Решение по дело №221/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 375
Дата: 30 юни 2020 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20207170700221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

№ 375

гр.Плевен, 30.06.2020 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:                                                                Председател:  Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 221 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 799 от 29.11.2019 г., постановено по анд  № 2005/2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2019-0048657 от 20.08.2019 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище  Русе към ГД „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на „ЕЛПАК“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, ул***, представлявано от управителя П.А.К., е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗЗП .

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от  „ЕЛПАК“ ЕООД, гр. Варна, който счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Касаторът твърди, че съдът не е разгледал задълбочено делото, а само бланкетно е посочил, че фактическата обстановка е установена от събраните по делото гласни доказателства, като е достигнал до неправилен извод за законосъобразност и правилност на атакуваното НП.Твърди, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са опорочили същото и са нарушили правото на защита на касатора. Сочи още, че районният съд не е разгледал молбата на дружеството, депозирана преди съдебно заседание по пощата и не е призовал исканата със същата двама свидетели при режим на довеждане, които имат преки впечатления от процесния случай и по този начин съдът не е изяснил напълно фактическата обстановка. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП, алтернативно- да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Депозирал е писмено становище по електронна поща, че поддържа изложените в касационната жалба доводи и моли за отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе не се представлява. Депозирал  е подробно писмено становище чрез упълномощен юрисконсулт за неоснователност на депозираната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че контролните органи са извършили проверка  във връзка с постъпила жалба, с вх. № Р-03-704/27.06.2019 г. относно оставен за проверка апарат за кръвно налягане, за който е установено, че има проблем със: зарядното устройство. Закупено е ново зарядно устройство с обявена цена на кутията 15,90 лв., но при заплащане цената е била 50,00 лв. Не е предоставен ценоразпис с цените на услугите. При направената проверка на 2.07.2019 г. в офис в гр. Плевен, на ***в офис на „Елпак“ ЕООД, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, за която е съставен Констативен протокол 2019 № 2677217/02.07.2019 г., е установено, че в обекта са се извършвали следните услуги: диагностика, ремонт и поддръжка на медицинска апаратура - апарати за кръвно налягане, глюкомери, инхалатори и др. Търговецът „Елпак“ ЕООД, не е обозначил предварително продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект или чрез ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й. За извършеното нарушение на 2.07.2019 г. бил съставен АУАН № 2019 К-0048657/22.07.2019 и деянието било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗП. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, предявен е на представляващия дружеството, който го подписал, без възражения. Въз основа на установеното с АУАН  било издадено и обжалваното наказателно постановление № 2019-0048657/20.08.2019г. от Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към Главна Дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗЗП с фактическо описание на нарушението, идентично с това в акта.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на свидетелските показания на актосъставителя С.Н.и на свидетеля Г.К., както и от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на контролните органи съдът приел, че потвърждават изцяло констатациите , отразени в АУАН и в НП, и не се оспорват от дружеството. За да кредитира последните, съдът приел, че свидетелката е категорична, че търговецът е предоставял услуги, но нямал поставен на видно място ценоразпис в търговския обект, нито брошури за предлаганите услуги.

Въз основа на събраните доказателства съдът направил извод, че  при съставяне на АУАН  и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.  АУАН  и НП  са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Изложил съображения, че при реализиране на административно-наказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно-наказателното производство.

Съдът направил извод още, че търговецът не е изпълнил административното задължение по чл. 24, ал. 1 от ЗЗП, съгласно който текст всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й. Наложеното наказание съдът приел за  съобразено със степента на обществената опасност на деянието и тежестта на нарушението, както и че същото, което е определено в минимален размер,  е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН.

На тези основания съдът потвърдил НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност  и доказаност на вмененото на дружеството деяние. Ето защо правните изводи на  районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Не се оспорва от дружеството и се установява от приложените по въззивното дело констативни протоколи, че  търговецът не е обозначил предварително продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект или чрез ценоразпис във вид на брошура, която да бъде предоставена на потребителя преди извършване на услугата  и при заплащането й. Установено е, че потребител е закупил ново зарядно устройство за апарат за кръвно налягане, което е било с обявена цена на кутията 15.90 лева, но при заплащане цената е била в размер на 50, 00 лева. Дружеството не само не е оспорило тези констатации, но видно от приложените на л. 8-9 от въззивното дело протокол за проверка на документи и разходен касов ордер, е възстановило на потребителя  пълният размер на сумата по рекламацията. Липсата на предварително обозначени цени на предлаганите услуги е установено и от показанията на контролните органи, депозирани в съдебно заседание. Както правилно е приел и решаващият съд, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в проведеното производство, които да са ограничили и/или  препятствали правото на защита на привлеченото дружество. Вярно е, че изводите на въззивния съд в тази насока са общи, но те са отговор на оплакванията в жалбата против НП, която е приложена на л.4 от въззивното дело и  е изключитено кратка и бланкетна. В нея  е посочено като оплакване единствено, че „при съставянето му /има се предвид НП/ са допуснати съществени нарушения на процесуалния и  материалния закон.” Няма никакви конкретни оплаквания досежно липса на конкретни реквизити, неяснота, непълнота, различия при описанието на нарушението в двата санкционни акта и т.н., за да възникне задължение за съда да се произнесе , като отговори конкретно на всяко  възражение. Затова общата констатация на съда не съставлява соченото от касатора процесуално нарушение- липса на рещаващи мотиви.

Съдът не е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, като не е допуснал до разпит свидетелите, които е поискало дружеството в писмената молба на л.36 от въззивното дело. Искането на касатора в тази насока е формулирано по следния начин: „Моля, също така, да допуснете и двама свидетели в режим на довеждане”. Касаторът не е посочил не само имената и качеството на свидетелите, които е искал да бъдат разпитани, но и връзката им с конкретното проведено административнонаказателно производство и обстоятелствата, за които ще свидетелстват, за да може съдът да направи обоснована преценка дали да допусне до разпит тези свидетели. Именно в тази насока са и мотивите на РС в четеното от него протоколно определение, с което  е оставил без уважение искането за разпит на свидетели. Дори в касационната жалба не е посочено качеството на тези свидетели и връзката им с конкретното производство и обстоятелствата, които са щели да установяват и това от своя страна е пречка да се установи правилността на преценката на въззивния съд да не допусне същите до разпит.  Именно затова, поради липса на конкретно посочени обстоятелства и данни относно тези свидетели, които е поискано да бъдат разпитани, преценката на въззивния съд да не ги допусне до разпит се явява правилна и обоснована, което сочи на липса на допуснато съществено процесуално нарушение на съда във връзка с допускането на доказателства, които обективно не е могло да бъде преценено дали са допустими, необходими и относими за изясняване на обективната истина, за установяване на действителните факти и обстоятелства. Ето защо решението на РС, което е отговорило точно на заявените в жалбата оплаквания и същевременно съдържа констатации относно релевантните за спора обстоятелства, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на делото и с оглед направеното от ответника по касационната жалба искане, основателно се явява искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С изменението на ЗАНН в ДВ, бр.94/2019 год. беше предвидено, че в съдебните производства по административнонаказателни дела страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Ето защо и предвид изготвеното писмено становище по касационната жалба, в полза на КЗП следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 144 АПК вр.  чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 799 от 29.11.2019 г., постановено по анд № 2005/2019 г. на  Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „ЕЛПАК“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, ул***, представлявано от управителя П.А.К. да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите гр.София  разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                

                                                                                       2.