Определение по дело №498/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 113/09.12.2014 г., постановено по гр. д. № 1023/2014 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от В. А. М. от гр. К. срещу И. А. „А. а.“ гр. С., искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 520/10.07.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „А. а.“ гр. С., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист- инспектор“ в Регионална дирекция „А. А.- К. и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3257 лв. за периода от 05.09.2014 г. до 15.01.2015 г. включително.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят В. А. М. от гр. К., който чрез процесуалният си представител го обжалва като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, с молба да бъде отменено и постановено друго решение, с което предявените искове бъдат уважени. В жалбата са изложени подробни съображения. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно установил, че заповед № 520/10.07.2014 г., с която било прекратено трудовото правоотношение с В. М., била връчена на 04.09.2014 г., а не както било отбелязано в трудовата му книжка- на 15.07.2014 г. Правилно било преценено, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Твърди се, че съдът не обсъдил доводите за незаконосъобразното упражняване на това право на работодателя при връчване на заповедта. След като не било налице редовно връчване на заповедта на 15.07.2014 г., а имало такова отбелязване в трудовата книжка,то било извършено незаконосъобразно прекратяване на трудовия договор и това осуетявало, както правото на защита на работника, така и водело до неблагоприятни за него последици като работникът не знаел от кой момент тече срока за обжалване на заповедта. С ненадлежното връчване на заповедта, работодателят не действал добросъвестно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от КТ и му била отнета възможността да подаде заявление за назначаването му като държавен служител. Първоинстанционният съд отбелязал, че правните последици от заповедта се проявявали след 04.09.2014 г., но не обсъдил несъвпадането на тази дата с отбелязването в трудовата книжка и трудовото правоотношение било незакосъобразно прекратено. Изискването да се мотивира заповед за уволнение било свързано с правото на защита на работника или служителя, а от атакуваната заповед не се разбирало за коя длъжност се отнася. В заповедта за прекратяване на трудовия договор не била посочена новата длъжност по служебно правоотношение, съответстваща на старата и не било посочено коя длъжност била определена за заемане от държавен служител. В утвърденото поименно щатно разписание от 15.07.2014 г. на ИА „А. А. не фигурирало името на В. М., както и длъжността „главен специалист- инспектор”, поради което не ставало ясно дали уволнението попада в хипотезата на чл. 328 ал. 1 т. 2- съкращаване на щата или на чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ. Поддържа се в жалбата, че за да е приложима нормата на чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ, било необходимо да са променени изискванията за заемане на същата длъжност. В случая се касаело за две различни длъжности. При съпоставката на двете щатни разписания от м. юни 2014 г. и м. юли 2014 г. се установявало, че заеманата от В. М. длъжност била съкратена и едновременно с това създадена нова такава. Счита се, че фактически било извършено съкращаване на щата. Заличаването на две съществуващи до уволнението длъжности с различни длъжностни характеристики като „главен специалист- инспектор” и „специалист- инспектор” и съвместяването им в една новосъздадена длъжност, изключвало хипотезата на чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ. От представените длъжностни характеристики на „главен инспектор- специалист” и „инспектор” се установявало, че било извършено съкращаване/сливане/на длъжности, а не трансформиране на длъжност. Сравнителната съпоставка на конкретните трудови функции на закритата длъжност „главен специалист- инспектор” и новата длъжност „инспектор” водело до извода, че не се касае до трансформация на длъжности, а до съкращаване на една длъжност и създаване на друга различна длъжност. Твърди се и, че длъжностната характеристика на длъжността „инспектор” като функции и задължения се различавала съществено от длъжността на В. М. „главен специалист- инспектор”. Трансформацията на тази длъжност, се изразявала в премахването й, появявала се нова експертна длъжност с аналитични/контролни функции. Работодателят обаче не приложил разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, при която хипотеза трябвало да поиска информация от лицето дали страда от заболяване или е трудоустроен, както и предварително разрешение от инспекцията по труда. Така недобросъвестно прекратил трудовото правоотношение с В. М.. В съдебно заседание и в писмено становище са изложени сходни съображения. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата не е подал писмен отговор. В писмено становище я оспорва и иска да се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 344 ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

Ищецът твърди, че работил при ответника ИА „А. а.“, РД „АА“ гр. К. на длъжност „Главен специалист-инспектор“ по безсрочен трудов договор, прекратен със Заповед № 520/10.07.2014 г., издадена на основание чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ, оформена при отказ за подписването й от него. Ищецът твърди, че от 14.07.2014 г. ползвал отпуск за временна нетрудоспособност и заповедта не му била връчвана въобще, в т. ч. и при условията на отказ, а писменото изявление за прекратяване на договора получил на 04.09.2014 г., при което прекратяването на трудовото правоотношение било в нарушение на чл. 335 ал. 2 т. 3 от КТ. Оспорва прекратяването на трудовия договор поради липса на мотиви в заповедта за уволнение, в която било посочено само основанието- чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ и утвърдено длъжностно разписание на ИА „А. а.“ със Заповед № РД-02-16/10.07.2014 г., с което било нарушено правото му на защита и не ставало ясно за коя длъжност се отнася заповедта, каква точно е причината за уволнението, и осъществена ли била.

С доклада по делото съдът е признал, че със Заповед № 520/10.07.2014 г. на Директора на ответника, издадена на основание чл. 335 ал. 1 и чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ и утвърдено длъжностно разписание на ИА „АА“ със заповед № РД- 02- 16/10.07.2014 г., в сила от 15.07.2014 г., е прекратено без предизвестие трудовото правоотношение между ищеца и ответника за изпълнение на длъжността „Главен специалист- инспектор“ в РД „АА“-К.

От доказателства по делото се установява, че ищецът е работил при ответника от 09.07.1997 г., първоначално по срочен, а впоследствие по безсрочен трудов договор, и към момента на уволнението е изпълнявал длъжността „Главен специалист- инспектор”. На 07.05.2009 г. му била връчена длъжностна характеристика, съгласно която по ЕКДА, длъжността е с длъжностно ниво В4, с номер по НКПД 41 923 002, с изискване за образование-средно и професионален опит 1 година. Съгласно допълнително споразумение от 30.07.2012 г. длъжностното ниво по КДА е 11, наименование на длъжностното ниво е специалист 1, а като номер по НКПД е посочен 3359-3026. С допълнително споразумение от 10.12.2013 г. е променено мястото на работа на РД „А. а.“- К. От длъжностна характеристика на „Главен специалист- инспектор”, връчена на ищеца на 14.03.2014 г., е видно, че длъжностното ниво e 11, специалист 1, което по чл. 4 ал. 3 от НПКДА, се отнася към експертна длъжност със спомагателни функции.

В заповедта за уволнение било посочено, че влиза в сила от датата на връчване на служителя. Заповедта е оформена като връчена на 15.07.2014 г. при отказ на уволнения да я получи, оформен с подписи на двама свидетели. Към датата на връчване на заповедта, ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от 14.07.2014 г. до 27.07.2014 г. съгласно болничен лист № 145665, издаден на 14.07.2014 г. Тъй като правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата, в случая с оглед доказателствата по делото следва да се приеме, че жалбодателят е получил заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение на 04.09.2014 г., към който момент следва да се преценява законосъобразността на уволнението. В този смисъл, несъстоятелен е довода на жалбодателя, че съдът не обсъдил несъвпадането на датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 04.09.2014 г. с отбелязването в трудовата книжка, което правело незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение, още повече, че КТ предвижда ред за вписване на настъпили промени в трудовата книжка на работника.

Установява се, че със заповед № РД- 02- 16/10.07.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „А. А., в сила от 15.07.2014 г., било изменено длъжностното щатно разписание на ИА, като длъжността „Главен специалист- инспектор”- 1 брой и „Специалист- инспектор“- 2 броя в РД „А. а.“- К. били трансформирани в длъжност „Инспектор” на основание чл. 11 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/ и КДА, във връзка с чл. 7 т. 12 от Устройствения правилник на ИА „АА“, която заповед и утвърденото с нея длъжностно разписание са посочени в заповедта за уволнение. От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „инспектор” е видно, че длъжностното ниво от КДА е 11, експертно ниво 7, което съгласно чл. 4 ал. 2 от НПКДА се отнася към експертна длъжност с аналитични и контролни функции. От представените длъжностно и поименно разписание на длъжностите на ИА „А. А. в сила от 27.06.2014 г., и тези в сила от 15.07.2014 г., се установява, че заеманата от ищеца длъжност по разписанието от 27.06.2014 г. „Главен специалист- инспектор“- щатна бройка, заемана по трудово правоотношение, не съществува по разписанието от 15.07.2014 г. и с оглед издадената заповед от 10.07.2014 г., длъжността е „инспектор“, а вида на правоотношението е служебно по Закона за държавния служител /ЗДС/, респ. тази длъжност е определена за държавен служител. При сравнение на длъжностната характеристика за длъжността „Главен специалист- инспектор” с длъжностната характеристика на длъжността „Инспектор” се установява, че има покритие в трудовите функции между двете, разширяване и детайлизиране на преките задължения на длъжността и завишаване на изискванията на заемане на длъжността.

В случая, приложеното основание за уволнение е това по чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ- поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Посочването само на правната норма без изписване на текстовото й съдържанието не прави заповедта немотивирана, тъй като по аргумент от чл. 45 от ЗНА всеки е длъжен да знае закона и да съобразява действията си с него. Липсва законово изискване за по- подробно мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на визираното основание. Подробно мотивиране на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение законът изисква при дисциплинарното уволнение. В хипотезата на уволнение по чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ не се изисква работодателят да излага съображения/мотиви/ за целесъобразността на новото длъжностно разписание и да обосновава причините, довели до това. В случая, в заповедта е посочена и законовата норма, записано е и текстуално- утвърдено длъжностно разписание на ИА „АА”, съгласно заповед № РД- 02- 16/10.07.2014 г. В тази връзка следва да се има предвид, че няма пречка мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение да се съдържат и в друг предходен акт, както е в случая- заповед № РД-02-16-/10.07.2014 г., в сила от 15.07.2014 г. Отделно от това следва да се посочи, че за законно упражняване на правото на уволнение по чл. 325, т. 12 КТ, е достатъчно длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово правоотношение, като не са елементи от фактическия състав на нормата процедурните правила, уредени в ПЗР от ЗДСл, относими към възможността за преназначаване на държавна служба и възникването на служебно правоотношение. Следва да се посочи и това, че не винаги несъответствието между фактическото и правното основание за уволнението има за последица незаконност на уволнението. Меродавна е обстоятелствената /текстова/ част в заповедта, която съдържа причините за уволнението /в случая е посочено утвърдено длъжностно разписание/, както и реалното им осъществяване в действителността, а не правната квалификация, посочена от работодателя, която по правило се определя от съда. От съществено значение е работникът или служителят да знае причините за уволнението, за да може да организира адекватно защитата си при евентуалното му оспорване пред работодателя или съда, което обстоятелство съдът счита, че в случая е налице, вкл. и от изложените обстоятелства в исковата молба. Впрочем, законосъобразността на уволнението на посоченото основание предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: компетентен орган да е взел решение, респ. в нормативен акт да е предвидено, че длъжността като съвкупност от трудови задължения да бъде заета от държавен служител и компетентният орган да е прекратил процесното трудово правоотношение. В тази връзка първоинстанционният съд е посочил задължителната за съдилищата съдебна практика, обективирана в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

Следва да се посочи и това, че уволнително основание по чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. Така, в определение № 577/24.04.2014 г. по гр. д. № 354/2014 г., IV ГО на ВКС, е прието, че не е необходимо да има пълно съвпадение на трудовата функция на заеманата длъжност по трудово правоотношение и на длъжността по служÕбно правоотношение. Право на работодателя е да извърши трансформация като предвиди по- голям обем задължения и по- високи изисквания за новата длъжност с цел да подобри ефективността на извършваната дейност. С оглед на това не е възприета тезата на пълномощника на ищеца, че заеманата от последния длъжност е била съкратена и едновременно с това е била създадена нова, поради което неправилно правоотношението било прекратено на основание чл. 325 т. 12 от КТ, а и доводът е бил извън предмета на делото, тъй като не е посочен в исковата молба. Това се отнася и до довода, че ищецът можел да се възползва от възможността по § 36 вр. чл. 7 от ЗДСл. Не може да се възприеме и довода на ищеца, че от заповедта за уволнение не ставало ясно за коя длъжност се прекратява трудовото правоотношение, тъй като в същата е посочена именно заеманата от ищеца по трудово правоотношение длъжност „Главен специалист- инспектор”.

С оглед изложеното съдът приема, че уволнението е извършено при наличието на всички предпоставки, обуславящи правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 325 т. 12 от КТ. Безспорно е, че когато след възникване на трудовото правоотношение, длъжността бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, се осъществява общо основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание сочената разпоредба. Впрочем, съдът приема, че ответникът е доказал настъпването на релевантните факти, породили правото на уволнение на работодателя при условията на чл. 325 т. 12 от КТ, и оспореното уволнение е законно, поради което предявените искове следва да се отхвърлят. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди като на основание чл. 272 от ГПК тази инстанция препраща към мотивите му.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 113/09.12.2014 г., постановено по гр. д. № 1023/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението на страните при наличието на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/