Р E Ш Е Н И Е
№ 493
гр.Плевен, 01.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Даниела Дилова
Членове Катя Арабаджиева
Снежина Иванова
при
секретаря Поля Цанева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 659 описа на Административен съд - Плевен за 2023 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН,
във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 280 от 6.06.2023 г., постановено по анд № 20234430200596/2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
наказателно постановление № 8046 от 13.02.2023 г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура – София, с което на Б.Г.М. ***, с
ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, във връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и
чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, за това, че на 17.01.2023 г. в 10,30 часа на
Път І-3, км.101 в посока гр.Долни Дъбник – гр.Плевен, на 300 метра преди
бензиностанция Ромпетрол, е управлявал и извършвал превоз на товари със
съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси марка Рено с рег.№ ****** и полуремарке
с три оси с рег.№ ********, като при извършена проверка е установено, че
водачът извършва превоз на фракция без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8,
ал.2, във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Б.Г.М., който навежда
доводи, че подобен тип нарушение съгласно Наредба № 11 на МРРБ може да бъде
вменено на превозвач или собственик на извънгабаритно ППС и че водачът няма
отговорност за издаване, ползване и изпълнение на разрешителен режим, както и
че длъжни да подадат заявление за издаване на необходимото разрешително са
собствениците на тежки и/или извънгабаритни ППС или лицата, които извършват
превозите. Сочи, че съгласно ДР на ЗАП в т.5 е казано, че лица, които извършват
обществен превоз на товари, са превозвачи, а съгласно ЗДвП водач е лице, което
управлява ППС. Твърди, че никъде в разпоредбите на Закона за пътищата и Наредба
№ 11 на МРРБ не е вменена на водача отговорност за движението на извънгабаритно
и/или тежко ППС по отношение липсата на разрешение за движение. Твърди също, че
в образеца на заявлението съгласно приложение № 4 към чл.15 ал.3 от Наредбата е
видно, че то се подава от превозвач или собственик на ППС, като има изискване
освен същото да бъде подпечатано, то да бъде и разписано от превозвач или
собственик на ППС или законен техен представител. Счита, че ако има извършено
нарушение, санкцията би следвало да бъде за лицето, отговорно за превоза
/превозвач или собственик/ на извънгабаритното ППС. Сочи, че съгласно чл.36 от
Наредбата контролът се осъществява от органите на АПИ със съдействието на
съответната служба за контрол на МВР, а по време на извършената проверка не
присъства друг контролен орган, освен инспектора на АПИ, който осъществява
контрол самостоятелно, в нарушение на Наредбата, по която е извършена проверката,
въз основа на която е твърдяното нарушение на ЗП. Твърди, че както в ЗП, така и
в ЗДвП ясно е указано кой, по кой закон се наказва, като и двата закона имат
наказващи разпоредби за това нарушение и че за твърдяното нарушение отношение
по процедурата на административното наказание по отношение на водача би
следвало да се вземе от органите на МВР, съгласно ЗДвП, поради което НП е
издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН. Намира, че дори да се приеме, че
са налице основанията, посочени в НП, в чл.28 и чл.39 ал.1 от ЗАНН законът си
служи с понятието „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения и при извършване на
преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е
длъжен правилно да приложи закона, като ограничи „маловажните“ случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Твърди, че изразът в
закона „може“ не обуславя действие при оперативна самостоятелност, а означава
възлагане на компетентност и това се отнася за особена компетентност на
наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно
– при наличието на основанията на чл.28 от ЗАНН да не наложи наказание и да
отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. В
заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява, депозирал е писмено становище с вх.№5721/2.10.2023 год., в което
излага подробни съображения за неправилност на решението, моли за неговата
отмяна и отмяна на НП.
Ответникът, Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В., която моли съда да остави
в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
17.01.2023г. М. управлявал и осъществявал движение със съчленено ППС с пет оси
- МПС с 2 оси марка „Рено“ с per. № ***** и полуремарке с 3 оси с per. № *******.
В 10:30 часа на път 1-3, км. 101 в посока гр. Долни Дъбпик - гр. Плевен, същият
бил спрян за проверка от екип на ОПУ Агенция „Пътна инфраструктура", в
хода на която длъжностните лица – Н. М. А. и А. М. А. приели, че водачът М.,
управлявайки съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка „Рено" с per. № ******
и полуремарке с 3 оси /3-та, 4-та, 5-та/ с peг. № ******, осъществява действие
без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата
/Разрешително/ съгласно изискванията на чл.8, ал.2, във вр. с чл.8, ал.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС - тежко ППС по чл.З, т.2 от Наредбата. Необходимостта от разрешение се
доказвало от направеното измерване в хода на проверката, при което било
констатирано, че са надвишени максимално допустимите норми на Наредба № 11
/2001 г. на МРРБ (Наредбата), както следва: 1.Измереното натоварване на задвижващата
втора единична ос на ППС било 12,005 тона при максимално допустимо натоварване
на оста 11,500 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б."а" от Наредбата; 2.При
измерено разстояние между осите 1,32 м /3-та, 4-та, 5-та/, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,690 тона при
максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 тона, съгласно чл.7, ал.1,
т.З, б.“б“ от Наредбата, като превишаването е 4,690 тона. Измерването било
извършено с техническо средство - електронна мобилна везна за измерване на маса
и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118807 и ролетка №1313/18/5 м/. ППС
превозвало фракция. Съставен бил Акт за установяване на административно
нарушение бл. № 0009351/17.01.2023г. в присъствието на жалбоподателя, който не
е направил такива в графата бележки и възражения, нито в срока по чл.44 от
ЗАПИ. Въз основа на така съставения акт, АНО издал НП № 8046 от 13.02.2023г., с
което на М. било вменено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от
Закона за пътищата /ЗП/, във връзка с чл.8, ал.2, във вр. е чл.8, ал.1 и чл.37,
ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Горната фактическа обстановка съдът установил от
събраните по делото доказателства - свидетелските показания на Н. М. А. и А. М.
А., които съдът кредитирал като непротиворечиви, обективни и незаинтересовани и
от приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът приел, че НП е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.З
от ЗАНН; АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено, от
компетентни длъжностни лица. Съдът не констатирал нарушение на разпоредбите на
чл. 42 от ЗАНН, като приел, че е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя -
трите имена, адрес и ЕГН. Съдът изложил още мотиви, че е спазено от страна на
административно-наказвашия орган изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
След анализ на приложимите законови разпоредб и
приобщените доказателства въззивният съд направил извод, че процесното пътно
превозно средство е тежко ППС и се е движело в обхвата на пътя и
ограничителната линия без съответното разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата. Което обусловило извод, че нарушението е безсъмнено
установено и доказано от обективна страна. От субективна страна
административното нарушение приел за извършено виновно с форма на вината пряк
умисъл, като нарушителят е съзнавал задължението си да управлява процесното
ППС, съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси /1-ва, 2-ра/ марка „Рено“ и
нолуремарке с 3 оси /3-та, 4-та, 5-та/. Същевременно е съзнавал, че управлява
ППС в обхвата на пътя и ограничителната линия без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал.З от Наредбата. Въпреки наличието на
тези представи, жалбоподателят е предприел управлението на описаното по-горе
превозно средство. Съдът приел, че наложеното наказание е в рамките на
предвиденото за този вид нарушение. Изложил мотиви за липса на основание да се
приеме, че нарушението е маловажно, за да бъде приложена разпоредбата на чл.
28, б.“а" от ЗАНН, е оглед рисковете относно безопасността на движението,
повреждането и преждевременното износване на пътната инфраструктура.
На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.
Според касационната инстанция са основателни
възраженията на касатора, свързани с приложения от решаващия съд материален
закон. В отговор на тези оплаквания и във връзка с дължимата служебно проверка
съгласно чл. 218, ал.
2, предл. последно от АПК, настоящият състав приема следното:
По делото е безспорно установено, че с процесното ППС
е превозван товар – фракция, с който именно същото е било претоварено, т. е.
тежко, по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., във вр. с чл. 3,
във вр. с чл. 7, ал. 1,
т. 4, б "а" и чл. 7, ал. 1, т.
3, б "б" от Наредба №
11/03.07.2001 г. тъй като в резултат на надлежно извършените
измервания е установено, че при максимално допустимо натоварване на
задвижващата ос 11,5 т., измереното
натоварване на задвижващата ос е
12,005 т., т.е. превишението е с с 0,505 т., както и при измерено разстояние
между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремалкето е 28,690 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т.,
като превишението е с 4,690 т.
Така установеното от фактическа страна не изпълва
приложения административнонаказателен състав на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а", предл. второ във вр. с чл. 53, ал.
1, т. 2, от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2,
чл. 8, ал. 1
и чл. 37, ал.
1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Съгласно чл. 8, ал. 1
от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена на основание чл. 139 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата
и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на
части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В тази връзка
в чл. 8, ал. 2
от Наредба № 11/03.07.2001 г. е регламентирано как се осъществява
движението на извънгабаритни/тежки ППС в рамките на общественото ползване на
пътищата, в случаите, в които са налице пречките по ал. 1 за осъществяване на
превоза по посочените начини - с разрешително за преминаване по пътищата,
отворени за обществено ползване, с разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя.
Според § 1, т. 14 от
ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" е товар,
който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото
превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило
риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размерни или маса не може да
бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря
изцяло на изискванията на наредбата.
Видът на превозвания в процесния случай товар –
фракция, не налага издаване на разрешение за движение на извънгабаритно – тежко
ППС, в рамките на специално ползване на пътищата. Разрешаването на движението
на извънгабаритното ППС в случая би било незаконосъобразно, равнозначно на
заобикаляне на нормативно установена забрана и несъответно на преследваната от
закона цел. Видът на превозвания товар, който без съмнение може да бъде
"разглобен (разделен) на части" (чл. 8, ал. 1
от Наредба № 11/03.07.2001 г.), без това деление да доведе до
излишни разходи (касателно извършването на самото деление) или да породи риск
от нанасяне на вреди (§ 1, т. 14 от
ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г.), позволява превозването на същия в
рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1
от Наредба № 11/03.07.2001 г.) с превозно средство, ремарке или
съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата (§ 1, т. 14 от
ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г.) Т. е. в случая не са били налице
предпоставки за разрешаване движението на процесното ППС по път, отворен за
обществено ползване, посредством издаване на разрешително, или заплащане само
на пътна такса за осъществяване на движение в рамките на специалното ползване
на пътищата (чл. 8, ал. 2,
във вр. с ал. 4,
ал. 5
и ал. 7,
във вр. с Раздел IV от
Наредба № 11/03.07.2001 г. и чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП; чл. 18, ал. 5
от ЗП).
Нормативната уредба, регламентираща движението на
извънгабаритни ППС – с маса или размери над законоустановените, няма за основна
цел набирането на приходи (разрешаването във всички случаи става след заплащане
на съответни такси, независимо дали в хипотеза на издаване на разрешително или
в хипотеза на разрешаване въз основа само на квитанция за заплатени такива
такси), които след това да бъдат влагани в ремонт на пътища, разрушени
включително от движението на тежки ППС. Една от целите на ЗП е упражняването, в
рамките на управлението на пътищата, на контрол на превозните средства с оглед
правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване (арг. от чл. 19, ал.
2, т. 6 от ЗП). Съгласно чл. 27 от ЗП,
АПИ проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото
натоварване и габаритните размери на ППС чрез устройства за отчитане на тези
характеристики с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им
от разрушаване. Предвид това, независимо от предвидената в ЗП възможност за
движение на извънгабаритни ППС по пътищата, отворени за обществено ползване,
разрешаването на такова движение в рамките на специалното ползване на пътищата
(§ 1, т. 8 от
ДР на ЗП, във вр. с чл. 18, ал. 5
от ЗП и § 2 от ПЗР на
Наредбата за специалното ползване на пътищата, във вр. с Наредба №
11/03.07.2001 г., издадена на основание чл. 139 от ЗДвП), обвързано във всички случаи със заплащането на такси при
превишаване на допустимите стойности, не е самоцел. Такова следва да се
извършва само при отсъствие на друга възможност това движение/превоз, да могат
да бъдат осъществени в рамките на общественото ползване на пътищата. Което е с
основна превантивна цел – пътищата за обществено ползване да бъдат
експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до
каквото без съмнение води движението конкретно на тежки ППС. Каквото ясно
регламентира и разпоредбата на чл. 8, ал. 1
от Наредба № 11/03.07.2001 г. Т. е. във всички случаи, в които е
налице възможност конкретен товар да бъде разделен на части, съответно превозен
в рамките на общественото ползване на пътищата с превозно средство, ремарке или
съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата, така че
ППС, с което превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична
забрана (арг. от общата разпоредба на чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДвП) за превоз на товара по начин, по който със същия
конкретно ППС ще бъде претоварено, съответно извънгабаритно – тежко, по смисъла
на чл. 3
във вр. с чл. 6
и чл. 7 от
Наредба № 11/03.07.2001 г.
С оглед изложеното, безспорно установеното по делото
управление от страна на касатора, на ППС по път, отворен за обществено
ползване, натоварено с делим товар - фракция, извънгабаритно – тежко, поради
надвишаване на нормите за натоварване на осите на ППС, установени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 11/03.07.2001 г.)
нарушава забраната по чл. 139, ал.
1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1,
т. 4, б "а" и чл. 7, ал. 1, т.
3, б "б" от Наредба №
11/03.07.2001 г. Деянието съставлява административно нарушение, с
оглед обявяването му за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред в разпоредбата на чл. 177, ал.
3, т. 1 от ЗДвП. Материалният закон е приложен неправилно с
процесното наказателно постановление.
По гореизложените съображения настоящата инстанция
намира, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с
ал. 2 на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на районния съд. Делото е изяснено от
фактическа страна, а в хода на въззивното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за ново
разглеждане. Спорът ще се реши по същество, като наказателното постановление се
отмени като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 280 от 6.06.2023 г., постановено по анд
№ 20234430200596/2023 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 8046 от 13.02.2023 г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура – София, с което на Б.Г.М. ***, с
ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, във връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1
и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8046 от 13.02.2023
г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура –
София, с което на Б.Г.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1 т.2
предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, във
връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/