О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 21.01.2019 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи януари Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 1441 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен
отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от ищеца писмени документи, каквито ответникът не е представял
досега по делото, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 2270/2017
г. на Старозагорския районен съд.
Следва
да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да отговори
на поставените към нея въпроси от същата в исковата молба, както и на следните
възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/. какъв е
размера на предоставения от В. заем на ответника по процесния
договор от 11.12.2015 г., на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв
размер; 2/. извършвани ли са от ответника и/или от други лица някакви плащания
за погасяването на този заем, на В. и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви
точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер
задължения на ответника по погасителния план и/или по договора за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава,
такси, комисиони и прочие, са били погасени с всяко от тези плащания; 3/. какви
точно по съдържание и размери вземания по този заем, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава,
такси, комисиони и прочие, са били цедирани на ищеца
от В. с подписаното на 07.09.2016 г. приложение № 1 към договора за цесия от 22.01.2013
г.; 4/. обявяван ли е от ищеца и/или от В. процесния
заем за предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно фактическо основание и
с какво точно негово и/или на В. волеизявление, и уведомяван ли е ответника за
тази предсрочна изискуемост от ищеца и/или от В., на коя дата и по кой точно
начин (по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 5/.
спирани ли са плащанията за погасяването на този заем и на коя точно дата,
както и останали ли са след това непогасени от ответника суми по същия заем и с
какви точно размери поотделно за главница, възнаградителни
лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, както към
датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на
обявяване на заема за предсрочно изискуем, на подписване на посоченото
приложение № 1 към договора за цесия, на подаване в съда на заявлението по
ч.гр.д. № 2270/2017 г. на СтРС, на подаване в съда на
исковата молба по настоящото дело и на представяне на заключението на вещото
лице по делото, за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални
знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на
същата експертиза за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й
следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го
внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се
призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и
проекта на съда за доклад на делото. Страните следва да се приканят към
постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър
на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца
вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на
11.12.2015 г. ответникът, като заемател и В., като
заемодател, сключили договор за паричен заем № 5233641, при спазване на ЗПК и
на основание предложение за сключването на договора, което било направено от заемателя и стандартен европейски формуляр, който му бил предоставен
предварително. Съгласили се, че приемали да се прилагат и общите условия към
договорите за паричен заем -, които били сключвани от В., които били в сила към
датата на сключване на договора. С договора заемодателят се задължил да предаде
в собственост на заемателя заемната сума от 600 лева,
а заемателят се задължил да му я върне с договорната
лихва, която била в размер на 92.28 лева, на 18 равни двуседмични погасителни
вноски, в размер на 38.46 лева всяка, като падежът на първата бил 25.12.2015
г., а на последната – на 19.08.2016 г. Така страните договорили общ размер на
плащанията от 692.28 лева. С подписването на договора ответникът удостоверил,
че бил получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът имал силата
на разписка за предаването й. Съгласно договора, при забава на плащането на
погасителна вноска, заемателят дължал на заемодателя
направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени
покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, които се
начислявали, както следвало: по 12.50 лева на всеки четвърти и единадесети ден
забава, но не повече от 150 лева. На това основание на ответника била начислена
150 лева такса разходи за събиране на просрочени вземания. Страните договорили,
че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска с повече от 57
календарни дни, на петдесет и осмият ден забава заемателят
дължал на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 100 лева, която
представлявала направените разходи за събиране на просрочените вземания, които
включвали ангажиране дейността на лице/служител, което осъществявало и
администрирало дейността по събиране на вземането. На това основание на ответника
била начислена 100 лева такса разходи за дейност на служител. С договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписването му да
предостави на заемодателя посоченвото в исковата
молба обезпечение на задълженията му по договора. Поради неизпълнението на това
задължение, на ответника била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
494.46 лева, която страните постигнали споразумение да бъдела разсрочена на 18
равни вноски, всяка по 27.47 лева, които били дължими на падежите на
погасителните вноски по договора, които поради това били в размер на 65.93
лева. С договора страните се съгласили, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължал законна лихва
за забава за всеки ден забава. На ответника била начислена лихва за забава от
26.12.2015 г. до подаване на заявлението в съда в размер на 37.60 лева, която била
съвкупност от лихвите за забава, които били изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му, ответникът
не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била платена до
момента, била 266 лева, с която били погасени, както следвало: 150 лева такса
разходи за събиране на просрочени вземания, 62.50 лева такса разходи за дейност
на служител, 27.47 лева неустойка, 9.30 лева договорна лихва и 16.73 лева главница.
На 7.09.2016 г. било подписано приложение 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., който бил сключен между В. и ищеца.
По силата му, вземането на В., произтичащо от процесния
договор за паричен заем, било прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с
всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането в полза на трети
лица. Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо от В., което му
било изпратено с известие за доставяне с изх. № УПЦ-С-ВИВ/5233641 от 06.03.2018
г., чрез ищеца. Същото било върнато на подателя с отбелязване, че нямало връзка
с получателя. В случай, че ответникът оспорел уведомяването, същият да се считал
за уведомен за извършената цесия с приложените към исковата молба уведомления. За
ищецът възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, която му претенция съдът уважил по образуваното
ч.гр.д. 2270/2017 г. на СтРС и издал заповед за
изпълнение, срещу която обаче било входирано
възражение, което от своя страна обусловило подаването на исковата му молба.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 583.27 лева за главница от невърната заета сума по горепосочения договор за
заем, с 82.98 лева договорна лихва от 25.12.2015 г. до 19.08.2016 г., с 37.50
лева такса разходи за дейност на служител, с 466.99 лева неустойка от 8.01.2016
г. до 19.08.2016 г., с 37.60 лева лихва за забава от 26.12.2015 г. до подаване
на заявлението в съда, и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2270 описа за
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните
вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел
становище по предявените искове, не е претендирал самостоятелни права и
възражения, не е посочил и представил доказателства.
Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му
молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е
основал предявените по делото искове за съществуване на процесните
вземания, респективно ищецът носи тежестта да докаже по делото посоченото в
исковата му молба основание/правопораждащ факт за
възникване и съществуване на всяко от тези вземания, както и неговият размер и
изискуемост.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за предоставяне
на паричен заем № 5233641/11.12.2015 г., декларация – съгласие за достъп до
лични данни, копие от лична карта на ответника, условия на промоция, разходен касов ордер № 100/11.12.2015 г.,
разходен касов ордер № 501/11.12.2015 г., разходен касов ордер № 503/11.12.2015
г., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013
г. ведно с приложение № 3 към него, потвърждение за сключена цесия, пълномощно,
приложение № 1/07.09.2016 г. – 2 бр. и уведомително писмо от 06.03.2018 г. ведно
с обратна разписка към товарителница № 67701631.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 2270
по описа за
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните и в счетоводствата на ищеца и В., както и там, където това стане
необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички
въпроси към тази експертиза в исковата молба и обстоятелствената част на
настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим
от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване
на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващи внасянето му, като му указва, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.02.2019 г. от 11.10
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение. За същата дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца
на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: