Решение №
Гр.
Велинград, 10.05.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в закрито заседание на първи декември
през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 232 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.54, ал.2, вр.
ал.7 от ЗКРИ.
Производството е
образувано по искова молба на ищците: Л.Н.К., ЕГН ********** *** и И.Н.Д., ЕГН **********
***, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград,
ул.”Хан Аспарух” №35, с която е предявен установителен иск по чл.124, ал.2 от ГПК, вр. чл.53, ал.2 от ЗКИР/първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Ищците твърдят, че са
съсобственици на следния недвижим имот
-ПОЛСКА КУЛТУРА от 7.229 дка (седем декара и двеста двадесет и девет
кв.метра), осма категория, местност ВЕСКЬОВЕЦ, имот №143003 по картата на
землището на гр.Велинград, ЕКАТТЕ 10450, община Велинград, област Пазарджик,
при граници (съседи): №143006- вътрешна река на държавата-МОСВ,
№143020-др.селскостоп.т., №213001-горско стопа.тер на ДАГ-ДЛС-„Алабак”,
№143007-полски път на община Велинград, №143022-др.селскостоп.т. на Б.Г.Д..
Този имот бил
възстановен с Решение №1939А от 23.03.2001 г. на ОСЗГ-Велинград на наследниците
на М.. Иванов М... През 2006 имота бил нанесен по реда на чл.18д, ал.4 от
ППЗСПЗЗ, за което била издадена скица Ф02449/07.09.2006г. от ОСЗГ-Велинград. В
последствие обаче били извършени корекции на графиката на имота- с изместване
на западната граница на изток. За да защитят правата си, ищците са пердявили
иск с правно основание чл.108 от ЗС.
С Решение №393 от
13.12.2012г. на PC-Велинград по гр.дело №1070 от 2009г. било признато за
установено по отношение на община Велининград, че ищците Л.К. и И.Д. са
собственици на имоти №№143020, 143021 и 143022, находящи се в землището на
Велинград, местността Вескьовец (Т.. кория), доколкото същите са част от имот
1433003- ПОЛСКА КУЛТУРА от 7.229 дка (седем декара и двеста двадесет и девет
кв.метра), осма категория, местност ВЕСКЬОВЕЦ, имот №143003 по картата на
землището на гр.Велинград, ЕКАТТЕ 10450, община Велинград, област Пазарджик,
като осъжда ответника на предаде владението на горните имоти.
С Решение
№327/11.07.201 Зг. на Окръжен съд-Пазарджик-II въззивен състав по гр.дело
№269/201 Зг. това решение било отменено, а искът с правно основание чл.108 от
ЗС бил отхвърлен. Аргументите за този резултата на съда били следните: приема
за безпристрастно и обективно даденото заключение изготвената СТЕ и по отношение
на обстоятелството, че са направени няколко корекции от ОСЗГ-Велинград и е
преместена графиката на собствеността на ищците на изток, като по този начин
бившите гъбарни остават отново свободни, без да са налице основания за това. Но
съдът приел също, че настъпилата промяна в границите на процесния имот се дължи
евентуално в грешка на основните данни в КВС-гр.Велинград, която обаче може да
бъде поправена не с иск с правно основание чл.108 от ЗС, а чрез установителен
иск по чл.124, ал.2 от ГПК във връзка с чл.53, ал.2 от ЗКИР. ВКС не е допуснал
обжалване на горното решение, поради което същото е влязло в сила.
Грешката не била
поправена и към настоящия момент.
Ищците твърдят също, че
ОСЗ-Велинград неколкократно извършвала корекции на графичното изображение на
имот №143003 по КВС-землище на Велинград, възстановен с Решение №1939А от
23.03.2001 г. на ОСЗГ-Велинград, като отмествал западната граница на имота на
изток. А по този начин бившите гъбарници оставали свободни, което графично
изображение в тази му част не съответствало на графичното изображение дадено в
скица №Ф02449/07.09.2006г., издадена от ОСЗГ- Велинград и не отразявало
правилно възстановения с горното решение на ОСЗГ- Велинград имот. В този смисъл
била и приетата по горното дело СТЕ, кредитирана и от двете съдебни инстанции.
Твърди и съседните
имоти- 143020 и 143021, съгласно издадената скица да са собственост на Община
Велинград- придобити по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, което обуславяло и пасивната
процесуална легитимация на ответника.
Невъзможността от
поправката на допусната грешка по административен ред от своя страна обуславяла
и правния интерес от предявяването на настоящия иск- с оглед оспорването на
претенцията от община Велинград в предходен съдебен процес.
Предвид невъзможността
на ищците да индивидуализират на този етап неправилно премахнатата и неправилно
прибавената към имота им части, за идентификация на тези части се иска съдът да
се вземе предвид графичното обозначение на приложената скица, като частта от
имота, отбелязана с букви ABCDEF е неправилно премахната/отнета от имота, за
сметка на частта, отбелязана с букви GHIJKLMNO, която пък е неправилно
прибавена към имота, съответно в западната и източната част на същия. Площта и
на двете части е приблизително от около 2 дка.
А съседите на неправилно
премахнатата част са имоти с №№1430007, 2170015, 1430022, 335002, а на неправилно
придадената част: 1430006, 1430002,1430001,336002.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска признаване за установено, че е налице грешка в
кадастралната основа, по одобрени кадастрални карта регистър и план на
гр.Велинград., одобрена на 12.09.1995г., като западната регулационна линия на
имот №143003-същата е погрешно заснета, а именно: частта от имота, отбелязана с
букви ABCDEF на приложената комбинирана скица към искова молба, е неправилно
премахната/отнета от имота, за сметка на частта, отбелязана с букви GHIJKLMNO в
комбинираната скица, която е неправилно прибавена към имота, съответно в
западната и източната част на същия,при съседи: на неправилно премахнатата част
са имоти с №№1430007, 2170015, 1430022, 335002, а на неправилно придадената
част: 1430006, 1430002,1430001, 336002. Както и да се признаете за установено
по отношение на ответника, че ищците са собственици на имот ПОЛСКА КУЛТУРА от
7.229 дка (седем декара и двеста двадесет и девет кв.метра), осма категория,
местност ВЕСКЬОВЕЦ, имот №143003 по картата на землището на го.Велинград,
ЕКАТТЕ 10450, община Велинград, област Пазарджик, в границите както е отразен
графично в скица №Ф02449/07.09.2006г., издадена от ОСЗГ-Велинград, като се
включат в рамките на възстановения имот и двата новообразувани имота, а именно:
им. № 143021 с площ от 0,099 дка и им.№ 143022 с площ от 0,200дка и двата с
форма на неправилни четириъгълници и с НТП „друга територия заета от селското
стопанство, понастоящем общинска собственост от остатъчния фонд, която грешка е
допусната при
възстановяване на собствеността на земеделска земя на 23.03.2001г.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв.Г.И. от САК на
представителя по закон. В него намира предявения иск за процесуално недопустим,
а по същество и за напълно неоснователен. Оспорваме иска, както по основание,
така и по размер, поради което се иска отхвърлянето му изцяло и присъждане на
направените по делото разноски.
На първо място излага
съображения, че искова молба е нередовна, тъй като ищеца не отстранил в срок
нередовности на същата, които са следните: липса на конкретно и ясно изложение
на обстоятелствата, на които се основава претенцията; липса на съответствие
между обстоятелствена част и петитум, както и липса на ясно и конкретно
посочване на площ и граници на спорния имот и на претендирана поправка. Поради
това и се иска искова молба да бъде върната на ищеца, като нередовна.
На следващо място счита
иска за недопустим, поради въвеждането на искова претенция, по която между
страните вече има произнасяне с влязло в сила съдебно решение. С процесната
искова молба се прави недопустим опит за пререшаване на решен от съда спор за
материално право (право на собственост) върху следните недвижими имоти - № №
143020, 143021 и 143022. В тази връзка твърди, че с влязло в сила съдебно
решение по в.гр.д. № 269/2013г., по описа на Окръжен съд Пазарджик, съдът в
диспозитива на решението изрично ОТХВЪРЛЯ установителната претенция на Л.Н.К. и
И.Н.Д. (същите и настоящи ищци) против ответника Община Велинград (същата и
настоящ ответник) „за признаване на установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на поземлени имоти №№ 143020, 143021 и 143022, находящи
се във Велинградското землището, местността Т.. кория (Вескъовец). Настоява се
на това, че с настоящата искова молба, ищците отново претендират да са
собственици именно на посочените по-горе недвижими имоти (поземлени имоти №№
143020, 143021 и 143022), като обосновават и правния си интерес от този иск с
това, че Общината е оспорила собствеността им в предходното дело, по което този
им искът е отхвърлен, то и искът е
недопустим. Считат също, че и за ищците липсва правен интерес от водене на
настоящото дело.
По същество на спора
ответника релевира следните възражения: На първо място оспорва и възразявам
срещу всяко едно от фактическите и правни твърдения и интерпретации на ищците
направени в исковата молба и в молби- уточнения. Конкретно оспорва твърдения
им, че са собственици на сочения от тях недвижим имот; че имотът им е бил
възстановен валидно и законосъобразно, както и той да е нанесен през 2006г. по
реда на чл.18 д, ал. 4 ППЗСПЗЗ; че за същото нанасяне законосъобразно е
издадена скица от 07.09.2006 г.; че имотът е възстановен в площ и при граници,
посочени в твърдяната от тях скица от 07.09.2006г.
В тази връзка ответника
твърди следното: Ищците не са носители на каквито и да са права по отношение на
№ № 143020, 143021 и 143022, включително същите имоти не са част (и не са били
част) от претендирания от ищците имот № 143003 посочен в Решение № 1939А /
23.03.2001 г. на ОСЗ Велинград. Самото Решение № 1939А / 23.03.2001 г. на ОСЗ
Велинград не легитимирало ищците като собственици на имот № 143003, а и
последният не е бил собственост на твърдения в исковата молба техен
наследодател. При което и не са били налице законовите предпоставки за
реституция. Счита също, че дори и да се приеме, че Имот № 143003 е надлежно
реституиран с Решение № 1939А / 23.03.2001 г. на ОСЗ Велинград, то същият не
бил възстановяван в площ и граници, които да засягат по някакъв начин имоти с №
№ 143020, 143021 и 143022. Според това решение и издадената въз основа на него
скица № Ф00498/08.06.2001г.
„възстановения“ имот по никакъв начин не засягал и не се припокривал със
собствените на община Велинград имоти. А и имоти № 143020, № 143021 и № 143022
са станали собственост на Община Велинград , като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. Сочената
от ищците скица № Ф02449/07.09.2006г. не отразява вярно границите на имота
посочен в Решение № 1939А / 23.03.2001 г. на ОСЗ Велинград. Същата и не е
издадена от ОСЗ Велинград, като в този смисъл не е издадена от компетентен
орган. Въпросната скица противоречи, както на самото решение на ОСЗ, така и на
останалите скици, издадени от ОСЗ въз основа на решението.
По тези съображения се
иска отхвърляне на исковете, като неоснователни. Претендира и разноски.
Съдът е намерил за неоснователни
възраженията на ответниците за недопустимост на предявения иск и като такива ги
е оставил без уважение, като подробно е изложил съображения за това. А към момента
не намира причини да преразгледа това си становище.
В о.з. ищците чрез
пълномощника си адв.В., поддържат иска си и иска уважаването му с подробни
съображения в писмена защита.
В о.з. ответникът, чрез
пълномощника си АДВ. И., оспорва иска, поддържа възраженията си.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищците доводи, както възраженията на ответниците, намира следното:
Не е спорно между
страните, че ищците са едни от наследниците на общия им наследодател М.. Иванов
М.., починал на 26.04.1913г. в гр.Велинград, като деца на неговата дъщеря Е.И. Д.-
починала на 10.09.1989г., а и същото се установява от представеното
Удостоверение за наследници на това лице. От същото удостоверение за наследници
се установява, че освен двете ищци наследници на техния наследодател са и
лицата М.Б.З. и Е.Б.М.-М., като деца на сина на същия – Б.М.М., починал на
03.08.1994г. /преди реституцията/.
От представения НА
№33/20.05.1915г. – констативен се установява, че на Е.И.-М. и малолетните й
деца –М., И. и Б. е признато право на собственост на 16 бр. имоти между
които под № 13 Нива в землището на
с.Лъджене с площ от 7,4 дка, в местността Т.. Курия, при съседи А. Д., общинска мера.
От преписка на
ПК-Велинград и съдържащи се в нея документи се установява да са подавани
заявления за възстановяване права но собственост на земеделски земи по реда на
ЗСПЗЗ от наследници на М.. Иванов М.., починал на 26.04.1913г., като с Решение
№ 1939 18.08.1993г. и т. 3 от него е признато и възстановено право на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот – Нива
от 7,2 дка в местността „Вескьовец“, заявен с пореден № 5 от заявление и
установен с данъчен регистър. В това решение няма посочени граници на
възстановената собственост.
Страните не спорят по
обстоятелството, че наименованията „Т.. Курия“ и „Вескьовец“ са наименования на
една и съща местност.
Не се спори, а и видно от Решение
№ 1839А/23.01.2001г. по чл.18ж , ал.1 от ППЗСПЗЗ на ОС Земеделие – Велинград, на
наследници на М.. Иванов М.. е възстановено правото на собственост върху имот -
Полска култура от 7,229 дка, 8 категория в местността „Вескьовец“, съставляващ
им. № 143003 по картата на землището, при следните граници: им. № 143006 –
вътрешна река на МОСВ; им.№ 143020 – друга селскостопанска територия по – земи
по чл.19 от ЗСПЗЗ; им. № 213001 –горско стоп.тер. на ДАГ-ДЛС „Алабак“; им.143007
– полски път на общ.Велинград; им.143022 – друга селскостопанска територия на Б.
Д.. Като заверена скица на този имот представлява неразделна част от
решението. На представеното копие от
това решение е направено отбелязване, че то е влязло в сила. Следва да се
отбележи, че същото решение ОСЗ-Велинград се съдържа и в представената от него
преписка, образувана по възстановяване собственост на наследници на М...
В тази връзка следва да
се отбележи, че налице пълна идентичност между представеното от ищците Решение
№ 1839А/23.01.2001г. с това намиращо
преписката на ОСЗ, както по отношение на описанието на границите на им. №
143003, така и по отношение на състава на ПК, постановил това решение, а и
положили подписи под него. Ответника е представил друг екземпляр от същото Решение №
1839А/23.01.2001г. /виж л.276 по делото/, в което е записано да е снето от база
данни на 14.10.2016г. Посочените в него членове на ОСЗ-Велинград според
длъжностите им са други лица, а границите на им. № 143003, възстановен на
наследодателя на ищците вече са идентични с тези посочени в скицата от 2001г.
Съдът намира в случая,
че единствения валиден документ, който представлява Решение №
1839А/23.01.2001г. е този намираш се в преписката на ОСЗ-Велинград, а и
представен от ищците, до колкото не само те са напълно идентични и подписни, но
и въпросното решение се връчва на заинтересованите лица, при което и по този
начин те разполагат с него. Какъвто и друг вариант да може да се свали от база
данни на ПК, той би могъл да бъде счетен само за проект за решение.
Ищците са представили и
няколко издадени им от ОСЗ-Велинград скица, а именно: Скица №
Ф00498/08.06.2001г. ; Скица № К00332/11.02.2011г.; Скица № К 00589/30.07.2013г.
и Скица № К00758/06.02.2014г. на имота № 143003 полска култура от 7,229 дка,
издадена въз основа на горното Решение № 1939А/23.01.2001г., видно от които
границите са следните, а именно: им. № 143006 – вътрешна река на МОСВ; им.№
143020 – друга селскостопанска територия по – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; им.№
143021 – друга селскостопанска територия по – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ;им. №
213001 –горско стоп.тер. на ДАГ-ДЛС „Алабак“; им.№143002 –използваема ливада на
М.М.М...
По делото е представена
и Скица № Ф02449/07.09.2006г. издадена от ЕТ „Б.-91“ /оторизирана да подържа
кадастрална карта/, която не е заверена от ОСЗ-Велинград и като такава представлява
проект за възстановяване на собственост в реални граници. Според тази
скица имота Полска култура от 7,229 дка,
8 категория в местността „Вескьовец“, съставляващ им. № 143003 по картата на
землището, при следните граници: им. № 143006 – вътрешна река на МОСВ; им.№
143020 – друга селскостопанска територия по – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; им. №
213001 –горско стоп.тер. на ДАГ-ДЛС „Алабак“; им.143007 – полски път на
общ.Велинград; им.143022 – друга селскостопанска територия на Б. Д..
От своя страна ответната
община е представила скица №
К01574/04.05.2015г. на им.№143020, както и скица№ К01575/04.05.2015г. на им.№ 143021, ведно с история на тези имоти.
Според тези документи партида за им.№143020 е открита на 08.03.1998г. въз
основа на решение на ПК за земи по чл.19 от ППЗСПЗЗ, а за им.№ 143021 партида е
открита на 19.09.2009г.
По делото е приета и
неоспорена от страните СТЕ на в.л.Б., която съдът кредитира, като компетентна и
безпристрастна. Видно от констативно-съобразителна част на заключение по СТЕ
вещото лице е установило следното: По делото, както и в ОСЗ-Велинград не се
намира оригиналната скица, издадена заедно с Решение № 1839А/23.01.2001г.и
представляваща неразделна част от него. Според описаните в това решение граници
на им. № 143003, същите съвпадат изцяло с границите по скица-проект №
Ф02449/07.09.2006г. издадена от ЕТ „Б.-91“. Границите посочени за същия този
имот в Скица № Ф00498/08.06.2001г. се разминават частично с тези по Решение
№1939А. Разминаването се състои в това, че липсва граница с им. №143022 – друга
селскостопанска територия на Б. Д., а вместо това е отразена граница с им.№143002
–използваема ливада на М.М.М.., като липсва и граница с полски път..
Същевременно в
заключение по СТЕ е посочено, че им. № 143003 с граници: от север –река, от
изток -им.№143002 на М.М. и от юг – горска територия, е бил обособен в картата
на землището на гр.Велинград, приета през 1995г. с площ от 9150 дка и е бил
възстановен на наследници на Х.Ч.. В последствие на 08.06.2001г. имота е
получил нова регистрация и като собственици са вписани наследници на М.. М..,
на осн. решение № 279/02.04.2001г. на ВКС, постановено по гр.д. 323/2000г. В границите в които е възстановена на н-ци на М.., площта на им.№ 143003 е от
7,229 дка, която е с 1,921 дка по-малка от от имота по КВС на Велинград
от.1995г. Проманата в границите на имот е от запад, от където е отнета площ от
1,921 дка. В картата на землището на Велинград от 1995г. няма имоти с №№ 14320,
143021 и 143022, като имотите в масива са до №143019. Тези три имота са
обособени върху отнетата площ от им.№143003 и са регистрирани през 1998г. Видно
от т.1, абзац последен от констативно съобразителна част на допълнително
заключение към СТЕ, от историята на имоти с №№ 14320, 143021 и 143022 може да
се установи, че площта и границите на процесния имот № 143003 са променени през
1998г., когато тези три имота са били обособени, като няма данни да са
съществували при образуване на ТКЗС. В т.2 от констативно съобразителна част на
допълнително заключение към СТЕ, пренесена в заключение се установява и
следното: На Д.. и П. е разрешена направа на постоянен гъбарник и е издадено от
ХЕИ санитарно разрешително през 1980г. С протокол №76/18.06.1992г. на комисия по
§4 от ЗСПЗЗ е извършена оценка на 200кв.м. селскостопански имот, за заплащането
на който има и издадено писмо от 30.08.1993г. на кмета на общ.Велинград.
Към заключение по СТЕ
има приложени извадки от КВС одобрена през 1995г. Видно от тях в карта липсва
нанасяне на имоти с №№ 14320, 143021 и 143022, а е нанесен само им.№ 143003,
който не е цял и не разделен на отделни имоти. Тоест настъпилите промени в
кадастралната карта в периода след ободряването й, а и след издаване на Решение
№ 1939А/2001г. не са отразени изобщо. Няма и издадена заповед за одобряване на
промени в КВС.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът формира и правните си изводи:
Иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е допустим и за имоти,
които са възстановени по ЗСПЗЗ . Кадастралните карти и кадастралните регистри
се създават и поддържат от данните, които се съдържат в различни източници,
между които и картите, изготвяни по ЗСПЗЗ / чл.41, ал.1, т.1 ЗКИР/. Такива са
както плана за новообразуваните имоти, така и картата за възстановената
собственост. ЗКИР действа за територията на цялата страна - чл. 24. Когато е
допусната грешка в картите, изготвени по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и тя е възпроизведена
в изготвената и одобрена КК и КР, ако това води до спор за правото на
собственост, разрешаването на този спор следва да стане чрез иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Този спор може да се
изразява в това дали имотът е подлежал на възстановяване, или какви са
пространствените предели на правото на собственост. Предмет на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР винаги е установяване
правото на собственост с оглед правилното му отразяване в КК, защото нормата на
чл. 2, ал. 5 ЗКИР е въведена оборима презумпция за истинност на данните в КК и
КР до опровергаването им. Без значение е на какво основание лицето е станало
собственик и дали собствеността е възстановена в съществуващи реални граници,
или с план за земеразделяне. Картата на възстановената собственост обединява
тези данни и е основа за изготвяне на кадастралната карта и кадастралния
регистър. В Решение № 31 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2987/2008 г., I г.
о. е разгледан този въпрос за имот, възстановен с план за земеразделяне, но
както вече се посочи, ЗКИР не прави разлика на какво основание е възстановен
имота. Приложимостта на правилата за изменение на действащ кадастрален план,
които са уредени като единствена законова хипотеза в чл. 54 ЗКИР, в процедурата по възстановяване
на собственост по реда на ЗСПЗЗ е потвърдено и в Р № 526 от 11.06.2010 г. по
гр. д. № 1032/2009 г. на ВКС, I-во г. о, съответно в Определение № 32 от
22.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5565/2015 г., I г. о., ГК.
Относно момента, в който ищецът трябва да
установи правото си на собственост по иск по
чл. 54, ал. 2 ЗКИР- и предвид спора по настоящото дело, свързан с
въпроса дали ако реституцията е настъпила след одобряване на кадастралната
карта, тя следва да се съобрази, е необходимо да се отбележи следното: Нормата
на чл.2, ал. 5 ЗКИР въвежда оборима презумпция за истинност на данните в КК и
КР до опровергаването им, а чл. 51 ЗКИР въвежда изискване за поддържането им в
актуално състояние, за разлика от регулационните планове по ЗТСУ, които имаха
отчуждително действие, налагащо установяване правото на собственост към момента
на приемането им, т. е. преди да е настъпило отчуждителното действие. Такова
действие нямат кадастралната карта и кадастралния регистър.
Тъй като реституцията
води до промяна на правото на собственост, още при действието на ЗТСУ
реституираните имоти подлежаха на нанасяне в плана по реда на чл. 86а от ППЗТСУ
(отм.), вр. чл. 32, ал. 1, т. 2 от З. (отм.) и § 6, ал. 6 (отм.) от ПР на ЗУТ.
Правилото е развито в чл. 62, ал. 4 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, издадена на основание чл. 31 ЗКИР. Затова при предявяване на иск по
чл. 53, ал. 2, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР
за реституиран имот, правото на собственост се установява към момента на
настъпване на реституционния ефект, ако одобрението на кадастралната карта е
по-рано. С Решение № 742 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2008 г., IV
г. о., ГК изрично е прието, че правото на собственост следва да се изследва към
момента на настъпване на реституционния ефект, независимо, че кадастралният
план, чието попълване се цели, е от преди това., т.е. след влизане в сила на
решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ кадастралната карта се попълва по реда
на чл. 53 ЗКИР(сега 54 ЗКИР), по искане на заинтересуваните лица и ако правата
на възстановените собственици са противопоставими на насрещната страна, спорът
между тях относно пространствените предели на правото на собственост се
разрешава по този ред, като се отчита реституцията.
В тази връзка следва да
се отбележи, че в конкретния случай на ищците, като наследници на М.., е
възстановена собственост върху имот – земеделска земя им.№143003 с Решение №
1839А/23.01.2001г. по чл.18ж , ал.1 от ППЗСПЗЗ на ОС Земеделие – Велинград.
Видно от това решение част от границите на този имот са – полски път и им.№
143022 – на Д.. Към момента на възстановяване на собствеността върху им.№143003
в КВС вече са били нанесен още през 1998г. следните два имото с форма на
неправилни четириъгълници: им.№ 143022 – на Д. и им.№ 143021 – гъбарници. За да
има им.№143003 такива граници, каквито са посочени в решението на ОСЗ, тоест за
да граничи с „полски път“ и с им.№ 143022 – на Д., единствената възможност е в
рамките на бившия имот 143003 да отдЕ. западната му част с площ от 7,229 дка. А
източната част на същия имот, чиято източна граница е с им.№ 143002- на Муса Муса
да е останала, като непотърсена собственост по реда на §19 на Община Велинград.
Този извод се налага и
от заключение по СТЕ, в което се сочи идентичност на граници на им.№143003 ,
установени в Решение № 1839А/23.01.2001г. на ПК с тези посочени в Скица №
Ф02449/07.09.2006г. издадена от ЕТ „Б.-91“ /проект/. Във въпросната скица им.№
143022 – на Д. е индивидуализиран с площ от 0,2 дка и е посочена граница със
същия. Не е посочен обаче им.№ 143021 – друга селск.територия с площ от 0,099
дка.
Напълно неоснователно
съдът намира възражението на ответника, че не са били налице законовите
предпоставки за реституиране на имота по Решение № 1839А/23.01.2001г. на ОСЗ
–Велинград. Това е така тъй като в случая, видно от реституционна преписка,
имот е заявен за възстановяване по заявления от 18.11.1991г. Издадено е и
решение № 193/18.08.1993г., в т.3 от което е признато право на възстановяване
на собственост на наследници на М.. на имот от 7, 2 дка в местността
„Вескьовец“, след извършена преценка на представени доказателства и записвания
в регистри. При което и цялата процедура
предвидена в закона за ЗПЗЗ и правилника за прилагането му е била изпълнена
преди издаване на окончателното Решение
№ 1839А/23.01.2001г. по реда на чл.14 от ЗСПЗЗ.
Неоснователно е и
възражението на ответната община, че е придобила по давност собствеността върху
имоти №№ 143020, 143,021 и 143022, като ги е владяла още от 1998г. На първо
място откриването на партида за тези имот от Община Велинград не основание
годно да я направи собственик, нито я прави такъв. Доказателства за упражняване
права на собственост от общината не са ангажирани за периода от 1998г. до
момента. От показанията на св.Ш., който твърди имотите по принцип да се водят на общината, но на практика да са
запустели и да са косени за трева от жители на с.Света Петка, не се установява
непрекъснато и необезпокоявано владение. А и при неправилното нанасяне на един
имот в кадастралната карта собствеността върху него не се придобива по давност.
Не на последно място им.№ 143022 не и владян от ответника, тъй като е отразен
като собствен на Д. от преди 1998г.
Ето защо и съдът
намира, че нанесения през 1998г. им.№ 143022 – на Д. с площ от 0,2 дка, който е
нанесен преди момента на реституцията на им. №143003 и посочен като граница на този имот в Решението на ПК, не е част от
имот №143003, за който се твърди да е
допусната грешка в кадастралната карта и да е собственост на ищците, като
наследници на М... Същевременно
доказателствата по делото сочат, че към момента на реституцията през 2001г. на
наследници на М.. е възстановена собственост върху им.№143003 с площ от 7,229
дка, който имот е разположен в западната част на съществуващия до тогава имот
със същия кадастрален номер, и заключен между точки ABCDEF на приложената
комбинирана скица, който отговаря като граници и местоположение на тези по скица-проект
№ Ф02449/07.09.2006г. издадена от ЕТ „Б.-91“. Тоест досежно правата на ищците е
проведено нужното пълно и главно доказване и са събрани в достатъчен обем
доказателства, които не са опровергани в рамките на съдебното производство.
Грешното заснемане в
кадастралната карта на границите върху един недвижим имот не води до промяна на
правото на собственост върху грешно заснетата част, защото кадастралната карта
няма вещно прехвърлително действие (въпрос, който е залегнал и в редица решения
по чл. 290 ГПК и напълно относим към конкретния казус ).
Ето защо и искът на
ищците на осн. чл. 54, ал.2 ЗКИР да се признае, че е налице грешка в
кадастралната основа, по одобрени кадастрални карта регистър и план на
гр.Велинград, одобрена на 12.09.1995г., като към реституцията през м.03.2001г.
западната регулационна линия на имот №143003 е погрешно заснета, като граница
на им.№143020, в резултат частта от имот №142003, е неправилно
премахната/отнета от този имот, за сметка на частта означена като им.№143020 и
им.143021, а отбелязана с букви GHIJKLMNO в комбинираната скица, част от този
имот е неправилно прибавена към имота, съответно в западната и източната част на
същия, при съседи: на неправилно премахнатата част - имоти с №№1430007,
2170015, 143022, 335002, а на неправилно придадената част: 1430006,
1430002,1430001, 336002. по отношение на Община Велинград, е основателен и като
такъв ще се уважи. Ще се признае и правото на собственост на основание
наследство и реституция с Решение № 1839А/23.01.2001г. на ОСЗ-Велинград ще се
уважи по отношение на ½ ид част от имот с № 143003 с площ от 7,229 кв.
м. осма категория в местността "Вескьовец", гр.Велинград, с посочени граници:
им. № 143006 – вътрешна река на МОСВ; им.№ 143020 – друга селскостопанска
територия по – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; им. № 213001 –горско стоп.тер. на
ДАГ-ДЛС „Алабак“; им.143007 – полски път на общ.Велинград; им.143022 – друга
селскостопанска територия на Б. Д. - отразени на скица-проект №
Ф02449/07.09.2006г. издадена от ЕТ „Б.-91“ и представляваща неразделна част от
решението, тъй като ищците по наследство имат право само на ½ ид част от
собствеността на същия имот, до колкото на другата ½ ид.част по
наследство имат право други двама
наследници и деца на син на общия наследодател, които не са страни по делото. А
иска за установяване на грешка в кадастралната карта в частта и по отношение на
им. № 143022 с НТП-друга селскостопанска територия и с площ от 0,200 дка, като
част от имот №143003, както и за признаване право на собственост върху същия
имот за разликата над ½ идеална част от него, ще се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода от спора
ищците имат право на разноски, по съразмерност с уважената част от исковете.
Такива са претендирани и са представени доказателства за направени разноски от
общо 200лв. /50лв. за д.т. и 150лв. за СТЕ/. Поради което и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищците ще се присъдят разноски в размер на 100лв., по съразмерност с
уважената част от иска, които ще се осъди ответника да им заплати. а направените от тях такива остават за тяхна сметка.
А на осн. чл.78, ал.3 ГПК, На осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника, който е
представляван от адвокат и е представил доказателства за направени разноски от
общо 1605лв. , съгласно списък по чл.80 ГПК, ще се присъдят разноски в размер
на 802,50лв., която сума ще се осъдят ищците да му заплатят.
С оглед горното , съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.”Хан
Аспарух” №35, че е налице непълнота в картата на възстановената собственост на
Землище на Велинград, одобрена на
12.09.1995г., както и грешка в същата КВС към момента на реституиране на горния
имот с Решение № 1839А/23.01.2001г. на ОСЗ-Велинград, като западната
регулационна линия на имот №143003 е погрешно заснета, а именно: частта от
имота, отбелязана с букви ABCDEF на приложената комбинирана скица към искова
молба, е неправилно премахната/отнета от имота, за сметка на частта, отбелязана
с букви GHIJKLMNO в комбинираната скица, която е неправилно прибавена към
имота, съответно в западната и източната част на същия, при съседи: на
неправилно премахнатата част са имоти с №№1430007, 2170015, 1430022, 335002, а
на неправилно придадената част: 1430006, 1430002,1430001, 336002, като и ПРИЗНАВА за установено, на
основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР по
отношение на ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.”Хан
Аспарух” №35, че Л.Н.К., ЕГН ********** *** и И.Н.Д., ЕГН ********** ***, са
собственици по наследство и на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, на ½
идеална част от следната реална част от недвижим имот:
ПОЛСКА КУЛТУРА с площ от 7.229 дка (седем декара и двеста
двадесет и девет кв.метра), осма категория, местност ВЕСКЬОВЕЦ, имот №143003 по
картата на землището на гр.Велинград, ЕКАТТЕ 10450, община Велинград, област
Пазарджик, при граници (съседи): №143006- вътрешна река на държавата-МОСВ;
№143020-др.селскостоп.тер.; №213001-горско стопа.тер. на ДАГ-ДЛС-„Алабак”;
№143007-полски път на община Велинград; №143022-др.селскостоп.тер. на Б.Г.Д.,
който имот по сега действащата КВС на гр.Велинград, съставлява западна част от имот
№ 3 от кв.143 по КВС, целия с площ от 9,150 дка, с отразени местоположение и граници отразени на скица-проект №
Ф02449/07.09.2006г. издадена от ЕТ „Б.-91“ и представляваща неразделна част от
решението и заключен между точки с букви ABCDEF на приложената комбинирана
скица към искова молба, в която не се включва им.№ 143022 по същата кадастрална
карта, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
по чл.54, ал.2 от ЗКРИ в частта и по отношение на имот №143022 по КВС на Велинград, за
установяване на грешка в кадастралната карта, както и за признаване право на
собственост върху същия имот за разликата над ½ идеална част от него,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, Булстат *********, със седалище и адрес
на управление гр.Велинград, ул.”Хан Аспарух” №35, да заплати на Л.Н.К., ЕГН **********
*** и И.Н.Д., ЕГН ********** ***, Сумата от 100лв. /сто лева/, разноски за производството по съразмерност.
ОСЪЖДА Л.Н.К., ЕГН **********
*** и И.Н.Д., ЕГН ********** ***, да заплатят на ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.”Хан Аспарух” №35, Сумата от 802,50лв. /осемстотин и два лева и 50ст./,
разноски за производството.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно
със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..........…