№ 106
гр. Бургас , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500531 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на "Електроразпределение Север"АД с ЕИК-
********* ,подадена от пълномощника му адв.Н.Б.,преупълномощен от
АД"Величков,Желязков и партньори",с Булстат ********* против съдебно решение
№260158 от 28.01.2021г., постановено по гр.д.№6521/2020г.по описа на БРС,с което
районният съд е приел за установено по отношение на "Електроразпределение Север"АД с
ЕИК-********* ,че КР. В. Б. С ЕГН-********** не дължи на дружеството сумата от 5368.39
лева ,представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за
периода 29.10.2017г.-09.06.2020г.,за която сума е издадена фактура №********** от
08.07.2020г.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно и необосновано,в
разрез със събрания по делото доказателствен материал. Направен е анализ на
доказателствата по делото и установените по делото факти,като се сочи,че районният съд е
достигнал до неправилни изводи ,че установената неправомерна намеса може да е
извършена във всеки момент,включително и след демонтажа,тъй като в констативния
протокол не се съдържа информация за показанията на Тарифа 3 към датата на демонтиране
на електромера, а към датата на монтирането му през ноември 2016г. имотът е бил
собственост на други лица.Твърди се,че процедурата по извършване на проверка и корекция
на сметката на потребителя е в съответствие с правилата на ПИКЕЕ и ОУ.Излага доводи,че
дори да се приеме,че чл.50 от ПИКЕЕ е неприложим,то сумата се дължи на основание чл.183
ЗЗД,доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена
ел.енергия ,чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел.енергия,в който смисъл е и Решение
1
№150/26.06.2019г.постановено по гр.д.№4160/2018г.на ВКС,трето г.о.Моли за отмяна на
решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което да бъде
отхвърлен предявеният иск.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
Въззиваемият Б. е оспорил въззивната жалба в депозирания отговор, също е
направил анализ на събраните по делото доказателства,като счита,че те сочат,че към датата
на проверката не са били установени положителни параметри в невизуализираните
регистри,поради което начисляването на електроенергия се явява неправомерно,както е
приел и районният съд. Счита цялата процедура извършена от ответника по начисляване на
процесната сума за незаконосъобразна и проведена в противоречие на ПИКЕЕ,поради което
постановеното решение е правилно,законосъобразно и обосновано.Моли въззивната жалба
да се остави без уважение и да бъде потвърдено решението на БРС.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,се представлява от
адв.Б., който поддържа въззивната жалба,няма възражения по доклада,не сочи нови
доказателства.Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият Б.,редовно уведомен,не се явява и не се
представлява.Пълномощникът му адв.И. е депозирала писмено становище,в което оспорва
въззивната жалба,поддържа отговора,няма възражения по доклада,не сочи нови
доказателства.Претендира разноски.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази наведените от страните доводи,БОС намери следното:
Районният съд е дал правилна правна квалификация на предявения иск –
отрицателен установителен иск с правно основание по чл.124 ал.1 ГПК,в съответствие с
твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита.
В исковата молба ищецът Б. е твърдял,че не дължи на ответното дружество
„Електроразпределение-Север“АД сумата от 5368.39 лева,представляваща стойността на
допълнително начислена електрическа енергия за периода 29.10.2017г.-09.06.2020г.,за която
сума е издадена фактура №********** от 08.07.2020г.,тъй като корекцията на сметката му е
извършена при допуснати нарушения на процедурата по начисляването на сумата,в
противоречие с ПИКЕЕ.Твърдял е,че дори да се приеме,че е било налице неточно
измерване,ответникът не е имал основание да направи корекция за минал период от три
години,тъй като на 13.12.2017г.е извършена проверка на процесното СТИ ,за което е бил
съставен констативен протокол с отразяване,че същото е точно и в добро техническо
състояние,с посочени показания на дневна и нощна тарифи. Тъй като е придобил
собствеността на 20.09.2017г.,ищецът е твърдял,че дори да е имало неточно измерване,то
същото не е консумирано от него след придобиването на собствеността върху
електроснабдения имот,който не се обитава постоянно.В тази връзка е заявил,че ответникът
2
следва да докаже,че процесното количество ел.енергия е доставено до обекта след като
ищецът е станал негов собственик.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск,като е изложил
твърдения,че процедурата по ПИКЕЕ е спазена,сметката е коригирана на основание чл.55 от
ПИКЕЕ/в сила от 2019г./ ,установено е било точното количество неотчетена ел.енергия-
27472 квтч след прочитане на невизуализирания регистър 1.8.3 ,като е издадена фактура на
абоната за дължимата и стойност.При условията на евентуалност и ако съдът приеме,че
чл.55 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза,ответникът е поискал отхвърляне
на иска на основание чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена ел.енергия,чието заплащане се дължи от абоната,в който
смисъл е и Решение №150 от 26.06.2019г.по гр.д.№4160/2018г.на ВКС.
Районният съд е обсъдил задълбочено и всестранно събраните по делото
доказателства,като въз основа на анализа им е достигнал до извод,че искът е
основателен.Решаващият мотив за уважаването на иска е,че ответникът не е установил при
условията на пълно и главно доказване,че процесното количество ел.енергия е доставено и
консумирано от ищеца,а не от предходните собственици.Въззивният съд споделя мотивите
на БРС,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба от фактическата страна на спора
следва да се изтъкне,че вещото лице по приетата и неоспорена СТЕ е посочило в
заключението си,че не му е била предоставена информация на какъв принцип са
разпределени количествата ел.енергия на три периода на потребителя Б.,при промяна на
собствеността на имота,за който е доставена електроенергията. Посочено е,че експертизата
няма как да провери дали са аритметично точни изчисленията на корекционната
процедура,за която няма данни през кой период са отчетени съответните количества
ел.енергия в невизуализирания регистър и за кой период е бил потребител ищецът Б..При
изслушването на вещото лице в съдебно заседание,то е заявило,че дали процесното
количество ел.енергия е доставено до ИТН,след като ищецът е станал собственик то не може
да отговори,защото не разполага с подробна разпечатка от паметта на
електромера.Въззивникът не е оспорил заключението,нито е ангажирал други
доказателства,които по несъмнен и категоричен начин да водят до извод,че процесното
количество ел.енергия е консумирано през период,следващ момента на придобиването на
собствеността върху електроснабдения имот от ищеца и какво е точно това количество.
Неоснователни са и доводите на въззивното дружество,че потребителят дължи
заплащането на цената на отчетената в невизуализираните регистри на електромера
електрическа енергия на основание чл.183 ЗЗД вр.с чл.200 от ЗЗД, както и позоваването му
на съдебно решение №150 от 26.06.2019г.по гр.д.№4160/2018г.на ВКС. Цитираната съдебна
практика според въззивния съд е неприложима към настоящия случай,тъй като корекцията
на сметката на ищеца Б. е извършена по реда на сега действащите ПИКЕЕ,ответното
дружество не е краен снабдител с ел.енергия, а е оператор на ЕРП мрежа и съгласно
действащата нормативна уредба в ЗЕ не е страна по договори за продажба на ел.енергия с
крайни битови клиенти,сключени при ОУ.
В действащата нормативна уредба на ЗЕ и в съответствие с разпоредбата на §17 от
ПЗР на ЗЕ ,дейностите,свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно
управление на разпределителните мрежи са отделени юридически и организационно от
снабдяването с електрическа енергия,което се извършва от други дружества,различни от
разпределителните. За територията на област Варна през процесния период това е
дружеството „Енерго-Про Продажби“АД, което се явява „краен снабдител“ с
електроенергия на потребителите по смисъла на §28 а от ДР на ЗЕ. Съгласно чл.98а от ЗЕ
3
между крайния снабдител и абоната се сключва договор за продажба на ел.енергия при
ОУ.
По делото не е спорно,че ищецът,придобивайки собствеността върху електроснабден
имот в гр.Варна е станал абонат за този ИТН,който е присъединен към
електроразпределителната мрежа,собственост на „Електроразпределение Север“АД и между
него и дружеството е възникнало облигационно правоотношение за пренос на ел.енергия
през електропреносната мрежа,собственост на „ЕРП Север“АД. Между ищеца и „Енерго
Про Продажби“АД също е възникнало облигационно правоотношение за продажба на
електроенергия,тъй като ищецът е краен битов клиент по смисъла на §1 т.2а от ЗЕ,защото
закупува ел.енергия за собствени битови нужди и се явява потребител на ел.енергия по
смисъла на т.41б от ЗЕ.
Към датата на проверката- 09.06.2020г.и понастоящем,ОУ за достъп и пренос на
ел.енергия през електропреносната мрежа на „ЕРП Север“АД и „Енерго Про
Продажби“АД,влезли в сила на 07.09.2014г.са отменени с Решения на ВАС от м.януари
2017г. След отмяната им и до приемането на нови ОУ/каквито все още
няма/,правоотношенията на дружествата с клиенти и потребители на услугата за
пренос,доставка и продажба на ел.енергия се уреждат по предходните ОУ,приети през 2007.
Съгласно тези ОУ, „ЕРП Север“АД не е лизензирана да продава ел.енергия на крайни битови
клиенти,а с такъв лиценз разполага „Енерго Про Продажби“АД,като в тази връзка е
необходимо да се разграничават цените за пренос от цените за доставка и продажба.
Разпоредбата на чл.98а от ЗЕ регламентира,че крайният снабдител,който в случая се явява
„Енерго Про Продажби“АД продава ел.енергия при публично известни ОУ,които следва да
съдържат ред за уведомяване на клиента от крайния снабдител за извършване на корекция
по сметка,съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. В действащите Правила за търговия с
електрическа енергия/ПТЕЕ/ -чл.15 ал.1 т.3 е предвидено,че договорите за продажба на
ел.енергия с битови клиенти за обекти ниско напрежение,се сключват с крайния
снабдител.
Към датата на проверката – 09.06.2020г.са в сила и действат новите ПИКЕЕ издадени
от КЕВР/обн.ДВ бр.35/30.04.2019г.,в сила от 04.05.2019г./,като съгласно чл.56 ал.1 от
ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този
раздел,операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия,както и
информация за дължимата сума за мрежови услуги/с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа,формирана на база предоставена мощност/ и за
„задължения към обществото“. Разпоредбата на чл.56 ал.2 от ПИКЕЕ гласи,че ползвателят
на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума,определена от
оператора на съответната мрежа по реда на ал.1.
Нормата на чл.97 ал.1 т.4 от ЗЕ предвижда,че сделки по регулирани цени за
електрическа енергия се сключват между битови крайни клиенти и крайните
снабдители,когато те не са избрали друг доставчик/изм.ДВ бр.57/2020г.в сила от
01.10.2020г./. По отношение на битовите клиенти тази разпоредба е идентична с
предходните си редакции,действали към момента на проверката и извършването на
корекцията на сметката на потребителя. Чл.98 „в“ от ЗЕ гласи,че че отношенията между
крайния снабдител,съответно доставчик от последна инстанция и оператора на ЕРП във
връзка със снабдяването на ел.енергия на крайните клиенти,се уреждат с ПТЕЕ. Съгласно
чл.104 от ЗЕ ползвателите на ел.енергия,с изключение на крайните клиенти/каквито се
явяват битовите клиенти на ел.енергия ниско напрежение/уреждат чрез сделка отношенията
си с ЕРП оператора за достъп и за пренос на ел.енергия. Крайните битови клиенти
обаче,съгласно чл.104 „а“ от ЗЕ използват електропреносната и електроразпределителната
мрежа при публично известни общи условия,съдържащи и ред за уведомяване на клиентите
за извършени корекции на сметка съгласно правилата на чл.86 ал.1 т.6 ЗЕ, като изрично в
4
чл.104 „а“ ,ал.2 , т.5, б.“а“ ЗЕ е регламентирано,че този ред в ОУ е в полза на крайния
снабдител,в случаите на неизмерена,неточно или неправилно измерена ел.енергия или
когато има неправомерно въздействие . Налага се извод,че договор за продажба на
ел.енергия при ОУ крайните битови клиенти сключват само с крайния снабдител/ чл.97 ал.1
т.4 ЗЕ и чл.98а ЗЕ/. Анализът на нормативната уредба налага извод,че в ЗЕ липса правна
уредба,която да предвижда възможност операторът на ЕРП мрежа да се счита за страна по
договора за продажба на ел.енергия с краен битов клиент,а страна по този договор е
крайният снабдител/доставчик. Не е предвидена и законова възможност за делегиране на
права по договора за продажба на ел.енергия от крайния снабдител на оператора на ЕРП
мрежата.
Цената на ел.енергията за битови клиенти се формира от множество компоненти-
пренос/високо напрежение/, достъп /високо напрежение/, пренос/ниско напрежение/,
достъп/средно или ниско напрежение/,технологичен разход,задължения към обществото.
Тази цена,в нейната цялост потребителят следва да заплати на крайния снабдител, с когото
сключва договор за продажба на ел.енергия при ОУ. Цената за ползването на ЕРП мрежата е
част от продажната цена на ел.енергията,но тя се заплаща на ЕРП дружеството от крайния
снабдител,а не от битовия клиент, като отношенията между двете дружества се уреждат
съобразно ПТЕЕ. Следователно,ответното дружество,което е оператор на ЕРП мрежа и няма
лиценз за продажба на ел.енергия на крайни битови клиенти,съгласно анализираната по-горе
нормативна уредба,не е страна по договора за продажба на ел.енергия при ОУ, а страна по
този договор е крайният снабдител /доставчик съгласно ПИКЕЕ/,който за област Варна е
„Енерго-Про Продажби“ АД.
Едностранната корекция на сметката на краен клиент представлява разновидност на
начина на определяне на крайната продажна цена на доставената и потребена
ел.енергия,поради което нормите на чл.56 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ,предвиждащи възможност
операторът на ЕРП мрежата да издава фактура за преизчислените количества ел.енергия
директно на крайния битов клиент,която да му се заплати от ползвателя на мрежата е в
противоречие с разпоредбите на ЗЕ – чл.98 а ЗЕ,чл.97 ал.1 т.4 ЗЕ и чл.104 ЗЕ и като по-
ниска по ранг,не следва да се прилага.
Дори да се приеме,че с нормата на чл.56 от ПИКЕЕ/в сила от 04.05.2019г./ е
предвиден нов ред за извършване на едностранна корекция на сметката на потребител и
възможност за оператора на ЕРП мрежа да издава фактури и да събира дължимите суми от
крайния битов клиент само в тази частна хипотеза, то това облигационно правоотношение
би могло да възникне само занапред,тъй като нормата е материалноправна и има действие
занапред. За да се ползва с обратно действие,то същото е допустимо съгласно чл.14 ал.1
ЗНА само по изключение и при оповестяването му с изрична разпоредба,а такава разпоредба
няма. Ето защо облигационно правоотношение между оператора на ЕРП мрежата и крайния
клиент би могло да възникне само занапред- от датата на влизане в сила на новите ПИКЕЕ-
04.05.2019г.,а за периода преди тази дата,разпоредбата на чл.56 от ПИКЕЕ е неприложима.
Проверката на електромера е извършена на 09.06.2020г.,т.е. след влизане в сила на новите
ПИКЕЕ,но корекцията на сметката на ищеца е за периода от 29.10.2017г. до
09.06.2020г.,като за периода от 29.10.2017г.до 04.05.2019г. приложими са разпоредбите на
отменените ПИКЕЕ,които не съдържат разпоредба,предоставяща право на оператора на
ЕРП мрежа да издава фактури и да събира вземания директно от крайни битови клиенти,а
такова право е предоставено само на крайния снабдител/“Енерго Про Продажби“АД/. По
делото не са ангажирани доказателства за количеството ел.енергия,консумирано през
периода от 04.05.2019г.до 09.06.2020г.,поради което дължимостта и на част от вземането не
е доказана от ответното дружество при условията на пълно и главно доказване.
Водим от горните мотиви,БОС намери въззивната жалба срещу решението на БРС за
неоснователна .Обжалваното решение,с което е уважен предявеният отрицателен
установителен иск следва да се потвърди като правилно ,законосъобразно и обосновано от
5
доказателствата по делото.
Страните са направили искания за присъждане на разноски по делото,като предвид
изхода от спора,разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемия Б..Той е представил
доказателства за направени разноски по въззивното производство в размер на 800 лева за
адвокатско възнаграждение,които съдът възлага за плащане върху въззивното дружество.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260158 от 28.01.2021г., постановено по гр.д.№6521/2020г.по
описа на БРС.
ОСЪЖДА "Електроразпределение Север"АД с ЕИК-********* , със седалище и адрес
на управление гр.Варна,Варна Тауърс-Е,бул.“Владислав Варненчик“№258,представлявано
заедно и поотделно от всеки двама от членовете на Управителния съвет А А К, И Г Г и Р Г
Л да заплати на КР. В. Б. С ЕГН-********** с адрес гр.Бургас,кв.*** сумата от
800/осемстотин/ лева разноски по въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата
на връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6