Р
Е Ш Е Н
И Е № 260095
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети
граждански състав в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Славейка Костадинова
Величка
Белева
при секретаря Мила Тошева като
разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 92/2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по чл. 258 и следв.
от ГПК, образувано по въззивна жалба н.С. „Н.б.н.б.а.з. „ , ЕИК********* срещу
Решение № 260065 от 19.10.2020 г., пост. по гр.д. № 128/2019 г. на ОС – Стара
Загора в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца по спора Ж.И.Ж., ЕГН – ********** обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от получени от Ж. травматични увреждания -подробно описани, настъпили вследствие ексцес
на увреждания, получени от Ж. при ПТП от 19.05.2007 г. – за които отговорността
на въззивника за репариране на неимуществени вреди е ангажирана с влязло в сила
съдебно решение, за разликата от
7 500 лв. до присъдените 25 000 лв., тоест за сумата 17 500
лева.
В жалбата се поддържат оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част и искане за отмяна в тази му част
и отхвърляне на иска за разликата над 7 500 лева. Претендират се разноски.
Въззиваемият Ж. е депозирал отговор
за неоснователност на жалбата. Желае потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната негова част и присъждане на разноски за въззивното
производство – възнаграждение за един
адвокат, по отношение размера на което от въззивника е заявено
възражение за прекомерност.
Съдът установи следното:
Производството пред окръжния съд е
образувано по предявен от Ж.И.Ж., ЕГН – ********** срещу С. „Н.б.н.б.а.з. „ ,
ЕИК********* иск с правно основание чл. 226 ал. 1 вр. чл. 282 от КЗ / отм. /.
Ищецът е твърдял че на 19.05.2007 г.
получил травматични увреждания вследствие ПТП от същата дата на път Н – 55 В.
Т. - Г. в близост до село В. в., а именно фрактура на таза вляво, изразяваща се
в раздробено счупване на лявата главулечна ямка. Отговорността на ответното
сдружение за причинените на ищеца неимуществени вреди от увреждането вследствие
ПТП е ангажирана с влязло в сила на 20.02.2010 г. съдебно решение от 05.01.2020
г., постановено по в. гр.д. № 1854/2009 г. на Апелативен Съд – София.
През 2019 г. при извършени образни
изследвания се установило че ищецът е получил като усложнения от причинената му
при ПТП от 2007 г. травма и в пряка причинна връзка с нея още и следните
увреждания: Коксартроза на дясна
седалищна кост – която не е била пряко увредена при катастрофата, но
артрозата й се е развила вследствие постоянно накуцващата му походка, причинена
от счупването на лявата седалищна кост при ПТП, в тази връзка и Двустранен сакроилеит – 3 стадий; Гонартроза на двете коленни стави втора към трета степен
и Артроза и остеопороза на лявото ходило
– поради постоянно изкривената му походка вследствие уврежданията на лява седалищна
кост при ПТП.
Счита че така описаните увреждания
съставляват допълнително възникнали заболявания в пряка причинна връзка с
причиненото му при ПТП увреждане. Като така е налице ексцес – влошаване на
здравословното му състояние вследствие ПТП. Причинените му от ексцеса
неимуществени вреди – болки и страдания, не са репарирани по приключилото гр.д.
№ 1854/2009 г. на АС - София. Счита че справедливият размер обезвреда за тях възлиза
на 60 000 лв., но поради приетото с влязлото в сила съдебно решение
съпричиняване от 50 % ги претендира в размер на 30 000 лева. По искането му от май 2019 г. да заплати това
обезщетение ответникът постановил отказ, поради което моли съда да постанови
решение, с което да го осъди да му заплати тази сума, ведно със законната
лихва, считано от предявяването на исковата молба.
Ответникът е депозирал отговор за
неоснователност на иска. По основанието му възразява ищецът да е получил
възведените увреждания, а ако ги е получил те да не са във връзка с
увреждането, причинено от ПТП. В случай че съдът приеме наличието на същите и
пряката им причинна връзка с ПТП възразява че те са били репарирани чрез
присъденото с влязлото в сила съдебно решение обезщетение, което е било
определено от съда при съобразяване с дадената от назначеното по предходното
дело вещо лице прогноза на развитието на причиненото от ищеца увреждане за в
бъдеще. Възразява за изтекла погасителна давност на процесното вземане за
обезщетение. Оспорва претенцията и
досежно размера. В тази насока възразява досежно търпяните болки и страдания,
позовава се на приетото и установено с влязлото в сила съдебно решение съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца.
На база приетите по делото писмени
доказателства – приложеното в.гр.д.№ 1854/2009 г. на САС / първоинстанционно
гр.д. № 4479/2007 г. на СГС, Първо г.о./, медицинска документация и гласни
доказателства – заключение на СМЕ от вещо лице д-р М.С. / според което всички
възведени увреждания са налични при ищеца, те са нововъзникнали и в пряка
причинна връзка с увреждането от 2007 г.
вследствие ПТП / и показанията на свидетеля Д. И.Ж./ относно търпените от ищеца
болки и страдания / окръжният съд е приел искът по основание за доказан, а
досежно размера е прието че справедливия размер обезвреда възлиза на
50 000 лв., намалени с 50% поради съпричиняване / приетото с влязлото в
сила съдебно решение / дължимото се обезщетение е 25 000 лева. Искът е
уважен до този размер. Съответно приети са за неоснователни възраженията на
ответника че новопоявилите се увреждания не са налице, евентуално че същите не
са в пряка причинна връзка с ПТП от 2007 г.. Прието е за неоснователно и
възражението че за търпените от тях болки и страдания ищецът е бил възмезден с
присъденото по приключилото гр.д. № 1854/2009 г. по описа на САС обезщетение, тъй
като при определяне на неговия размер съдът / на база приетото по това дело
заключението на СМЕ / ги е взел предвид с оглед бъдещия ход на увреждането,
получено при катастрофата и очакваните
от него усложнения като сигурно предстоящи във времето. Прието е за
неоснователно възражението за изтекла погасителна давност – предвид факта че
новопоявилите се увреждания са възникнали през 2019 г. – когато са по надлежния
ред диагностицирани.
Във въззивната жалба се поддържат
доводи за неправилност, като се настоява от ответника по делото да не е
доказано ищецът да е получил нововъзникналите увреждания коксартроза на дясна седалищна кост и двустранен сакроилеит / 3 стадий
/, пряката причинна връзка на нововъзникналите
увреждания с причиненото на ищеца счупване на таза при ПТП от 19.05.2007 г.,
напротив – те се дължат налични у ищеца заболявания преди ПТП, които се
развиват в негативен план поради
напредването на възрастта му, като влияние в тази насока оказва и
наднорменото негово тегло. Възразява се още да е неправилен извода на съда че
възведените увреждания не са били съобразени от съда по предходното дело при
определяне размера на присъденото
обезщетение за причинените от ПТП от 2007 г. неимуществени вреди. В тази насока
се поддържа че на база заключението на СМЕ по това дело, с постановеното по
него съдебно решение ищецът е обезщетен за гонартрозата на двете коленни стави,
за остеопорозата на лявото ходило и дори и за недоказаните според въззивника
коксартроза на дясна седалищна кост и дегенеративни изменения на поясния отдел
на гръбначния стълб - като очаквана и предвидима прогноза от причиненото при
катастрофата травматично увреждане на таза, причиняващо изкривена и куцаща
походка. Поддържа се и възражение досежно присъдения размер обезщетение като
несправедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и в тази връзка искане за неговото
намаляване, при отчитане и на приетото съпричиняване.
По делото със сила на присъдено нещо
/ влязлото в сила съдебно решение № 14/ 05.01.2010 г., пост. по в.гр.д. № по
описа на САС / е установено че на 19.05.2007 г. на път II
– 55 В. Т. - Г. в близост до село В. в. е настъпило ПТП, че вината за него е на
ищеца като водач на лек автомобил „ Л. Н.„ и на турския гражданин Х. Ю.като
водач на товарен автомобил – влекач „ Р. ***„ / в равна за двамата водачи
степен – 50% за всеки /, че вследствие това ПТП на ищеца е причинено счупване
на таза, изразяващо се в раздробено счупване на лявата главулечна ямка, че
травмата е причинила на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, за
репарирането на които имуществената отговорност е на ответното С. „Н.б.н.б.а.з.„,
ЕИК********* / чл. 282 от КЗ - отм. /, която следва да бъде намалена наполовина
поради приноса на ищеца - 50 %, за
настъпването на вредоносния резултат. Обезщетението по размер е определено от
съда при съобразяване на установеното от приетото по това дело заключение на
СМЕ относно полученото увреждане / раздробено счупване на лявата главулечна
ямка /; усложненията, причинени от него – фрактурна болест на Зудек, засягаща
костта на левия долен крайник под счупването и посттравматична коксартроза на
същия; възстановителния период; прогнозата – непълно възстановяване – куцаща походка;
вида, обема, интезитета и продължителността на търпените болки и страдания. Присъденият
размер е 25 000 лв. /намалено на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД с приетото
50 % съпричиняване / от общ дължим за претърпените неимуществени вреди размер 50 000 лева.
Според заключението / основно и допълнително
/ на приетата по първоинстанционното дело съдебно медицинска експертиза при ПТП
– то от 2007 г. ищецът е получил фрактура на таза, изразяващо се в раздробено
счупване на лявата главолечна ямка и фрактура / счупване / на I –
II – III метатарзална кост на
лявото ходило. Проведено е оперативно лечение и рехабилитация. След проведено
оперативно и рехабилитационно лечение към 2009 г. / при провеждане на
предходното исково производство / ищецът се е възстановил до степен – походка
самостоятелна / без помощни средства / , но с наличие на болкова симптоматика в
увредените лява тазобедрена става и ляво ходило и накуцване вляво, движенията в
лявата тазобедрена става – с незначително намален обем при отвеждането на
крака, невъзможна дорзифлексия на ляво стъпало / нарушено движение на стъпалото
нагоре /, палполаторна болезненост в областта на поясния отдел на гръбначния
стълб, повече вляво с ирадиация по хода на левия долен крайник, настъпило
усложнение на фрактурата, познато като зудекова атрофия, изразяващо се в
трофични промени на кожата и меките тъкани, засилена оточност на увредените
области и настъпване на петниста остеопороза по костите. Куцащата походка
предизвиква дисбаланс при натоварването на ставите на левия и десен крак, при
движенията на поясния отдел на гръбначния стълб, който дисбаланс впоследствие
води до дегенеративни изменения на коленните стави, на поясния отдел на
гръбначния стълб и на ходилата. Понастоящем при ищеца са налице новопоявили се
усложнения както следва: коксартроза /
напреднала / на лява тазобедрена става, двустранна гонартроза I към II степен,
дегенеративни изменения на двете сакроилиачни стави и новопоявила се коксартроза
на дясна тазобедрена става, артроза и остеопороза на ходилото. Тези нововъзникнали
заболявания са в пряка причинна връзка с увреждането от ПТП както следва:
напредналата коксартроза на лява тазобедрена става е вследствие раздробеното
счупване на лявата главолечна ямка /ацетабулум / от катастрофата; двустранната
гонартроза – резултат от дисбалансираната / изкривена и куцаща / походка след
ПТП с щадене на левия долен крайник и натоварване на десния; дегенеративните
изменения – остеофити на двете сакроилиачни стави са вследствие счупването на
левия ацетабулум при високо енергийния травматичен удар върху лявата тазова
половина и последващото го дългогодишно несиметрично натоварване на двата
крака. Тези новопоявили се усложнения/увреждания са вторични на фрактурата на
тазобедрената става вследствие ПТП от 2007 г.. На последната се дължи изцяло и
куцането на ищеца, то не е вследствие диагностицирано преди ПТП негово
заболяване радикулитис лумбосакралис,
което заболяване се е обострило от травмата при ПТП, но не може да се каже че е
в пряка причинна връзка с него. Към 2008 г. – 2009 г. зудековата атрофия на
лявото ходило е била в остър период, тя е трудно лечима и отзвучава в период
около 4 – 5 години и продължилата през този период петниста остеопороза
неминуемо води до дегенеративни изменения – остеопороза, на всички ходилни стави. Описаните усложнения
и новопоявили се увреждания са в пряка причинна връзка с първоначалните
увреждания от ПТП през 2007 г.. Причините за заболяванията коксартроза на
тазобедрени стави, гонартроза на коленни стави, двустранен сакроилеит и
остеопораза на ходилата са комплексни – прекарани травми на съответните стави,
а при нетравмирани стави – неправилно тяхно натоварване, поради генетични фактори,
наднормено телесно тегло, намалена физическа активност, повишена консумация на
въглехидрати и много други. Скоростта на напредване на дегенеративните ставни
заболявания е строго индивидуален. Според установеното от данните по делото
състояние на ищеца към 2009 г. / след проведеното оперативно лечение и завършен
курс на рехабилитация / те са били слабо изразени, развили са се впоследствие последователно
и са диагностицирани през 2019 г.. В периода 2007 г. – 2019 г. ищецът не е имал
заболявания, които да са причина за новопоявилите се дегенеративни изменения –
остеофити на сакроилиачни стави и остеоартроза на всички ходилни стави,
изключая претърпяна през 2016 г. контузия на лявото коляно, изразяваща се в
спукване на капачето, която е наложила имобилизация за срок от 1 месец и
рехабилитация за следващите 45-60 дни. Тази колянна травма също има отношение
към двустранната гонартроза, но не променя становището че последната се е
развила и възникнала в пряка причинна връзка с ПТП и основно вследствие
получените при него увреждания в лява тазобедрена става и ляво ходило, на които
изцяло се дължат и новопридобитите от ищеца ходилна артроза и остеопороза.
Дългия период – 12 години, между ПТП и
нововъзникналите процесни увреждания не изключва причинната връзка между тези
увреждания и първоначално получените следствие катастрофата. Защото
дегенерациите и скоростта на настъпването им са строго индивидуални, при някои
могат изобщо да не се появят, при други да се
появят в интервал от 4-5години, а при трети – дори след 20 години. Възрастта и теглото също оказват влияние, но
не са водещите, още повече че в случая няма данни преди и към датата на ПТП
ищецът да е имал заболявания на скелетната конструкция и костната
структура.
При изготвяне на заключението си експертът е
съобразил представените от ищеца по делото образни изследвания, изключая едно –
направено в Д.С.П.– П. образно изследване от 11.04.2019 г. – Графия на
тазобедрени стави / фасова проекция /, което не е било налично по делото,
налично е било само неговото разчитане от рентгенолога д-р А./ лист 11 от
първоинстанционното дело / и само то е било съобразено от вещото лице при
формиране на изводите му по поставената задача.
В хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК
бе уважено искането на въззивника за приобщаване към делото на казаната по горе
графия от 11.04.2019 г. и във въззивното производство назначени две единични
СМЕ от други вещи лица - поради уважено от съда искане на първоначалното вещо
лице да бъде освободено поради служебна ангажираност и трудности при пътуването
от гр. Стара Загора до гр. Пловдив, със задача при съобразяване и с
представената Графия на тазобедрени стави от 11.04.2019 г. да се отговори 1/
Получил ли е ищеца заболяванията Коксартроза
на дясна седалищна кост и Двустранен
сакроилеит – 3 стадий; 2/ Ако ги е получил има ли причинно следствена
връзка между тези заболявания и получените при ПТП от 2007 г. увреждания.
Според заключенията и на двете вещи
лица – като вещото лице М. е извършило и преглед на ищеца, горепосочените
заболявания са налице при ищеца - диагностицирани за пръв път през 2019 г., като
Двустранен сакроилеит – 3 стадий категорично
не е вследствие получената травма при катастрофата от 2007 г., а досежно Коксартроза
на дясна седалищна кост причинната връзка с тази катастрофа не може
категорично нито да бъде потвърдена, нито изключена. В тази връзка експертите
са посочили че сакроилеитът на
сакроилиачните стави не може да е резултат само и единствено на изкривена и
накуцваща походка. Това заболяване е винаги вторично на други системни хронични
възпалителни автоимунни заболявания като
ревмотоиден артрит, анкилозиращ спондилит, болест на Бетерев и други – от които
няма данни ищецът да страда, а вследствие на травма може да възникне само ако тя
е била високо енергийна с разкъсване на тазовия пръстен или при получаване на
пери и/или трансартикуларни фрактури – като при катастрофата през 2007 г. не са
причинени такива фрактури, нито разкъсване на тазовия пръстен. Така според
вещите лица двустранния сакроилеит категорично
няма общо с претърпяната през 2007 г. травма, а болковия синдром в тази област не
се дължи на нея, а на диагностицираното
още през 2004 г. – 2005 г. налично при ищеца заболяване радикулит в
лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Относно Коксартроза на дясна седалищна кост експертите са установили че
съгласно рентгенографията от 2019 г. това заболяване е в начален етап и ограниченията
в движенията на тази става са леки и понастоящем, поради което липсва и изразен
болков синдром. Предвид така установената начална фаза на заболяването и
отдалечеността на неговото възникване спрямо ПТП – 12 години, липсата на клинични оплаквания у
ищеца, наличните при него рисковите фактори за развитие на това заболяване /
възраст и наднормено тегло / вещите лица са на мнение че не може със сигурност да
се твърди причинно следствена връзка между диагностицираната през 2019 г. коксартроза на дясна седалищна кост и
катастрофата от 19.05.2007 г., а същата е по скоро
следствие на възрастта му към диагностициране на заболяването – 63 години,
доколкото коксарторазата е хронично дегенеративно заболяване, свързано с
напредването на възрастта и с постепенно бавно протичане в дълъг времеви период,
като влияние несъмнено оказва и наднорменото тегло. Според вещото лице П.
възникването на коксартрозата на дясната става категорично няма връзка с
променената походка на ищеца вследствие накуцването поради травмата на левия
крайник през 2007 г., а според вещото лице М. изкривената куцаща походка не
може напълно да се изключи като причина за увреждане на ставата на здравия крак,
защото всяко едно пренаторване на здравия долен крайник за сметка на щадящо
натоварване на болния натоварва ставите на опорния здрав крак и уврежда колатералната тазобедрена става - в случая
дясната, особено ако куцането е постоянно и за продължителен период. Несъмнено
обаче самостоятелна причина за възникване на болестното изменения коксартроза
- в случая на дясна седалищна
кост, са и генетичната предразположеност, съчетана с възраст, професия и
наднормено тегло / налични при ищеца /, поради което и предвид и значителния
период на отдалеченост на това заболяване от травмата през 2007 г., неговата
начална фаза – отговаряща на нормалното развитие на тези стави с оглед
възрастта – на която е ищеца, не може да се твърди с положителност че
увреждането при ПТП от 2007 г. е дало началото на и/или е било катализатор за
развитието на коксартроза на дясна
седалищна кост.
С оглед ангажираните нови
доказателства настоящата инстанция намира че е категорично опровергана пряката
причинна връзка между полученото от ищеца Ж. увреждане вследствие ПТП от
19.05.2007 г. и възникалото през 2019 г. ново негово заболяване Двустранен сакроилеит – 3 стадий, а относно
причинната връзка на същото увреждане с новопридобитото от Ж. заболяване Коксартроза на дясна седалищна кост не е
проведено пълно и главно доказване – при лежаща изцяло върху ищеца
доказателствена тежест. Което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска
за репариране на причинените от тези две увреждания неимуществени вреди.
Относно останалите възведени
заболявания - Гонартроза на двете коленни стави втора към трета степен
и Артроза и остеопороза на лявото ходило,
е установено те да са налични, да са нововъзникнали и да са в пряка причинна
връзка с травмата от 2007 г.. За последната имуществената отговорност на
ответника е вече ангажирана със сила на пресъдено нещо, поради което същият носи отговорността за
репариране на неимуществените вреди и от тези две новопридобити заболявания –
за 50% от вредите с оглед приетото с влязлото в сила съдебно решение
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия – ищец. Видно от същото
решение и приетата по приключилото дело – по което то е постановено, заключение
на СМЕ се явява неоснователно
възражението на въззивника че неимуществените вреди от тези заболявания
са били взети предвид при определяне на обезщетението за увреждането при ПТП от 2007 г. като очаквани и сигурно
предстоящи последици от него с оглед бъдещия му ход на развитие.
Според заключението на вещото лице М.С.
заболяванията причиняват на ищеца болки при продължителни и/или прекомерни
физически натоварвания, при застудяване на времето, при увеличаване влажността
на въздуха. Засиленият през тези периоди болков синдром ограничава движенията и
засилва куцането. Заболяванията са с необратим ход, за в бъдеще клинично
дегенеративните изменения ще се засилват, ще зачестява, ще се засилва и ще се
изявява с по голяма продължителност и болковата симптоматика. Според
показанията на ищцовия свидетел Д. И.Ж. след 2014 г. болките на брат му са
засилени. На всеки две години ходи на процедури в П. б., поставят му се
инжекции, от което болката намалява за
около месец, след което отново се засилва. От болките, както и от това че не
може пълноценно да извършва ежедневните си дейности – напр. работа в градината
си в двора, за която е подпомаган от
съпругата и децата си, е много изнервен. Въпреки родствената връзка
с ищеца показанията на свидетеля се кредитират, тъй като се подкрепят от
казаното по горе заключение на експерта относно търпяните болки и страдания,
които са и обичайните такива при този вид увреждания.
С оглед което съдът намира че
справедливия размер обезщетение за неимуществени вреди, причинени от Гонартроза
на двете коленни стави втора към трета степен и Артроза и остеопороза на лявото ходило възлиза на сумата 22 000
лв. / по 11 000 лв. за всяко едно от двете /, като
на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД така дължимото обезщетение ще се присъди в
размер на 11 000 лева. Съответно за разликата от 11 000 лв. до
присъдените 25 000 лв. искът ще се отхвърли, след отмяна на обжалваното
решение в тази му осъдителна част.
С оглед този инстанционен резултат
решението на окръжния съд се ще се отмени и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство за
разликата над 629 лв. до 1 416, 67 лв., а ищецът ще
се осъди да заплати на ответника още 981, 89 лв. разноски.
Възражението на въззивника за
прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемия е основателно. Съгласно чл.
7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимума е 1 055 лева. Действително производството пред
въззивния съд е свързано със събиране и на допълнителни доказателства и
явявания в повече от едно съдебни заседания. Въпреки това обаче
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца от 2 381 лв. е
прекомерно и следва да се намали, но не до размер на минимума, а до сумата
1 550 лева. На база този размер ще
се изчислят и дължимите се на въззиваемия разноски за отхвърлената част на жалбата.
Те са общо в размер на 1 892, 50 лв. / 1 550
лв. възнаграждение за адвоката, 200 лв. и 142,50 лв. разноски за СМЕ /, от
които - съобразно отхвърлената част на
жалбата, въззивникът дължи на въззиваемия 1 189, 57 лева. За уважената
част от жалбата въззиваемият дължи на въззивника 737, 61 лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е
Ш И
Отменя Решение № 260 065 от 19.10.2020 г.,
пост. по гр.д. № 128/2019 г. на Окръжен Съд – Стара Загора в частта, с която С. „Н.б.н.б.а.з.„,
ЕИК********* е осъдено да заплати на Ж.И.Ж., ЕГН – ********** обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за
разликата от 11 000 лв. до присъдените 25 000 лв. за получени от Ж.
увреждания Коксартроза на дясна седалищна
кост и Двустранен сакроилеит – 3 стадий от ексцес – влошаване на здравето,
вследствие увреждане, получено от Ж. при ПТП от 19.05.2007 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.11.2019 г. и
в тази част Отхвърля иска като неоснователен.
Потвърждава
Решение № 260 065 от 19.10.2020 г., пост. по гр.д. № 128/2019 г. на Окръжен Съд
– Стара Загора в частта, с
която С. „Н.б.н.б.а.з.„, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Ж.И.Ж., ЕГН – ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за разликата от
7 500 лв. до 11 000 лв. за получени от Ж. увреждания Гонартроза
на двете коленни стави втора към трета степен и Артроза и остеопороза на лявото ходило от ексцес – влошаване на
здравето, вследствие увреждане, получено от Ж. при ПТП от 19.05.2007 г., ведно
със законната лихва, считано от 04.11.2019 г. до окончателното изплащане.
Отменя
Решение № 260 065 от 19.10.2020 г., пост. по гр.д. № 128/2019 г. на Окръжен Съд
– Стара Загора в частта, с която С.
„Н.б.н.б.а.з.„, ЕИК********* е осъдено да заплати на Ж.И.Ж., ЕГН – **********
деловодни разноски за производството пред окръжния съд за разликата от
629 лева до 1 416,
67 лева.
Осъжда
Ж.И.Ж., ЕГН – **********
да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.„, ЕИК********* деловодни разноски за
производството пред окръжния съд в размер на още 981, 89 лева / освен присъдените 404, 33 лева/.
Осъжда
С. „Н.б.н.б.а.з.„, ЕИК********* да заплати на Ж.И.Ж., ЕГН – **********
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1 189, 57 лева /
хиляда сто осемдесет и девет лева и 57 стот. /.
Осъжда
Ж.И.Ж., ЕГН – ********** да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.„, ЕИК********* деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 737, 61 лева / седемстотин
тридесет и седем лева и 61 стот./.
Решението може да се обжалва пред
Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването.
Председател: Членове: