№ 1214
гр. Плевен, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Николова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430107431 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД
представлявано от изпълнителния директор ***, против С. П. Й. ЕГН
**********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на
дължимост на следните суми: 585,72 лева за главница за периода 01.11.2022 г.
– 30.04.2024 г. и лихва върху главницата в размер на 66,79 лева за периода
04.01.2023 г. до 04.07.2024 г. и законната лихва върху главницата от 14.08.2024
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 2621/14.08.2024г. по ч.гр.д. 4626/2024г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал
заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е
заплатена. Това обстоятелство и възраженията, според ищеца, поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска
признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена
топлоенергия на адрес адрес ***, и лихва върху главницата. Претендира
разноски.
1
Назначеният особен представител на ответника счита, че исковата молба
е нередовна, а по същество исковете са неоснователни и недоказани. Прави
конкретни оспорвания на базата на твърденията си за нередовност на
предявения иск. По същество оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено
следното: На 14.08.2024г. „Топлофикация Плевен” АД, в качеството на
заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 4626/2024г.
на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
на осн. чл. 410 от ГПК № 2621/14.08.2024г. С тази заповед ответникът е
осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата 585,72 лева за главница за
периода 01.11.2022 г. – 30.04.2024 г. и лихва върху главницата в размер на
66,79 лева за периода 04.01.2023 г. до 04.07.2024 г. и законната лихва върху
главницата от 14.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв.
за деловодни разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тази
заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и това е
било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за
остатъка от вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той е направил в
законоустановения срок, подавайки искова молба на 20.12.2024г.
Не е спорно по делото, а и видно от представеният н.а. № 80, т. 2,
д.252/2018г. на нот. Ваня П.а, ответникът - С. П. Й., разпореждайки се чрез
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, със
собственият си имот в г***, е запазил правото на ползване върху жилището
пожизнено и безвъзмездно. На негово име е и партидата с абонатен номер
18621, по която са приетите по делото извлечения за исковия период. От
извлечението по партида и приложените фактури за исковия период /от л. 9 до
л. 20 от делото/ е видно, че претендираните главница и лихви не са заплатени
до 14.08.2024г., след която дата вече е било поискано издаване на заповедта за
изпълнение. От справката извлечение по пера на претендираната главница от
абонатен номер 18621, се установява, че през периода от 01.11.2022 г. –
30.04.2024г. е била начислена сума в общ размер на 601.24лв./с ДДС/, която е
за отопление без ИРУ – 333.93 лв.; ТЕ, отдадена от сградна инсталация –
238.51лв.; за дялово разпределение – 28.80лв. В първия месец от периода е
2
имало минимално заплащане на дължимите суми от 15.52лв., което е
приспаднато от общо дължимата сума, поради което претендираната сума е в
размер на 585.72лв. Обстоятелството, че имотът е топлофициран се
установява от представените Протокол от 07.06.2002г. на ОС на ЕС в *** за
избор на топленен счетоводител Холидей-Райзен ЕООД, Договор от
15.07.2002г. между посочената ЕС и Холидей-Райзен ЕООД за дялово
разпределената ТЕ между потребителите в сградата. Видно от представените
констативни протоколи и Свидетелства за проверка на топломера на
абонатната станция на ЕС от 2021г. и 2023г., средството за отчитане е
преминавало периодична проверка и съответства на изискванията.
При така установеното, съдът намира, че следва да признае за
установено, че исковете за главница и лихва са дължими от ответника,
доколкото той е ползвател с учредено вещно право на ползване на
топлофициран имот, до който ищецът е доставял ТЕ за периода 01.11.2022 г. –
30.04.2024г. Не е било необходимо сключването на договор между страните и
представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между
ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, но и е видно от събраните
доказателства, че в сградата – ЕС, има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден
по смисъла на ЗЕ, а ответникът - като физическо лице, ползвател на
топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното
жилище и има качеството на клиент на ТЕ. От подробната разбивка на
елементите на главницата е видно, че имотът се отоплява с уреди без ИРУ.
Тежестта на доказване на плащането на главницата е на ответника, но в случая
по делото не се представиха доказателства тя да е заплатена нито
своевременно, нито след издаване на Заповедта за изпълнение. Поради
горното, съдът намира, че претенцията за главница следва да бъде уважена,
като основателна и доказана.
3
Съобразявайки чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /приложени към заповедното
производство/, съдът установява, че вземането за всяко месечно потребление е
станало изискуемо след изтичането на 30 дневен срок след периода, за който
задължението се отнася, поради което и претенцията за мораторни лихви се
явява основателна и доказана. В случая покана не е необходима, т.к.
задължението е срочно и в ОУ е изрично посочено, че следва да бъде
заплатено в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който то се отнася.
При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат
на 425.00лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса, минимума от 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, и 300лв. –
възнаграждение за особен представител на ответника/. Съгласно т.12 от ТР №
4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и
разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които са в
размер на 75.00лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че С. П. Й., ЕГН ********** от *** ДЪЛЖИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: 585,72 лева за главница за периода 01.11.2022
г. – 30.04.2024 г. и лихва върху главницата в размер на 66,79 лева за периода
04.01.2023 г. до 04.07.2024 г. и законната лихва върху главницата от
14.08.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 2621/14.08.2024г. по ч.гр.д. 4626/2024г. на ПлРС.
ОСЪЖДА С. П. Й., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона” №128, разноски по
гр.д. 7431/2024г. в размер на 425.00 лв. и по ч.гр.д. № 4626/2024г. на ПлРС, в
размер на 75.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5