Р Е Ш Е Н И Е
№…………/23.10.2017г.
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав,
в публичното съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. №582 по описа за 2015г,
за да се произнесена взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правно основание чл.
238, ал.1 от КЗ (отм.) вр. чл. 231 от КЗ (отм).
С исковата молба ищците С.Д.С., С.С.С. и Т.С.С., твърдят, че
са наследниците по закон на починалия при трудова злополука С.А.С.. Приживе
техния наследодател работил по трудов договор сключен на 01.12.2011г с „Г. З.“
АД на длъжността „Подземен крепач шахта в участък „Мързан“, рудник „Ерма“. На
26.01.2012г. около 09:00 часа в село
Ерма река, участък „******, хор.685 в работно време на първа смяна /от 08:00
часа до 15:00 часа/ С. С. бил изпратен от Началник смяна В.Й., заедно с група
работници да маркират със спрей две точки, относно бъдещи ремонтни дейности. С.
С. слиза в комина и отбелязва със спрей , но водата го отмива. Той минал под
стълбата на пътеходното отделение, за да избере по-сухо място за отбелязване,
но загубва равновесие и пада от около 20 метра върху предпазната площадка на
хор 685. В резултат на падането С. С. получава несъвместима със живота тежка
съчетана травма, причиняваща остра кръвозагуба, след което и почива. Инцидентът
е регистриран в ТП на НОИ – РУСО, гр. Смолян с декларация на трудова злополука
вх.№ 395/02.02.2012г, досие № 10. С влязло в сила решение №11 от 22.01.2013г
постановено по гр.д. № 212/2011 на РС – град З., работодателя „Г. З.“ АД е
осъден да заплати на наследниците на починалия работник обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 170 000,00 лева. Към
настъпване на трудовата злополука работодателя „Г. З.“ АД има сключена валидна
задължителна застраховка „Трудова злополука“ съгласно полица №
0501-130-2011-00011 с ответното дружество „ОЗК – З.“ АД. Срокът на
застраховката е от 20.04.2011г до 19.04.2011г, като покрития риск по нея е
„Смърт на застрахования в резултат на трудова злополука през срока на действие
на договора, като в полицата изрично е записано, че на законните наследници се
изплаща застрахователната сума. Според полицата, застрахователя поема риска за
срока на договора за 272 броя застраховани работници от I-ва категория, 11 броя
застраховани работници II-ра
категория и 50 броя застраховани работници III-та категория, съгласно представен
списък от работодателя към момента на сключване на застраховката. Според специалните
условия, уговорени между страните по застрахователната полица, застрахованият
се задължава да предоставя актуална информация за напусналите и новоназначените
работници и служители в края на всеки изтекли два месеца, считано от
20.04.2011г. Застраховката е сключена чрез З.Б. „ММ З.Б.“ ООД, и по нея са
платени уговорените застрахователни премии. Пострадалият С. С. има качеството
на застраховано лице, тъй като е включен в поименния списък на работниците
първа категория труд. Добавъци №1 и 2 към полицата са изпратени на
застрахователя чрез застрахователния брокер и е изчислен окончателния размер на
застрахователната премия. Така с настъпване на застрахователното събитие –
трудовата злополука с С. С., ответния застраховател е бил длъжен съгласно чл.
8, ал.2 от Наредбата за задължително З. на работниците за риск „Трудова
злополука“ да заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от
45 444,00 лева. Въпреки отправената до ответното дружество покана, с писмо
изх. № ЦУ 99-4607/21.01.2014г. отказва изплащане на обезщетението. По
изложените съображения се иска осъждането на ответника да заплати общо на
ищците сумата от 45 444,00 лева, ведно със законната лихва върху нея
считано от 26.01.2012г до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноските за производството.
Ответникът „ОЗК – З.“ АД оспорва исковете. Счита исковете за
недопустими. В производството по гр.д. № 212/2011 на РС – град З. участва като
трето лице помагач на страната на работодателя „Г. З.“ АД. В мотивите към
решение №11 от 22.01.2013г постановено по гр.д. № 212/2011 на РС – град З., с
което работодателя „Г. З.“ АД е осъден да заплати на наследниците на починалия
работник обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от
170 000,00 лева, спрямо третото лице помагач е установено, че не са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността му, тъй като по делото не е
представен списък с имената на застрахованите работници, поради което С. С. не
е имал качеството на застраховано лице. Следователно между страните е налице
влязло в сила решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Отделно
оспорва исковете и по същество. Оспорва, че от пострадалия при злополуката
работник няма качеството на застраховано лице, тъй като работодателя е в
неизпълнение на задължението си съгласно застрахователни договор да представя
актуална информация за напусналите и новоназначените работници и служители в
края на всеки изтекли два месеца, считано от 20.04.2011г. Твърди, че събитието
настъпва по изключителна вина на пострадалия С. С., който е предприел
извършване на съответните дейности без да се обезопаси с предпазен колан към
въже и това е основната причина за настъпване на смъртта. Съпричиняването на
вредата следва да бъде отчетено при определяне на застрахователното
обезщетение. Претендираната сума надхвърля лимита съгласно чл. 8, л.2 от
Наредбата за задължително З. на работниците за риск „Трудова злополука“. По
изложените съображения се иска отхвърляне на исковете като неоснователни.
Съдът като обсъдите доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Между страните не е спорно, че ищците С.Д.С., С.С.С. и Т.С.С.
са наследниците по закон на починалия при трудова злополука С.А.С.. Приживе С.А.С.
работи по трудов договор сключен на 01.12.2011г с „Г. З.“ АД на длъжността
„Подземен крепач шахта в участък „Мързан“, рудник „Ерма“. На 26.01.2012г. около
09:00 часа в село Ерма река, участък „******, хор.685 в работно време на първа
смяна /от 08:00 часа до 15:00 часа/ С. С. е изпратен от Началник смяна В.Й.,
заедно с група работници да маркират със спрей две точки, относно бъдещи
ремонтни дейности. С. С. слиза в комина и отбелязва със спрей , но водата го
отмива. Минава под стълбата на пътеходното отделение, за да избере по-сухо
място за отбелязване, но загубва равновесие и пада от около 20 метра върху
предпазната площадка на хор 685. В резултат на падането С. С. получава
несъвместима със живота тежка съчетана травма, причиняваща остра кръвозагуба,
след което и почива.
Инцидентът е
регистриран в ТП на НОИ – РУСО, гр. Смолян с декларация на трудова злополука
вх.№ 395/02.02.2012г, досие № 10. А с протокол №4 от 09.02.2012г и разпореждане
№12 от 14.02.2012г на ТП на НОИ – РУСО, гр. Смолян, злополуката е обявена за
трудова съгласно чл. 55, ал.1 от КСО
С влязло в сила решение №11 от 22.01.2013г постановено по
гр.д. № 212/2011 на РС – град З., работодателя „Г. З.“ АД е осъден да заплати
на наследниците на починалия работник обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на сумата от 170 000,00 лева. Решението е постановено при
участието на „ОЗК – З.“ АД като трето лице помагач. В мотивите на решението е
посочено, че спрямо третото лице помагач е установено, че не са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността му, тъй като по делото не е
представен списък с имената на застрахованите работници, поради което С. С. не
е имал качеството на застраховано лице.
Не е спорно, че между „Г. З.“ АД и ответното дружество „ОЗК –
З.“ АД има сключена задължителна застраховка на служителите на застрахования по
средносписъчен състав за „Трудова злополука“ съгласно полица №
0501-130-2011-00011, със срок действие от 20.04.2011г до 19.04.2011г. Покрит
риск по застраховката е „Смърт на застрахования в резултат на трудова злополука
през срока на действие на договора, като в полицата изрично е записано, че на
законните наследници се изплаща застрахователната сума. Според полицата,
застрахователя поема риска за срока на договора за 272 броя застраховани работници
от I-ва категория, 11 броя
застраховани работници II-ра
категория и 50 броя застраховани работници III-та категория, за застрахователна сума
в общ размер на 4 667 707,64 лева и застрахователна премия от 2725,11
лева.
Съгласно добавък №1 към полица№ 0501-130-2011-00011, сключен
на 03.11.2011г, въз основа на уведомление на застрахования „Г. З.“ АД за
промяна на броя на работещите лица и за цел доЗ., съгласно рекапитулация за
м.09.2011, при непроменени покрития, се застраховат считано от 04.11.2011г,
както следва: 288 броя работници от I-ва категория, 11 броя работници II-ра категория и 53 броя застраховани
работници III-та категория, за
застрахователна сума в общ размер на 4 667 707,64 лева и застрахователна
премия от 2725,11 лева. променя се застрахователната сума от
17 328 948,00 лева на 21 996 655,64 лева. броя на
застрахованите лица по полицата се променя от 333 на 352 съгласно Рекапитулация
за м. 09.2011г.
Съгласно добавък №2 към полица№ 0501-130-2011-00011, сключен
на 03.02.2011г, въз основа на уведомление на застрахования „Г. З.“ АД за
промяна на броя на работещите лица и за цел доЗ., съгласно Рекапитулация за
м.12.2011г, при непроменени покрития, се застраховат считано от 04.11.2011г,
както следва: 272 броя работници от I-ва категория, 11 броя работници II-ра категория и 69 броя застраховани
работници III-та категория.
Променя се застрахователната сума от 21 996 655,64 лева на
21 505 471.68 лева.
В поименния списъчен състав към рекапитуация за месец
декември 2011г. на позиция №137 е посочен служителя С.А.С., изпълняващ
длъжността „Подземен крепач шахта“ с работна заплата от 541,00 лева.
Съгласно заключението на ССЕ премиите по задължителната
застраховка са платени от работодателя; брутното трудово възнаграждение на С. С.
е в размер на 541,00 лева, а седемкратния размер на годишното БТВ е в размер на
45 444,00 лева.
От заключението на комплексната експертиза се установява, че
в случай, че С. С. е с правилно поставен предпазен колан към въжето нямаше да
настъпи злополуката.
Изложеното се установява от събраните по делото
доказателства, имащи отношения за правилното решаване на делото.
По
допустимостта на исковете.
Исковете са процесуално допустими. Това е така, защото
влязлото в сила решение има обвързваща сила за подпомагащата и подпомаганата
страна. То не формира сила на пресъдено нещо между ищеца и помагача на
ответника. Ето защо и извода на решаващия състав в производството по гр.д. №
212/2011 на РС – град З., че пострадалия С. С. не е имал качеството на
застраховано лице, тъй като не е представен списък с имената на застрахованите
работници, не е установен с влязло в сила решение и не е задължителен за
настоящия състав.
По основателността на исковете.
Въз основа на
установеното от фактическа страна съдът намира предявените искове за
основателни. Доказателствата по делото безспорно установяват, че между
работодателя „Г. З.“ АД и ответника „ОЗК – З.“ АД има валидно възниква задължителна
застраховка на служителите на застрахования по средносписъчен състав за
„Трудова злополука“ съгласно полица № 0501-130-2011-00011, със срок действие от
20.04.2011г до 19.04.2011г. Предмет на З. е животът, телесната цялост на
работниците и тяхната работоспособност. С полицата застрахователят се задължава
при настъпване на застрахователно събитие в рамките на покрития риск да изплати
на застрахования или на посочено от него ползващо се лице договорената в полицата
застрахователна сума. Застраховката „трудова злополука” няма пряк обезщетителен
характер, с оглед това, че използвания легален термин за дължимото при
настъпване на риска не е „застрахователно обезщетение”, а „застрахователна
сума” - чл. 238 КЗ (отм.). Тя подпомага работодателят за обезщетяване
на вредите по чл.200 КТ. От изложеното следва и извода, че при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователя изплаща застрахователната сума, без
да може да релевира възражение за съпричиняване, освен ако последното, не е
предвиден съгласно общите условия изключен риск.
Сключения между „Г. З.“ АД и ответника „ОЗК – З.“ АД
застрахователен договор по правната си същност представлява договор за групова
застраховка съгласно чл. 231 от КЗ (отм.). При този вид застрахователни договори
поименното посочване на застрахованите лица не е необходим. Достатъчно е те са
посочени по начин, който ги прави определяеми. В процесната полица и добавъците
към нея ползващите се от застраховката лица са определени не поименно, а с посочването
на средносписъчния състав съгласно тяхната категория труд. Вярно е, че в полицата
застраховащия се задължава да предоставя актуална информация за напусналите и
новоназначените служители в края на всеки два месеца считано от 20.04.2011г, но
въпреки това застрахователят приема да носи риска за всички новопостъпили
работници и служители през отчетения период. С актуализирането на
застрахованите служители застрахователя издава добавък с изчислената допълнителна
премия или дължима премия за връщане. По силата на тези клаузи на
застрахователния договор следва да се приеме, че всички служители на
застраховащия, които попадат в средносписъчния състав съгласно посочената в
полицата категория труд, се ползват от сключения застрахователен договор,
независимо, че към дата на сключване на трудовия им договор, тази информация не
е подадена към застрахователя. Така с възникването на трудовото правоотношение
между С.А.С. и „Г. З.“ АД въз основа на трудовия договор от 01.12.2011г и по
силата на това, че длъжността му („Подземен крепач шахта в участък „Мързан“,
рудник „Ерма“) е първи рисков клас (първа категория труд), застрахователното покритие
се разпростира и по отношение на него. Той е застраховано лице. Това се
установява и от поименния списъчен състав към рекапитуация за месец декември
2011г., където на позиция №137 е посочен служителя С.А.С., изпълняващ
длъжността „Подземен крепач шахта“ с работна заплата от 541,00 лева, които
поименен списъчен състав е представен на застрахователя и за него е подписан
добавък №2 към полица№ 0501-130-2011-00011, сключен на 03.02.2011г.
Безспорно установено по делото е, че
застрахования С.А.С. претърпява на 26.01.2012г. злополука, като по време на
работа около 09:00 часа в село Ерма река, участък „******, хор.685, загубва
равновесие и пада от около 20 метра върху предпазната площадка на хор 685. В
резултат на падането получава несъвместима със живота тежка съчетана травма,
причиняваща остра кръвозагуба, след което и почива. Злополуката е обявена за
трудова съгласно чл. 55, ал.1 от КСО с протокол №4 от 09.02.2012г и
разпореждане №12 от 14.02.2012г на ТП на НОИ – РУСО, гр. Смолян. С настъпване
на правопроизводящият юридически факт - трудовата злополука, за застрахователя
се поражда задължението да плати предвидената съгласно полицата застрахователна
сума на наследниците на застрахованото лице – арг. от чл. 238, ал. 6 от КЗ
(отм.) и чл. 10, ал.1 от Наредбата за задължително З. на работниците за риск
„Трудова злополука“. Нейния размер изчислен съгласно чл. 8, ал.2 Наредбата за
задължително З. на работниците за риск „Трудова злополука“ възлиза на
45 444,00 лева.
Ответникът не твърди и недоказва способ за погасяване на
задължението. То е непогасено към приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция.
Следователно исковете са доказани по основание и размер и
следва да бъде уважени изцяло.
Съгласно чл. 238, ал. 3 от КЗ (отм.) и чл. 12 от Наредбата за
задължително З. на работниците за риск „Трудова злополука“ застрахователят е длъжен да плати
застрахователната сума в срок 15 дни от датата, на която са представени
поисканите доказателства за установяване на застрахователното събитие и на
размера на плащането. По делото няма преки доказателства за датата, на която
застрахователят е поканен да плати застрахователната сума. С писмо изх.№ ЦУ
99-4697/21.01.2014г. ищците са уведомени от застрахователя, че отказва плащане
на заявената от тях щета с писмо вх. № ЦУ 99-4607/06.01.2014г. При това
положение настоящия състав приема, че най-ранният момента, за който има
доказателства по делото, че до застрахователя е отправено искане за плащане на
застрахователната сума е датата на входиране на писмото на ищците, за което
признава застрахователя или 06.01.2014г. Броен от тази дата 15-дневния срок за
доброволно изпълнение изтича на 21.01.2014г. Следователно забавата на
застрахователя настъпва считан от 22.01.2014г. по изложените съображения
исковата претенция следва да бъде присъдена от 22.01.2014г до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на
делото право на разноски имат само ищците. Последните доказват направата на
такива в общ размер на 2118,00 лева, платена държавна такса и депозит за СИЕ
Ответникът следва да се осъди да заплати на адв. Д.Д.Н. от
ЛАК адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищците по
реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв в размер на 1893,32 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати общо на С.Д.С., ЕГН **********,
С.С.С., ЕГН ********** и Т.С.С., ЕГН ********** *** и съдебен адрес:***, както следва: на основание чл. 238, ал.1 от КЗ (отм.) вр. чл. 231 от КЗ (отм) сумата от 45 444,00 лева – застрахователна
сума съгласно полица съгласно полица № 0501-130-2011-00011, със срок действие
от 20.04.2011г до 19.04.2011г за настъпилата на 26.01.2012г в село Ерма река,
участък „******, хор.685 трудова злополука, в резултат на която е починал наследодателя
им С.А.С., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 22.01.2014г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 2118,00 лева – съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****** да заплати на
адв. Д.Д.Н. от ЛАК адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство
на ищците по реда на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв. в размер на 1893,32 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписа.
СЪДИЯ: