Ето защо, моли същото да бъде
потвърдено, като претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на въззиваемото дружество – „Техем
сървисис“ ЕООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване,
че ответникът Д. Б. К. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми
във връзка с топлоснабден имот - магазин № 1, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
****, абонатен № 373716, а именно: сумата от 1584,94 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.05.2022 г., до окончателното изплащане
на вземането; сумата от 233,55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 03.03.2020 г. до 26.04.2022 г.; сумата от 17,90 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.05.2022 г., до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата в размер на 3,07 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2020 г. до 26.04.2022 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 1584,94 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.05.2022 г., до окончателното изплащане
на вземането; 233,55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
03.03.2020 г. до 26.04.2022 г.; 17,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.05.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
2
Решението е обжалвано от ответника в частта, с която исковете са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът, дали между страните
е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
На основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. По делото е представен договор № 45858/27.01.2020 г. при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, видно от който
„Топлофикация София“ ЕАД, в качеството на продавач, и Д. Б. К., в качеството на
купувач, са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди за топлоснабдения имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 373716.
Срокът на договора е 5 години, считано от 01.01.2020 г., поради което същият е
действал в исковия период - от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. Договорът е сключен в
резултат на заявление от 27.01.2020 г., подадено от Д. Б. К. до „Топлофикация София“
ЕАД, с което въззивникът е изразил желание да бъда сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот.
Извънсъдебно признание на факта, че потребител на топлинни услуги в
процесния период в имота, предмет на делото, е въззивникът К., се съдържа и
подписани от въззивника годишен отчет на потребена топлинна енергия, представен от
третото лице помагач.
Следователно, по делото се установява, че в процесния период от 01.01.2020 г.
до 30.04.2021 г. между страните е налице договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, поради което въззивникът дължи плащането на цената на
предоставените топлинни услуги.
Ето защо, въззивната жалба се явява неоснователна по наведените в същата
аргументи за неправилност на решението, поради което същото подлежи на
потвърждаване.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждене.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11460/03.07.2023 г. по гр.д. № 41008/2022 г. по
описа на СРС, 61 състав, в частта, с която е признато за установено, че Д. Б. К. дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следните суми във връзка с
топлоснабден имот - магазин № 1, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен
№ 373716, а именно: сумата от 1584,94 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.05.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 233,55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
03.03.2020 г. до 26.04.2022 г.; сумата от 17,90 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.05.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Д. Б. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4