МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 639/2012 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД –НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненският окръжен прокурор е внесъл
за разглеждане обвинителен акт срещу :
Ф.Т. - роден на *** г.
в гр.Берат, Албания,албански гражданин, със
средно образование, не работи, неженен, неосъждан
ЗА ТОВА, ЧЕ:
През месец април 2004
година, в град Варна, в съучастие като подбудител
с извършителите А.А. Демиров и А.П.А., умишлено
склонил последните без надлежно разрешително да придобият и държат с цел разпространение,
високорисково наркотично вещество в особено големи размери - хероин с нетно
тегло 11784.40 грама, със съдържание на активно действащ компонент - диацетилморфин 13.26%, на стойност 589 270 лева- престъпление по чл.
354а ал.2 изр.2-ро вр. ал.1 пр.З
и 4 вр. чл.20 ал.З вр.чл.2
ал.2 от НК.
Производството е започнало
след отмяна по реда на възобновяването от ВКС на РБ на задочна присъда на подс. А.Т. ,постановена в негово отсъствие. От ВКС на РБ
при възобновяване на наказателното производство е била и взета МНО „Задържане
под стража”,впоследствие взета и от ВОС.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
внесеното обвинение и подробно обсъжда позицията на подс.Т.
и противоречията в показанията на свидетелите и моли
настоящата инстанция да наложи наказание
над минималния към средния размер на наказанието лишаване от свобода
,както и наказанието глоба, като приложи най-благоприятния наказателен закон за
подс.Т. .
Упълномощеният защитник на подс.–адв.И. *** / заема позицията на пълна недоказаност на
обвинението ,противоречия в показанията на свидетелите ,поради което и намира
за незащитима обвинителната теза за участието на подс.Т.
в престъплението. Поради това и моли за неговото оправдаване с оглед
противоречията в гласните доказателства относно така възведеното обвинение .
Разпитан
в досъдебното производство подс.Ф.Т.
–не дава обяснения за извършеното ,а в съдебно заседание пред настоящата
инстанция не се признава за виновен и разказва ,че не е организирал
и уговарял свидетелите А.Демиров и А.А. да пренасят дрога-хероин от Албания за Италия. Твърди ,че двамата
свидетели му били на гости в Албания. На гости му бил и свид.С.С.
и ,че той самия не е знаел нищо и не е имал отношение към натоварения в Албания
хероин и пренасянето му до Италия, където са били заловени свидетелите от италианските власти и осъдени . Обяснява , че
автомобила ,с който са задържани е бил поискан от свид.С.А.
*** като рента- кар и не му е било казвано ,че ще
пътува за Румъния ,а за Албания. Обяснява това с обстоятелството ,че тогава
неговия автомобил „Мерцедес”е бил с албанска
регистрация и това води до издаване на допълнителни визи и формалности за
преминаването му. Категорично оспорва участието си в организиране натоварването
и превозването на хероина в л.а. „Опел
–Омега”,управляван от свид.А.А. и свид.
А.Д. от Албания до Италия. Обяснява ,че уговорката със свид.
Д. и А. била да се чакат на границата между Македония и Албания ,като оттам ги
поел да му гостуват и тръгването им за Италия било само и единствено по тяхна
инициатива ,с подбуди ,неизвестни за него. Твърди ,че след заминаването им и
при завръщането си в РБ разбрал ,че са задържани в Италия с хероин, както и че
до пребиваването му до 2006 година в РБ ,никой не го е търсил за това. Моли
съдът да го оправдае по възведеното обвинение ,за да изпита свободата си.
В
последната си дума, не се признава за виновен.
От
събраните по делото доказателства, съдът счита за установено следното от фактическа
страна :
Подс. Алберто Т. е роден на ***година в гр.Берат
Албания, като за времето от 27.02.2003година до 07.09.2004година е бил със
статут на продължително пребиваващ чужденец със заявени адреси „Варна ул.”Двадесет
и седми юли”№54 и с.Каменар ,обл.Варна
ул.”Невен”№1/л.32 от настоящето НОХД /.Впоследствие пак от сектор „Миграция”МВР уведомяват ,че след влизане в РБ на
01.02.2005година същия е имал статут на краткосрочно пребиваващ чужденец до
15.03.2005година ,на адреса в с.Каменар ,като към
настоящия момент НЯМА разрешен статут на пребиваване в РБ и няма заявен адрес .
Като
продължително пребиваващ чужденец подс.Т. *** със
София Асенова Т. и двамата живеели на адреса посочен по-горе в с.Каменар Варн. обл. Подс. Т. не работел , прекарвал
времето си в места за хазартна дейност, вземал и връщал заеми от различни хора,
включително и от свид.С.С. .Същевременно бил виждан
от свидетелите да управлява л.а. Мерцедес –S класа и други автомобили –с албанска регистрация, като
демонстрирал много добро финансово състояние, което правело впечатление особено
в с.Каменар.
При
осъществяване на международното полицейско сътрудничество под особено
наблюдение били албански граждани осъществяващи трафик на наркотични вещества
от Албания за други европейски страни, като
била получена информация ,че подс.Т.
осъществява връзки с български граждани , които да транспортират наркотика през
Албания за Италия.
Подс.Т. контактувал със широк кръг лица, като се познавал
отдавна и със свид. А.А. Демиров,
който живеел близо до последния адрес на подс. Т. ***
,като преди това бил и шофьор на такси и извършвал такива услуги на подс.Т. .
При
разговор по между им за намиране на работа в Италия ,още през месец февруари на
2004година подс.
Т. предложил на свид.Демиров да участва в
транспортиране на наркотик-хероин с лек
автомобил от Албания към Италия-като било уговорено и заплащането. Предварителното
уговаряне между подс.Т. и свид.А.Демиров
включвало намиране на български л.а. и шофьор ,с
който следвало Демиров и водача -да се придвижат от
България до Албания ,а оттам хероина да бъде натоварен и превозен до Италия.
По
същото време друг познат на подс.Т. – свид.С.С. –бил поканен от подс.
да пътува до Албания, като предлогът бил дължими 5000 евро от страна на подс.Т. на свидетеля С. .Посоченият свидетел трябвало да
гостува на подс. Т. и да пътува с неговия автомобил
–с албанска регистрация.
При
срещите си със свид .С.С. подс.Т.
се запознал и със свид. А.А. ,който бил правоспособен
шофьор ,имал и по високи категории и за тракторист и поради липса на работа
,търсел начин да отиде в Италия -за да работи като тракторист. Подс. Т. се възползвал от този факт и обещал на свид.А.А. да му съдейства за намиране на работа в Италия
,като настоял да пътува с автомобила ,с който ще пътува свид.А.Демиров.
За
осигуряването на автомобил с българска регистрация при преминаването на
границите свид. С.С. препоръчал на подс. Т.
нотариус ,който да изготви необходимото пълномощно от собственика на л.а. свид.А. .
Подс. Т. влязъл във връзка със свид.С.А.
*** и срещу заплащане му предложил да му предостави своя автомобил „Опел –Омега SW”с ДКН В 64-10СМ.Обяснил на свид. А.
,че л.а. му трябва да отиде в Румъния –за момичета за
няколко дни. Свидетелят А. познавал подс. Т. ,който
често посещавал в заведението му в с.Каменар /в българската махала/,имал му доверие защото
харчел доста средства ,винаги бил точен в плащане на сметките си, поради което
и се съгласил да услужи срещу заплащане на подс.Т. , без изобщо на свидетеля да се обяснява, че автомобила го очаква друг и
далеч по различен път.
По съвета
на свид.Ст.С. ,било изготвено пълномощно за
управление на л.а.”Опел Омега” в страната и в чужбина
/л.13 т.1 от ДП/ - в кантората на нотариус Ал.Александров
на свид. А.А. от свид.С.А.
,като в кантората присъствали и свид. С. и подс.Т.. Убеждението на свид.А.
се засилило от факта ,че свид.С. в кантората на
нотариуса се държал свойски ,като наричал свид.А.
–братле ,братчето ми .
След
изготвянето на пълномощното на 14.04.2004 година - за срок от един
месец, свид. А. предал колата и ключовете на свид. А. ,за което получил сумата от 300 лева и си отишъл в с.Каменар.
Още същата
вечер двата автомобила тръгнали в посока
гр.София. На 15.04.2004година
от ГКПП ”Станке Лисичково”,
в посока Македония преминали л.а.”Опел-Омега”
с ДКН В-6410СМ, в който пътували свид. Демиров и А. и малко време след тях на същия граничен пункт
преминал подс.Т. и свид. С.
с л.а..”Мерцедес” ТR 66 44F . Свидетелите изчакали автомобила на подс.
Т. и се придвижили през Македония до границата с Албания, като заедно
пристигнали в гр.Берат –Албания, където живеел подс.Т. и негови роднини. Там тримата свидетели били
настанени в хотел ,а автомобила, управляван от свид.А.
бил прибран ,като било обяснено на свидетеля А. ,че така е по- безопасно. След
четири дни престой в хотела тримата свидетели били поканени в дома подс.Т.. След още четири
дни подс. Т. казал на свид.А.
и Демиров ,че трябва да тръгват за Италия, като
автомобила с ключовете бил докаран до дома на подс.Т.
от свид.А.Демиров .При разменените думи между свид.Демиров и подс. Т. свид.Демиров разбрал,че в резервоара на л.а.
има около 13кг хероин , които трябва да пренесат до гр.Падуа-Италия.
Уговорено било със свид.Демиров при пристигане на
входа на този град да се обадят на определен телефон и да дойдат хора ,които да
ги посрещнат .
Подс. Т. на 22.04.204година не тръгнал със свидетелите за
Италия под предлог ,че има да оправя документи ,а свид.Ст.С.
си тръгнал за България през Македония след два дни ,с твърдението пред съда , че
подс. Т. му върнал дълга.
Така
свидетелите Демиров и А. тръгнали за Италия през
Черна гора ,като там друг албанец им показал пътя за ферибота за Италия, платил
им билетите за ферибота и на 24.04.2004година около 1 часа пристигнали в гр.Анкона ,откъдето продължили за гр. Падуа.
Именно
на ферибота свид.А. узнал от свид.Демиров
,че в колата има хероин и се уплашил ,тъй като на всички граници при
преминаването било отразено неговото име като водач.
След договорения телефонен разговор ,проведен
от подс.Демиров на турски език неразбиран
на свид.А., пристигнала полицията и „куриерите на
хероин ” били задържани.
През посочения м. април 2004 г. българските оперативни
служби на РЗБОП при РДВР Варна осъществили контакти с колегите си от Италия,
за да им съобщят за подготвен внос на наркотично вещество от наши куриери.
Полицейските органи имали оперативна информация за това, че българските
граждани А.А.
Демиров и А.П.А. пренасят хероин в управляваната от тях
кола.
В резултат на това
взаимодействие на 25.04.2004 г.свидетелите Демиров и А. били задържани от
полицията на Падуа на магистралата Падуа-юг.
В
двойно дъно на резервоара за гориво на управлявания от тях л.а.
„Опел Омега SW" с ДК № В 6410 СМ били открити 24 компактни пакета с кафяв
цвят,
чието
съдържание, установено чрез полеви наркотест сочело
на хероин. Измереното количество
при задържането, с непрецизна везна, било описано като 12 300гр.
В рамките на воденото
в Италия наказателно производство срещу свидетелите Демиров и А. било установено,
чрез техните самопризнания пред съответния магистрат в съда на Падуа, че
двамата са били склонени в България от лице с албански произход да пренесат хероин от
Албания до Италия. В родината си са наели кола, с която стигнали до неизвестно
за тях населено място в Албания, откъдето отпътували за Италия и били задържани.
Назначена била
надлежна експертиза, която установила количеството и качеството на
пренасяния от тях наркотик - хероин възлизащ на 11 785,40грама с технологични
примеси от парацетамол и кофеин, със средно съдържание на диацетилморфин 13,26%. Този извод се обосновава и от назначената по
настоящото производство експертиза, обясняваща начина на определяне на
наркотичното вещество от страна на италианските власти, прочетена и приобщена със
съгласието на страните , която не се оспорва от тях .
На база само на събраните в Италия
доказателства , свидетелите Демиров и А. били осъдени от съда в
Падуа на Лишаване от свобода за срок от по пет години за всеки от тях и глоба
в размер на 11477 евро за Демиров и 11555 евро за А.. Според собствените
им показания като свидетели по настоящото производство, същите започнали да търпят това
наказание, но били амнистирани и се прибрали в България.
След ареста им в
Италия, българските полицейски служби сезирали органите на съдебната власт за образуване
на настоящото досъдебно производство с цел
доказване вината на съучастниците на Демиров и А..
Двамата
свидетели осъдени и изтърпяли част от наказанието си
с последвала амнистия , поради което в
настоящото производство са разпитвани в качеството на свидетели, съгласно нормата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК.
По делото, на база количествените и
качествени заключения на експертизата на
наркотика, изготвена в Италия, била назначена оценителна експертиза, която дала заключение за стойността му
според българското законодателство, като
същия възлизал на 589 270 лева
,според прочетеното и приобщено заключение на СОЕ в ДП със съгласието на
страните/ л.127 от ДП/.
Свид.С.А. след като не
получил автомобила си своевременно /конфискуван от властите на Италия в
процеса/, потърсил автомобила си от подс. Т. ,тъй като именно с неговите протекции , уверения и
гаранции , дал съответното пълномощно за излизането му зад граница, като изобщо
не предполагал за какви нужди е трябвало да направи това. Впоследствие сам
сигнализирал полицията ,след като в с.Каменар узнал от
близки на свид. Демиров
узнал ,че свидетелите Демиров и А. са задържани в
Италия заедно с автомобила му и наркотик в него, като разказал как е станало
издаването на пълномощното и разпознал свид.С. /в ДП
/. При завръщането си в РБ на подс. Т. му обещал да му го заплати или да му даде своя
„Мерцедес" в замяна, но чрез жена си му дал само 500 лв.,след което напуснал
страната и към момента на изготвяне на обвинителния акт за първоначалното
разглеждане на делото, м. септември 2007 г., все още бил в неизвестност.
Съгласно справка на сектор”Миграция”-МВР ОД-Варна
след влизане в РБ на 01.02.2005година подс. Т. е имал
статут на краткосрочно пребиваващ чужденец до 15.03.2005година ,след което към момента на воденото НОХД
понастоящем –няма разрешен статут на
пребиваване в България.
В резултат на
воденото задочно производство подс. Т. бил осъден с влязла в
сила присъда, но при издирването му за изтърпяване на наложеното наказание, през
м. февруари 2012 г., се
позовал на правото си да поиска възобновяване на разследването и водене на наказателното производство вече в негово
присъствие. ВКС със свое Решение № 96/15.02.2012 г. отменил осъдителната
присъда на подс. Т. и с възобновяване на наказателното
производство срещу него от стадия на досъдебното
производство му е взел и МНО „Задържане под стража”,взета впоследствие и от ВОС
,което дело е предмет на настоящето съдебно разследване.
За да стигне до посочените изводи по фактите - съдът
взе предвид първо наличието на следните безспорни доказателства:
- показанията на свид.С.А.
–пред съда ,дадени както в ДП пред съдия и тези пред органа на ДП със
съгласието на страните. Същите установяват как подс. Т.
е гарантирал прехвърлянето на автомобила на свид. А.
и то бързо на трето лице –свид.А., което не познавал добре,
за да може безпрепятствено и бързо да напусне границите на РБ. Посочените обстоятелства са
установени не само от показанията на свид. А. ,но и
от приложената преписка на КАТ относно прехвърлянето на л.а.
и приложеното копие от пълномощно ,приложено от нотариуса /т.1 от ДП/.Съдът
изцяло кредитира показанията на този свидетел във всичките им части ,тъй като
същите са достоверни и взаимнодопълващи се
,непротиворечащи на другите писмени доказателства-преписката
на КАТ, още повече ,че същия е останал в резултат на друго престъпно поведение
и без автомобил.
-безспорни са и доказателствата ,приложени от
италианската страна относно намереното количество наркотик ,в специален тайник
,изграден в резервоара на л.а. управляван от свид.А. и съпровождан от свид.Демиров
в Италия, като и изетите от тях телефони с множество
телефонни номера ,които българската страна вече
не може да провери. Там именно за да
постигнат по леко наказание за извършеното и двамата са направили признания
,като са заявили само ,че „
двамата са били склонени в България от лице с албански произход да пренесат хероин от Албания до
Италия. В родината си са
наели кола, с която стигнали до неизвестно за тях населено място в Албания, откъдето отпътували
за Италия и били задържани”/приложение том 2 от ДП и в превод на български е зик / и следствена поръчка от Италия/т.1ДП.
-безспорна е и датата на преминаване на
границата с Македония в посока Албания на свидетелите Демиров
и А. ,както и на подс.Т. и свид.С.
,установено с писмени доказателства.
За станалото в Албания до задържането на
хероина в Италия в тайника на л.а. съдът намери ,че
следва да обсъди поотделно позицията на подс. Т.
,както и тази на свид. Демиров
,А. и С. .
-показанията на свид.С.
,дадени пред настоящия състав на съда в качеството на свидетел, следва се
кредитират дотолкова ,доколкото съвпадат с показанията на свид.Демиров
и А. относно времето на издаване на пълномощното ,заминаването на четиримата с две коли за Албания през Македония същия ден и престоя там на тримата свидетели , след
което свид.Демиров и А. са тръгнали с л.а. Опел Омега за Италия , а свид.
С. получил дължимата от подс. Ф.Т. сума от 5000 евро и се е прибрал в РБ през
Македония. Практически показанията на този свидетел дават яснота само по относимите факти ,свързани с издаването на пълномощно на свид.А. и последващото намиране на копие от пълномощното
при нотариуса ,след връщането му от Албания . Показанията на този свидетел
установяват и как двата автомобила са пътували за Албания ,времето на престой
на всеки от тях ,мястото на което са отседнали ,без да се ангажира с това какво
е правил всеки от свидетелите или подс. Т..
Отделно от това показанията на свид. С.А. съпоставени с тези сочат ,че свид.А.
е разговарял със свид. С. по телефона за да пита къде
му е колата и от него е узнал ,че са в Албания ,а впоследствие колата е
заминала за Италия.
Особено важно значение за фактите по делото
имат показанията на свид. А.А..
Пред настоящия състав на съда същия обяснява в
детайли защо е тръгнал за Албания ,както и защо се съгласил с пълномощно да
управлява друг чужд автомобил, с твърдението ,че основния мотив за това е било
да си намери работа в Италия с уверенията на подс. Т.
,когото преди това не е познавал ,че ще му намери работа .Относно престоя за 9
дни в Албания не може да даде обяснения ,тъй като и на него не са му били
дадени такива нито от подс. Т. нито от свид.А.Демиров .Обяснява ,че колата е била оставена на
паркинг с уверението на подс.Т. и в деня на
тръгването им за Италия, автомобила с
ключовете били докарани от свид.А.Демиров , като свид.А. не
е знаел ,че той дори има шофьорска книжка, както и че чак в Италия свид.А.Демиров му е казал, че в колата има дрога. Уточнява
, че вече е изтърпял присъдата си и последващо е узнал много време след
прибирането си в РБ „Че А. Демиров е организирал
поставянето на хероина в колата и че подс.Т. е бил
набеден за това”.
След прочитането на показанията на свидетеля
,дадени пред съдия в ДП /л.113-115т.1/на 19.09.2006година заявява,че
поддържа казаното тогава . В посочените показания свид.
А. подробно описва собствените си действия ,както и тези на подс.Т.
и тези на свид.Демиров ,като уточнява ,че на
22.04.2004година в гр.Берат след оставяне автомобила
на паркинг ,същия е бил докаран от свид.А.Демиров ,а подс.Т. им е казал –да тръгват за Италия, като той ще дойде
ден по-късно поради формалности ,които
има да урежда.
В посочения разпит уточнява ,че колата им е
била придружавана от друга кола до Черна гора, а в с.з.
заявява ,че албанец с такси дошъл и им дал пари да си платят ферибота като
парите останали у свид.Демиров 1100евро , където били
намерени от италианските власти.За себе си разказва
,че не е носел много пари ,изхарчил ги е в Албания, и му останали 15-16 лева
,които не били описани от властите в Италия при задържането им.
Показанията на същия свидетел /от
11.12.2007година / ,дадени пред друг състав на съда по НОХД № 1600/2007година
л.41 са прочетени и приобщени по реда в чл. 281 ал.1 т.1 от НПК.
В тях свид. подробно описва действията на подс.Т.
,както и тези на свид.А.Демиров и не са били констатирани каквито и да било
противоречия по отношение на действия на лицата, относими
към предмета на делото .Свидетелят поддържа изцяло тези свои показания и
обяснява липсващите елементи от казаното пред настоящия състав, както с
изминалото време така и със своята доверчивост и наивност.
Обяснява ,че още в Италия от свид.А.Демиров е разбрал кой е сложил наркотика в Албания и
,че затова е бил придружаван л.а. от подс.Т. дотам .Уточнява ,че години след прибирането им в РБ
,пак от свид. Демиров е
разбрал ,че той сам –Демиров е извършил това ,като
сам не знае кое е истината, защото свид.Демиров
веднъж казва така ,а после нещо друго.
Съдът кредитира показанията на този свидетел
,тъй като детайлно от отделните действия ,проведени с него ,показанията му са
взаимно допълващи се и без съществени противоречия относно главните факти,
подлежащи на доказване, а именно : че е се е сдобил с пълномощното на свое име
с протекциите на подс.Т. пред свид.
А. ,както и че претекста за това е било същата вечер да тръгнат за Италия ,за
да му се окаже съдействие за работа. Впоследствие по стечение на
обстоятелствата- известни само на подс. Т. и свид.Демиров -9 дни са останали в Албания ,където с тяхно
знание л.а. е бил зареден с хероин ,патрулиран през
Черна гора от друг автомобил и качен на ферибота за Италия, когато и от свид.Демиров свид.А. е научил за
пренасяната дрога.
Колкото до направеното уточнение от този
свидетел какво е узнал впоследствие в РБ –че Демиров
сам е организирал това ,съдът не кредитира тези показания в тази им част, тъй като по делото, а и непосредствено от съда
е установено ,че свид.Демиров-с оглед данните за
съдимостта му - нито има възможност материална ,нито интелектуален капацитет за
подобна организация ,установена по делото , поради което приема, че той е приел
сам функцията на куриер на хероин , известна му още в РБ ,продължила при
пътуването със знание за зареждането на л.а. в
Албания, преминаването с л.а. вече натоварен с хероина през Черна гора и ферибота за Анкона- Италия ,където впоследствие на магистралата за
Падуа са били задържани.
Отделно от това свид.А.
до качването на ферибота е управлявал л.а. по целия път,без да знае ,че в него вози забранен товар ,а активните действия и знанието за тях – че
отиват за хероин в Албания ,че там ще се натовари същия ,че ще се пренася за
Италия са били известни САМО на подс.Т. и свид.Демиров .
Това е така ,защото именно този свид. А. в случая е бил ползуван през държавните граници за
да шофира автомобила, като едва в
Албания при вземането на л.а. е разбрал ,че и свид.Демиров е водач на МПС, а едва на ферибота е бил
информиран пак от свид.Демиров, че пренасят хероин за
Италия.
Особено доказателствено средство ,изпълнено с
множество противоречия са показанията на свид. А. Демиров ,който е и фактически лицето ,знаещо детайлите на
извършваното престъпление, доколкото е бил информиран от тях още в РБ, поддържал
е връзката по телефона с подс.Т. по пътя за Албания ,и
в гр.Берат и научил от подс. Т. ,че след
8-9дневен престой колата е заредена с
хероин и се е съгласил да пренася дрога
за да спечели пари - също изтърпял вече
присъдата си в Италия.
Пред настоящия съдебен състав той обяснява
,че познава Лоренцо /нарича подс.така,
така го наричат и част от свидетелите , като
изрично посочват че става дума за Ф.Т. / от 2001-2година ,когато бил
таксиметров шофьор. Твърди ,че казал на свид.А.
,който също си търсел работа ,че ще тръгва за Италия за това. Казал на А. ,че
ще ходи до Албания ,и той се съгласил да пътува с него оттам за Италия. Твърди
,че отиването в същия град ,и при подс. Т. било
случайно и подс. Т. ги поканил на гости ,без да има
нещо общо с хората ,които самия свид.Демиров
познавал. Твърди ,че познавал хора ,занимаващи се с дрога в този град и те се
казвали „Кязим и Кадир”, като
с първия се запознали непосредствено преди тръгването в гр.Варна
и свид.Демиров се съгласил да пренесе дрогата от
Албания до Италия. Заявява ,че същите лица са взели колата в Албания в гр.Берат , натоварили са я с дрога и са ги съпровождали до
Черна гора, като са им дали и пари. Отрича изцяло участието на подс. Т., и казва че го е натопил от страх, както и че били
случайно в дома му на гости.
С оглед цялостните противоречия относно лицата-участници в престъплението и относимите по
делото факти съдът е приобщил чрез прочитането им показанията на този свидетел,
дадени пред органа на ДП в досъдебното производство
на основание чл. 281 ал. 1 т.1 от НПК /л.110-111/ и пред друг съдебен състав –по НОХД № 1600 /2007година .
В ДП и пред съдия свид.
А.Демиров подробно разказва, как подс.Т. кой му е предложил да пренася дрога и как е
станало отиването до Албания .Обяснява ,че подс.Т. му
се обадил по пътя и му казал откъде да минат ,като дрогата е била натоварена в
едно село в Албания престояли там 2-3дни ,като са били придружавани от кола с
трима души и един от тях му казал ,че се нарича Кязим
,който им купил и билет за ферибота за Анкона и им
дал пари. На изричен въпрос ,кой е албанеца в гр.Варна
,който му е поръчал да пренесе дрогата от Албания до Италия. – свид.Демиров отговаря, че това е подс.
Ф.Т..
Пред друг
съдебен състав –по НОХД № 1600 /2007година л.39-40/този свидетел разказва
подробно за известните му детайли по осигуряването на л.а.
в гр.Варна с цел пътуване през Албания и зареждане с
хероин ,начина на пътуването ,действията на подс.Т.
по пътя за Албания и в гр.Берат ,както и деня ,в
който л.а. е бил подготвен за заминаване за Италия-зареден с хероин.
Съдът въпреки отричането на тези показания
/пред друг съдебен състав /настоящия състав ги обсъди и кредитира изцяло ,тъй
като същите кореспондират с предходните обсъждани и вече установени факти,от гласните и писмени доказателствени източници.
Отделно от това съдът изслуша и заключението на СПЕ по отношение на
този свидетел и установи сам посоченото
от вещото лице ,че свид.Демиров е вменяем ,може да възприема
и възпроизвежда фактите от действителността ,но и е склонен да изопачава действителността в своя или чужда
полза, каквато склонност и съдът
непосредствено установи при разпита му.
Така
съпоставени писмените и гласни доказателства ангажират категоричния и безспорен
извод на съда ,че свид. С. и свид.
А. не са знаели за подготвяната и
извършвана трансгранична сделка с хероин подготвяна и реализирана със знанието единствено на подс.Т.
и на свид.А.Демиров .
Тезата на свид. Демиров за наличието на случаен познат в гр.Варна в деня на тръгването с името Кязим
,а впоследствие и Кадир –не издържа логическата
проверка на доказателствата защото :
-не е
възможно осъществяването на описания трансграничен трафик между лица ,който са
се запознали случайно, и веднага са тръгнали да осъществяват подобно намерение.
Такова поведение не е логично ,а и по- скоро налудничаво ,тъй като известно за
съда е ,че такива действия се извършват при пълна конспирация и максимум
доверие между лицата – така , както е това станало между свид.А.Демиров
и подс.Т. .
Затова и през целия път телефонна връзка е
поддържал с подс.-свид. Демиров ,а е шофирал свид.А.
,който едва на ферибота е узнал какво има в л.а.
Затова и ако някой е бил уплашен ,това по- скоро е бил свид.А.
,а не и този ,който е наясно с основните факти на пренасянето на хероина- свид. Демиров .
Обясненията на подс.
Т. състоящи се в пълно отричане на обвинението съдът цени като доказателствено
средство и средство за защита и ги
обсъди ,но намери ,че същите противоречат на показанията на свид.
Ст.А. ,А. ,и Демиров които
съдът е кредитирал , противоречат и на част от показанията на свид. С. за наличието на дълг на подс.
към него , както и за това ,че двете коли на път за Албания са се движили
заедно и за престоя на свидетелите в Албания.
Съдът
при постановяване на съдебния акт и при обсъждане на другите доказателства се
позова на : материали по следствена поръчка от Р. Италия в оригинал и в
превод (т.1, л. 65-79 и оригинални материали от съда в Падуа в превод т.2 на
ДП), справка за задгранични пътувания (т.1, л.30,94, 98 от ДП), протокол за
разпознаване на лица по снимки и фотоалбум (т.1, л.8-10), копие от пълномощно
(л.13, т. І от ДП) документи от КАТ (л. 33-52, т. І от ДП), ), както и др. съдържащи се към делото и
обсъдени по -горе.
Възраженията на защитата следват позицията на подс. Т. и съдът ги намира за неоснователни поради
изложените по – горе обстоятелства ,извлечени от съответните доказателствени
източници, които съдът вече подробно е обсъдил .
Предвид изложеното и съдът прие ,че подс. Ф.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.
354а,
ал.2, изр.2, вр. ал.1, пр.3 и 4, вр.
чл.20, ал.3, вр.чл.2, ал.2 от НК от НК и го призна ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
През месец април 2004
година, в град Варна, в съучастие като подбудител с извършителите А.А. Демиров и А.П.А., умишлено склонил последните без надлежно
разрешително да придобият и държат с цел разпространение, високорисково наркотично
вещество в особено големи размери - хероин с нетно тегло 11 784.40 грама, със
съдържание на активно действащ компонент- диацетилморфин
13.26 %, на стойност 589 270 лева.
От обективна страна подс. е подбудил свид.Демиров и свид.А., да
придобият и държат наркотично вещество хероин ,контролирано както от вътрешното
право на РБ така и под международен контрол.Действията
на подс. са насочени към умишлено склоняване срещу
пари за свид.Демиров и обещание за намиране на работа
на свид.А. –придобиване и държане на хероин в особено големи размери.
Цялостната организация на описаните действия е
била извършена от подс. Т. и е била насочена към
извършване на траслативната сделка , по силата на
която подс. Т. е организирал придобиването и
държането /като възможност да се разпорежда / на високорисковото вещество –
хероин ,а второто е свързано с едната от формите на собственост – в смисъл на
държане.
Деянието е извършено
от подс. Т. с пряк умисъл –съзнавал е обществено
опасния характер на извършеното ,предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и е целял настъпването им.
Фактическите действия
,извършени от подс. са свързани с първоначално
осигуряване на свид.А.Демиров ,като по повод търсена
от него работа му е предложил да пренася хероин срещу заплащане, организирал е
намирането на втори –основен шофьр – свид. А., който не е посветен в първоначалния план и л.а. на свид. А. ,който А. да
шофира с пълномощно на негово име, организирал е преминаването на двете коли и
товаренето в скрит тайник в Албания на шофирания от свид.А.
л.а. Към всички тези действия следва да се отчете и
цялостно създадената от него организация за трафикиране
на хероина ,то и вината и доказана по безспорен начин ,като прави впечатление
избягването и укриването от наказателна отговорност. След връщането си в РБ и
като разбира ,че е издирван подс. Т. напуска
пределите на РБ и към м.март2005година вече не се води в служба Миграция на МВР,а впоследствие е обявен и на общонационално издирване.
Извършеното се характеризира с особено висока
обществена опасност престъпна упоритост от страна на подс.
Т..
Личността на подс. разкрива висока степен на обществена опасност , защотото макар и неосъждан ,той е
с недобри характеристични данни състоящи се в неупражняване
на обществено полезен труд ,участие хазартни игри ,неясен произход на
средствата ,с които се издържа.
За да приложи
най-благоприятния за подс.Т. материален закон съдът
съпостави развитието на
наказателно-правната норма на чл. 354а ал.2 от НК /от момента на извършване на
деянието до момента на постановяване на присъдата като установи следното :
Деянието, за което е
признат за виновен подс. Т. е било наказуемо при
нормата на чл. 354а ал.2 от НК /от
Д.В.бр.21/2000година /,като извършеното е било наказуемо с лишаване от свобода
от 15-до 20 години и глоба от 200 хиляди до 300 хиляди лева-/когато
наркотичното вещество е в големи размери/.
Впоследствие чл.354а
е изменен /ДВ бр.75/12.09.2006година, като голямото количество наркотично
високорисково вещество е наказуемо с лишаване от свобода 3-12години и глоба
10хиляди – до 15хиляди лева ,а особено голямо количество –наказуемо с
5-15години лишаване от свобода и глоба от 20хиляди до 100хиляди лева.
Към момента действува
нормата на чл. 354а ал.2 НК /от Д.В.бр.26/2010 година –като е въведен признака
„особено големи размери” и наказуемост на деянието от 5-до 15 години лишаване
от свобода и глоба от 20 хиляди до 100хиляди лева .
Именно този закон се
явява и най-благоприятната норма за извършеното от подсъдимия.,поради което и
при определяне на наказанието съдът приложи именно него съобразно нормата на
чл. 2 ал. 2 от НК .
В случая се касае за
особено големи размери на наркотичното високорисково вещество съгласно
критериите въведени в ТР №1/1998година на ВКС ,тъй като стойността на наркотика
надхвърля многократно 140 минимални работни заплати за страната, към момента на
извършването на деянието.
За да определи
наказанието за извършеното престъпление съдът отчете посочените по – горе
обстоятелства като отегчаващи ,а като смекчаващи липсата на друга съдимост
,както и отдалечеността на престъплението до личното наказание , и съгласно
чл.54 от НК ,като прие че наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален СТРОГ затворнически
режим в затвор, както и ГЛОБА в
размер на 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ лева, би постигнало целите на генералната и специалната превенция.
На
основание чл.59, ал.1 НК ЗАЧЕТЕ времето,
през което подс. Т. е бил с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от
15.02.2012 г.
ОСЪДИ подсъдимия Т. за заплати направените по делото
разноски в размер на 660 лева в полза на Държавата по сметка на ВОС.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: