Р Е Ш
Е Н И Е №107
гр.
София, 26.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана
Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 192 по описа за
„У.Б.“ АД е
предявило срещу В.З.М., В.С.М.и ЕТ „Л.И К.– В.М.“ обективно и субективно
съединени осъдителни искове за плащане солидарно на сумата от 27262.85 евро,
представляваща непогасена главница по договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № TR72908457 от 13.10.2008 г. и
анекси към него – анекс № 1 от 29.01.2010 г. и анекс № 2 от 16.01.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2018 г. – датата на
подаване на исковата молба, до окончателното плащане. В исковата молба и в уточняващата
молба от 05.11.2018 г. се твърди, че по силата на горепосочения договор за
банков кредит, сключен между „У.Б.“ АД като кредитор и ответниците В.З.М. като
кредитополучател и В.С.М.и ЕТ „Л.И К.– В.М.“ като солидарни длъжници, банката
предоставила на кредитополучателя Васил М. потребителски ипотечен кредит в
размер на 33000 евро, срещу което кредитополучателят се задължил да усвоява,
ползва целево и върне кредита, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и
други разходи. Уговореният краен срок на усвояване бил 30.10.2008 г., а
крайният срок за погасяване на главницата - 15.10.2018 г. Договорът бил
обезпечен с учредена в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот,
находящ се в гр. Божурище /подробно индивидуализиран в исковата молба/. Сумата
била получена и усвоена изцяло от кредитополучателя В.З.М.. С анекс № 1 от 29.01.2010
г. страните уговорили промяна в погасителния план и в срока на погасяване на
дълга, като същият бил удължен до 15.10.2028 г., а като поръчители по договора
за кредит встъпили Станка Иванова Евстатиева и Магдалена Д.М.. С анекс № 2 от 16.01.2012
г. страните се съгласили да променят погасителния план по договора за кредит и
уговорили, че неизплатената и дължима главница в размер на 29396.48 евро следва
да бъде погасена от ответниците на 201 месечни погасителни вноски, всяка
платима на 15-то число на съответния месец, както следва: от 15.02.2012 г. до
15.01.2013 г. – 12 месечни вноски, всяка в размер на 40 евро; от 15.02.2013 г.
до 15.09.2028 г. – 188 месечни вноски, всяка в размер на 149 евро; на
15.10.2028 г. - една изравнителна вноска в размер на 904.48 евро. Поради
допусната от ответниците забава в плащането на дължими вноски по процесния
договор за кредит ищецът изпратил уведомление за допуснатото просрочие с изх. №
0911-41-000970, което не било връчено редовно на ответниците и получаването му
било оспорено от тях в друго исково производство, което било приключило.
Съответно ищецът навежда правно твърдение, че на основание чл. 15.4 от анекс №
1 от 29.01.2010 г. към процесния договор за кредит с предявяване на настоящата
искова молба упражнява правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем, твърди също, че с получаването на исковата молба ответниците са
редовно уведомени за неговото волеизявление. Уточнява, че размерът на
претендираната главница е формиран, както следва: една частично неизплатена
вноска в размер на 134.37 евро, дължима за месец ноември
Исковете са с правно основание чл. 430 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, в
който оспорват предявените искове изцяло. Навеждат твърдения за наличие на
неравноправни клаузи в анекс № 1 от 29.01.2010 г. и в общите условия към
договора. Твърдят, че лихвата по кредита следвало да бъде изчислявана съгласно
чл. 4.1 от договора – 1-месечен EURIBOR + надбавка от 5.894 %, като към датата
на подписване на договора EURIBOR бил в
размер на 5,0006 %. От момента на подписване на договора обаче до настоящия
момент този индекс бележел спад, поради което вноската по кредита също следвало
да бъде намалена, но банката не изпълнила договорното си задължение да
актуализира месечните вноски, вземайки предвид намаляването на индекса, а
продължила да начислява висока лихва, като при опитите си да установят причината
за това ответниците не получавали отговор. Поради това се стигнало до
подписването на анекс № 1 от 29.01.2010 г., но неговата цел не била реално да
бъдат облекчени условията за обслужване на кредита, а била увеличена лихвата по
кредита, бил включен и допълнителен компонент - премия, позволяваща по всяко
време ищецът да променя размера на вноската едностранно. Твърдят също, че
клаузите на анекс № 1 не са индивидуално уговорени, а предварително изготвени
от банката условия. Сочат като неравноправни клаузите на чл. 4 и чл. 11.2 от
анекс № 1, както и клаузите на т. 9.1, т. 9.2, т. 9.4, т. 9.6, т. 10.5 от
общите условия на „У.Б.“ АД, при които банката предоставя ипотечни кредити на
физически лица. Твърдят, че посочените клаузи попадат в приложното поле на чл.
143 ЗЗП, а именно уговорени са във вреда на потребителите, поради
обстоятелството, че банката си запазва правото да вдига лихвения процент до
размери, които не могат бъдат контролирани, като излагат подробни съображения
за това. Оспорените клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП
поради обстоятелството, че не са индивидуално уговорени, а при сключването на
договора и анексите към него на ответниците били предоставяни бланки, които не
подлежали на коментар и договаряне. Оспорените клаузи противоречали и на
Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., съгласно която за
неравноправна се счита дадена клауза, която не е уговорена индивидуално,
създадена е в ущърб на потребителя при значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора /чл. 3/. По отношение на анекс
№ 2 от 16.01.2012 г. ответниците твърдят, че е сключен поради некоректното
актуализиране от страна на ищеца на месечната вноска. Твърдят, че в случай, че
ищецът не е търсил повече от първоначално договореното, последващите анекси е
нямало да бъдат сключвани, както и че през цялото време на действие на
процесния договор за кредит, изменен с анексите към него, редовно са внасяли
месечната вноска, определена в погасителния план към договора. Твърдят, че с
анекс № 2 банката капитализирала лихва към главницата – обстоятелство,
забранено с Наредба № 9 от 19 декември
В допълнителната искова молба и в допълнителния
отговор са пояснени и допълнени първоначалните такива.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете:
По отношение на ответника В.З.М. производството по
делото следва да бъде прекратено по следните съображения:
Според ТЗ /легална дефиниция в чл. 56/ едноличният търговец
е физическо лице, което е дееспособно и има местожителство в страната. Законът
признава на това физическо лице търговско качество /което означава, че може да
бъде страна не само по граждански, но и по търговски правоотношения/, с което
се разширява неговата правоспособност. Разширената правоспособност обаче не
води до възникване на нов правен субект. Всички права и задължения във връзка с
търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец.
Едноличният търговец отговаря с едно и също имущество както за задълженията,
поети в резултат на упражняваната търговска дейност, така и за всякакви други
имуществени задължения, поети в частния му живот /извън търговската дейност, в
сферата на гражданските правоотношения/. Ето защо не съществуват отделни правни
субекти, съответно /от процесуална гледна точка/ не съществуват самостоятелни
ответници, срещу които да се насочат исковете, независимо, че в договора за
банков кредит са посочени като самостоятелни длъжници и впоследствие исковете
са насочени срещу двамата.
По отношение на ответниците ЕТ „Л.И К.– В.М.“ и В.С.М.
исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – основателни.
Съображенията на съда са следните:
По главните субективно съединени искове за плащане на
главницата:
Не се спори по делото относно сключването на договора
за банков кредит и допълнителните споразумения към него, както и относно
условията на същите /вкл. относно обстоятелството, че ответниците са солидарни длъжници,
въпреки че от условията на договора и анексите не се установява ответниците В.С.М.и
ЕТ „Л.И К.– В.М.“ да са се задължили по договора при условията на чл. 121 – 127 ЗЗД – като съдлъжници с кредитополучателя/, не се спори и относно усвояването
на сумата по договора от кредитополучателя, налице са и надлежни доказателства
за тези обстоятелства.
Към датата на подаване на исковата молба – 26.09.2018
г., не е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит според твърденията
на самия ищец, съответно той с исковата молба упражнява правото си да обяви
целия кредит за предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна на длъжниците
/в каквато насока е наведено изрично твърдение от него/. Съответно за да
настъпи изискуемостта, е необходимо ответниците да получат преписи от исковата
молба, с което да узнаят за волята на кредитора. В случая преписи от исковата
молба са получени от ответниците на 12.11.2018 г. и от тази дата настъпва
предсрочната изискуемост на целия кредит. Това е факт от значение за спорното
право, който е настъпил след предявяване на исковете и съдът го отчита на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, а доводите на ответниците в обратна насока са
неотносими към предмета на делото с оглед вида на избраната от ищеца искова
защита.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: На
16.10.2008 г. по разплащателна сметка с IBAN *** В.З.М. са преведени 33000 евро с основание усвояване
на кредит. Съгласно условията на анекс № 1 и анекс № 2 към договора за банков
ипотечен кредит на физическо лице № TR 72908457/13.10.2008 г., лихвата е
капитализирана само при анекс № 1. Съгласно условията на анекс № 1 капитализираната
сума в главницата е 1207.55 евро, при което общата сума на главницата по
процесния договор за кредит е в размер на 34207.55 евро. Погасената сума за главница
по договора е в размер на 6944.70 евро, съответно непогасената главница е в
размер на 27262.85 евро. Размерът на непогасените суми /в падеж/ към датата на подписване
на анекс № 1 от 29.01.2010 г. е 163.08 евро /към 15.01.2010 г./, към датата на подписване
на анекс № 2 от 16.01.2012 г. е 2963.96 евро /към 15.01.2012 г./, а към датата
на подаване на исковата молба е 15675 евро, като след датата 20.12.2013 г. няма
отчетени плащания от ответниците по договора за кредит.
Възражението на ответниците за неравноправност на клаузите
на чл. 4 и чл. 11.2 от анекс № 1 и на
клаузите на т. 9.1, т. 9.2, т. 9.4, т. 9.6, т. 10.5 от общите условия на „У.Б.“
АД, при които банката предоставя ипотечни кредити на физически лица, е ирелевантно,
съответно не следва да се обсъжда. Тези клаузи касаят начина на определяне на лихвения
процент по договора, а предмет на настоящия спор е само вземане за главница.
Възражението би било релевантно само в случай, че поради капитализация /каквато
се твърди от ответниците, че е налице в случая/ част от лихвите /в случай, че
са определени по силата на неравноправни клаузи/ са били включени към
главницата и съответно се претендират в настоящото производство. От
заключението на вещото лице се установява обаче, че капитализация е извършена
само с анекс № 1 от 29.01.2010 г. /който по същността си представлява новация
на задължението/, т. е. доколкото лихви /в
размер на 1207.55 евро съгласно заключението на вещото лице/ са прибавяни към
главницата, то това е станало само към момента на подписване на анекс № 1, като
тези лихви до този момент са били определени съгласно условията на
първоначалния договор, по отношение на които не е наведено възражение за
неравноправност, напротив, ответниците считат, че лихвата е следвало да бъде
определяна именно съгласно неговите условия /следва да се има предвид, че
остана недоказано твърдението на ответниците, че ищецът не е изпълнявал
задължението си да променя /намалява/ размера на вноската при промяна
/намаляване/ на индекса EURIBOR, напротив – установи се от заключението на
вещото лице, че при промяна /намаляване/ на индекса EURIBOR е намаляван и
прилаганият по договора лихвен %, вкл. за периода преди подписване на анекс № 1
от 29.01.2010 г., през който лихвата е била определяна съгласно условията на
първоначалния договор; остана недоказано и твърдението на ответниците, че в
случая не само не била налице забава, но имало и плащане на суми, по-големи от
първоначално договореното, напротив – установи се от заключението на вещото
лице, че погасената сума за главница по договора е в размер на 6944.70 евро, размерът
на непогасените суми /в падеж/ към датата на подписване на анекс № 1 от
29.01.2010 г. е 163.08 евро /към 15.01.2010 г./, към датата на подписване на анекс
№ 2 от 16.01.2012 г. е 2963.96 евро /към
15.01.2012 г./, а към датата на подаване на исковата молба е 15675 евро, като след датата 20.12.2013 г.
няма отчетени плащания от ответниците по договора за кредит/.
Възражението на ответниците за неравноправност на
клаузите на чл. 17 от договора и чл. 15.4 от анекс № 1 е неоснователно.
Тези клаузи се отнасят до правото на банката да направи кредита изцяло /или
частично/ предсрочно изискуем при определени условия. Доколкото е допустимо от
закона /чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 432 ТЗ/ да се уговарят условия, при които
кредиторът да има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, клаузи в този
смисъл не са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Такива клаузи попадат в изключението
по чл. 1, т. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
Съобразно всичко гореизложено съдът намира, че
главните субективно съединени искове по отношение на горепосочените двама
ответници следва да бъдат уважени.
По акцесорните субективно съединени искове за плащане
на обезщетение за забава:
С оглед изводите за основателност на главните искове
за плащане на главницата по отношение на ответниците ЕТ „Л.И К.– В.М.“ и В.С.М.
основателни са и акцесорните субективно съединени искове за плащане на
законната лихва върху сумата на главницата, но за периода от 13.12.2018 г. до
окончателното плащане /тъй като съобразно изложеното по-горе предсрочната
изискуемост на целия кредит е настъпила с получаване на преписите от исковата
молба от ответниците на 12.11.2018 г., съответно от датата, следваща тази дата,
те са изпаднали в забава по отношение на цялото задължение/, а за периода от
датата на подаване на исковата молба – 26.09.2018 г., до 12.11.2018 г. /вкл./
исковете следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото искането на ищеца за
присъждане на разноски е основателно. Ищецът
е направил разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата по делото в общ размер от 4988.44 лв., от които 2132.86 лв. за
държавна такса, 300 лв. за възнаграждение на вещо лице и 2555.58 лв. за
възнаграждение на адвокат. Съответно тези разноски следва да му се присъдят.
Неоснователно е възражението на ответниците за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение, тъй като минималното такова, определено по реда на
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /чл. 7, ал. 2, т. 4/, е в размер на 2129.65 лв., в какъвто
именно размер е платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, върху което е
платен и ДДС, при което пълният размер на разноските за адвокатско
възнаграждение е 2555.58 лв.
Искането на ответниците за присъждане
на разноски е неоснователно с оглед изхода на делото.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 192/2018 г. по описа на СОС по
отношение на В.З.М. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.С.М. с ЕГН **********, адрес: ***Л.И К.– В.М.“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** да платят солидарно на „У.Б.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „С. Н.“ № 7,
представлявано от изпълнителните директори Л. Х. и Е. М., сумата от 27262.85
евро /двадесет и седем хиляди двеста шестдесет и две евро и осемдесет и пет евроцента/,
представляваща дължима главница по договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № TR72908457 от 13.10.2008 г. и
анекси към него – анекс № 1 от
29.01.2010 г. и анекс № 2 от 16.01.2012 г., сключени между „У.Б.“ АД като
кредитор, В.З.М. като кредитополучател и В.С.М.и ЕТ „Л.И К.– В.М.“ като
солидарни длъжници, ведно със законната лихва върху главницата от 13.11.2018 г.
– датата, следваща датата на получаване на преписи от исковата молба от В.С.М.и
ЕТ „Л.И К.– В.М.“, до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорните искове за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 26.09.2018 г.
– датата на подаване на исковата молба, до 12.11.2018 г. /вкл./.
ОСЪЖДА
В.С.М. с ЕГН **********, адрес: ***Л.И К.– В.М.“
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да платят по
равно на „У.Б.“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „С. Н.“ № 7,
представлявано от изпълнителните директори Л.Х.. и Е.М., общата сума
от 4988.44 лв. /четири хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и
четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски в размер на 2132.86
лв. за държавна такса, в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещо лице и в
размер на 2555.58 лв. за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната
част подлежи на обжалване в едноседмичен срок, а в останалата част – в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: