№ 3484
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110164336 по описа за 2024 година
Производството не следва да се разгелжда по реда на Глава двадесет и пета
„Бързо производство“ от ГПК, тъй като с исковата молба е предявен и иск по чл. 224
КТ, който не е сред изброените в чл. 310, ал. 1 .т ГПК.
Образувано е по искова молба от П. Б. Н., уточнена с молба с вх. №356785 от
07.11.2024г. срещу „П А П Л“ ЕООД, с която при условията на обективно съединение са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 2400лв.,
представляваща дължимо неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2024г. до
19.09.2024г. и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 250 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 19.07.2023г. до
19.09.2024г.
Ищецът твърди, че с подписването на трудов договор №5/19.07.2023г. между страните
възникнало трудово правоотношение, по силата на което заемал длъжността „фризьор“ на 4-
часов работен ден при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 390лв. Сочи
се, че считано от м. януари 2024г. ответникът преустановил плащането на дължимото му се
трудово правоотношение, поради което от 19.09.2024г. по инициатива на ищеца трудовото
правоотношение между страните било прекратено. Излага, че има вземания за дължимото
му се неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2024г. до 19.09.2024г. в размер
от 2 400 лв., както и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 250
лв. Претендира законна лихва и разноски.
Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените
1
искове като неоснователни. Признава, че между страните е съществувало трудовото
правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание, но твърди начало на изпълнението му
от 16.08.2023г. Възразява, че трудовите възнаграждения за периода от 01.01.2024г. до
31.08.2024г. били платени срещу подпис във ведомостта и платежния фиш. Признава, че не е
заплатил дължимото се трудово възнаграждение за м. 09.2024г. и обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск, но в тази връзка излага, че ищецът не се отзовал на
поканите да получи съответните суми в брой, а в същото време отказвала плащане по
банков път, тъй като имуществото му било обект на принудително изпълнение. Претендира
разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ответника признава, че трудовото възнаграждение за 13 отработени дни през месец
септември 2024г. не е платено. Признава, че не е платил и дължимото се на ищеца
обезщетение за неползван платен горишен отпуск за исковия период в размер от 250 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
По осъдителните искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца по исковете с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ е да докаже по
делото при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което служителят е престирал
труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, както и размера на
дължимото му се трудово възнаграждение за процесния период.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответното дружество е да
докаже плащане на претендираното от ищеца трудово възнаграждение.
Страните не спорят относно възникването, съществуването, изменението и
прекратяването на трудовото правоотношение помежду им за времето от 19.07.2023г. до
19.09.2024г., което се установява и от представените по делото Трудов договор №
5/019.07.2023 г., Допълнително споразумение №1 от 20.07.2023 г., Трудов договор №
5/15.08.2023г. и справка от НАП.
В представения по делото трудов договор е уговорено, че ищецът ще изпълнява
длъжността „фризьор“ с място на работа в гр. С в условията на 4-часов работен ден при
сумарно изчисляване на отработеното време, при уговорен основен платен годишен отпуск
от 20 работни дни за всяка календарна година и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 390 лв.
Между страните по делото не съществува спор и относно обстоятелството, че
служителят е престирал труд в полза на ответното дружество на длъжността „фризьор“ за
исковия период от 01.01.2024г. до 19.09.2024г.
2
Следователно, за работодателя са възникнали задълженията съгласно чл. 128, т. 1 и т.
2 КТ да начисли във ведомост за заплата трудовото възнаграждение на служителя за
положения от него труд за периода от 01.01.2024г. до 19.09.2024г., както и да му заплати
уговореното възнаграждение за извършената работа.
Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на
негови близки или се превежда на влог в посочена от него банка (чл. 270, ал. 3 КТ).
По делото от представените неоспорени платежни ведомости и платежни фишове се
установява, че трудовото възнаграждение на ищеца за периода от м. 01.2024г. до м. 08.2024г.
вкл. е платено. Съгласно трайно установената съдебна практика когато изпълнението на
задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез
подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът
или посоченото от него лице е получило плащането. Такива съмнения не възникват и когато
основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за банков превод или
разписката /Решение № 131 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 131 / 2018 г. на Върховен касационен
съд, 4-то гр. отделение/.
Ответникът признава, че не е заплатил дължимото се на ищеца трудово
възнаграждение за 13 отработени дни от м. септември 2024г. За да изчисли размера му на
основание чл. 162 ГПК съдът съобрази, че нетното възнаграждение, което е получавала П. Б.
Н., е в размер на 362,39 лв. месечно, или по 16,66 лв. среднодневно при средно 21,75
работни дни за месеца. От тук дължимото се на ищцата нетно трудово възнаграждение за
периода от 01. до 19.09.2024г. е 216,58 лв., до която сума искът по чл. 128, т. 2 КТ ще се
уважи като основателен, като ще се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
2400 лв. и за периода от м.01 до м. 08.2024г. вк.
По осъдителния иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца по иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ е да докаже по
делото при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период между страните е
било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза
на ответното дружество на посочената длъжност, че трудовото правоотношение е
прекратено, че са налице условията, при които възниква правото на служителя на
допълнителен платен годишен отпуск на основание чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ, както и размера на
дължимото се обезщетение за неизползването му.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е докаже или
ползването на отпуск от служителя за процесния период, или плащането на обезщетение за
неизползването му.
Както се установи по-горе, между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е престирал труд в полза на ответното
дружество на длъжността „фризьор“, и че същото е било прекратено на 19.09.2024г.
3
Ответникът признава, че не е платил на ищеца дължимото му се обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за прослуженото при него време в размер на 250 лв.,
като признанието му намира надлежна опора в представените по делото доказателства,
поради което искът по чл. 224, ал. 1 КТ ще се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаването на предявените искове ще се присъди
поисканата законната лихва върху двете главници от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт в
тежест на ответника съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъди
държавна такса в размер на 50 лв.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва извършването на разноски за платен адвокатски
хонорар в размер от 900 лв., срещу който насрещната страна своевременно е релевирала
възражение за прекомерност. Съдът намира възражението за прекомерност за основателно с
оглед фактическата и правна сложност по делото, при което намалява адвокатския хонорар
до сумата от 700 лв., която съответства на платения адвокатски хонорар от насрещната
страна. От тази сума съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца ще се присъдят
123,25 лв. за разноски.
Ответникът е сторил разноски за платен адвокатски хонорар в размер от 700 лв., от
които съобразно отхвърлената част от исковете ще му се присъдят 576,75 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П А П Л“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С да
заплати на П. Б. Н. с ЕГН **********със съдебен адрес гр. С на основание чл. 128, т. 2 КТ
сумата от 216,58 лв., представляваща дължимо, но неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от 01.09.2024г. до 19.01.2024г. вкл. и на основание чл. 224, ал. 1
КТ сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода от 19.07.2023г. до 19.09.2024г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано
от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2024 г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128, т. 2 КТ за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 2400 лв. и за периода от м. 01.2024г. до м. 08.2024г. вкл.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „П А П Л“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С да заплати на П. Б. Н. с ЕГН **********със съдебен адрес гр. С,
4
сумата от 123,25 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Б. Н. с ЕГН **********със съдебен
адрес гр. С да заплати на „П А П Л“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С сумата от 576,75 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „П А П Л“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийския районен съд сумата от 50 лв. за държавна такса по уважените искове.
Банкова сметка, по която могат да бъдат внесени дължимите суми на П. Б. Н.: IBAN
*****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5