М О Т И В И НОХД 163/2011 година
Производството по делото е образувано по повод на
обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Средец срещу : И.Г.Г. ; Г.Й.Г. и М.К.С., с обвинение в това, че на
25/26.03.2010 година, в с. Драчево, област Бургаска, след предварителен сговор
и в съучастие по между си като извършители, чрез използване на техническо
средство – арматурна ножица и моторно превозно средство – лек автомобил “Ауди
80” с рег. № А 4531 ВА, отнели чужди движими вещи : 105 /сто и пет/ метра меден
проводник със сечение 25 кв.мм. на стойност 185,85 лева ; 128 /сто двадесет и
осем/ метра меден проводник със сечение 10 кв.мм. на стойност 89,60 лева ; 490
/четиристотин и деветдесет/ метра меден проводник със сечение 16 кв.мм. на
стойност 539 лева, всички на стойност 814,45 лв. /осемстотин и четиринадесет
лева и четиридесет и пет стотинки/, от владението на “Електроразпределение” АД,
без съгласието им и с намерение противозаконно да присвоят вещите, като И.Г.Г.
е действал при условията на “повторност” и случая е немаловажен, а М.К.С. е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си - престъпление по : чл.
195 ал. 1 т. 4, 5 и 7, във връзка с чл. 194 ал. 1, във връзка с чл. 28 ал. 1,
във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК – за И.Г.Г. ; чл. 195 ал. 1 т. 4 и 5, във
връзка с чл. 194 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК – за Г.Й.Г. и чл. 195
ал. 1 т. 4 и 5, във връзка с чл. 194 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2, във
връзка с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК – за М.К.С..
Предвид наличието искане от страна на защитника на
подс. Г. и на основания за провеждане на
съкратено съдебно следствие, беше проведено предварително изслушване на
страните, като производството се разгледа и реши по реда на глава двадесет и
седма от НПК.
Прокурорът поддържа обвиненията. Предлага наказанията
за подсъдимите Г. и Г. да се определят с приложение на чл. 58а ал. 1 от НК,
съответно : на И.Г. – една година и шест месеца лишаване от свобода, като след
редукцията стане една година, което наказание да бъде ефективно изтърпяно ; на Г.Г.
– една година лишаване от свобода, след редукцията – осем месеца, изпълнението
на което да се отложи за срок от три години. Предлага наказанието за
непълнолетния подсъдим да се определи и наложи с приложението на чл. 55 ал. 1
т. 2, б. “б” от НК, като предвиденото наказание лишаване от свобода бъде
заменено с “пробация”, при следните пробационни мерки – “Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца, с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично и “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца.
Защитникът на подсъдимия Г. изразява съгласие с
предложението на прокурора.
Защитникът на подсъдимите Г. и С. не се съгласява
с предложението на прокурора. Предлага на Г. да бъде наложено наказание шест
месеца лишаване от свобода с приложение на чл. 55 от НК, а подс. С. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като спрямо него бъде прекратено
производството и бъде изпратено на Комисията за борба с противообществените
прояви на малолетните и непълнолетните за налагане на съответни мерки.
Подсъдимите се признават за виновни и признават
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дават
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти, да не се провежда
разпит на свидетелите и вещото лице и при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
заключението на вещото лице. Изразяват съгласие с искането на защитниците си по
отношение на наказанията.
След преценка на самопризнанията
на подсъдимите, събраните по делото доказателства и изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
През пролетта на
2011 година тримата подсъдими били приятели. Г. и С. ***1 година тримата са се
срещнали и са се сговорили да извършат кражба на проводници от
електропреносната мрежа в с. Драчево. През тъмната част на посочената дата
потеглили с лек автомобил “Ауди 80” с рег. № А 45 31 ВА, управляван от подс. Г.,
собственост на баща му. Взели със себе си арматурна ножица. Пристигайки в
селото, подсъдимите Г. и С. посочили на подс. Г. къде да спре автомобила, а
именно в улица в южната част на селото. Тримата слезли от автомобила.
Подсъдимите Г. и С. последователно са се качвали по стълбовете на улицата и
отрязвали с помощта на носената арматурна ножица проводниците от
електропреносната мрежа. Тримата заедно навили отрязаните проводници на рула и
ги поставили в багажното отделение на автомобила. С автомобила са се придвижили
до центъра на селото. Там в непосредствена близост до кметството на селото
слезли от автомобила и по същия начин, както и преди това, С. и Г. започнали да
се качват по стълбовете и с помощта на ножицата да режат проводниците. Отново
тримата навили отрязаните проводници, поставили ги в автомобила и потеглили за
с. Дебелт. Преди да се приберат по домовете си, са се уговорили на сутринта
подс. Г. да мине с автомобила по домовете на останалите подсъдими и тримата да
отидат в гр. Бургас, за да продадат отнетите проводници на пункт за изкупуване
на метали. На сутринта осъществили замисленото. Получената сума си поделили.
Отнетите проводници
били собственост на “Електроразпределение” АД и според изготвената експертиза
са : 105 /сто и пет/ метра меден проводник със сечение 25 кв.мм. на стойност
185,85 лева ; 128 /сто двадесет и осем/ метра меден проводник със сечение 10
кв.мм. на стойност 89,60 лева ; 490 /четиристотин и деветдесет/ метра меден
проводник със сечение 16 кв.мм. на стойност 539 лева, всички на стойност 814,45
лв. /осемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и пет стотинки/.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимите дадени при разследването, свидетелските показания и
писмените доказателства по делото.
С оглед на горната фактическа обстановка съдът счита
за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна
страна, че подсъдимите са извършили престъплението кражба, в извършването на което са обвинени, като
предварително са се сговорили за извършването му и случаят не е маловажен.
Настоящият състав намира, че и
тримата подсъдими са действали в качеството на извършители, тъй като пряко са
участвали в изпълнителното деяние на престъплението.
Подсъдимия И.Г. е осъждан три пъти преди
извършването на настоящото деяние, като всичките му осъждания са за
престъпления против собствеността. Имайки предвид извършените престъпления и наложените
му наказания, се установява, че Г. е осъждан за престъпления – кражба, т.е. за
друго такова престъпление, каквото е и настоящото престъпление, което
обосновава извода, че И.Г. е извършил престъплението, предмет на настоящия
процес, при условията на “повторност” по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК и води
до квалификация на престъплението и по т. 7 на ал. 1 на чл. 195 от НК.
Останалите двама подсъдими са неосъждани към момента
на извършване на настоящото деяние.
Подсъдимият М.С. по време на извършване на деянието
е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, поради което извършеното от него следва да се
квалифицира и във връзка с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.
Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината – Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на същото,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване.
Във връзка с изложеното съдът призна подсъдимите
за виновни в това, че на 25/26.03.2010 година, в с. Драчево, област Бургаска,
след предварителен сговор и в съучастие по между си като извършители, чрез
използване на техническо средство – арматурна ножица и моторно превозно
средство – лек автомобил “Ауди 80” с рег. № А 4531 ВА, отнели чужди движими
вещи : 105 /сто и пет/ метра меден проводник със сечение 25 кв.мм. на стойност
185,85 лева ; 128 /сто двадесет и осем/ метра меден проводник със сечение 10 кв.мм.
на стойност 89,60 лева ; 490 /четиристотин и деветдесет/ метра меден проводник
със сечение 16 кв.мм. на стойност 539 лева, всички на стойност 814,45 лв.
/осемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и пет стотинки/, от владението
на “Електроразпределение” АД, без съгласието им и с намерение противозаконно да
присвоят вещите, като И.Г.Г. е действал при условията на “повторност” и случая
е немаловажен, а М.К.С. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по : чл. 195 ал. 1 т. 4, 5 и 7, във връзка с чл.
194 ал. 1, във връзка с чл. 28 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК – за И.Г.Г.
; чл. 195 ал. 1 т. 4 и 5, във връзка с чл. 194 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2
от НК – за Г.Й.Г. и чл. 195 ал. 1 т. 4 и 5, във връзка с чл. 194 ал. 1, във
връзка с чл. 20 ал. 2, във връзка с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК – за М.К.С. и наложи съответни наказания.
При
определяне вида и размера на наказанието за всеки от подсъдимите, съдът взе
предвид относително високата степен на обществена опасност на деянието, предвид
значителната разпространеност на такива престъпления, степента на обществената
опасност на подсъдимите – висока за подс. Г., предвид обремененото му съдебното
минало /осъждан за извършени престъпления, извън осъжданията, водещи до
съответната квалификация като извършено при условията на “повторност”/ и
сравнително невисока за останалите подсъдими - неосъждани, стойността на
предмета на престъплението, пълните самопризнания по фактическата обстановка,
направени от подсъдимите при разследването и в съдебно заседание, липсата на
критичност към извършеното, оказаната помощ при разследването за изясняване на
цялостната фактическа обстановка и обективната истина, а също и причините за
извършване на престъплението, основна от които – липсата на средства за
препитание и не на последно място разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК.
Въпреки,
че по отношение на подсъдимите Г. и Г. са налице значителен брой смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът не счита, че тези обстоятелства са
многобройни или някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 от НК, за да
бъде приложена разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и да се определят
наказания под предвидения в Закона минимален размер. Счита, че следва да се
приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като за всеки от двамата подсъдими се
определи и наложи наказание, съобразено с разпоредбите на общата част на НК,
което на основание чл. 58а ал. 1 от НК да бъде намалено с една трета.
Преценяйки
описаното и всички доказателства по делото, настоящият състав намери за
справедливо и че целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК ще бъдат постигнати, ако на
подсъдимия И.Г.Г. се наложи наказание ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, а на Г.Й.Г. – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 58а от НК, съдът намали
наказанията с по една трета и наложи наказания, както следва : на И.Г.Г. – ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на Г.Й.Г. – ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
Съдът като съобрази, че по отношение на наложено
на подсъдимия И.Г. наказание е невъзможно приложението на института на
“условното осъждане”, тъй като същия е осъждан на лишаване от свобода намери,
че наложеното на този подсъдим наказание следва да бъде изтърпяно в място за
изпълнение на наказания от този вид, като на основание чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС
определи наказанието да бъде изтърпяно в затвор, а на основание чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС – при първоначален “строг” режим.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия Г.Г.,
след като съдът съобрази, че и по този начин ще бъдат постигнати целите на
наказанието, отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
По отношение на подсъдимия М.С. : Съдът,
изхождайки от всички събрани по делото доказателства и основно : начина на
извършване на деянието, извършването на други такива деяния от страна на
подсъдимия, съгласно приложената справка от ИДПС, липсата на критичност към
извършеното и неефективността на прилаганите до сега възпитателни мерки спрямо
този подсъдим, не възприе предложението на защитника му да бъде освободен от
наказателна отговорност и спрямо него да се приложат съответни възпитателни
мерки.
Настоящият състав не счита, че този подсъдим е
извършил престъплението поради увлечение или лекомислие и че спрямо него могат
да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените
прояви на малолетните и непълнолетните.
Съобразявайки се с младата възраст на този
подсъдим, съдът като достигна до извода, че и най-лекото, предвидено в Закона
наказание за извършеното, би се явило несъразмерно тежко, счете за справедливо
и че целите на наказанието ще бъдат постигнати, ако на С. бъде наложено
наказание, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
като предвиденото наказание “лишаване от свобода” бъде заменено с “ПРОБАЦИЯ”,
при следните пробационни мерки : ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за
срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване на осъдения пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице 2 /два/ пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
каквито наложи.
Като причини за извършване на деянието следва да
се приемат ниската правна култура на подсъдимите, тежките икономически условия,
свързани с безработицата в страната, липсата на средства за препитание на
подсъдимите и семействата им, а също незачитането на установения в страната
правов ред и стремежа им към лесно облагодетелстване.
Накрая съдът се занима с разноските по делото,
които възложи в тежест на подсъдимите.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ : ………………..