№ 1227
гр. П., 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220103291 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Г. Н., ЕГН
********** от гр. С., ул. "С." № 2, ет.1 и Д. Г. И., ЕГН ********** от гр. С. ул. „С.“ № 31, ет.
4, ап. 10, против В. Д. Т., ЕГН ********** от гр. П. ул. „П.“ №4, ет.2, А. Н. Т., ЕГН
********** и А. А. Т., ЕГН ********** и двамата от гр. П., ул. „П.“ № 4, ет.3, с която се
иска от съда да постанови решение, с което основание чл.124, ал.1 ГПК да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците, при равни части са собственици:
- на помещение, обслужваща част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.451.1.8, което помещение е с площ от около 4 /четири/ квадратни метра, състоящо
се от преддверие към кабина за тоалетна и обозначено на скица неразделна част от исковата
молба заключено между букви А-Б-В-Г, при съседи: от две страни двор, от две страни
собствен имот И
- на 1/6 /една шеста / идеална част от поземлен имот с идентификатор 55155.503.451
по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008
г. на Изп. директор на АГКК, целият с площ от 466 кв. метра, при съседи:55155.503.454,
55155.503.452, 55155.503 9566 55155.503.9572, 55155.503.450.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици по силата на дарение
извършено с нотариален акт №110 том 7 от 24.09.1992 г. на партерен апартамент, със
застроена площ от 68 кв.м. в триетажна масивна жилищна сграда, застроена в парцел III-
3576, в квартал 339-А но регулационния план на гр. П., с идентификатор 55155.503.451.1.8, с
адрес на имота гр. П., ул. „П.“ №4, ет.1, заедно с 1/3 идеална част от дворното място, върху
което е построена сградата
Твърдят, че дарителката по този нотариален акт, тяхна леля В. В. М., се е
легитимирала като собственик пред нотариуса, с нотариален акт №10 том първи от
18.01.1958 г., съгласно който В. М. е закупила от С. С. Н. магазин, съставляващ партерния
етаж от двуетажната масивна къща, застроен на 68 кв. метра, ведно със съседния до магазина
клозет, заедно с изба, заедно с 1/3 идеална част от терена, върху който е построена частта на
продавачката от цялата къща в парцел III-3, в кв.197 по плана на гр. П.. Посочват, че
1
цитираният клозет имал самостоятелен достъп през вход от самото дворното място, като до
дворното място се стигало през коридор, чийто вход е откъм улицата и който коридор
съставлявал вход за втория и третия етаж на сградата. В цитирания нотариален акт за
дарение било пропуснато отбелязване на неговата обслужваща принадлежност, наречена в
легитимиращия документ- „съседния до магазина клозет“, с площ 4 кв.м., което било
обозначено на скицата към исковата молба между букви А-Б-В-Г. Смятат, че макар достъпът
до него да е отделен, то съставлявало неразделна част от дарения имот и е негова
принадлежност. Това помещение обслужвало техния имот и те са го придобили именно с
такова негово предназначение и то е част от техния имот.
Излагат се твърдения за промяна предназначението на магазина в жилище през 1963
г., както и че през 2006 г. отново е променено предназначението му на магазин и се ползва
като търговски обект.
Твърди се, че в края на месец юни 2022 г., Атанас Т., син на втория и третия ответник
извършил самоуправни действия спрямо втората ищца Д. И., при които я е лишил от достъп
както до обслужващото помещение, така и до дворното място. При осъществяване на тези
му незаконосъобразни действия, които са предмет на разглеждане по прокурорска преписка
№3470/2022 г. на Районна прокуратура П., се установило че неговите родители, ответниците
А. Г. и А. Т., които са собственици на таванския етаж твърдят, че обслужващото имота на
ищците помещение било обща част на сградата, а не собственост на ищците. При разразилия
се спор, се установило, че и В. Т., първата ответница, собственик на втория етаж, оспорвала
правото им на собственост на помещението.
Сочат, че един от аргументите на ответниците да оспорват правото им на собственост
на помещението било, че в него имало водомер, който отчитал потреблението на вода за
третия етаж.
Твърдят, че ответниците оспорвали и правото им на собственост върху дворното
място с идентификатор 55155.503.451.
Сочат, че дворно място, съставляващо по предходен план парцел III-3576 е застроено
с двуетажна жилищна сграда с партер, т.е. на три етажа. Изясняват, че тази сграда се състои
от западната и източна част, като отделните части са принадлежали на различни
собственици- С. Н. и З. С.. Сочат, че праводателката им е закупила от С. Н. партерния етаж
на притежаваната от нея западната част на тази сграда и при вече съществуващата етажна
собственост, дворното място съставлявало обща част, като всяка от двете части на къщата е
имала за принадлежност по 1/3 идеална част от дворното място. Доколкото С. Н. е
притежавала самостоятелно западната част на къщата, която западна част се е състояла от
партерен и още два етажа, то при извършената продажба с нотариален акт №10/1958 година,
тя я е продала заедно с магазина на партерния етаж и 1/3 идеална част от принадлежащата й
1/3 идеална част от дворното място или 1/6 от дворното място заснето сега като поземлен
имот с идентификатор 55155.503.451.
Претендира разноски. Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.
В хода по същество ищцата М. Н. Ж.а, чрез пълномощника си адвокат Г. Ж. от САК,
моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.
В хода по същество ищцата Д. И. се явява лично и моли съда да уважи исковата
молба в цялост. Постъпила е и молба от пълномощника й адвокат Д. Б. от САК в горния
смисъл. Депозира писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК ответниците А. Н. Т. и А. А. Т. депозират отговори на
исковата молба, чрез адвокат Ч. от АК П., като излагат доводи по допустимост и
неоснователност на претенциите.
Оспорват ищците да са имали право на собственост върху процесното помещение,
обозначено в писмените доказателства и твърденията им като „клозет“, тъй като то
2
безспорно се явявало обща част от жилищната сграда и до него имали достъп всеки
собственик на самостоятелен обект, същото обслужвало дворното място, като от чешмата в
това помещение черпили вода за миене и поливане, като разходите за тази вода се поемали
от ответниците.
Считат, че на ищците не им е прехвърляно правото на собственост върху това
помещение. Същото по никакъв начин не можело да се счита за принадлежност към СОС с
идентификатор 55155.503.451.1.8.
Смятат, че не може да се приеме за годен документ съставената скица, схема, чертеж
към исковата молба, която и оспорват.
Оспорват като грешка данните в КК и КР, отразяващи записа в кадастралната схема
на ищцовия СОС с идентификатор 55155.503.451.1.8, съгласно която и според твърденията
на двете ищци на схемата обектът графично поглъщал процесното помещение н го правило
своя принадлежност, като считат, че по този начин площта му трябва да е над 70 кв.м., а не
68 кв.м.
По отношение на установителния иск за собственост на дворното място, намират
същия за неоснователен от факта, че двете ищци притежават 1/3 ид. част от земята, но не от
цялото дворно място, както твърдят, а само върху терена /петното/, върху което е построена
жилищната сграда със своята западна и източна част, като документите, с които разполагат и
представят по делото - нотариални актове от 1958 г. и 1992 г., безспорно установяват това
положение.
В открито съдебно заседание ответницата А. Т. се явява лично и моли съда да
отхвърли исковата претенция в цялост. Ответникът А. Т. се представлява от адвокат Ч. от АК
П., като молят съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Постъпила е писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът В. Д. Т. депозира отговори на исковата молба,
чрез адвокат М. от АК П., като излагат доводи по допустимостта и неоснователността на
претенциите.
Оспорват ищците да са имали право на собственост върху процесното помещение,
обозначено в писмените доказателства и твърденията им като „клозет“, тъй като то
безспорно се явявало обща част от жилищната сграда и до него имали достъп всеки
собственик на самостоятелен обект, същото обслужвало дворното място и по този начин не
може да се счита за принадлежност към СОС на ищците.
Твърдят, че в него е прекарано електричество от електромера на ответницата и
разходите за ток и електрозахранване на процесното помещение ги плаща тя. Посочва, че в
това помещение се намират и държат от съседите ответници маркуч за поливане в двора и
миене на стълбите, кофа с парцал, леген и т.н., все вещи, с които те чистят и поддържат
общите части и дворното място.
Сочи, че от 2018 г., откакто ответницата Т. живее и е собственик на жилище в тази
сграда, двете ищци никога не ги е виждала да идват и да живеят поС.но в сградата, нито да
ползват процесното помещение, тъй като си живели само в гр. София и не се интересуват от
имота си, като от лятото на 2022 г. започнали да правят някакви опити да ограничават
достъпа на всички съседи до него.
Твърди, че това помещение не е прехвърлено на ищците от леля им и то не било
тяхна индивидуална собственост, а обща част.
Оспорва предявения чертеж.
По отношение на установителния иск за собственост на дворното място, заявява, че
двете ищци притежават 1/3 ид. част от земята, но не от цялото дворно място, както твърдят,
а само от терена, върху който е построена жилищната сграда със своята западна и източна
част, като документите, с които разполагат и представят по делото - нотариални актове от
3
1958 г. и 1992 г., безспорно установявали това положение.
Претендират разноски.
В открито съдебно заседание ответницата В. Т. се явява лично и моли съда да
отхвърли исковата претенция в цялост. Постъпила е писмена защита от адвокат П. М. от АК
П..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото протокол от 10.01.1958 г. по гр.д. № 14/1958 г. по описа на
Пазарджишки народен съд се установява, че С. Н. придобива в свой дял западната
половината от къща, построена в парцел III в квартал 197 на гр. П. и голямата изба под
цялата къща, както и малката изба. В дял на другия съделител се предоставя другата
половина от къщата и малка изба от нейната страна на къщата.
По отношение на дворното място оставащо извън постройката е уговорено да остане
в общ съсобствен дял, като съделителите си разпределят неговото ползване, като С. Н. да
ползва частта на двора, в която е нейната половина от къщата, а за другия съделител другата
половина.
От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба от 18.01.1958 г № 10,
т.1, н.д. № 28/1958 г. се установява, че С. Н. продава на В. М. един магазин застроен върху
68 кв.м., масивен, ведно със съседния до магазина клозет и избата под клозета и пералнята,
съставляващ партерния етаж от двуетажна масивна къща и 1/3 ид.ч. от терена върху, който е
построена цялата къща, застроени в парцел III-3 в квартал 197 в гр. П..
Приложен е и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 24.09.1992 г., № 110, т.
VII, н.т. № 2666/1992 г. на нотариус М. при РС П., от който се установява, че В. М. дарява на
своите племеннички – ищците Д. И. и М. Н. следния свой недвижим имот – партерен
апартамент, застроен на 68 кв.м. в триетажна масивна жилища сграда, построена в парцел
III-3576 в квартал 339-А в гр. П. и една 1/3 ид.ч. от терена, върху който е построена самата
жилищна сграда.
За горепосочения недвижим имот е представено разрешение за преустройството му
от апартамент в магазин през 2006 г..
По делото е представена искова молба, по която е образувано гр.д. № 553/1988 г. по
описа на ОС П.. От нея се установява, че е депозирана от Г. и С. Н., против Р. Н., в която е
посочено, че са единствени наследници на С. Н. /продавач по нотариален акт за покупко-
продажба от 18.01.1958 г № 10, т.1, н.д. № 28/1958 г., като последното не е посочено в ИМ/.
Твърдят, че майка им е притежава ½ ид.ч. от имот пл. № 3576 в кв.339 по плана на гр. П.
/процесния/, с площ от 458 кв.м., ведно с построената в имота северозападна половина от
първия етаж, със застроена площ от 76 кв.м. редовен тавански жилищен етаж и изба под
цялата жилищна площ. Посочено е, че северозападната половина от първия етаж е била
обособена като самостоятелно жилище от другата половина от етажа, след постигната
спогодба по гр.д. № 14/1958 г. по описа на Пазарджишки народен съд. Производството
приключило с одобрена от съда спогодба, по силата на която Г. и Р. Н.и придобиват ½ ид.ч.
от дворното място, представляващо парцел III -3576 в кв. 339 по регулационния план на гр.
П., наред с втория и тавански етаж.
От ответната страна е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот от
20.03.2008 г., № 84, т. II, рег. № 2837, н.т. 238/2008 г. на нотариус В. Г. с район на действие
РС П., от който се установява, че ответницата Т. е придобила собствеността от С. и А. Н. на
следния недвижим имот - представляващ самостоятелен жилищен обект, разположен в
западната част на масивна триетажна /по действащ кадастрален план, а по нот.акт
двуетажна/ жилищна сграда, а именно: тавански етаж, преустроен в жилище, съгласно Акт за
4
узаконяване № 3/26.06.1989 г. на ОНС гр. П. с площ от 77.67 кв.м., състоящ се от дневна,
спалня, трапезария, кухненски бокс и тоалетна, ведно с припадащите се идеални части от
общите части на сградата, заедно с ½ идеална част от изба цялата с площ от 100 кв.м. /сто
кв.м./. както и ¼ идеална част от дворното място, върху което е построена сградата
съставляващо част от УПИ № 541, за който е отреден УПИ III - 3576 в квартал 39 „а“, на
улица „П.“ № 4.
Приложен е договор за присъединяване към ВиК П. на горепосочения недвижим
имот от ищцата Т.. Представена са и разписки за платени ВиК услуги.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
16.08.2018 г., № 1, т. III, рег. № 2829, н.т. 263/2018 г. на нотариус М. Д. с район на действие
РС П., от който се установява, че ответницата В. Т. е придобила собствеността от Х. и В. П.
на следния недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „П.“ № 4, ет.2, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 55155.503.451.1.1, който самостоятелен обект се намира в
сграда № 1 и която страда е разположена в поземлен имот с идентификатор №
55155.503.451, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на
обекта - 1, застроена площ: 76,00 кв.м.; прилежащи части: ½ ид.ч. от изба, цялата с от площ
108,00 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата й от правото
на строеж и ¼ ид.ч. от поземления имот, с площ от 466 кв.м.
Представена са разписки за платени суми към „ЕВН България електроснабдяване“
ЕАД.
По делото е приложено и ДП № 690/2023 г. по описа на РУ на МВР гр. П., за
образувано престъпление по чл.323, ал.1 НК.
За изясняване на фактическата страна на спора са допуснати до разпит в качеството
на свидетели Е. Д. М., К. П. Т., С. Н. К. и А. В. К.а
От показанията на свидетелката Е. М. се установява, че е запозната с имота, тъй като
е наемател от 2000 г. на един от двата магазина, собственост на ищците. Имотът
представлявал партерен етаж, състоящ се от предни и задни помещения. Посочва, че в целия
партерен етаж не е виждала баня, когато е оборудвала магазина. Имало само мивка с бойлер
и едно помещение за тоалетна. Уточнява, че бойлерът, намиращ се фактически зад
магазинчето бил голям за къпане. Сочи, че в помещението в задната част имало една отлята
циментова мивка, стари дървени шкафове, стара врата, шкафче, една тоалетна, която не
работила и водомер, от който се захранвал партерният етаж и третият етаж с вода. Нямало
косачки помпи или други такива вещи. Споделя, че старите собственици на третия етаж –
Ани и С. Н. и брат му Г. Н. не са ползвали процесното помещение. Посочва, че по молба на
ищцата И., свидетелката заедно със съпруга й сменили преди няколко години входната врата
на помещението, като ищцата И. сложила брава, която била разбита. Към настоящия момент
ищцата И. нямала достъп до помещението и до двора. Преди две-три години споделя, че
собственици на втория и третия етаж започвали да си поливат дворчето, като взимали вода
от това помещение. Изяснява как се стига до процесното помещение. Посочва, че
ответниците Т.и направили ремонт на помещението.
От показанията на свидетеля К. Т. се установява, че е наемател от 2007 г. на офис,
намиращ се на партерния етаж. Когато го наел не е видял да има баня на целия етаж.
Уточнява, че отзад имало едно помещение, което се ползвало като тоалетна с чешма. Имало
и голям бойлер – 80 литров, но той не се ползвал, като от него излизали тръби, но не знае
къде отиват. Свидетелят посочва, че не плащал вода, тъй като нямал водомер.
По делото в качеството на свидетел е разпитан и С. К.. Свидетелят изяснява, че живее
в една и съща сграда със страните, като неговият адрес е на ул. „П.“ № 6, т.е. в другата
половина на къщата. Споделя, че е ползвал въпросното помещение, в което се влизало
свободно от двора, като получил разрешение от Н.и, тъй като нямал вода и тоалетна в
5
неговото жилище. Посочва, че дворът се ползвал свободно от живущите в двете части на
къщата. Дворът се поддържал от сина на Н. Т., като той направил и ремонт на процесното
помещение и заплащали разходите за ток. Твърди, че не е виждал наемателите на магазините
в двора и в процесното помещение. Споделя, че допълнително си е пускал канализацията на
своето жилище, тъй като нямало. Не му е известно някой да е затварял процесното
помещение в периода между 1996-1997 г.. Споделя кога собствениците на жилища са ги
закупили.
От показанията на свидетеля А. К.а се установява, че е съпруга на свидетеля К..
Споделя, че познава ответниците, както и че ползват общ двор. Заявява, че когато правили
ремонт се налагало да ползват помещение от две стаи, като едното била тоалетна, а предното
било само с мивка и нямало бойлер, без топла вода. Уточнява, че тоалетната била в ужасно
съС.ие, но я ползвали, защото нямали тяхна, докато си направят. Изяснява откъде е достъпът
до помещението. Свидетелката никога не била виждала наемателите на партерния етаж да
ползват тоалетната, както и в двора. Посочва, че виждала ищцата Д. да влиза един път в
двора, който се поддържал от ответниците и семейството на свидетелката. Споделя, че
според нея собственици на спорното помещение са ответниците, защото те го поддържали и
ползвали. Посочва поради каква причина се запознала с ответницата И..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените
въпроси се установява, че спорното помещение е разположено в югозападната част на
партерния етаж на жилищна сграда с идентификатор 55155.503.451.1, като представлява
самостоятелно помещение с отделен самостоятелен вход, състоящо се от преддверие и една
клозетна клетка. Същото е със светла площ около 4,0 кв.м. и застроена площ около 6,3 кв.м..
Разделителната стена между процесното помещение и съседния му от изток санитарен
възел, е с дебелина около 15 см., т.е. по-малко от минимално изискуемата дебелина по закон
– 25 см., за да се приеме, че е самостоятелен обект, поради което е част от самостоятелен
обект с идентификатор 55155.503.451.1.8 по КККР. Вещото лице е посочило, че достъпът до
отделния самостоятелен вход на процесното помещение се осъществявал чрез общия вход на
западната част на сграда с идентификатор 55155.503.451.1 по КККР, през общия коридор в
партерния етаж, през стълбищната клетка и изхода към дворното пространство. Частта от
жилищната сграда, където е разположено помещението била изградена по протежение на
всички етажи от западната част на жилищна сграда с идентификатор 55155.503.451.1 по
КККР - от сутерена до трети етаж включително. Към заключението е приложена скица и
снимков материал.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва
същото. Заявява, че е извършила оглед на процесното помещение, както и на третия етаж на
жилищната сграда. Посочва, че над процесното помещение също има такива помещения –
хигиенно-санитарни /баня с тоалетна/. Издадената част от сградата, където се намира
помещението била построена едновременно с жилищната сграда и представлявало част от
самата сграда. Вещото лице посочва, че западната част от жилищната сграда била строена за
един собственик и поради тази причина той не е имал задължението да я разделя със стена,
която да е отговаряла на определени условия. Вещото лице не могло да открие проекти, с
които от тази еднофамилна сграда да се обособят отделни обекти. Смята, че когато е била
построена къщата, процесното помещение е било единствения санитарен възел за цялата
сграда.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове за собственост на недвижими
6
имоти с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
За уважаване на иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, ищците носят
доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно доказване правопораждащите
правото им на собственост процесното помещение „клозет“ и 1/3 идеална част от дворното
място, в рамките на очертаното в исковата молба придобивно основание – дарение.
Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правни сделки, по
давност или чрез друг правен способ, предвиден в закона.
Предвид това, предявените положителни установителни искове за собственост са
допустими, при установен от ищците правен интерес от търсената искова защита - спор
между страните за процесното субективно материално право. Въведеното от ищците правно
основание като правопораждащ процесното право на собственост юридически факт е
дарение.
Не е спорно между страните, че по силата на дарение извършено с нотариален акт
№110 том 7 от 24.09.1992 г., ищците са собственици на партерен апартамент, със застроена
площ от 68 кв.м. в триетажна масивна жилищна сграда, застроена в парцел III-3576, в
квартал 339-А по регулационния план на гр. П., с идентификатор 55155.503.451.1.8, с адрес
на имота гр. П., ул. „П.“ №4, ет.1, както и че ответниците има също СОС в процесната
сграда.
Първият спорен по делото въпрос се отнася до характера на процесното помещение и
неговата принадлежност.
За да се даде отговор на него е необходимо да се изследва каква е била волята на С.
Н., праводателка на лелята на ищците В. М..
От материалите по делото се установява, че в резултат на съдебна спогодба на
10.01.1958 г., по гр.д. № 14/1958 г. по описа на Пазарджишки народен съд С. Н. е придобила
западната половината от къща, застроена в парцел III в квартал 197 на гр. П. и голямата изба
под цялата къща, както и малката изба. Безспорно се установява от заключението на вещото
лице, че процесното помещение е изградено заедно с къщата, т.е. в момента на делбата то е
съществувало и е придобито от С. Н.. Също от експертизата се установи, че в сградата има
обособени два отделни входа – за западната и източната част на същата. Според съда от
момента на постигане на спогодбата е възникнала етажна собственост в дворното място
парцел III – 3.
Не е спорно, че с нотариален акт за покупко-продажба от 18.01.1958 г № 10, т.1, н.д.
№ 28/1958 г. С. Н. е продала на праводателката на ищците един магазин застроен върху 68
кв.м., масивен, ведно със съседния до магазина клозет и избата под клозета и пералнята,
съставляващ партерния етаж от двуетажна масивна къща и 1/3 ид.ч. от терена върху,
който е построена цялата къща, застроени в парцел III-3 в квартал 197 в гр. П.. Именно с
тази разпоредителна сделка е възникнала и етажна собственост в западната част от сградата,
придобита от С. Н. /партерен етаж собственост на В. М. и още два етажа/. В практиката на
ВКС е дадено тълкуване на нормата на чл.38 ЗС. Според Решение № 118/2.07.2014 г. по гр.д.
№ 6772/2013 г., І г.о. изброяването в първата част на чл.38, ал.1 ЗС е примерно, а не
изчерпателно, а във втората част е дадена обща дефиниция, от която следва да се изхожда,
когато се преценява коя вещ има характеристика на обща част на сградата. С Решение
№280/18.03.2014 г. по гр.д. № 1718/2013 г., ВКС, І г.о. е дадено тълкуване, че общите по
предназначение части е възможно да не бъдат общи на всички етажни собственици, ако
такова предназначение не им е било дадено или ако то би се отменил и тъй като за
учредяването на етажна собственост не е необходим специален акт, от значение е моментът,
в който съответното предназначение е било придадено, като когато това е станало преди
отделните самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна собственост между
различни съсобственици, т. е. преди възникването на етажната собственост, меродавно за
7
приобретателите на тези обекти е предназначението, което е било придадено по волята на
едноличния собственик, в случай С. Н..
От съдържанието на горецитирания нотариален акт и тълкувайки волята на страните
по него, може да се направи извода, че собствеността върху процесното помещение е
прехвърлена в полза на В. М.. От съществено значения в този нотариален акт е отразеното,
че заедно с магазина се прехвърля и съседния до магазина клозет и избата под него и
пералнята, които образуват партерния етаж. Последното води до извода, че партерния
етаж се състой от всички помещения, както и че собственичката С. Н., при изповядването на
сделката е определила, че помещението клозет няма да обслужва цялата западна част, нито
ще обслужва двора, а ще принадлежи на купувачката В. М., за да обслужва магазина.
Горното кореспондира и с посоченото от вещото лице, че според него процесното
помещение е част от самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.451.1.8 по КККР, т.е.
партерния етаж.
Следващия спорен по делото въпрос е дали процесното помещение е придобито от
ищците в резултат на дарението извършено от В. М..
Видно е от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 24.09.1992 г., № 110, т.
VII, н.т. № 2666/1992 г. на нотариус М. при РС П., че предмет на сделката е партерен
апартамент, застроен на 68 кв.м. в триетажна масивна жилища сграда, построена в парцел
III-3576 в квартал 339-А в гр. П.….. Установява се, че процесното помещение не е изрично
посочено, но според съда, същото имайки характер на обслужваща принадлежност за
партерния етаж /като за това съобрази изложените мотиви по-горе по първия спорен по
делото въпрос/ е придобито от ищците по силата на горепосочения нотариален акт.
В подкрепа на извода на съда, че волята на С. Н. е била процесното помещение да е
обслужващо за магазина/партерния етаж са и последващите действия извършени от нейните
наследници – делба и покупко-продажби, в които по никакъв начин не фигурира и не е
предмет това процесно помещение. Това е така, защото наследниците й са били наясно, че то
е част от партерния етаж, първоначално собственост на В. М., впоследствие на ищците.
До промяна на извода на съда не води и твърдението на ответниците, че в процесното
помещение имало различни вещи и чешма, от която черпили вода за поливане и миене,
както и че разходите се поемали от Т.и и че достъп до него имали всички собственици.
По отношение на дворното място.
С одобрената спогодба на 10.01.1958 г. между съделителите е възникнала етажна
собственост, т.е. процесното дворно място се явява обща част.
В практиката си ВКС приема, че при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици освен правото на собственост върху отделните
самостоятелни обекти съществува и съпритежание на общите части. Общи части в етажната
собственост са изрично изброените в чл.38 ЗС – земята, върху която е построена сградата,
дворът, основите, външните стени, покривите, главните линии на всички видове
инсталации…, както и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за
общо ползване. Общите части в етажната собственост се делят на две групи – по естеството
си и по предназначение. Сградите могат да съществуват без някои от общите части по
предназначение като например перални, сушилни, портиерско жилище, които са необходими
не за пълноценното ползване на отделните жилища, а за удобство на собствениците. Дворът
извън застроената му част е сред изрично изброените в чл.38 ЗС като обща част. Той обаче
не е обща част по естеството си, а по предназначение, защото етажната собственост може да
съществува и без него. Като обща част по предназначение, неговият статут би могъл да бъде
променен по общо съгласие на собствениците или по разпореждане на закона. Такава е
например хипотезата на чл. 63 ЗС – когато сградата е построена въз основа на учредено
право на строеж или е прехвърлена отделно от земята или по друг способ е учредена
8
суперфициарна собственост. При липса на тези предпоставки /общо съгласие на
собствениците и суперфициарна собственост/ мястото представлява обща част
От материалите по делото се установи, че между първоначалните етажни собственици
– С. Н. и Злата С.ова няма уговорка за промяна статута на дворното място, т.е. продължава
да бъде обща част по предназначение. Това води до извода, че при изповядване на
разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба от 18.01.1958
г № 10, т.1, н.д. № 28/1958 г. С. Н. е прехвърлила на В. М. 1/3 ид.ч., от нейната ½ ид.ч., която
е притежавала от цялото дворно място, т.е. 1/6 ид.ч., а не само от терена, върху който е
построена сградата. Според съда такава сделка, с която се прехвърля само теренът, под който
е построена сградата не е могла да породи правните си последици. Тя би била допустима
само и единствено ако тази част от терена може да се обособи като самостоятелен обект,
респективно да се включи към съседен. По делото няма такива твърдения и не са
ангажирани доказателства в тази насока. Горните мотиви са относими и към последващата
сделка, с която ищците придобиват процесния партерен етаж и 1/6 ид.ч. от цялото дворно
място, а не само от терена, върху който е построена сградата.
Ответниците, като собственици на втория и третия стаж от западната половина на
сградата, се легитимират като собственици на по ¼ ид.ч. от дворното място.
Техните праводателите се легитимират като собствениците в резултат на
наследствено правоприемство и извършена делба между наследниците на С. Н.. От
приложената искова молба и протокол по гр.д. № 553/1988 г. по описа на ОС П. се
установява, че техните праводатели придобиват в общ дял ½ ид.ч. от дворното място.
Според съда след като техния наследодател е прехвърлил собствеността върху 1/6 ид.ч. от
дворното място в полза на В. М., то не е имало как да придобият в дял ½ ид.ч. от цялото
дворно място, а само и единствено 2/6 ид.ч.. Поради това след като праводателите на
ответниците не са притежавали и процесните 1/6 ид.ч. от дворното място, то за тях не е
настъпил вещнопрехвърлителния ефект на сделките.
По изложените съображения твърденията на ответниците, че процесното дворно е
съсобствено между тях останаха недоказани.
С оглед на горното исковите претенции се явяват основателни и като такива следва да
се уважат.
По разноските.
С оглед изхода от делото в полза на ищцата Д. И. следва да се присъдят сторените от
нея разноски в размер на 1351 лева. Ищцата М. Николчова-Ж.а не е сторила разноски.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗА ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на адвокат Г. Т. Ж. от САК, за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца в производството, дължимото се възнаграждение. Във връзка
с горното в полза на процесуалния представител следва да бъде заплатено възнаграждение в
размер на 1391 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. Т., ЕГН ********** от гр. П.
ул. „П.“ №4, ет.2, А. Н. Т., ЕГН ********** и А. А. Т., ЕГН ********** и двамата от гр. П.,
ул. „П.“ № 4, ет.3, че М. Г. Н., ЕГН ********** от гр. С., ул. "С." № 2, ет.1 и Д. Г. И., ЕГН
********** от гр. С. ул. „С.“ № 31, ет. 4, ап. 10 са собственици при равни части на
помещение, обслужваща част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.451.1.8, което помещение е със застроена площ от около 6,30 кв.м. и обозначено с
9
букви А, Б, В, Г на скица приложение № 1 /уточнено в с.з. от № 7/ към СТЕ на вещото лице
Е. П. Т. А., находящо се на л. 159 от делото, която приподписана от съда се явява неразделна
част от решението и на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55155.503.451 по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008 г.
на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. П., ул. П.“ № 4-6, целият с площ от 466 кв.
метра, при съседи: 55155.503.454, 55155.503.452, 55155.503.9566 55155.503.9572,
55155.503.450.
ОСЪЖДА В. Д. Т., ЕГН ********** от гр. П. ул. „П.“ №4, ет.2, А. Н. Т., ЕГН
********** и А. А. Т., ЕГН ********** и двамата от гр. П., ул. „П.“ № 4, ет.3 да заплатят на
Д. Г. И., ЕГН ********** от гр. С. ул. „С.“ № 31, ет. 4, ап. 10, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата в размер на 1351 лева, сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА В. Д. Т., ЕГН ********** от гр. П. ул. „П.“ №4, ет.2, А. Н. Т., ЕГН
********** и А. А. Т., ЕГН ********** и двамата от гр. П., ул. „П.“ № 4, ет.3, на основание
чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата в общ размер на 1391 лева с вкл.
ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10