№ 729
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Съдия:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120101616 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от М. ИВ.
Д., ЕГН **********, живуща в гр. Б., против “Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 68. Твърди се, че на ****г., около 17:57 часа, по време на движение по ул.
„Захари Стоянов“, срещу магазин „Мосю Бриколаж“, № 1, в гр. Бургас, е настъпило ПТП,
когато е спряла на червен сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим. В това
време водачът на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Алтеа“, с регистрационен номер -*-*-,
рама № *****, е изгубил контрол върху управлението на автомобила си и се е блъснал в
спрелия на червен светофар автомобил на ищцата марка „Фиат“, модел „Кубо“, с
регистрационен номер ***, рама № ****, за който имало валидно сключен договор за
гражданска застраховка със застрахователно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ АД. За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
с който е констатирана деформация на цяла задна част. Като причина за осъщественото ПТП
е посочено, че водачът на моторното превозно средство с регистрационен номер -*-*-, а
именно И.Д.Б., е загубил контрол върху управляваният от него автомобил и се блъснал в
спряното на светофар МПС с рег.№ ***, управлявано от М.Д.. Към констативният протокол
има изготвена схема на пътното транспортно произшествие. В следствие на осъщественият
деликт се заявява, че ищцата е претърпяла следните имуществени вреди: На 26.08.2019г.
М.Д. е заплатила 30.00 лева (тридесет) за издаване на съдебномедицинско удостоверение №
219/2019г., за което й е издадена и Фактура № ********** от 26.08.2019г.; На 27.08.2019г. е
закупила лекарства, които да облекчат болките, които търпи в резултат от травмите,
получени при подробно описаното ПТП, на обща стойност 18.28 лева (осемнадесет лева и
1
двадесет и осем ст.), за което й е издадена Фактура № ********** от 27.08.2019г.; На
05.09.2019г. е закупила лекарства по същия повод на обща стойност 45.29 лева (четиридесет
и пет лева и двадесет и девет ст.), за което й е издадена Фактура № ********** от
05.09.2019г. На 05.09.2019г. е репатрирала автомобила Фиат „Кубо“ с pег.№ ***, който след
претърпяното ПТП не е било възможно да бъде поправен и придвижван на собствен ход, за
което е заплатила 50.00 лева (петдесет), за което е издадена и Фактура № ********** от
05.09.2019г.; На 19.10.2019г. е постъпила за лечение в болнично заведение поради
поставената й диагноза счупване на ребро при описаното по-горе ПТП и контузия на
раменния пояс и мишница, които травми са вследствие от претърпяното ПТП. За престоя си
в лечебното заведение е заплатила 280.00 лева (двеста и осемдесет), за което й е издадена
Фактура № 16 от 19.10.2019г. Заявява се и че по време на ПТП-то в автомобила на ищцата
са се намирали личните й вещи: смартфон Huawei, както и таблет марка Lenovo, които
вследствие на удара са изхвърчали и са се счупили. Смартфонът е закупен за сумата от
419.99 лева, а таблетът за 116.66 лева (без ДДС).
На 21.01.2021г. ищцата отправила застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ до
ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с която е уведомила дружеството за
настъпилото застрахователно събитие, искайки сочените по- горе суми. Застрахователят бил
изпратил отговор, че от всички представени фактури за закупуване на медикаменти, уважава
и приема да изплати единствено сумата от 18.28 лева по фактура № **********- разходи за
Ибулек и Волтарен. Останалите закупени лекарства ответникът считал, че са за лечение на
заболявания и нямат връзка с претърпяната при произшествието травма. Предвид
изложеното се моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати на М. ИВ. Д. сумата от
983.56 лв., представляваща претърпените имуществени вреди, както и сумата от 153.27 лв.-
лихва за забава за периода от ****г. до 05.03.2021г.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с
който навежда доводи за недопустимост, респективно неоснователност на претенциите. При
условията на евентуалност заявява наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Наведените от ответника възражения за недопустимост на производство, настоящата
инстанция намира за неоснователни. Обстоятелството, че според дружеството ищцата не се
е възползвала от възможността докрай да осъществи процедурата за доброволно уреждане
на спора, не води до липса на процесуална легитимация, нито до твърдяната злоупотреба с
право. Видно от приложеният отговор на заявената претенция, застрахователят не е уважил
в цялост исканията на Д., нито пък е указал на същата да представи допълнителни
доказателства. В тази връзка за ищцата е налице правен интерес от предявяване на исковете.
По отношение на вече воденото гр.д. № 2127/2020 г. по описа на РС- Бургас, видно от
същото между страните се е развило производство и съдът се е произнесъл с влязъл в сила
акт по претенция за причинени неимуществени вреди. Между ищцата и ответникът не е
2
налице сила на пресъдено нещо по отношение на твърдените имуществени вреди, предмет
на настоящото производство.
Предвид гореизложеното съдът намира исковете за допустими и частично основателни
по следните съображения:
Настоящата инстанция намира, че следва да приеме за безспорно между страните
настъпването на ПТП по описания в исковата молба начин, както и че вина за същото носи
водача на моторното превозно средство с регистрационен номер -*-*-, а именно И.Д.Б..
Видно от воденото производство по гр.д. № 2127/2020 г. по описа на РС- Бургас, по иска на
Д. против застрахователя основният мотив, с който е уважена претенцията за нанесени
неимущствени вреди на ищцата, е настъпване на произшествието по вина на Б.. Съобразно
постановките на ТР № 87/1954 на ОСГК на ВС, наред с диспозитива на съдебните решения
влизат в законна сила и онези части от мотивите, които се смятат за главни като
обосноваващи диспозитива, обуславящи постановеното решение. В конкретният случай и по
двете дела страните са се позовали на едни и същи правопораждащи, респективно
правоизключващи юридически факти, поради което съдът в настоящото производство, а и
страните, следва да се считат за обвързани от основните мотиви на окончателния съдебен
акт, с който е приключило производството по гр.д. № 2127/2020 г. В обективните предели на
силата на пресъдено нещо влизат констатациите относно основанието за възникването, респ.
и/или погасяването на спорното право. В ТР № 1/2017г. по т.д. № 1/2017г., ОСГТК на ВКС
посочва че връзката между делата за да се приеме наличието на преюдициалност, е
обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и
обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае
допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело, и поради това не
предполага различия в преценките на съда по двете дела. В конкретният случай по
настоящото дело и по воденото вече приключило производство, с оглед фактическите
основания, на които стъпва ищецът за предявяване на деликтните си права, подлежи на
изследване отново същия въпрос- дали е настъпило произшествието с описания в исковата
молба механизъм и дали вината е на водача на моторното превозно средство с
регистрационен номер -*-*-. Този въпрос е бил изследван във вече приключилото
производство, поради което и на посочените по- горе основания, настоящият съд следва да
се съобрази с решаващите мотиви по него. Противното би могло да доведе до постановяване
на различни съдебни актове въз основа на едни и същи факти, което е недопустимо.
Дори и да се приеме, че по отношение на спорният въпрос не е налице сила на
пресъдено нещо на решаващите мотиви, то от доказателствата по настоящото дело отново се
налага извода, че вината не е на ищцата. От заключението по изготвената съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че причината за настъпване на произшествието е
загуба на управление над управляваното от водача моторното превозно средство с
регистрационен номер -*-*- вследствие на несъобразена скорост. Действително вещото лице
не е извършвало оглед на местопроизшествие, но вземайки предвид данните по делото,
същото е заключило чия е вината за настъпилото произшествие. Следва да се посочи, че от
3
страна на ответника не се въвеждат твърдения нито в отговора, нито след приемане на
заключението на вещото лице, какво точно оспорва от механизма на ПТП. На следващо
място обстоятелството, че при предявяване на претенциите си към застрахователя, същият
все пак е приел за уважителни част от тях /за сумата от 18,28 лв./ води до извода, че вината
на водача Б. не следва да се счита за спорна между страните.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че управляваното МПС марка „Сеат” е било
с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към ответника.
С оглед на така описаното, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 429, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане, с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Алинеи втора и пета
от цитираната норма разписват, че в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват:
пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане; лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията, посочени в ал.3 и разноските, присъдени в полза на
увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на
гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса- в рамките на
застрахователната сума. Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ регламентира прекия иск на увреденото лице, като указва, че
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията по чл. 380- отправена писмена застрахователна претенция и
посочена банкова сметка, за които по делото не се спори, че са факт. За да е основателна
една такава претенция следва да са налице няколко предпоставки- валиден застрахователен
договор, противоправно поведение, вина, вреда и причинна връзка между деянието и
вредата, както повелява нормата на чл.45 от ЗЗД. В настоящият случай е налице
застрахователен договор, обвързващ ответника, както и противоправно поведение и вина на
съконтрахента на застрахователя по този договор. Предвид воденото гр.д. № 2127/2020 г. е
безспорно и че от настъпилото произшествие на ищцата е причинена контузия на раменен
пояс и мишница, което се потвърждава и от заключението по изготвената съдебно-
медицинска експертиза. Вещото лице е посочило, че вследствие на ПТП-то Д. е получила
травма в областта на ляво рамо, лява гръдна клетка и лява мишница, от които търпи болки и
страдания с постепенно намаляващ интензитет във времето. Изследвайки писмените
доказателства по делото, представени от ищцата по отношение на закупените от нея
лекарства, експертът е заявил, че само Ибулек и Волтарен се използват за такъв вид травми.
Останалите медикаменти, изписани на 05.09.2019 г.- Доксиум, Ровахол, Омега 3, Дефинакс,
Нолпаза, не са характерни и не отговарят за такъв род травми. В тази връзка настоящата
4
инстанция намира, че за така закупените лекарства, претенцията следва да бъде уважена за
сумата от 18,28 лв., като за сумата от 45.29 лева, за което й е издадена Фактура №
**********, иска не следва да бъде уважаван. От страна на ищцата не се ангажираха
доказателства, от които да се черпи извода, че платените от нея на 05.09.2019г. лекарства
имат отношение и причинна връзка с нанесените от произшествието увреждания.
По отношение на претендираната сума от 280 лв., съдът намира това искане за
основателно. Видно от приложеното медицинско направление, издадено от доктор И.Х.,
М.Д. е насочена за санаториално лечение с диагноза „Състояние след травма на гръден кош.
Счупване на ребро след ПТП. Контузия на раменния пояс и мишницата“. Изписаните по-
надолу в направлението заболявания са посочени като съпътстващи такива, но същите не
съставляват основната причина, поради което медицинското лице е насочило ищцата към
балнеолечение. В тази връзка съдът намира, че проведеното лечение има пряка връзка с
нанесените вследствие на произшествието травми, поради което и заплатената сума в размер
на 280 лв. се следва на Д.. Действително санаториалното лечение е проведено на по- късен
етап, но доколкото едно такова лечение не съставлява основното лечение при острите фази
на едно заболяване, а допринася за пълното отшумяване на симптоматиката, то е логично
същото да е последващо на един по- късен етап. В този смисъл не кредитира заключението
на вещото лице в тази му част.
Що се отнася до претенцията, касаеща телефона и таблет, за които се твърди, че са
били счупени вследствие на произшествието, по делото не се ангажираха доказателства в
тази насока. Няма спор, че ищцата е притежавала такива устройства, но по никакъв начин не
се доказа, че същите са се намирали в автомобила по време на ПТП-то, още по- малко, че са
били повредени до степен на неизползваемост. Ето защо тази претенция не следва да бъде
уважавана.
Съдът намира, че доколкото по приключилото производство е прието, че на ищцата са
нанесени увреждания, причинили й болки и страдания, то за относимо и основателно следва
да се приеме присъждането на сумата от 30 лв., които на 26.08.2019г. М.Д. е заплатила за
издаване на съдебномедицинско удостоверение № 219/2019г., за което й е издадена и
Фактура № ********** от 26.08.2019г.
Що се касае до претендираните 50 лв., заплатени за репатриране на автомобила Фиат
„Кубо“ с pег.№ ***, по делото не се ангажираха доказателства, че вследствие на
настъпилото произшествие МПС-то не е било възможно да бъде придвижвано на собствен
ход, поради което претенцията не следва да бъде уважавана в тази й част.
По отношение искането за присъждане на законната лихва върху сумата, съдът намира,
че същото следва да бъде уважено върху основателната част на иска, с начална дата- датата
на увреждането, до предявяване на иска, възлизащо на сумата от 51.43 лв. Претендираната
лихва влиза в обхвата на дължимата от застрахователя такава по смисъла на чл.429, ал.2, т.2
от Кодекса за застраховането.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, следва да бъдат уважени исканията на страните
за присъждане на сторените от тях съдебно- деловодни разноски в уважената, респективно
5
отхвърлената част. В този смисъл на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 318 лв.
съобразно уважената част, а на ответното дружество следва да бъде присъдена сумата от 242
лв. съобразно отхвърлената част. По отношение на претендираните разноски на ответника
доказателства за реално направени такива са представени само за сумата от 361.98 лв. За
заплащане на възнаграждение по чл.7, ал.9 от Наредба 1 няма представени доказателства.
Действително нормата предвижда за всяко следващо заседание след второто да се заплаща
допълнително сумата от 100 лв., но същата следва да е била реално заплатена за да бъде
присъдена.
Що се касае до направеното от дружеството възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата възнаграждение, съдът го намира за неоснователно. Предявени са
две претенции, за които минималните възнаграждения съобразно Наредбата са по 300 лв. за
всяка една, а в случая са заплатени за двата иска 450 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на М. ИВ. Д.,
ЕГН **********, живуща в гр. Б., сумата от общо 328.28 лв., представляващи нанесени
имуществени вреди вследствие настъпило на **** г. ПТП в гр. Бургас, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдените до претендираните 983.56 лв.
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на М. ИВ. Д.,
ЕГН **********, живуща в гр. Б., сумата от 51.43 лв., представляващи лихва за забава
върху главницата за периода от датата на увреждането- **** г., до предявяване на иска, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените до претендираните 153.27 лв.
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на М. ИВ. Д.,
ЕГН **********, живуща в гр. Б., сумата от 318 лв., представляващи разноски съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА М. ИВ. Д., ЕГН **********, живуща в гр. Б., да заплати на “Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 68, сумата от 242 лв., представляваща разноски съобразно
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6