№ 21255
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110141773 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца *************************, ЕИК **********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника А. И. Т., ЕГН
**********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се
в ***************************************, с присъединен абонатен №
******, съществуването на вземане за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия А. И. Т.: цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 471,74 лева (четиристотин седемдесет и един лева и 74
стотинки) за период от м.05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 31.10.2023г. до изплащане на вземането за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
60138/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът ***************************, ЕИК
**********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабден имот, находящ се в
***************************************, с присъединен абонатен №
******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за
битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
************************* на потребители за битови нужди, които са в сила
и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г.
е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава
1
се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от
***************** съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Т., подава отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва реалната
доставка на топлинна енергия в претендирания с исковата молба размер.
Прави възражение за погасителна давност касателно процесните суми.
Твърди, че липсват данни за извършването на услугата дялово разпределение,
твърди, че не е представен договор между ищеца и ***************** и
оспорва съществуването на такъв договор. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач ****************** не взема становище по
исковата молба. Прилага писмени доказателства в хода на производството.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.
За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството
топлинен счетоводител и нейния размер. В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на ищеца с
оглед възражението за давност от ответника е да установи, че са настъпили
обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията. В тежест на всяка от страните е да установи фактите,
на които основава изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди
е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от
09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
2
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот за дарение № **, том LX, рег. № *****/1994 г., че в процесния
период И. И.а Т.а и А. И. Т. са съсобственици в апартамент № 20, находящ се в
*********************************, като дарителите И. Г. и Л. Г. си
запазват правото на ползване. Видно от удостоверение за наследници от
04.09.2025 г. , И.н Т. Г. е починал на 18.07.2020 г., към който момент е бил
вдовец, следователно и по арг. от чл. 59, ал. 1 ЗС, правото на ползване е
погасено. Ето защо, ответникът несъмнено имат качеството на битов клиент
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за топлоснабдения имот, като между страните
по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник "*******". Общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Следователно в случая, общите условия са влезли в
сила. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В случая ответникът не твърди и не установява да е упражнил
това право срещу Общите условия на ********************** от 2016 г.,
поради което следва да се приеме, че същите са приети.
Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на
писмените / изравнителни сметки /, отчет и протокол за неосигурен достъп на
11.05.2021 г. и 16.05.2021 г. за процесния период и от заключението на СТЕ,
което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, че имотът е
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че горепосоченият
апартамент се отнася за абонатен № ******. Установява се, че общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на
всеки месец. В процесния имот е имало 4 броя отоплителни тела , с монтирани
ИРРО в помещения хол, кухня и две стаи. За период 2020/2021 г. не е осигурен
достъп до имота, за което са представени констативни протоколи от 11.05.2021
г. и от 16.05.2021 г. За същия период има служебно начислена топлинна
енергия на база инсталирана мощност на четирите отоплителни тела. За
периода 21/22 г. уредите са отчетени на 08.05.2022 г., като отчетният формуляр
с подпис на потребител е представен на вещото лице и същите отчетени
стойности фигурират в изравнителната сметка. В процесния период има
монтиран един брой водомер за топла вода. За период 2020г./2021 г. не е
3
осигурен достъп до имота, за което са представени констативни протоколи от
11.05.2021 г. и 16.05.2021 г. за същия период е начислена служебно топлинна
енергия за БГВ на база два броя потребители при служебно определен разход
от 140 л. на денонощие за 1 потребител. СТЕ установява, че за 21/22 г. сумата
за ТЕ за БГВ е в размер на 0,00 лева, но е следвало да бъде начислена
служебна топлинна енергия за БГВ на база брой лица. За останалите
компоненти, изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с Наредбата
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
За процесния период начислената сума за ТЕ е по прогнозни данни, а
след изчисление от ФДР на реалното потребление на ТЕ в съответствие с
Наредба Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г, ЗЕ и Общи условия на
**********************, одобрени с решение на ДКЕВР е извършено
изравняване между начислена и дължима сума. Установява се, че за периода от
м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. са начислени суми по фактури в общ размер на
504,27 лв., а след изравняване разходът на потребената топлинна енергия е
установен в размер на 2191,41, т.е. за този период е налице сума за доплащане
в размер на 2024,57 лева. Вещото лице установява, че дължимите суми за
потребена топлинна енергия за целия процесен период от м. 05.2020 г. до м.
04.2022 г. е в размер на 2898,14 лева, от които 469,11 лева – сградна
инсталация и 1643,08 лева – отопление на имот, 785,95 лева- топлинна
енергия за БГВ. Според вещото лице, топломер с Фабр. № 55304731 е
преминал на метрологична проверка през 30 месеца , вместо през 24 месеца, за
период от 01.2019 г. до 07.2021 г., но при последващи проверки не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. По отношение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, съдът съобрази, че с
решение на Съда на ЕС по дело № С -760/–2023 г. / т. 56/ е прието, че
ДиректИ. 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за
сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в
съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г.,
************************ и *********** София, C‑708/17 и C‑725/17,
EU:C:2019:1049, т. 90—92). В решението се заключава, че член 9, параграф 3
от ДиректИ. 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна
собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за
топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за
разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително
когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в
размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент,
доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват
4
разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на
топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за
битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на
индивидуалното потребление. Изискването е средният потребител да знае
какви параметри се отчитат при разпределението на енергията и по какъв
начин всеки от тях участва при формиране на крайната цена, която заплаща,
но това няма отношение към възникването и изискуемостта на вземането.
Като взе предвид гореизложеното, съдът приема, искът е установен по
основание, а по размер съгласно чл. 162 ГПК следва да вземе установените от
вещо лице по съдебно-техническа експертиза размери на вземането. Ето защо,
съдът приема, че по делото е доказана по несъмнен начин потребената в
процесния топлоснабден имот топлоенергия претендирана за процесния
период при спазване на принципа на чл. 6, ал. 2 ГПК в размер на 471,74 лева
(четиристотин седемдесет и един лева и 74 стотинки) за период от м.05.2020 г.
до м. 04.2022 г. по отношение на ответника.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.
114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила от
11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Сумата от 2024,57 лева по данни от СТЕ и от изравнителни сметки
представлява задължения за доплащане на топлинна енергия за периода 2020г.
-2021 г. по изравнителната сметка, надхвърляща общия сбор на
фактурираните през целия период задължения и е възникнала след изтичане
на отчетния период, въз основа на резултат от изравняване, поради което
изискуемостта за задължението е настъпила на 15.09.2021 г., с изтичане на 45
дневен срок от общата фактура /чл. 33, ал. 2 от ОУ/, заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 31.10.2023 г.,
следователно погасителната давност не е изтекла за процесното вземане. По
горните съображения, настоящият състав приема, че процесната сума не е
погасена по давност.
Предмет на исковото производство е единствено претенция за главница
за топлинна енергия, поради което искът се явява основателен в цялост.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 12,50 лева и държавна такса в размер на 25 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
5
производство на ищеца в размер на 37,50 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 12,50 лева
и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева и 300 лева – депозит за СТЕ, 400 лева – депозит за особен представтиел.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото
производство на ищеца в размер на 762,50 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
***************************, ЕИК ********** по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че А.
И. Т., ЕГН ********** дължи на ********************** стойността на
доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 471,74 лева
(четиристотин седемдесет и един лева и 74 стотинки) за период от м.05.2020 г.
до м. 04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
***************************************, с абонатен № ******, ведно със
законна лихва за периода от 31.10.2023г. до изплащане на вземането за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 60138/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК А. И. Т., ЕГН ********** да заплати
на ***************************, ЕИК ********** със седалище и адрес:
************************* сумата в общ размер на 37,50 лева ( тридесет и
седем лева и 50 стотинки), разноски за заповедното производство и 762,50
лева (седемстотин шестдесет и два лева и 50 стотинки), разноски за исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на
страната на ищеца ******************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6