РЕШЕНИЕ
Номер 22229.10.2020 г.Град Габрово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Габрово
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
Секретар:Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20204200500328 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 128 от 23.07.2020 г. по гр. д. № 1334 по описа за 2019 г. на Районен съд
– град Севлиево е осъдил Н. В. В. , ЕГН ***, с адрес в с. Г.Р., община С., ул. „ПМ“ № ** да
заплати на К. М. К. , ЕГН ********** с адрес в гр. Д., ул. „ХК“ № **, на основание чл. 195,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 312,57 лв., представляваща платена цена по Договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство от 17.06.2019 г. за лек автомобил, марка „О.“,
модел „А.Ф“, цвят – зелен металик, с рег. № ***, рама № ***, двигател № номер, и разноски
по договора, а именно: 12,00 лв. – такса за издаване на удостоверение за застрахователна
стойност; 93,60 лв. данъци и такси, заплатени в нотариалната кантора; 6,97 лв. - данък при
придобиване на имущество към Община Д., като отхвърля иска до пълния размер от 1362,57
лв. осъдил е Н.В. за заплати на К.К. сумата от 49,74 лв., представляваща платена сума за
регистрационни табели, съгласно вносна бележка А1013/19.06.2019 г., като е отхвърлил иска
до пълния размер от 218,23 лв. Осъдил е Н.В. да заплати на К.К. сумата от 104,17 лв.-
разноски в производството, съобразно уважената част на исковете. Осъдил е К.К. да Заплати
на Н.В. сумата от 269,78 лв. – разноски в производството, съобразно отхвърлената част от
исковете. Решението е постановено при участието на трето-лице помагач на страната на
1
ответника Н. В. В. – Х. Т. Т. .
Против посоченото решение е постъпила въззивна жалба от Н. В. В. , който намира
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при
липса/непълнота на доказателствата и моли да се отмени.
В срок от ответникът по жалбата е подаден отговор. Моли да се потвърди решението
като законосъобразно и правилно. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В
съдебно заседание оспорва подадената въззивна жалба и поддържа подадения отговор.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред Районен съд – гр. Севлиево е образувано гр.д. № 1334/2019 г. по искова молба
на К. М. К. против Н. В. В. , с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
1580,80 лв., от които 1250,00 лв. – реална парична стойност на сделката; 12,00 лв. –такси за
издаване на удостоверение за застрахователна стойност; 93,60 лв. – данъци и такси,
заплатени в нотариалната кантора; 6,97 лв. – данък при придобиване на имущество по
възмезден начин към Община Д.– общо 112,57 лв. Направени са допълнително разходи,
свързани със закупения автомобил и представляващи за него материални вреди: 15,00 лв.-
седмична винетка; 97,00 лв. – годишна винетка; 49,74 лв.- такси към служба КАТ при
ОДМВР – Д.във връзка с регистрация на автомобила и смяна на регистарционните му
табели – общо 218,23 лв.
Ищецът твърди, че при посещението му в КАТ – Д., за да регистрира закупения
автомобил и при направения технически преглед било установено, че в автомобилът е бил
монтиран двигател от друго МПС, с № ***, с по-висока мощност от предвидената от
производителя и посочената в свидетелството за регистрация част І, а именно 55kW.
Последвал отказ от регистрация от страна на органите на КАТ. В отговор на подадената
срещу отказа за регистрация жалба, ищецът получил писмо от ОДМВР – Д.с рег. № 357000-
4973/19.07.2019 г., от което е видно, че наличието в автомобила на двигател с мощност
различна от тази по свидетелството за регистрация по смисъла на чл.3, ал.1,т. 1 от Наредба
№ Н-3/18.02.2013 г. за изменение на конструкцията на регистрираните ППС представлява
конструктивно изменение на конструкцията, издадено от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – гр. София, както и документи за собственост и произход
на двигателя, фактически установен в лек автомобил с рег. № ***, на основание чл. 15, ал.1,
т. 5 о същата наредба. След разговор на ищеца с ответника се установило, че последният не
2
е в състояние да му предостави документи за собственост и произход на двигателя. Вместо
това представил декларация със заверен подпис, че не е сменял двигателя на автомобила.
Ищецът връчил нотариална покана на ответника, с която го поканил да развалят договора.
Приложил е доказателства за твърденията си.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Н. В. В. , чрез
адв. К. от Габровска адвокатска колегия. Взема становище, че предявения иск е
неоснователен и моли да се отхвърли. При закупуването на автомобила от бившия му
собственик Х. Т. Т. при представянето му за регистрация в КАТ – Габрово не е било
установена такава подмяна и е издадено ново свидетелство за регистрация на автомобила с
двигател без номер. Последващата регистрация на автомобила в КАТ на името на купувача
не е елемент от фактическия състав на сделката и невъзможността да бъде извършена
такава, поради наличие на законови пречки не може да бъде тълкувана като обективна
невъзможност за изпълнение на договорно задължение. Продавачът би могъл да отговаря
само за констатирани недостатъци на вещта. Липсата на номер на двигателя не прави
закупената вещ негодна за употребата й. Касае се за недостатък на вещта по смисъла на чл.
193 и сл. от ЗЗД, тъй като не е налице явен или скрит физически или механичен дефект на
автомобила, а е твърдяна правна пречка новият собственик да встъпи в правата си и да
ползва автомобила по предназначение. Счита, че не е спазен шестмесечния срок от
предаване на автомобила за предявяване на претенцията по чл. 195 от ЗЗД. Твърди, че
незаконосъобразно КАТ – Д. е отказал да регистрира процесното МПС счита, че не е
изменение в конструкцията на ППС смяната на двигателя с двигател от същия тип, марка,
модел и код, когато има неизменно окачване. В този смисъл подмяната на двигателя със
същия вид не попада в обхвата на посочена наредба от КАТ. Твърди, че в случая такава
подмяна няма. Претендира разноски.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че искът е с правна
квалификация по чл. 195, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че страните са
обвързани с валидно правоотношение, възникнало от договор за покупко-продажба на
движима вещ – моторно превозно средство. Приел е, че продадената вещ е проявила
недостатъци, а именно несъответствието на двигателя с този по договора, респ. със
свидетелството за регистрация, което е довело до невъзможността за пререгистрация на
автомобила. Различният двигател е именно такъв недостатък, който не би могъл да бъде
открит при обикновен преглед на автомобила, което го прави скрит недостатък и по
отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД. Отделно
от това, съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗЗД, продавачът отговаря и когато не е знаел за
недостатъка. Следователно са налице недостатъци на продадената вещ, за които ответникът
– продавач отговаря. По възражението за уведомяването, съдът е приел, че ответникът е бил
надлежно уведомен за наличието на недостатъка на автомобила най-късно на 20.06.2019 г. –
датата на попълнената от него и предоставена на ищеца декларация. С тези мотиви съдът е
приел иска за доказан по основание.
По отношение на размера, съдът е приел, че искът следва да се уважи до продажната
3
цена от 200,00 лв., като върху тази сума е платен и дължимия местен данък, както и
нотариалните такси по прехвърлянето. Ищецът не е доказал претендираната сума от 1250,00
лв. за покупката на автомобила, а същата е била оспорена своевременно от ответника и
третото лице помагач. Съдът е уважил претенцията за направените разноски за нотариални
такси в размер на 93,60 лв.; такса за удостоверение за застрахователната стойност на
автомобила – 12,00 лв.; 6,97 лв. – заплатен местен данък за МПС. Уважил е частично
предявения иск за сумата от 200,00 лв. – продажна цена и 112,57 – разноски или общо за
312,57 лв.
По отношение на иска с правно основание чл. 195, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 218,23 лв., представляваща причинени вреди, а именно допълнителни разходи,
свързани с автомобила, съдът частично е уважил иска в размер на 49,74 лв., като е зачел
само разходите за нови регистрационни табели.
Съдът е осъдил на разноски страните, съобразно уважената и отхвърлената част на
иска.
Мотивиран така, съдът е постановил своя акт.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
Производството е образувано, по изложени в исковата молба фактически твърдения
на ищеца за предаването на вещ с недостатъци по сключен договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство от 17.06.2019 г. на стойност 200,00 лв. След извършен преглед
на закупеното МПС от КАТ – Добрич, във връзка с неговата регистрация е било установено,
че двигател с № C16NZ02N03133, с обем 1598 куб.см и мощност с 55kW е налице промяна
на конструкцията по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-3/18.02.2013 г. за
изменение в конструкцията на регистрираните ППС. Съобразно посочената нормативна
уредба е било необходимо да се представи удостоверение за изменение на конструкцията,
издадено от ИА „Автомобилна администрация“, както и документи за собственост и
произход на установения двигател /чл. 15, ал. 1, т. 5/.
След като не са били представени тези документи е бил постановен отказ за
регистрация на новозакупения лек автомобил, марка „О.“, модел „А.Ф“, цвят – зелен
металик, с рег. № ** от КАТ – Д..
Продавачът е бил уведомен за недостатъка, но поради неизпълнение от негова страна
му е била изпратена нотариална покана с искане да му бъде върната продажната цена и
възстановени направените по автомобила разходи.
След като същите не са били платени на купувача е бил подаден настоящия иск.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави
следните правни изводи.
Предвид изложеното и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към
мотивите на Районен съд – гр. Севлиево изцяло - относно преценката на доказателства,
4
фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.
Отделно от тях, въззивната инстанция излага и допълнителни мотиви.
Съдът приема, че между страните по делото е бил сключен договор за покупко-
продажба на МПС, който договор е формален – в писмена форма с нотариална заверка на
подписите. След като получи вещта, купувача е задължен да я прегледа. При наличие на
явни или скрити недостатъци, купувачът е задължен незабавно да уведоми продавача за тях,
като няма значение кога са открити. В предвидения от закона срок купувачът –ищец К. М.
К. е уведомил продавача – ответник Н. В. В. за скрития недостатък, поради което не са му
били преклудирани правата за обезщетение.
По делото са представени доказателства, които доказват твърденията в исковата
молба. Недостатъкът на вещта е бил открит едва след извършен преглед от длъжностните
лица по регистрация на закупеното МПС и веднага е бил уведомен продавача, за което той е
подписал декларация от 20.06.2019 г., приложена на л. 16 от първоинстанционното дело,
поради което се е породило задължението на продавача да обезщети купувача.
Във връзка с горното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора, на ответника по въззивната жалба не се дължат разноски. За
направените разноски в размер на 350,00 лв. представя договор за правна помощ и
съдействие. В същия е записано, че сумата ще бъде заплатена след подписване на договора
по упомената в договора банкова сметка, но не е представено доказателство, че същата е
постъпила по нея, съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 10 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното Габровски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128 от 23.07.2020 г. по гр. д. № 1334 по описа за 2019 г. на
5
Районен съд – град Севлиево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6