Решение по дело №343/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260000
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 14 януари 2021 г.)
Съдия: Пепа Илиева Чиликова
Дело: 20202300600343
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

   

                            Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е №.../... г.

 

                                    14.01. 2021 год.                            гр.Ямбол                                         

 

 

                 В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                                       

Ямболският  окръжен съд,                        I-ви наказателен  състав

На  02 декември                                                             2020 година,

В публично заседание в следния състав:

                                                                                 

                                            

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕПА ЧИЛИКОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:ПЕТРАНКАЖЕКОВА                    

                                                                 НИКОЛАЙ  ИВАНОВ             

 

 Секретар :Ив.Златева

 Прокурор:М.Божидаров

 Сложи на разглеждане докладваното  от съдия  П.Чиликова

 ВНОХД № 343 по описа  за 2020 год.

 И   ЗА   ДА    СЕ ПРОИЗНЕСЕ  ВЗЕ  ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

        Производството пред Ямболския  окръжен съд е образувано  по въззивна жалба  на  подсъдимите  А.  М.Я. и А.Г.А., депозирана чрез   служебно назначените  им  защитници- адвокат  С.Т. и адвокат М.Х.,***,  против Присъда260013/05.10. 2020 год., постановена по НОХД № 763/2020 год. по  описа на РС-Ямбол.

        С  атакуваната  присъда въззивниците- подсъдими А.Я. и А.А.,***, са признати за виновни в това, че на ********.,преди  обяд,  в гр.Ямбол,  от имот  на  ул."*****"№***, действайки  в съучастие, като съизвършители, са  отнели  чужди движими  вещи  на обща  стойност 191 лева  от владението  на собственика им  "*******" ООД, с управител и представляващ С.Д.Й., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да  ги присвоят, като до приключване на  съдебното следствие в първоинстанционния съд  отнетите  вещи  са върнати  на  собственика им- престъпление  по чл.197,т.1 вр. с чл.194, ал.1,вр. с чл.20, ал.2   от НК като в условията на чл. 55, ал.1,т.2, б."б" от НК двамата са осъдени  на  "Пробация", със следните пробационни  мерки:

        - Задължителна регистрация  по настоящ адрес за срок от  ШЕСТ месеца с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи  с пробационнен служител за срок от ШЕСТ месеца за подсъдимия  А.А.;

        - Задължителна регистрация  по настоящ  адрес за срок от ОСЕМ месеца с периодичност два пъти седмично и  Задължителни периодични срещи  с пробационен служител за срок от  ОСЕМ месеца за подсъдимия  А.М.Я..

        Със същата  атакувана  присъда на  осн. чл.304  от НПК двамата подсъдими  са признати за невиновни  и са  оправдани  за това да са извършили по същото време и на същото място кражба на чужди движими вещи на  обща стойност 247 лева  от владението  на собственика им -търговско дружество "*******" ЕООД по първоначалното  обвинени  за осъществено престъпление  с правна квалификация  по чл.194,  ал.1,вр. с чл.20,  ал.2  от НК.

        С атакуваната присъда на осн. чл. 189,  ал.3  от НПК в тежест на   двамата  подсъдими   са възложени направените по делото  разноски  като   същите са  осъдени  да заплатят  в полза на държавата сумата от  по 54.90 лева, вносими  по сметката на ОД на МВР-Ямбол, Републикански  бюджет,  а  по сметката на  ЯРС, Бюджет на съдебната власт- сумата от  по 12.50 лева.

        Във въззивната  жалба на  двамата  подсъдими,  депозирана от служебно назначените  им защитници - адвокат М.Х. и  адвокат Св.Т., двамата от ЯАК, се развиват доводи  за незаконосъобразност   и необоснованост на  атакувания  съдебен  акт. Настоява се постановяване на въззивно  решение, с което проверяващата  инстанция  да  преквалифицира престъпното деяние  в по- леко  наказуемо такова   по чл. 197,т.2,вр. с чл.194,ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.20,  ал.2 от НК с налагане  на по-леки  наказания за подсъдимите. Твърди се, че необосновано  първоинстанционният съд не е  отчел  факта, че всичко  откраднато  от двамата подсъдими  е върнато на  ощетеното  ЮЛ  в хода на ДП.

         В съдебно  заседание въззивниците  - подсъдими  А.Я. и А.А. се  явят лично и със служебно назначения  им защитник -адвокат Св.Т. от ЯАК. Лично и  чрез защита  поддържат  изцяло  ваззивната  жалба като настояват за преквалификация  на престъпното деяние по по- благоприятния  за тях текст от НК,  предвид връщането  изцяло  на  откраднатите вещи  в хода на ДП. Защита  настоява  за  налагане на  наказание "глоба"  спрямо  двамата  подсъдими , предвид наличието  на  законовите предпоставки  за това.

       Представителят на  Ямболската  окръжна прокуратура  оспорва въззивната  жалба като неоснователна и настоява  да се потвърди като законосъобразна, правилна и справедлива атакуваната  първоинстанционна  присъда. Прокурорът определя  оспорвания  съдебен акт като мотивиран и  обоснован както  от  фактическа, така и  от правна страна.

        Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната  жалба, с  доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

        Въззивната жалба е  ДОПУСТИМА  като подадена от лица , имащи право и интерес да обжалват  и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като ОСНОВАТЕЛНА,  предвид следното:

        Фактическите  положения, приети  за  установени  от  решаващия съд, са правилни  и се подкрепят от събраните  по делото  гласни и писмени  доказателства. На базата  на  всестранен анализ на  доказателствената съвкупност   и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1  от НПК, първоинстанционният съд  при пълно съблюдаване на процесуалните правила, е достигнал до обосновани и правилни изводи  касателно  установеното  по несъмнен начин  от фактическа  страна.Тези  изводи  по  фактите  изцяло се споделят  от проверяващата  инстанция, която на свой  ред , след служебна проверка на   приложените  доказателства и собствен доказателствен анализ, приема за категорично  установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

       Въззивникът- подсъдим А.Г.А.  е роден на *** *** ,б.г.  е, н., н.,б.и н..

        Въззивникът- подсъдим А.М.Я. е роден на *** г. в гр.Ямбол, б.г.  е, н., н., б.и о.многократно, вкл. и на "лишаване  от свобода" ефективно  за  престъпления  против собствеността. Последното  осъждане  на  подс.А.  Я. е по НОХД № ******г.г. за   10 месеца "лишаване  от свобода" при  първоначален "строг"  режим за осъществено престъпление с правна квалификация  по чл. 195,  ал.1, т.7, вр. с чл.194,  ал.1, вр. с чл.28,  ал.1 от НК. Съдебният акт е влязъл в сила на ******г.,  а наказанието е  изтърпяно на ******година.

       Двамата  подсъдими на ******г. се  разхождат в района  на ул." "******" в опит да наберат  сливи, които да отнесат по домовете  си. минавайки  покрай  имота на  ул."******" №*** подс.Я. предлага на подс. А. да влязат вътре  и  да  откраднат каквото намерят с цел да го продадат по- късно  и да се снабдят с финансови средства. След като подс.А. приема предложението , подс.Я. го оставя  отвън да пази,  а той прескача  оградата и до  намиращата се в близост  постройка   вижда, взема и  отнася със себе си  1 бр. разклонител  с черен гумиран кабел модел ШВПС 3х2.5 кв.мм.,  с три щепселни гнезда; 1бр. лампа с удължаващ  кабел  модел ШВПС 3х2.5кв.мм. с дължина 12 метра ,бяла на цвят, преносим; 1 макара за навиване на кабел;1 бр. кабел с дължина  100 метра модел ШВПС 3х2.5 мм. Вещите, подс.Я. поставя  в намерения в близост чувал и  подава през оградата на  подс.А.. По  обратния  път  подс.Я. напуска  недвижимия  имот, собственост на търговското  дружество " *******" ООД, управлявано и представлявано  от свидетелката С.Д.Й.. на път за домовете  си  двамата подсъдими срещат свидетеля  Б.Х., на когото предлагат да закупи  откраднатите вещи. Свидетелят решава да купи предложените му вещи  и дава  на  двамата подсъдими  сумата  от 30 лева.

        Видно  от заключението на  вещото лице  по назначената и   изготвена  в хода на ДП  стоково- оценъчна  експертиза, прочетена и  приобщена  към доказателствената съвкупност  по реда на чл.282,  ал.1   от НПК,  общата стойност  на  откраднатите  вещи,  собственост на "*******" ООД - Ямбол възлиза на сумата  от 191  лева. Заключението на вещото лице като обективно, компетентно и  неоспорено  от страните, правилно  и  обосновано, е  кредитирано  изцяло  от страна на  решаващия съд.

        След установяването  на извършителите  и  разкриването  на престъплението  от полицейските  органи ,  откраднатите вещи  са  предадени  от свид.Б.К., за което  действие  е съставен протокол за доброволно предаване от *******г./л.15,ДП/, в който  свидетелят е  вписал ,че  е закупил  вещите за сумата от  30 лева от двамата  подсъдими , които са му  известни с прякорите си "*****" и "*****".

      Откраднатите вещи  са върнати на  собственика  им - търговското дружество "********"ООД , за което  действие  е съставена разписка с дата *******г., подписана  от  управляващия и  представляващ дружеството С.Д.Й./л.16, ДП/.

       Изложената  фактическа  обстановка  въззивната  инстанция  приема за  установена по несъмнен начин  въз основа  на  обясненията на двамата  подсъдими,  депозирани в хода на съдебното следствие, въз основа на  показанията на свидетелите  С.Г., К.З.и М.Д.от  съдебната  фаза на процеса , от показанията на свидетелите  Х.и  Й.от ДП, прочетени  и приобщени към доказателствената  съвкупност  в съответствие с разписания  в НПК процесуален ред, въз основа на  писменото заключение  на  единичната  стоково-оценъчна  експертиза и допълнителните  обяснения  на вещото лице- стоковед М.Д., дадени в с. з. по  реда на чл.282,  ал.1  от НПК ведно  с приложените  по делото писмени доказателствени  източници-протокол за доброволно предаване  /л.15, ДП/, разписка/л.16, ДП/ и  2 бр. справки  за съдимост / л.19 -л.29, ДП/.

 

        ПО  ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

        Обосновано и правилно  в атакувания съдебен акт   са кредитирани  изцяло  като  достоверни  свидетелските  показания  на   полицейските  служители  С.Г./л.54, ДП/, К.З./л.55,ДП/ и М.Д./л.56,ДП/,  които  са  еднопосочни  и  в логична  последователност. Въззивната инстанция  няма  основание  да се съмнява в достоверността  и  обективността на свидетелските показания  на тримата  полицейски  служители,  които възпроизвеждат  събитията  от  инкриминираната дата и след нея, свързани  с проведените  оперативно- издирвателни действия  по  установяването  на  авторите  на  процесното престъпно посегателство  след сигнала  на свид. Й.както и  събитията   по   връщането  на  откраднатите  вещи  от   новия  им собственик- свидетеля Б.Х..  Свидетелските показания  на тримата полицейски  служители  са в кореспонденция  и със свидетелските показания на  Б.Х.  от една страна ,  а от друга- същите са еднопосочни с обясненията на двамата  подсъдими и  приложените  по делото писмени доказателства.

       Обосновано  и  правилно  в атакувания  съдебен акт са кредитирани  изцяло като достоверни свидетелските показания  на Б.Х. - показанията на този свидетел  изцяло кореспондират  с писмените доказателствени източници,  с обясненията на двамата  подсъдими и   показанията на тримата полицаи . В съвкупност тези свидетелски показания  ведно  с обясненията  на подсъдимите и  показанията на  полицейските  служители   очертават механизма на осъществяване на престъпното  деяние.

       Законосъобразно  и обосновано,  в контролирания  съдебен акт  се    кредитират като достоверни  обясненията на двамата подсъдими- същите  веднага след задържането  им дават подробни  обяснения досежно механизма на осъществяване на деянието  и  начина  на разпореждане  с чуждите движими вещи, предмет на престъпното посегателство  като  обясненията на двамата подсъдими  способстват за  разкриване  на  обективната  истина. Обясненията  на двамата подсъдими, според проверяващата инстанция,  са в пълна кореспонденция  с гласните и  писмени  доказателства, приложени по делото, събрани  и проверени  в хода на първоинстанционното производство  по съответния  процесуален  ред.

 

        ОТ ПРАВНА СТРАНА:

        Въз  основа на така  установената  по несъмнен и категоричен начин  фактическа  обстановка  решаващият съд е направил  законосъобразни и  обосновани  правни  изводи  за  осъществено  от  подсъдимите А.А. и  А.  Я. ,както от  обективна, така и  от субективна страна на  престъпление  по чл. 197, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.20,  ал.2 от НК,  но  неправилно  и в противоречие с материалната  норма  е квалифицирал престъпната деятелност на двамата  подсъдими. Според въззивната  инстанция двамата подсъдими са осъществили престъпление,  което следва да се квалифицира  като такова по чл. 197, т.2,вр. с чл.194, ал.3, вр. с ал.1  ,вр. с чл.20,  ал.2  от НК, т. к. от  обективна страна е безспорно, че на  инкриминираната дата ********г. двамата подсъдими, действайки в съучастие като  съизвършители, са отнели  от владението на търговското  дружество  "********" ООД -Ямбол,  чужди движими вещи  на  обща стойност  191 лева, без знанието и съгласието  на  управителя  и представляващ дружеството- свид. Й., с намерение  противозаконно  да ги присвоят, като до приключване  на   досъдебното производство  откраднатите  вещи  са  върнати на собственика  им- аргумент  от приложените по делото  Протокол за доброволно предаване/л.15,ДП/  и  разписка/л.16,ДП/. Безспорно  е, че  стойността на  откраднатите  вещи  възлиза  на сумата  от 191  лева- аргумент от заключението  на  стоково- оценъчната  експертиза, неоспорена от страните и  изцяло кредитирана  както  от първоинстанционния съд, така и  от настоящия  съдебен  състав. Стойността  на  откраднатите  вещи  е много по- ниска от две  минимални за страната  работни  заплати- минималния размер   е 610 лева  към месец май  2020 г., съобразно ПМС № 350/19.12.2019 г., което  сочи  на  осъществено  престъпно деяние  с правна  квалификация  по чл.194, ал.3 от НК, който  регламентира престъплението "кражба" като "маловажен  случай". Категорична  е  липсата на вредни последици, предвид връщането на  откраднатите вещи  на собственика  им, а това  обстоятелство  ведно  с ниската  стойност  на  отнетото - в пъти  по-ниска  от минималната за страната  работна  заплата   сочи  за наличие на предпоставките  разписани в нормата на чл.94,т.9 от НК. Според въззивната  инстанция,   извършеното  престъпление,  с оглед липсата на вредни последици и  ниската стойност на откраднатото, ведно  с пълните  самопризнания  на двамата подсъдими, допринесли съществено  за   изясняване  на  фактическата  обстановка  и самия  механизъм на  осъщественото престъпление , несъмнено  разкриват по- ниска степен на  обществена  опасност в сравнение с обикновените случаи  на престъпления    от този  вид. В  този смисъл е  и ТР№23/81  г. на ОСНК и константната практика  на ВКС,  обективирана в множество  решения , част от които са посочени  от защитата на двамата  подсъдими в депозираната  въззивна  жалба.

      От обективна страна  е безспорно, че  отнетите  чужди  движими вещи,  собственост на "*******" ООД ,след  установяване  на трайна  фактическа власт  върху тях , са отчуждени  с разпоредителни действия  на подсъдимите   чрез продажбата  им на трето  лице - свид. Б.Х. , което сочи, че двамата  са се разпоредили  с чуждите  движими вещи като със свои.

        От субективна страна  престъплението  е  извършено виновно  от двамата  подсъдими с форма на вина пряк  умисъл  като всеки  от двамата е съзнавал, че в противно на закона  взема чужди вещи  без съгласието и  разрешението  на собственика  им  и започва да ги  свои  като   собствени, след коте о се разпорежда в своя  полза с тях като  ги продава на свид.Х.. Всеки от двамата подсъдими  е съзнавал, че в кражбата  участва  заедно  с другия подсъдими, което  сочи на общност на  умисъла  и  на вината .  

        По отношение  на   оправдателната  част от диспозитива  на  атакуваната присъда - проверяващата  инстанция  намира за законосъобразен,  обоснован и правилен  извода  на  първостепенния  съд  за липсата на доказателства ,  които  да сочат , че двамата  подсъдими на  инкриминираната дата са откраднали  от потърпевшото  търговско дружество   1бр. пробивна машина "Бош" и свредло. В този смисъл   обосновано и законосъобразно  за тези вещи   подсъдимите  са признати  за невиновни  и  на осн. чл. 304  от НПК- оправдани. Изводите  на  решаващият съд  изцяло  се споделят  от въззивната инстанция- няма  доказателства,  от които  да се  направи извод  за  кражбата на тези  две  движими  вещи  на  инкриминираната дата  както и такива, които да свързват пряко или косвено тези конкретни вещи с престъпната деятелност на двамата  подсъдими.  

       Гореизложеното  аргументира  извод, че  се касае  за осъществено  от двамата подсъдими на престъпление, което следва да се квалифицира  по чл. 197, т.2, вр. с чл.194, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2  от  НК. 

         

       ПО ВИДА  И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

       Материалният  наказателен закон предвижда  за така  осъщественото  от двамата подсъдими  престъпление  две  алтернативни наказания,  а  именно  "пробация"  или  "глоба" в размер  от  100 до  300 лева.

       Проверяващата  инстанция  споделя  изводите  на  решаващият съд, че се касае  за престъпно деяние , което е  осъществено  от двамата подсъдими  в условията на чл.55,  ал.1 от НК, т. к. смекчаващите  отговорността  им обстоятелства,  изчерпателно изброени   и  обсъдени  в контролирания  съдебен  акт - младата възраст на подсъдимите, направените  в хода на  ДП пълни  самопризнания и оказаното съдействие  на  разследващите  органи, допринесли приоритетно  за  разкриване  на  обективната  истина,  ниската  стойност на предмета на престъпното посегателство, чистото съдебно минало на подс.А.А.,  несъмнено  мотивират извод  за наличието на многобройни смекчаващи отговорността  обстоятелства. Според проверяващата  инстанция,  законосъобразно и  обосновано , в атакувания  съдебен  акт   преценено,  че и вай- лекото  предвидено в материалния  закон  наказание, би се оказало несъразмерно тежко  за  извършеното  от подс.А. и  подс.Я.  престъпление.

        При вече  направеният  от  въззивната инстанция  извод за преквалификация  на престъпната деятелност  като  такава по чл. 197, т.2 вр. с чл.194,  ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2  от НК, то  при  определяне на  наказанието  ,проверяващата  инстанция  намира за съответно и справедливо на двамата да се  наложи  наказание  "пробация" , което наказание  с приложението на нормата на чл. 55,  ал.1, т.2, б."в"  от  НК, налага  замяната  на така  определеното наказание " пробация"  с наказание "глоба"  като предвидените рамки  са  от  1200 до  500 лева.

        При  индивидуализацията  на  наказанието на всеки  от подсъдимите, въззивната инстанция  съобрази  обремененото съдебно минало на подс.Я., който е  многократно  о.от една  страна,  а  от друга-   чистото  съдебно  минало на  подс.А. и  твърде младата  му възраст/19 години/  както  и  обстоятелството, че  водещата  роля в престъпната деятелност на двамата е  за подс.Я.  и  намери  за  съответни  и  относими следните наказания : "глоба" в размер на 100 лева за подс.А.А.  и "глоба" в размер на 300 лева за подс. А.  Я.. При  индивидуализацията на наказанията, въззивната инстнация отчете  обстоятелството ,че това е първо  осъждане на подс.А. и  му  отмери  наказание"глоба" в рамките на  абсолютния  законов минимум при  тази правна квалификация .По  отношение  на подс.Я. въззивната инстанция прецени ,че на същия следва  да се наложи  наказание"глоба" в рамките  на  средния  предвиден от законодателя  размер.

       Така  отмерените  наказания  ,според проверяващата  инстанция , са в съответствие  с целите  на генералната и специална превенция на закона  и ще  способстват за  превъзпитанието   на двамата подсъдими като едновременно с това ще  подействат превантивно- възпиращо  за  останали  членове на обществото.

 

        ПО РАЗНОСКИТЕ:

        При този  изход на делото , законосъобразно и правилно , в тежест на двамата подсъдими  са възложени  направените разноски  като на  осн. чл. 189,  ал.3  от НПК  подсъдимите  са осъдени  да  заплатят  по  54.90 лева за всеки  по сметката на ОД а МВР-Ямбол , Републикански  бюджет,  а по сметката на  РС-Ямбол, Бюджет на съдебната власт - сумата  от по 12.50 лева за всеки  от двамата.

       Предвид гореизложеното, атакуваната присъда на  Ямболския  районен съд следва  да се  измени,  а  въззивната  жалба на двамата подсъдими като  основателна- да се  уважи.

        Ето  защо и на  осн. чл. 337, ал.1, т.2 , вр. с чл.334, т.3 от НПК,  Ямболския окръжен съд

 

                                            Р   Е   Ш   И   :

 

        ИЗМЕНЯ  Присъда № 260013/05.10.2020 г., пстановена  по НОХД № 763/2020 г. по  описа на Ямболския  районен съд като  преквалифицира осъщественото  от  подсъдимите  А.  Г.А.  и  А.  М.Я. престъпление  като такова по чл. 197, т.2, вр. с чл.193, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ,  ал.2  от НК като  ги   ОСЪЖДА в условията на чл.55,  ал.1, т.3 от НК  на  "глоба" в размер на  100 /сто/ лева за подс.А.Г.А.  и на "глоба" в размер на  300/триста/ лева  за подс.А.М.  Я..

        ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата и  част.

        Решението не  подлежи  на обжалване  и протест.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                           2.