О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1971 ,
17.10.2019 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в закрито заседание на седемнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Калина Пенева
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен
Вълев в.ч.гр.д.№ 1566 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 419, във вр. чл.
279, във вр. чл. 274 – 278 от ГПК.
Производството е
образувано по частна жалба с вх № 6243/07.08.2019 г. на РС Несебър от Г.В.В.,
родена на *** г., гражданка на Руска Федерация против Разпореждане за незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист, обективирано в Заповед №237 за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 10.05.2019 г. по ч.гр.д.
№416/ 2019 г.
Жалбоподателят моли
за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение като незаконосъобразно и
неправилно. Твърди , че след като е издадено обжалваното разпореждане по
ч.гр.д. № 416/2019 г е издаден и изпълнителен лист от 10.05.2019 г. и е
образувано изпълнително дело №201970604000130 на ЧСИ Росица Стоянова. Сочи, че
на 25.07.2009 съдебният изпълнител е връчил на Г.В. покана за доброволно
изпълнение. Изложени са съображения, че приложеният към заявлението по чл. 417
от ГПК договор за поддръжка и управление на общите части в жилищен комплекс
„Златно око резиденс” с нотариална заверка
на подписите е развален с нотариална покана рег. №7116, том 3, акт№158 от
07.09.2018 г на Нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 на НК, връчена при
условията на чл. 47 от ГПК. Направено е искане и за спиране на изпълнението на
обжалвното разпореждане за незабавно изпълнение. Претендират се разноски.
Ответникът по
частната жалба „Голдън пик“ ООД, ЕИК ********* подава писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди се, че съобразно чл. 419, ал. 2 от ГПК жалбата не може да
се основава на съображения, извлечени извън актовете по чл. 417 от ГПК.
Направено е позоваване на Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. Изложени са съображения,
че процесният договор не е развален, а дори и да се счете, че същият е развален
то претенциите на заявителя са за задължения, предхождащи датата на връчване на
нотариалната покана. Изразено е становище за недопустимост и неоснователност на
особеното искане за спиране. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка
на изложените в частната жалба и отговора съображения и материалите по ч.гр.д.№
416/2019 г. по описа на Несебърския районен съд, по вътрешно убеждение, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районен съд Несебър е депозирано от „ГОЛДЪН ПИК” ЕООД, ЕИК ********* Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Г.В.В., родена на *** г., гражданка на Руска
Федерация за сумите сумите от общо 875,84 евро- главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 22.04.2019г., до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 262,75 евро- неустойка, както и
сумата от 545 лв., представляваща разноски, от които 45 лв.- държавна такса и
500 лв.- адвокатско възнаграждение.
Към заявлението е приложен документ по чл.417, т. 3 от ГПК, а именно-
договор за поддръжка и управление на общите части в жилищен комплекс „Златно
око резиденс” от 11.06.2013 г. с нотариална заверка на подписите, съгласно
който длъжника, като собственик на ап.А9 в комплекса, е поел задължение да
заплаща на заявителя годишна такса за управление и поддръжка в размер на по
656,88 евро на година.
На 10.05.2019 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.
Видно от изисканите и изпратени писмени доказателства от ЧСИ Росица
Стоянова, по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№201970604000130. По същото е съставена покана за доброволно изпълнение която е
връчена на длъжника Г.В. на 25.07.2019 г.
При така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд
намира, че жалбата е неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В производството по чл. 417 и сл. ГПК, съдът проверява само налице ли са от
формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. на
незабавно изпълнение и изпълнителен лист: дали актът въз основа на който се
иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска
издаване на листа.
След проверката, извършена по реда на
чл. 419, ал. 2 ГПК, настоящата инстанция споделя изводите на РС Несебър
и намира, че актът, въз основа на които се иска издаване на изпълнителен лист –
договор за поддръжка и управление на общите части в жилищен комплекс „Златно
око резиденс” от 11.06.2013 г. с нотариална заверка на подписите е редовен от
външна страна и от съдържанието му се установява ликвидно и изискуемо, респ. –
подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника. В заявлението е
посочено, че не било изпълнено задължението за заплащане на годишните такси за
2018 г. и 2019 г.- за 2018 г. в размер на 218,96 евро /поради частично
плащане/, а за 2019 г.- 656,88 евро, двете дължими от 31.03.2017 г. респективно
31.03.2018 г. Сумата от 262,75 евро представлява сбор от дължимата на основание
т.8.1 от договора неустойка, както следва: за 2018 г.- 66 евро, за 2019 г.- 197
евро.
Направените от частния жалбоподател възражения са по съществото на спора и
не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Направеното от частния жалбоподател искане за спиране на изпълнението настоящият състав квалифицира като такова по
чл. 420, ал. 2 от ГПК. Компетентен по него се явява заповедния съд. Доколкото от преписката е видно, че с
последваща молба с вх. №6244/07.08.2019 г. такова искане е направено и пред
заповедния съд, не е необходимо частната жалба да се изпраща на РС Несебър за
произнасяне в частта по искането чл. 420, ал. 2 от ГПК. По същото вече има и
произнасяне на заповедния съд с Определение №952/28.08.2019 г. по ч.гр.д.
№416/2019 г.
Ето защо жалбата срещу допуснатото от БРС незабавно изпълнение на
издадената заповед за изпълнение е неоснователна. Обжалваното разпореждане на
Бургаския районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Доколкото не са представени доказателства за направени разноски от
въззиваемата страна, такива не следва да ѝ се присъждат.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
ПОСТАНОВЕНОТО НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на Заповед № 237 за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК от 10.05.2019 г. по ч.гр.д. №416/2019 г. по описа
на Несебърски районен съд.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
на осн. т. 8 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.