Р Е Ш Е Н И Е
Номер 473 11.11.2015 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд граждански състав,
На
двадесет и втори октомври две
хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в
следния състав:
Председател
Илияна Балтова
Членове
Секретар С. Ч.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Ил. Балтова
търговско дело № 546 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
А.К., гражданин на Ирландия, роден
на *** г. в Дъблин, и Б.М.К.,
гражданка на Ирландия, родена на *** г. в Дъблин, двамата с адрес: 14 Х.Р.,
Ф., А., Южна Австралия 5024, двамата чрез адв. Вержиния
Дакова, САК, с адрес за призоваване: гр. София 1000, район „Средец” пл.
„Славейков”, № 7, вх. Б, ет. 2 ап. 19, против „Сънсет ризорт” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, област Бургас,
ул. „Княз Борис І”, № 219, представлявано от Боян Георгиев Бонев, с искане за осъждане
на дружеството – ответник, да заплати на ищците сумата от 4558,56 евро,
представляваща обезщетение за наличната разлика в размер на 2,92 кв.м. между
действителната площ на продаден на ищците от ответниците недвижим имот, с
идентификатор 57491.509.1.2.1, с предназначение жилище, апартамент, на ет.1,
ап.43 в блок F3, със застроена площ на
апартамента от 53,48 кв.м, открита тераса с площ от 7,93 кв.м, ведно с 5,90
кв.м в ид.ч. от общите части на блок F3, и площта на същия, посочен в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 137, т.ІІІ, нот.д.
№ 519 от 6.07.2010 г. на нотариус Гергана Недина, както и за липсата на
помещение дрешник; сумата от 10 928,05 евро, представляваща връщане на
заплатената от ищците цена за тераса от 7 кв.м.; сумата от 16 876 евро,
представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответното
дружество да осигури обзавеждане на имота, съобразно уговореното; сумата от
17 338,38 евро, представляваща обезщетение за пропусната полза, изразяваща
се в невъзможността ищците да получат уговорения в предварителния договор гарантиран наем от по 5,5
% годишно върху цената на предварителния договор за период от три години,
считано от 1.05.2008 г. до 1.05.2011 г. При условията на евентуалност спрямо последния иск ищците претендират заплащането на
сумата от 10 700 евро, представляваща дължима наемна цена за отдаден под
наем недвижим имот, с идентификатор 57491.509.1.2.1, с предназначение жилище,
апартамент, на ет.1, ап.43 в блок F3, със
застроена площ на апартамента от 53,48 кв.м, открита тераса с площ от 7,93
кв.м, ведно с 5,90 кв.м в ид.ч. от общите части на блок F3, за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г.; сумата от
602,01 евро, представляваща законната лихва за забава върху дължимата наемна
цена за 2010 г. в размер на 2000 евро, считано от 1.01.2011 г. до предявяване на
иска; сумата от 377,03 евро, представляваща законната лихва за забава върху
дължимата наемна цена за 2011 г. в размер на 2000 евро, считано от 1.01.2012 г.
до предявяване на иска; 373,20 евро, представляваща законната лихва за забава
върху дължимата наемна цена за 2012 г. в размер на 4700 евро, считано от
1.01.2013 г. до предявяване на иска – 1.10.2013 г.
Претендират се и разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ищците поддържат исковите претенции, ангажират доказателства.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.195, ал.2, вр.чл.193, ал.1 ЗЗД, чл.87,
ал.1 ЗЗД, чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.
Постъпил е отговор от дружеството - ответник, в който исковете
се оспорват. Оспорва се твърдението, че застроената площ на апартамента е
по-малка от уговорената, като се заявява, че разликата, ако има такава, е под
допустимата от закона в нормата на чл.210, ал.2 ЗЗД, над която може да се търси
намаляване на цената. въвежда се възражение за погасяване по давност на тази
претенция, като предявена след срока по чл.211, ал.1 ЗЗД, като се сочи, че процесният имот е предаден на ищците на 6.07.2010 г. Заявява
се, че в периода 12-16.09.2012 г. ищците са пребивавали в процесния апартамент.
Сградата, в която се намира апартамента е въведена в експлоатация с
удостоверение № 56/ 13.09.2010 г., а към момента на прехвърляне на
собствеността строителството е било завършено, като актът за установяване
годността на строежа носи дата 26.01.2009 г. Ответникът сочи, че между страните
не е договаряно дрешникът да е отделно помещение. Изтъква се, че апартаментът е
обзаведен според уговореното. По отношение на претенцията за пропуснати ползи
във вид на неполучен наем от отдаване на вещта, ответникът поддържа че
уговорката в договора, на която се позовават ищците, а именно чл.10.2 от същия,
не представлява клауза за отдаване под наем, а и ищците не са отправили изрично
искане до продавача – ответник за сключване на договор за наем на обекта, в
тази връзка, липсва, според ответника, реална и сигурна възможност за
получаване на претендирания доход. Евентуалният иск за неплатена наемна цена по
договор за наем, сключен между страните, се оспорва, тъй като същият не е
произвел действие, поради изразено желание от ищците да ползват обекта си през
лятото, което е довело до невъзможност за настаняване на туристи. Ответникът
подчертава, че датата на сключване на наемния договор е 6.10.2010 г., а не
датата, посочена от ищците. Сочи се, че ответното дружество е прекратило
наемния договор с едностранно изявление от 9.03.2012 г.
Претендират се разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
В допълнителната искова молба, по повод възраженията
на ответника, ищците са акцентирали на обстоятелството, че липсата на описано в
нотариалния акт помещение – дрешник, е намалила стойността на имота. Ищците
твърдят, че имотът не им е предаден до момента на депозиране на допълнителната
искова молба. Изтъква се, че брошурите, представени от ищците, със снимки и
описание на обзавеждане, мебели и електроуреди са били неразделна част от
предварителните договори.
В допълнителния отговор ответникът сочи, че в
архитектурния проект и в предварителния договор отделно помещение за дрешник не
е било предвидено; дружеството не е изготвяло брошури и списъци с обзавеждане
относно оборудването на апартамента. Обстоятелството, че е сключен договор за
наем за обекта на 6.10.2010 г., сочи на извода, че към онзи момент
обзавеждането и оборудването в обекта е било монтирано. Заявява се, че ищците
имат необезпокояван достъп до апартамента, като са упълномощили трето лице да
сключи продажбената сделка от тяхно име, отдали са го под наем, възложили са
въвеждането му в експлоатация, допуснали са до апартамента лица на 15.10.2011
г. и 21.11.2011 г. за осъществяване на частните експертизи, отсядали са в
собствения си апартамент за периода 12-16.09.2012 г.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона,
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е предварителен договор за строителство и
продажба на недвижим имот, за който ищците сочат, че е сключен на 15.02.2006 г.
По силата на същия, дружеството – ответник е поело спрямо ищците задължението
да построи и предаде недвижим имот, представляващ самостоятелен обект, находящ се в жилищна сграда, състояща се от четири блока с
различна етажност, в нейния блок Ф, наричана и
рекламирана като Сънсет Ризорт,
разположена в УПИ ІІ 2646, 2647 в квадрат 220 по плана на гр. Поморие, област
Бургас, като конкретно недвижимият имот представлява апартамент № F0-43 находящ се в сграда F, партерен етаж, със застроена площ от 61,90 кв.м,
ведно със 7,60 кв.м ид.ч. от общите части на
сградата, състоящ се от антре, спалня, баня с WC, дневна, кухненски бокс и тераса, при следните
граници: запад – външен зид, север – апартамент F0-44 и портиерна, изток –
търговски обект, портиерна и коридор, юг - апартамент
F0-22, отдолу – сутерен, отгоре - апартамент F1-45. В чл.1.2 от съглашението страните са посочили
общата застроена площ на апартамента като 61,90 кв.м, а ведно с общите части
обща площ от 69,50 кв.м и се споразумели, че площта на всеки апартамент се
определя с точност до +/- 5%, като описанието е съгласно одобрения архитектурен
проект на сградата и нотариалния акт за УПИ, тъй като недвижимият имот се
намира в сграда, която е в процес на изграждане – чл.1.3 от договора.
Договарящите са постигнали съгласие по степента на завършеност на бъдещата
недвижимост – чл.1.4, която продавачът се е задължил да прехвърли напълно завършена.
Относно обзавеждането в съглашението фигурира клауза, че апартаментът ще бъде
напълно обзаведен според одобрения вътрешен дизайн за комплекса до ниво „Злато“.
Уговорена е цена за прехвърляната вещ и начин на заплащането й. Задължението за
продавача да построи недвижимия имот е фиксирано на 30.04.2008 г., като краен
срок. Страните са постигнали съгласие, че преди настъпване на тази дата
продавачът ще изпрати уведомление до купувачите за завършване на строителството
и ще посочи дата за предаването му, която ще бъде поне 14 дни след датата на
уведомлението; предаването ще бъде не по-късно от три месеца след
уведомлението, но не преди купувачите да са извършили всички плащания. Съгласно
чл.5.1, на датата на предаване страните се задължават да сключат окончателен
договор за прехвърляне правото на собственост във формата на нотариален акт.
В чл.10.2 от съглашението е посочено, че по искане на
купувачите, продавачът или свързано с него трето лице, посочено от него, ще
сключи договор за преотдаване на недвижимия имот под
наем на трети лица от името на купувачите. Този договор трябва да бъде сключен
преди или на датата на предаване и влиза в сила от тази дата за срок от три
години и ще гарантира на купувачите нетна възвращаемост от 5,5% годишно върху
цената на този договор, като нетна възвращаемост, за целите на тази клауза,
означава приспаднати разходи за поддръжка, но без платени подоходни данъци,
дължими от купувачите.
С допълнително споразумение от неопределена дата,
прието като доказателство по делото, е договорена промяна в цената на
продавания имот.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 137, т.ІІІ, нот.д. № 519 от 6.07.2010 г. на
нотариус Гергана Недина, рег.№ 607 в регистъра на Нотариалната камара, с район
на действие Поморийски районен съд, дружеството – ответник е продало на ищците недвижим
имот, с идентификатор 57491.509.1.2.1, с предназначение жилище, апартамент, на
ет.1, ап.43 в блок F3, със застроена площ на
апартамента от 53,48 кв.м, открита тераса с площ от 7,93 кв.м, ведно с 5,90
кв.м в ид.ч. от общите части на блок F3, при съседи: на същия етаж: 57491.509.1.2.21 и
57491.509.1.2.2, над обекта: 57491.509.1.2.3, 57491.509.1.2.6 и
57491.509.1.2.4, състоящ се от антре, спалня, баня с WC, дневна с кухненски бокс, дрешник и тераса, находящ се в сграда, изградена в поземлен имот с
идентификатор 57491.509.1, на площ от 8572 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана територия и начин на трайно ползване: комплексно застрояване, в
местността „Кротиря“, гр. Поморие, област Бургас. Купувачите,
чрез своя пълномощник, са заявили, че купуват описания недвижим имот за цена от
105 081,10 евро, която са заплатили на дружеството – продавач по
уговорения начин и за която сума представителят на продавача е потвърдил, че е
получил.
Твърди се от ищците, че, към датата на прехвърляне на
недвижимия имот във формата за валидност, същият е бил в степен на завършеност
„груб строеж“ и необзаведен. Изтъква се, че продавачът не е изпратил до
купувачите уведомление за завършване на апартамента до вид, в който той може да
бъде ползван по предназначение или отдаван под наем. Сочи се, че
купувачите-собственици са извършили за първи път оглед на апартамента на
12-16.09.2012 г., когато са констатирали несъответствие с уговорената
квадратура на жилището, вида на обзавеждането, липсата на помещение дрешник,
включването в застроената площ на апартамента на терасата.
Видно от представеното удостоверение № 56 от
13.09.2010 г., издадено от главния архитект на община Поморие, на същата дата
комплексът жилищни сгради, в който се намира процесния апартамент, е въведен в
експлоатация, като е прието, че същият е изпълнен в съответствие с одобрените
проекти. Констативният акт за установяване годността за приемане на строежа
датира към 26.01.2009 г.
Предварителният договор, сключен между страните,
разкрива белезите на ненаименовано съглашение, съчетаващо признаците на договор
за изработка и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. От
анализа на договореностите в същия и изричния текст на чл.5.1, следва да се
заключи, че страните са обвързали момента на предаване на апартамента със
сключване на нотариалния акт за прехвърляне на имота. Принципът на свобода на
договарянето изисква да се зачете така формираната воля на съдоговорителите
и тя се тълкува в смисъл, че предаването на изработеното ще се осъществи на
датата на сключване на нотариалния акт. Обстоятелството, че ищците са решили да
участват в договарянето по покупко-продажбата чрез пълномощник, не рефлектира
върху този извод. Ето защо, следва да се приеме, че предаването на уговорения
за изграждане апартамент на ищците е осъществено на 6.07.2010 г.
Ищците поддържат в настоящия процес, че са налице
недостатъци в продадената вещ – квадратурата на предадения имот не отговаря на
посочената в нотариалния акт, липсва дрешник, като отделно помещение, и
терасата е включена в застоената площ на апартамента в разрез с нормата на §5,
т.15 от Закона за устройство на територията.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 ЗЗД, продавачът
отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват
нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление. Едногодишният, при липса на друга уговорка между страните, срок
за предявяване на претенциите на купувача на недвижим имот във връзка с
недостатъците започва да тече от предаването на вещта – чл.197.
Ответникът е въвел възражение за погасяване по давност
на исковете. Съдът намира същото за основателно. Както беше изложено по-горе,
датата на предаване на процесния имот е 6.07.2010 г., а исковете са предявени
на 1.10.2013 г. Следва да се заключи, че претенцията е неоснователна.
Единствено за пълнота следва да се отбележи, че по
делото не се установи да има реално разминаване в размерите на помещенията и
апартамента в цялост, а, съгласно изпълнена съдебно-техническа експертиза, констатираната
разлика между посоченото в нотариалния акт и изпълненото на място от 0,77 кв.м
се дължи на прибавената към по-голямата величина в цялост площ на калканния зид, който е следвало да се включи на 50 %, а
остатъкът да се прибави към общите части на сградата.
Нито предварителният договор, който, както се каза,
инкорпорира и договор за изработка и очертава обхвата на задълженията на
изпълнителя по този договор, нито одобреният архитектурен проект, наличен на л.л.217 и 218 от делото, не съдържат данни за задължение за
изграждане на дрешник като отделно помещение в апартамента. Ищците не са
ангажирали доказателства за настъпила промяна в тези договорености до датата на
изповядване на сделката по нотариален ред, нито са обосновали данни за промяна
в одобрения архитектурен проект. При така установеното, единственият възможен
извод е, че страните са имали предвид под дрешник вградения гардероб в антрето.
Неоснователно е позоваването на ищците на нормата на §5,
т.15 от Закона за устройство на територията, тъй като тя касае единствено
определяне застроената площ на сградите, а чл.180 от Наредба № 7 от 22.12.2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони предвижда, че терасата представлява част от жилището.
Изграждането на терасата е уговорено в предварителния договор, който препраща
към архитектурния проект, и в договора за продажба и ищците изрично са изразили
воля относно придобиване й именно като част от жилището.
По отношение претенцията за обезщетение за
неизпълнение на задължението на ответното дружество да осигури обзавеждане на
имота, съобразно уговореното, съдът намира следното:
Видно от предварителния договор, страните са се
споразумели процесният апартамент да бъде напълно
обзаведен според одобрения вътрешен дизайн за комплекса до ниво „Злато“. В
съглашението липсва препращане към конкретен документ, с валидност между
страните, който да детайлизира обзавеждането, а позоваването от ищците на
брошури с визуализирано обзавеждане е неоснователно, тъй като липсва яснота
относно момента на изготвянето на брошурите, оспорва се от ответника относимостта им към конкретния имот и не са налице
основания да се приеме, че същите са били неразделна част от договарянето,
каквото е правното твърдение на ищците.
Следва да се изтъкне, че изпълнението на задължението
за обзавеждане формира част от съглашението по договора за изработка. По
смисъла на нормата на чл.264 ЗЗД, поръчващият следва да приеме работата, като
при това я прегледа и направи възражения за неправилно изпълнение в нормално
необходимото за това време, освен при скрити недостатъци или такива, които се
появяват по-късно, като при липса на такива възражения, изработеното се счита
за прието.
Съобразно изложеното по-горе, приемането на
апартамента, ведно с обзавеждането му, е осъществено на 6.07.2010 г. от
пълномощник на ищците. Би могло да се приеме, че ищците лично са посетили
жилището на по-късно дата - налице са неоспорени от тях данни, че са обитавали
апартамента си през периода 12-16.09.2012 г. и да се заключи, че най-късно на
тази дата те са се запознали с обзавеждането и оборудването му. Следователно,
тъй като не се касае за скрити недостатъци, те е следвало да отправят изявление
до изпълнителя за наличието на отклонение от поръчката в нормален, според
обстоятелствата, срок. От данните по делото става ясно, че подобно изявление не
е отправено преди 19.03.2013 г., от когато датира нотариалната покана, връчена
чрез нотариус Гергана Недина. Ето защо, при съобразяване на необоримата
презумпция на чл.264, ал.3 ЗЗД, следва да се приеме, че доставеното обзавеждане
и оборудване на жилището са били мълчаливо одобрени от ищците и претенцията за
репариране на недостатъци е лишена от основание.
Претендира се от ищците в настоящото производство
обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да получат
уговорен в предварителния договор гарантиран наем от по 5,5
% годишно върху стойността на имота за период от три години, считано от
1.05.2008 г. до 1.05.2011 г., при позоваване на чл.10.2. от договора.
Буквалният прочит на текста на договорната клауза, цитирана по-горе, води до
извода, че не се касае за същинско договаряне, а за преддоговорни
отношения, на които липсва обвързваща сила в поддържания от ищцовата
страна смисъл. В полза на този извод говори употребеното глаголно време: „ще
сключи договор“, „ще гарантира“, както и въведените модалитети
на сделката - същата трябва да бъде сключена преди или на датата на предаване
на обекта и само след отправено искане от купувачите. Ето защо, при извода, че
липсва фиксирана между страните договореност за получаване на наемна цена в
посочения от ищците размер и за посочения срок, не е налице неизпълнение на
задължението на дружеството – ответник и предявеният иск е неоснователен.
По отношение
на евентуално съединените претенции за присъждане на сумата от 10 700
евро, представляваща наемна цена за процесната
недвижимост за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., съдът намира следното:
Между страните не е налице спор относно наличието на
договор за отдаване под наем на процесния имот, но те имат разминаващи се
становища относно датата на сключването му. Тъй като представеният от ищците
екземпляр от договора не е оформен с дата, а този, депозиран от ответника носи
достоверна за страните дата, скрепена с парафи на съдоговорителите
на страницата с датата, съдът намира, че следва да се приеме, че договорът за
наем е сключен на 6.10.2010 г. и произвежда действие от тази дата.
Съгласно уговореното в чл.2.1 от същия, наемната цена
е уговорена годишно в размер на 2000 евро за първите три години от действието
на съглашението и е платима наведнъж, не по-късно от края на съответната
година.
Не е възразено в нито един момент от действието на
договора, от наемателя, относно непредоставянето на фактическата власт върху
предмета на договора, нито са предприети стъпки за развалянето му поради
неизпълнение, поради което въведеното от ответника възражение за неизпълнен
договор е неоснователно.
Представя се от ответника уведомление от 1.03.2012 г.,
с което същият е отправил до наемодателя едностранно изявление за прекратяване
на съглашението с едномесечно предизвестие. Ответникът не е ангажирал
доказателства уведомлението да е достигнало до своя адресат, поради което се
налага извода, че договорната връзка е запазена.
Дружеството – ответник е ползвало имота и дължи наемната
цена.
При съобразяване датата на сключване на договора,
исковия период и начина на определяне на наемната цена, залегнал в договора, се
налага извода, че претенцията е основателна до размера на 2000 евро за периода
6.10.2010 г. – 6.10.2011 г., 2000 евро за периода 6.10.2011 г. – 6.10.2012 г. и
500 евро за периода 6.10.2012 г. – 31.12.2012 г., тъй като ищците претендират
наем до края на 2012 г., или в общ размер на 4500 евро. За горницата над този размер и период, претенцията е
неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за изтеклата до
завеждането на делото мораторна лихва, съдът намира следното:
Падежът на задължението за заплащане на наемната цена,
съобразно уговореното в чл.2.1 от наемния договор, е края на съответната година.
Тъй като договорът е сключен на 6.10.2010 г., следователно падежът за изпълнение
на задължението за първата година е 7.10.2011 г., за втората – 7.10.2012 г., а
за третата – 7.10.2013 г. – след завеждането на иска. Пресметната по правилата
на чл.86, ал.1 ЗЗД, мораторната лихва върху наема за
първата година – 2000 евро, за периода от падежа до завеждане на иска на 1.10.2013
г. възлиза на 438,44 евро, а върху
наема за втората година – 2000 евро, за периода от падежа до завеждане на иска
възлиза на 214,91 евро. Исковете за
лихвата за забава следва да бъдат уважени в горните размери, а за горницата над
тези размери и периоди, отхвърлени поради неоснователност.
Следва да се присъди лихвата за забава върху главница
от 4000 евро, считано от завеждането на иска до окончателното изплащане, а
върху главница от 500 евро, считано от 7.10.2013 г. до окончателното изплащане.
При този изход от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да понесе сторените от ищцовата
страна разноски, съразмерно с уважената част от претенциите, (от дължимата
заплатена държавна такса - 3994 лв., заплатени държавни такси в производство по
обезпечаване на исковете – 110 лв., заплатени възнаграждения на вещи лица по
експертизи - 350 лв. и адвокатско възнаграждение – 5867,49 лв.), сумата от 1070,20 лв.
На ответника се следват разноски, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от претенциите, платими от ищците, в
размер на 2224,95 лв.: 358,52 лв. –
от заплатеното възнаграждение за експертизи 400 лв. и 1866,43 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Сънсет ризорт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Поморие, област Бургас, ул. „Княз Борис І”, № 219, представлявано от Боян
Георгиев Бонев, да заплати на А.К., гражданин на Ирландия, роден на ***
г. в Дъблин, и Б.М.К., гражданка на
Ирландия, родена на *** г. в Дъблин, двамата с адрес: 14 Х.Р., Ф., А., Южна
Австралия 5024, с адрес за призоваване: гр. София 1000, район „Средец” пл.
„Славейков”, № 7, вх. Б, ет. 2 ап. 19 - адв. Вержиния
Дакова, сумата от 4500 евро, представляваща неплатена наемна цена за отдаване под наем на недвижим
имот, с идентификатор 57491.509.1.2.1,
с предназначение жилище, апартамент, на ет.1, ап.43 в блок F3, със застроена площ на апартамента от 53,48 кв.м,
открита тераса с площ от 7,93 кв.м, ведно с 5,90 кв.м в ид.ч.
от общите части на блок F3, находящ се в сграда, изградена в поземлен имот с
идентификатор 57491.509.1, на площ от 8572 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана територия и начин на трайно ползване: комплексно застрояване, в
местността „Кротиря“, гр. Поморие, област Бургас, за периода 6.10.2010 – 31.12.2012 г., мораторната лихва върху тези суми, както следва: върху
сумата от 2000 евро, считано от 7.10.2011 г. до завеждане на иска – 1.10.2013
г., в размер на 438,44 евро, върху
сумата от 2000 евро, считано от 7.10.2012 г. до завеждане на иска – 1.10.2013
г., в размер на 214,91 евро, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 4000 евро, считано от деня,
следващ завеждането на иска - 2.10.2013 г. до окончателното изплащане, а върху главницата
от 500 евро, считано от 7.10.2103 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 1070,20 лв. – съдебно - деловодни
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на наемната цена за периода от 1.01.2009 г. до 5.10.2010 г. и над
уважения до претендирания размер от 10 700 евро, както и иска за
присъждане на мораторна лихва върху тази главница над уважения до претендирания
размер от общо 1352,24 евро.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К.,
гражданин на Ирландия, роден на *** г. в Дъблин, и Б.М.К., гражданка на Ирландия, родена на *** г. в
Дъблин, двамата с адрес: 14 Х.Р., Ф., А., Южна Австралия 5024, с адрес за
призоваване: гр. София 1000, район „Средец” пл. „Славейков”, № 7, вх. Б, ет. 2
ап. 19 - адв. Вержиния Дакова, против „Сънсет ризорт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Поморие, област Бургас, ул. „Княз Борис І”, № 219,
представлявано от Боян Георгиев Бонев, с искане за осъждане на дружеството –
ответник, искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците сумата
от 4558,56 евро, представляваща обезщетение за наличната разлика в размер на
2,92 кв.м. между действителната площ на продаден на ищците от ответниците
недвижим имот, с идентификатор 57491.509.1.2.1, с предназначение жилище,
апартамент, на ет.1, ап.43 в блок F3, със
застроена площ на апартамента от 53,48 кв.м, открита тераса с площ от 7,93
кв.м, ведно с 5,90 кв.м в ид.ч. от общите части на блок F3, и площта на същия, посочен в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 137, т.ІІІ, нот.д.
№ 519 от 6.07.2010 г. на нотариус Гергана Недина, както и за липсата на
помещение дрешник; сумата от 10 928,05 евро, представляваща връщане на
заплатената от ищците цена за тераса от 7 кв.м.; сумата от 16 876 евро,
представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответното
дружество да осигури обзавеждане на имота, съобразно уговореното; сумата от
17 338,38 евро, представляваща обезщетение за пропусната полза, изразяваща
се в невъзможността ищците да получат уговорения в предварителния договор гарантиран наем от по 5,5
% годишно върху цената на предварителния договор за период от три години,
считано от 1.05.2008 г. до 1.05.2011 г.
ОСЪЖДА А.К.,
гражданин на Ирландия, роден на *** г. в Дъблин, и Б.М.К., гражданка на Ирландия, родена на *** г. в
Дъблин, двамата с адрес: 14 Х.Р., Ф., А., Южна Австралия 5024, с адрес за
призоваване: гр. София 1000, район „Средец” пл. „Славейков”, № 7, вх. Б, ет. 2
ап. 19 - адв. Вержиния Дакова, да заплатят на „Сънсет ризорт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Поморие, област Бургас, ул. „Княз Борис І”, № 219,
представлявано от Боян Георгиев Бонев, сумата от 2224,95 лв. – съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: