Р
Е Ш Е Н И Е
260123/8.3.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
на втори март,
две хиляди двадесет и първа година,
в открито
заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й. К.
Като разгледа
докладваното от съдията- докладчик
ГД №31 по описа за 2021 г. на ШРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150
от Семейния кодекс.
Производството е
образувано по молба от М.Е.Х., ЕГН **********, като майка и
законен представител на детето С. С. В., ЕГН **********, пост. адрес: ***, чрез
адв.В.П. при ШАК, съдебен адрес ***,
срещу С.В.Ш., ЕГН **********,***.
Ищцата твърди, че ответникът е баща на малолетното дете С. С. В., ЕГН ********** и че по силата
на съдебно решение по ГД №***/*** год. по описа на РС Шумен е постановен развод
по взаимно съгласие между страните, като на майка били предоставени
родителските права върху малолетното дете, бащата бил задължен да заплаща
месечна издръжка в размер на 180лева.
В исковата молба излага, че детето вече е
на 6 години, посещава предучилищна група в с.К. и предстои да бъде в първи клас
и са се увеличили неговите нужди свързани с облекло , храна, отопление, такси и
др. Заявява че майката е безработна и не разполага с финансови средства необходими
за издръжката на детето, полага усилия да си намери работа. Твърди, че
ответникът работи в Шумен и има добри финансови възможности .
Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената
месечна издръжка за малолетното дете С.
С. В., ЕГН ********** от 180 лева на 240 лева месечно, платими на 5-то
число на месеца, чрез майката по нейна
банкова сметка, ***, считано от датата на завеждане на исковата молба до
настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка.Претендира
направените по делото разноски.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор.
В отговора ответникът заявява, че искът е
допустим но неоснователен.Заявява, че ищцата въпреки регистрацията си в Бюро по
труда има доходи които не декларира, а именно като работник на насаждения с
лавандула. Излага становище несъстоятелност на мотива изложен в ИМ за
увеличената цена на ел. енергия.Сочи, че от предходната издръжка са минали 2
години и не са увеличени съществено нуждите на детето.
Твърди, че доходите на ответника всъщност
са намалели. Сочи се, че ответника полага грижи за баща си, който е онкологично
болен .Заявява, че реализира доход в размер на МРЗ.Представя доказателства .
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален
представител –адв. П. при ШАК. Ответника
се явява лично и с адв. Т. при ШАК и поддържа отговора си.
ШРС, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ответника
е баща на детето С. С. В. , ЕГН **********, което се установява от
Удостоверение за раждане №***.
Със съдебно
решение по гр. д. № *** /***г. на ШРС, е прекратен брака на страните със споразумение по чл. 51 от СК съгласно което на ответника е определено да заплаща месечна издръжка за малолетното
дете в размер на 180 лева и е определен режим на лични контакти .
От предходното определяне на издръжката за детето, до настоящия момент, са
изминали около 2 години, за което време нуждите на детето от финансови средства
за обучение и издръжка безспорно са
нараснали. Към настоящия момент детето е на 6 години, посещава
предучилищна група в с.К.,
видно от приложените по делото доказателства.
По делото не са налице данни за наличие
на други алиментни задължения на ответника. Представени са доказателства за
доходите на ответника по трудов договор със
„С. Д. 15“ ООД със заплата от 610лв.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото и приети писмени доказателства, както и
от гласните доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че от датата, към която е била определена последно издръжката
за детето, до настоящия момент, е изминал период от около 2 години. Съгласно
разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка
е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
В настоящия случай, от материалите по
делото се установява по безспорен начин, че с оглед възрастта на детето - на 6
години, от момента в който е била определен размера на издръжката с решението
по гр. д. № *** /***г. на ШРС, са се увеличили разходите, необходими за отглеждането
му. Нараснали са и ежедневните му потребности от храна и облекло. Нуждите на
детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за деца на
съответната възраст и здравословно състояние, като се съобрази нуждата от
средства за храна, облекло и др., за интелектуално и културно развитие, както и
средствата, необходими за ежедневно посещение на градина.Установи се по
делото, че майката не заплаща такса за детската градина ,която
посещава детето.
Съгласно задължителна
съдебна практика на ВКС- Постановление № 5
от 30.XI.1981г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение, а възможностите
на лицата, които дължат издръжка, се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Според същото постановление, възможностите на
лицата, които дължат издръжка, се определя от доходите, имуществото и
квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на
издръжката, от значение е обстоятелството на кого от двамата родители е
предоставено отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на
издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя,
при ангажираността му във връзка с отглеждането на децата. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, по чл.290 от ГПК – Решение № 280/ 28.09.2011г.
по гр. дело № 1654/2010г. на ВКС, III г. о., Решение № 341/ 01.11.2011г. по гр.
дело № 147/2011г. на ВКС, III г. о.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето.
При преценка доходите на ответницата, съдът
съобрази събраните по делото
доказателства, като намира, че същата е в трудоспособна възраст и приема че
следва да реализира доход в
размер на минималната работна заплата за страната , която от 01.01.2021г.
е в размер на 650лв.
От представените по делото доказателства за дохода
на ответника се установява,
че получава месечно възнаграждение по договор 610лв. от
31.07.2020г., което е МРЗ за 2020г., т.е. към момента трудовото му възнаграждение, не може да е
по-ниско също от 650лв.
Поради изложеното, съобразявайки
разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, която е
ратифицирана от Република България и се явява част от вътрешното ни право,
съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното
фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за
малолетното дете С. С. В., ЕГН **********, съобразявайки
възрастта й, следва да бъде определена обща
месечна издръжка в размер на 350
лева, въпреки, че посочената сума е по-малка от минималната работна
заплата, установена за страната и по-малка от минималния средностатистически
доход, необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно нормата на
чл. 140, ал. 3 от СК, тази сума следва да се разпредели между родителите,
съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на детето, полагани от страна на бащата.
В този смисъл, съобразявайки доходите на бащата,
съдът намира, че същия следва да участва в издръжката за детето със сумата от 200лв., който размер намира за
съобразен с възможностите му и нуждите и
възрастта на детето. Останалата част от издръжката за детето в размер на 150 лева, следва да се поеме от майката, която
ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.
При определяне размера на издръжката на детето, съдът съобрази и разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, т.е. 162,50лв,
а съгласно Постановление на МС № 331/26.11.2020 г.,
определеният размер на минималната месечна работна заплата за страната, е в
размер на 650 лева от 01.01.2021 г.
Така увеличеният размер на издръжката е
дължим, считано от датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, платима на първо число от месеца, за който се отнася.
Искът следва да бъде отхвърлен в останалата част
до пълния предявен размер от 240лв. като неоснователен и недоказан.
По
отношение възражението на прекомерност направено от адв. Т.,
относно адвокатското
възнаграждение от 400лв. заплатено от ищцата, съдът намира следното: От
приложените по делото доказателства се установява, че разноските за заплатено
адвокатско възнаграждение извършени от ищцата са в размер на 400лв., видно от
приложения договор за правна защита и съдействие и пълномощно с дата
05.01.2021г.. Към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие, съгласно действаща Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, разпоредбата на чл.21. За процесуално представителство,
защита и съдействие в производства по глава IX, глава X и глава XI от Семейния
кодекс
минималното възнаграждение е 400 лв. Т.е в случая за иск по чл. 150 от СК по глава X на СК, за увеличение
на издръжка, минималния размер на възнаграждението е в размер на 400лв. и е съобразно предвидения минимален размер по
наредбата. В този смисъл съдът, намира, че възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
На основание
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса,
съобразно увеличения размер на издръжката в размер на 28,80лв.
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част в размер на 133,33 лв .На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част, а именно в
размер на 200лв.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на ИЗДРЪЖКА, дължима от С.В.Ш., ЕГН ********** в полза на
детето
С. С. В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Е.Х. ЕГН **********, КАТО
Я УВЕЛИЧАВА
от 180 лева на 200 лв./двеста/ лева месечно, считано от 07.01.2021г., платима до 5-то число на месеца, за
който се отнася платими по банков път, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до предявения размер от 240лв, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната част за издръжката, решението подлежи на
предварително изпълнение.
ОСЪЖДА С.В.Ш., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата от 28,80лв. (двадесет и осем лева и
осемдесет с.), представляваща държавна такса по делото и 5,00 лв.(пет) лева при издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.В.Ш., ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на ищеца М.Е.Х.
ЕГН **********,***, разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на иска в размер на 133,33 лв. (сто тридесет и три лева и
тридесет и три ст.).
ОСЪЖДА М.Е.Х., ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на ответника С.В.Ш., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част на иска в размер на
200,00лв. (двеста лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
обявяването му на страните – 16.03.2021г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: