№ 133
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500586 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Ответникът „Б. ДСК“ АД обжалва Решение № 130 / 18.05.2022 г. по гр.
д. № 864 / 2021 г. на Костинбродския районен съд в частта, с която
предявеният от Д. Н. А. отрицателен установителен иск за недължимост
поради изтекла погасителна давност на вземания по изпълнителен лист е бил
уважен, както и в частта, с която в тежест на ответника са били възложени
направените от насрещната страна разноски.
По отношение на разноските решението е било изменено по реда на чл.
248 ГПК с Определение № 332 / 14.06.2022 г., което не е било обжалвано и е
влязло в сила.
С решението си районният съд е осъдил ищцата Д. А. да заплати по
сметка на ЧСИ Наталия Дангова такса от 54 лв. за изготвянето на
приложените по делото преписи преписи от две изпълнителни дела, както и 5
лв. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. В тази част
решението не е било обжалвано от никоя от страните.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.
С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд.
Решението на районния съд е неправилно в обжалваните части.
Предявеният отрицателен установителен иск е с правна квалификация
чл. 439 ГПК, тъй като ищцата се позовава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е било
издадено изпълнителното основание. Твърдяла е, че изпълнителният лист от
26.11.2012 г. е бил издаден по ч. гр. д. № 1048 / 2012 г. на Костинбродския РС
на основание чл. 418 вр. чл. 417 ГПК; че на 21.08.2015 г. е било образувано
изп. д. № 546 / 2015 г. на ЧСИ Наталия Дангова, което е било перемирано; че
последното изпълнително действия е било извършено на 05.11.2015 г.,
откогато е започнала да тече погасителната давност; че на 12.03.2021 г., тоест
след изтичане на давността, кредиторът е образувал ново изп. д. № 70 / 2021 г.
на ЧСИ Дангова.
Още с отговора на исковата молба ответникът е навел довод, че
давността започва да тече от стабилизирането на заповедта за незабавно
изпълнение. Този довод се поддържа и във въззивната жалба, като се твърди,
че към момента на образуване на второто изпълнително производство
давността не е била изтекла.
По делото се установява, че заповедното производство по чл. 417 ГПК
срещу Е. Д. М., която е наследодател на ищцата, е било образувано пред
Костинбродския районен съд през 2012 г. за заплащане на задължения по
договор за кредит, сключен със „С.Ж.Е.“ АД – праводател на ответника. На
26.11.2012 г. са били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. На 20.08.2015 г. е било образувано изп. д. № 546 / 2015 г.
на ЧСИ Наталия Дангова. Копия от заповедта за изпълнение и от
изпълнителния лист са били връчени на длъжника на 22.10.2016 г. (събота),
ведно с поканата за доброволно изпълнение (чл. 418, ал. 5 ГПК в редакцията
преди измененията от ДВ, бр. 86 от 2017 г.) От 22.10.2016 г. е започнал да
тече двуседмичният срок за възражение срещу заповедта за изпълнение. По
делото не е било спорно, че възражение не е било падавано. Този факт е бил
изрично обявен от въззивния съд за ненуждаещ се от доказателства.
Следователно заповедта за незабавно изпълнение се е стабилизирала (влязла е
в сила) на 08.11.2016 г. (вторник).
С подаването на заявлението по чл. 417 ГПК през 2012 г. погасителната
давност за вземанията по договора за кредит е била прекъсната. Тя не е текла,
докато заповедното производство е било висящо. Новата погасителна давност
за вземанията на кредитора е започнала да тече едва от момента на
стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение на 08.11.2016 г.
Давността е петгодишна, защото влязлата в сила заповед се приравнява на
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ГПК. Тя не е била изтекла към
15.03.2021 г., когато е било образувано второто изпълнително производство –
2
изп. д. № 70 / 2021 г. на ЧСИ Дангова. Давността е била прекъсната на
15.03.2021 г., тъй като с молбата за образуване е било направено искане за
извършване на конкретни изпълнителни действия. От посочената дата е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която все още не е
изтекла.
Изводът е, че предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е
неоснователен.
Без значение е дали по първото изпълнително дело са били извършвани
изпълнителни действия и дали до 15.03.2021 г. са настъпвали обстоятелства,
водещи до спирането или прекъсването на давността. Това е така, защото
дори без да е била спирана и прекъсвана, петгодишната погасителна давност
не е била изтекла от стабилизирането на заповедта на 08.11.2016 г. до
образуването на второто изпълнително дело на 15.03.2021 г.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанция не съвпадат,
решението на районния съд следва да бъде отменено в обжалваните части.
Въззивният съд следва да постанови ново решение, с което да отхвърли
предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК и да възложи в тежест на
ищцата направените от ответника разноски за двете съдебни инстанции.
По отношение на разноските съдът съобрази следното:
Районният съд е събрал държавна такса от 984,55 лв., като е приел, че са
били предявени четири ОУИ. Въпросът за цената на иска/исковете не бил
повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК, поради което той не може да бъде
обсъждан от въззивната инстанция. За въззивното производство
жалбоподателят е дължал половината от държавната такса, дължима в
първоинстанционното производство, тоест 492,28 лв., а не 737,66 лв., както е
указал районният съд при администрирането на въззивната жалба.
Недължимо внесената държавна такса не може да бъде възлагана в тежест на
насрещната страна. Надвнесената разлика от 245,38 лв. подлежи на връщане
на жалбоподателя, ако направи такова искане. Следователно за въззивното
производство въззиваемата дължи на въззивника разноски за държавна такса
от 492,28 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 25, ал. 2 НЗПП. За
първоинстанционното производство въззивната инстанция определя
юрисконсултското възнаграждение на 200 лв. с оглед цената на иска и реално
извършената от юрисконсулта работа.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Решение № 130 / 18.05.2022 г. по гр. д. № 864 /
2021 г. на Костинбродския районен съд, изменено досежно разноските с
Определение № 332 / 14.06.2022 г., В ЧАСТТА, с която съдът е признал на
3
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установено по отношение на „Б. ДСК“ АД, че
Д. Н. А. не дължи като погасена по давност сумата от 23 336,78 лв.,
включваща главница от 9 769,50 лв., лихва от 1007,54 лв. за периода от
30.11.2011 г. до 20.11.2012 г., обезщетение за забавено плащане от 12 344,20
лв., начислено върху главницата от 22.11.2012 г., и държавна такса от 215,54
лв. за заповедното производство, както и В ЧАСТТА, с която ответникът „Б.
ДСК“ АД е бил осъден да заплати на адв. В. И.-И. адвокатско възнаграждение
от 916,74 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. А. с ЕГН ********** срещу „Б. ДСК“
АД с ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че поради
изтекла погасителна давност ищцата не му дължи вземанията по
изпълнителен лист 26.11.2012 г., издаден срещу наследодателката й Е. Д. М.
по ч. гр. д. № 1048 / 2012 г. на Костинбродския районен съд и въз основа на
който е било образувано изп. д. № 70 / 2021 г. на ЧСИ Наталия Дангова, които
вземания възлизат общо на 23 336,78 лв. и включват главница от 9 769,50 лв.,
лихва от 1007,54 лв. за периода от 30.11.2011 г. до 20.11.2012 г., обезщетение
за забавено плащане от 12 344,20 лв., начислено върху главницата от
22.11.2012 г. до 08.09.2021 г., и държавна такса от 215,54 лв. за заповедното
производство.
ОСЪЖДА Д. Н. А. с ЕГН ********** да заплати на „Б. ДСК“ АД с
ЕИК ********* направените по делото разноски в общ размер на 842,28 лв. за
двете съдебни инстанции.
В частта, с която Д. Н. А. е била осъдена да заплати на ЧСИ Наталия
Дангова такси в размер на 54 лв., както и такса от 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, решението не е било обжалвано и е влязло в
сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4