О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 27.11.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
XII-ти въззивен състав, в закрито
заседание на двадсет и седми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
като
разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА ВНЧД №4882/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба на Д.К. срещу определение по нчд №
6280/2019г. на СРС ,НО,8 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на
лицето срещу постановление от 02.10.2018г на СРП за прекратяване на наказателно производство
по ДП №3594/2018г.
по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 1919/2018г. по описа на СРП, образувано и
водено за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че жалбоподателката Д.К. е
пасивен пряк участник и като такъв търси защитата на прокуратурата. Посочва се,
че тормозът и рекетирането продължават от 2017г. Иска се отмяна на определението
и допускане на заседание.
Софийски градски съд, XII-ти въззивен състав, след като разгледа подадената жалба и прецени
материалите по делото, констатира следното:
Въззивната жалба е допустима, доколкото
първоинстанционното производство е инициирано от въззивния жалбоподател и
същата е подадена в указания от съда срок.
Досъдебно
производство №3594/2018г. по описа на 06 РУ-СДВР , пр.пр.№ 1919/2018г.
по описа на СРП е образувано на основание чл.212,ал.2 от НПК на 30.12.2017г.,
за това , че на 27.12.2017г. около 18.00ч в гр. София, ул. ******е отнета чужда
движима вещ – дамска чанта, съдържаща лични документи от владението на Д.Г.К.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по
чл.194, ал.1 от НК.
С
постановление на СРП от 02.10.2018г. наказателното
производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК. Посоченото постановление е обжалвано от Д.А.К. като жалбата
е оставена без разглеждане от СРС, НО, 8 състав с определение
постановено на 16.04.2019г. по нчд № 6280/2019г.
В обжалваното определение, районният съдия е приел, че
подадената жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство е процесуално недопустима. В съдебният акт е изложено, че съгласно
чл.243, ал.4 НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство
може да се обжалва от обвиняемия, от пострадалия или неговите наследници, или
от ощетеното юридическо лице, като според съда жалбоподателката не попада
сред тези лимитативно изброени лица, тъй като пострадало лице от престъплението по чл.194, ал.1 от НК, за което е водено досъдебното
производство е Д.Г.К., поради което
Д.К. няма такова качество.
При тези факти въззивният съдебен състав счита, че
районният съд правилно е преценил, че липсва процесуална активна легитимация на
жалбоподателката да инициира съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Настоящият състав намира, че посочената в обжалваното
определение разпоредба на чл.243,ал.4 от НПК изчерпателно се изброяват процесуално легитимираните да обжалват
постановлението за прекратяване на наказателното производство лица -
пострадалият от престъплението, неговите наследници, ощетеното юридическо лице
и обвиняемият.
Въззивната
инстанция се съгласява със становището на районния съдия, че в случая пострадалото лице е Д.Г.К.. От данните по
делото се установява, че същата е пълнолетно лице, не е упълномощавала своята
майка жалбоподателката Д.К. да я представлява. От съдържанието на жалбата се
установява също, че Д.К. подава жалбата лично от свое име като посоча ,че
е „пасивен пряк участник“ и „търси защита от прокуратурата“ С жалбата да
районния съд се иска преквалифициране на деянието.
Съдът съобразявайки, че досъдебно производство
е образувано и водено за извършено престъпление по чл194,ал.1 от НК и че
жалбата не е подадена от пострадало пълнолетно лице Д.Г.К., както и няма данни
същото да е потвърдила или упълномощила майка си - жалбоподателката Д.К. и не на последно
място съдържанието на жалбата, намира, че жалбоподателката няма качеството на пострадала от конкретното престъпление, за което е водено досъдебното
производство, а именно по чл.194, ал.1 от НК, съответно няма и право на жалба до съда срещу постановлението за
прекратяване на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.
Фигурата на пострадало лице в наказателния
процес, обвързана с претръпените вреди, пряка и непосредствена последица от
деянието, по повод на което е образувано конкретното наказателно дело, като се основава на законодателна преценка, свързана с характеристики
на конкретното престъпление, премет на
делото, които винаги е необходимо да са налични, а именно престъплението,
включва ли в състава си определен престъпен резултат и обекта на посегателство
свързан ли е с правната сфера на опреден
правен субект Вредоносният резултата следва да произтича пряко и
непосредство от конкретното престъпление, а не от деянието в широкия смисъл
Предвид гореизолженото, изводът на районния съдия, че
след като ДП е образувано за престъпление по чл. 194,ал.1 от НК, конкретно за това, че на 27.12.2017г. около
18.00ч в гр. София, ул. ******е отнета чужда движима вещ – дамска чанта,
съдържаща лични документи от владението на Д.Г.К., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, то жалбоподателката Дарника К. не може да има качеството на пострадало лице, поради
което подадената от жалба е процесуално
недопустима, е правилен. При това
положение жалбата, предмет на настоящото
производство е неоснователна, а атакуваното определение е законосъобразно,
обосновано и правилно и следва да бъде потвърдено.
На следващо място, въззивната инстанция намира за
необходимо да изтъкне, че след като атакуваното постановление за прекратяване
на наказателното производство не подлежи на съдебен контрол от конкретното лице, поради липса на легитимация по чл. 243, ал. 4 НПК, то правомощия по
преценка на обосноваността и законосъобразността на постановлението на СРП за
прекратяване на наказателното производство е от компетентността на горестоящата
прокуратура, като в конкретния случай това е СГП.
Правната защита на жалбоподателя в конкретния случай
се осигурява тъкмо по реда на вътрешноинстанционния ред за проверка на
постановленията в рамките на прокуратурата. Този извод се формира по аргумент
от по-силното основание по чл.243, ал.10 НПК, в чиято хипотеза е предвиден
горестоящ прокурорски контрол върху постановленията за прекратяване на
наказателното производство, когато те не са били обжалвани пред съда. Оттук
следва, че постановленията за прекратяване на наказателни производства, по
които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4 от НПК, също могат
да бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и
служебно да се самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията на
лицата, които имат право да възбудят съдебно обжалване, не е идентична с тази
на лицата, които могат да поискат инстанционен прокурорски контрол. Аргумент за
това може да се намери в разпоредбата на чл.127, ал.1 от Конституцията на
Република България, който дава на прокуратурата конституционно правомощие да
преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение, да извърши
пълна ревизия както на фактите на престъплението, предмет на разследването,
така и на правната му квалификация и да прецени, не само дали е извършено
първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни по делото за друго
и за вината на други лица. Тази проверка е дължима с оглед осигуряването на
правото на достъп до правосъдие на всяко лице. Доколкото жалбоподателят излага
твърдения, че самият той е увреден от неправомерно поведение, което определя
като престъпно, основателността на становището му следва да бъде проверена от
СГП. Именно тази прокуратура ще е компетентна да прецени дали по прекратеното
от СРП наказателно производство са налице данни за извършено престъпление по по чл.275, ал. 1 и по чл.309, ал.1 НК или някакво друго
престъпление от общ характер.
Предвид
изложеното и на основание чл.243, ал.7 НПК, Софийски градски съд, НО, XII-ти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.04.2019г., по НЧД №4882/2019г по описа на 8 състав, НО, СРС..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.