№ 2904
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110203859 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3859 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Т. И. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
8473/ 18.12.2023г., издадено от началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа"
към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура"-гр.София, с което на М. Т. И., ЕГН-**********, на основание чл. 177, ал.
3, т. 1, пр. 3 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда)
лева, за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2 от ЗДП, вр. чл.7, ал. 1, т. 3 , б.“б“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирана
е жалба от адв. Р.Р. от АК-Благоевград, в която са изложени доводи за непълнота в
описанието на нарушението, несъответствие между приетато от фактическа страна и
правното квалифициране на деянието, липса на компетентност на санкциониращия орган.
1
Моли се за отмяна на НПи се претендира присъждане на разноски.
АНО-редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 24.11.2023г. св. Ем.Станков в качеството на инспектор на в дирекция „АРОК“ при
АПИ,гр. София, съставил АУАН 0009880 на жалбоподателя М. Т. И., който работел в ***. В
акта било отразено, че на същата дата 24.11.2023г. в 09:40часа на път I-1, км.241, на 100 м.
От бензиностанция Лукойл в посока гр.София-гр.Елин Пелин, ***. управлявал и извършвал
превоз на товари със съчленено ППС с пет оси-МПС с 2 оси марка „Скания“ с рег. № *** и
полуремарке с 3 оси с рег. № *** като в процеса на проверката е установено, че водачът
извършва превоз на фракция. Направено било измване с електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № *** и ролетка 1304/18 и
установено, че при измерено разстояние между осите 1,32м. сумата от натоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето е 28,300т. при максимално допустимо натоварване на оста
24т.
Проверяващият инспектор констатирал, че превишаването е с 4,300 тона и ППС е
тежко. В акта било отразено, че жалбоподателят е нарушил вр. чл.7, ал. 1, т. 3 , б.“б“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП при идентично описание на
нарушението и на приетата правна квалификация.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. ***
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК- копия на
свидетелство за регистрация на МПС; на лична карта на жалбоподателя; Пътен лист; Трудов
договор № 351/08.12.2022г.; Протоколът за измерване на превозно средство №
0000004/05.01.2023 г., кантарната бележка; Разписка; Заповеди; пълномощни и др.
Съдът кредитира изцяло събраните доказатеслства като ги приема за непротиворечиви
в своята цялост и допринасящи за изясняване на фактическата обстановка. Следва да се
отбележи, че показанията на актосъставителя съдържат информация за направените от него
констатации по време на измерването като същите съответстват напълно на проложените
писмени доказателства във връзка с констатацията за теглото на ППС.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по
подробното му обсъждане не се следва.
При извършената служебна проверка съсъд констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентен административен орган:
Издателят на НП е оправомощен със заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г. на председателя
на УС на АПИ, а актосъставителят - със заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на
2
председателя на УС на АПИ.
В АУАН при правното квалифициране на нарушението са посочени нормите на
чл.139, ал.1, т. 2 от ЗДП във връзка с чл. 7, ал.1, т. 3, б.“б“ от Наредба № 11 на МРРБ.
Разпоредбата на чл. 139, ал.1, т. 2 от ЗДП е обща и предпоставя изискване към
движещите се по пътя ППС, а именно, че „трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на
ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението“. Съгласно нормата на чл. 7, ал.1, т. 3, б.“б“ от Наредбата е допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 от
Наредба № 11/2001г. на МРРБ с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС
със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в Приложение № 2 към наредба № 11/2001 на МРРБ отворени за
обществено ползване пътища е за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на
ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1, 3 метра е 24 тона. По
делото е безспорно, че на процесната дата, час и място, жалбоподателят е управлявал ППС
по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11/2001г. с пет оси – МПС с две оси марка "Скания" с
рег. № *** полуремарке с три оси с рег. № **** и е извършвал превоз на фракция, като при
измерено разстояние между осите 1, 32 метра, сумата от натоварването на ос - на тройната
ос на полуремаркето е 28, 300 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. С оглед на това и измерените
параметри, ППС-то се явявало "тежко" по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата.
При описание на фактическата обстановка обаче съдът прие ,че е допусната неяснота
на административното обвинение. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на акта не
е посочено дали управляваното от ж-ля М. И. съчленено ППС с пет оси е било с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване, както и с каква допустима
максимална маса. От обективна страна и в обстоятелствената част на НП АНО не е отразил
тези елементи от фактическия състав на нарушението. Поради това съдът приема, че като не
са конкретизирали факти, описващи съставомерни елементи от фактическия състав на
твърдяното нарушение в акта и НП са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57,
ал.1, т. 5 от ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение е ограничило правото на защита на
жалбоподателя до степен да възпрепятства възможността му да разбере в пълнота вмененото
му за осъществено нарушение и при ясно излагане на обективните признаци от фактическия
състав, съответно- е и ограничена възможността му да организира своята защита.
По изложените съображения съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. В ал. 2 е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
3
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил в
брой сумата от 400(четиристотин) лева, за процесуално представителство и защита. С оглед
разпоредбата на чл.18, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение на Висшия
адвокатски съвет от 09.07.2014 г. /, според която ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция, и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, то направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в случая следва да бъде уважено.
Така мотивиран,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8473/ 18.12.2023г., издадено
от началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на
риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура"-гр.София, с което на М.
Т. И., ЕГН-**********, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на
чл.139,ал. 1, т. 2 от ЗДП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ да
заплати на М. Т. И., ЕГН-********** направените по делото разноски в размер на
400(четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4