МОТИВИ
към решение
№ 82 от 17.02.2011 година
по а.н.дело
№ 95/2011 година по описа на Старозагорския районен съд
Постъпило е постановление на Районна
прокуратура – Стара Загора с предложение за освобождаване на обвиняемия Р.Г.Й.,
ЕГН **********, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
за престъпление, изразяващо се в това, че на 28.07.2009 година в град Стара
Загора е потвърдил неистина, че закупил в Република Германия лек автомобил
„Фолксваген Тоарег” с рама № ***, от
лицето Е.М.М. – в писмена декларация – Декларация, одобрена съгласно Приложение
№ 2 към чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба № 1-45/24.03.2000 година за регистрацията,
отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета,
теглени от тях, на Министъра на вътрешните работи, която по силата на чл.140,
ал.2 от ЗДвП се дава пред орган на властта – сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Стара Загора, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства –
престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Районна прокуратура – Стара Загора поддържа
изцяло така внесеното постановление и предлага на обвиняемия да бъде наложена
глоба в размер на 1000 лева.
Делото се гледа в отсъствието на обвиняемия Р.Й..
В досъдебната фаза същият се признава за виновен и изразява съжаление за
извършеното.
Съдът, като прецени събраните в наказателното
производство по дознанието писмени и гласни доказателства, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
В края на месец юли 2009 година от пазара за
коли в Димитровград обвиняемият Й. закупил лек автомобил марка „Фолксваген
Тоарег” от две неустановени по делото лица. На 28.07.2009 година той подал
заявление за регистрацията му в сектор „Пътна полиция” – Стара Загора, придружено
от оригиналните немски документи за регистрация и собственост. На гишето
обвиняемият Й. попълнил и представил и Декларация, която се изисква съгласно
Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба № 1-45/24.03.2000 година. В нея
декларирал, че е закупил колата от град Бремен, Република Германия, от лицето Е.М.М..
В Декларацията, саморъчно попълнена от обвиняемия, той потвърдил неистина
относно обстоятелствата, при които е придобил собствеността върху лекия
автомобил.
След като автомобилът преминал успешно
задължителния технически преглед и проверката за издирване, той бил регистриран
на името на обвиняемия Й. с ДК № СТ 9078 АН.
На 14.08.2009 година обвиняемият продал лекия
автомобил марка „Фолксваген Тоарег” с ДК № СТ 9078 АН и номер на рамата *** на свидетеля А.Р.Б. от град Шумен.
На 27.08.2010 година свидетелят Б. управлявал
автомобила в град Варна. След получен сигнал от служители на Видеонаблюдение
при ОД на МВР – Варна, че лек автомобил „Фолксваген Тоарег” с регистрационен №
СТ 9078АН се издирва, същият бил засечен. С телеграма № 40639 от 21.08.2009 година
на ДПОП и със ЗМ № SO52 415 2009-*********/21.08.2009 година на Отдел НЦБ Интерпол
Германия – Визбаден, въпросният автомобил бил обявен за ОДИ като предмет на
престъпление по чл.346 от НК, извършено в Република Германия. С протокол за
доброволно предаване лекият автомобил бил предаден от свидетеля Б. на служител
в Трето РУ „Полиция” – град Варна. Свидетелят Б. дал писмено обяснение по
случая. Образувана била преписка № 17059/2009 година по описа на Районна
прокуратура – Варна. По нея било установено, че лекият автомобил бил закупен от
обвиняемия Й. ***, където била извършена и първоначалната му регистрация. С
постановление на Районна прокуратура – Варна от 19.12.2009 година преписката
била изпратена на Районна прокуратура – Стара Загора по компетентност, ведно с
всички събрани материали, както и с един брой контактен ключ – дистанционно за
лек автомобил „Фолксваген Тоарег” с ДК № СТ 9078 АН. Самият автомобил останал в
Изолатор за задържани автомобили – южна промишлена зона – град Варна.
В хода на досъдебното производство била
назначена почеркова експертиза, която установила, че ръкописният текст и подписът,
положени в представения документ – писмена декларация, одобрена съгласно
Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба № 1-45/24.03.2000 година, са
изпълнени от обвиняемия Й.. Назначена и изготвена била и съдебно-техническа
експертиза по отношение на двата документа – за собственост и за регистрация на
МПС за въпросния автомобил /германски образци/. От заключението й е видно, че
те са истински документи и са изготвени върху оригинални бланки. Изготвена била
и съдебно-трасологическа експертиза, която изследвала номера на рамата на
автомобила и не установила следи от подправки по носещата метална повърхност.
Същият е автентичен. Изследването било извършено в Изолатор за задържани
автомобили – южна промишлена зона – Варна.
Изложената фактическа обстановка се
потвърждава както от обясненията на обвиняемия, така и от събраните по делото
доказателства. Не се събраха противоречиви доказателства, което да налага
отделното им обсъждане.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно,
че обвиняемият Р.Г.Й. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав на чл.313, ал.1 от НК, като на 28.07.2009 година в град Стара Загора е
потвърдил неистина, че закупил в Република Германия лек автомобил „Фолксваген
Тоарег” с рама № ***, от лицето Е.М.М. – в писмена
декларация – Декларация, одобрена съгласно Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6
от Наредба № 1-45/24.03.2000 година за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях, на
Министъра на вътрешните работи, която по силата на чл.140, ал.2 от ЗДвП се дава
пред орган на властта – сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
При определяне вида и размера на
административното наказание съдът се съобрази с двата принципа на наказателно-правната
ни система: принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието.
Съгласно първия принцип в специалния текст на
Закона, за престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три
години или „Глоба” от 100 до 300 лева.
От доказателствата по делото несъмнено се
установи, че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а също така от деянието не
са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед изложеното, съдът намира, че са
налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до три години или по-леко наказание, обвиняемият не е
осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
поради което обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му се наложи административно наказание – „Глоба”. Същата следва да се
определи в границите, установени в чл.78а, ал.1 от НК.
Съгласно втория принцип – за индивидуализация
на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало на обвиняемия и направените самопризнания.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – не
са налице.
Като взе предвид и степента на обществена опасност
на деянието и дееца, както и материалното състояние на обвиняемия Р.Й., съобразявайки
се и с действащата към момента на извършване на деянието редакция на чл.78а от НК, която определя за минимален размер на глобата 500 лева, както и като взе
предвид реда и начина на извършване на самото престъпление, съдът му определи административно
наказание – „Глоба” в размер на 1000 лева.
По отношение на иззетия лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Тоарег”, собственост на немска фирма, по делото е
постъпила молба от упълномощен представител с искане автомобилът да бъде
предаден на него, за да бъде върнат на собственика. В тази насока съдът намери
молбата за основателна, поради което и с решението си на основание чл.112 от НПК постанови вещественото доказателство по делото, а именно лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Тоарег”, заедно с ключ с дистанционно управление,
подробно описани в решението, да бъдат върнати на собственика „Фолксваген Банк”
чрез пълномощника К.И.К. в качеството му на упълномощено лице на фирма,
занимаваща се с издирване, възстановяване и връщане на откраднати превозни
средства, собственост на посочената по-горе „Фолксваген Банк”.
Водим от горните мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: