№ 304
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502186 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г.Б. С. със
съгласието на баща си Б. А. С. срещу решение № 262834/ 05.05.2021г. на СГС,
ГО, 16 състав, постановено по гр.д. № 11258/18г., с което е отхвърлен искът
му с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата от 30 000 лв.
Жалбоподателят заявява, че поддържа иска само за сумата от 30 000лв.
като над нея до пълния предявен размер от 100 000лв. го оттегля. Счита, че от
доказателствата по делото е установено, че той и починалия С. С. са
едноутробни и еднокръвни братя, отношенията между които са били близки.
С. С. като по- голям брат е взимал въззивника от детска градина, полагал
грижи за него, отличаваща се като родителска. За Г. С. починалият му брат
бил като баща и полагал грижа, по- голяма от бащинската. Смъртта му го е
съкрушила. Отказвал да празнува именния си ден. Поддържа, че са налице
конкретни обстоятелства, изразени в наличието на близко родство, обща
социална и семейна среда, непрекъснат контакт, продължил през целия живот
на жалбоподателя. До края на живота си С. С. е бил подкрепа на по- малкия
си брат и последният е разчитал на него повече от родител. Именно това
надхвърля по съдържание формалната връзка на родство между братя и
1
сестри. Затова счита, че изводите на първоинстанционния съд, че болката и
страданието, преживени от Г. С. не се отличават по интензитет и
продължителност от болката и страданието, които обичайно изпитват
роднини от такава степен, са неправилни. В жалбата се твърди, че ТР №
1/2016г. на ОСНГТК на ВКС дава насоките на съдилищата при преценка на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. В него не се съдържа изброяване на
обстоятелствата, при които такава връзка може да възникне. Счита, че
изводите на съда са в противоречие на чл.52 от ЗЗД, чл.6, ал.2 от
Конституцията на РБългария, чл.20 и чл.47 от Хартата на основните права на
ЕС, както и на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Въззивникът се позовава
на Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г. относно
застраховката „Гражданска отговорност“ и Директива 2012/29/ЕС
Затова моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск за сумата от 30 000лв..
В депозиран писмен отговор ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата. Счита
иска за неоснователен, тъй като ищецът не е от кръга на лицата, които имат
право на обезщетение. До 21.06.2018г., когато е постановено ТР № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС е действащо ППВС № 2/81г., както и към датата на ПТП.
Счита, че тълкуването на правни норми няма обратно действие. Поддържа,
че не е налице особено близка връзка между ищеца и починалия му брат.
Моли да се отчете установеното в пар.95, пар.96 и чл.493а от КЗ.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Софийски градски съд е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./за
обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Г.С. със
съгласието на баща си Б. С. твърди, че на 18.08.2015г. около 21ч. в гр. София
на ул. „Околовръстен път“ в района на хотел- ресторант „Езерото“ в посока от
ул. „Суходолска“ към Филиповско шосе“, Г. С. е управлявал лек автомобил
„Мерцедес Е 230“ с рег. № ***. Той е реализирал ПТП, при което е
причинена смъртта на С. Б. С.. Произшествието е станало на прав участък от
пътя поради несъобразена скорост. Водачът е изгубил контрол над МПС. То е
напуснало платното за движение, отклонявайки се на дясно, и се е ударило в
2
бетонен блок встрани от пътя с дясно предно колело. От удара то е
изпаднало, а лекият автомобил се е върнал на пътното платно след това се
отклонил на ляво и се ударил в лявата предпазна мантинела, завъртял се е по
посока на часовниковата стрелка и се преобърнал на лявата страна, таван,
дясна страна, след което се е установил на три колела. При преобръщането
тялото на С. С. е изхвърчало през шибидака и след полет и търкаляне се е
установило до мантинелата. Той е получил травми несъвместими с живота. С
влязла в сила присъда № 184 по нохд № 2486/16г. на СГС, НО Г. С. е признат
за виновен за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1, пр. 3
от НК и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Б. С.. Ищецът е негов
брат. Когато се е родил, починалият е бил на девет години и с радост се е
включил в грижите за него. За Г. С. по- големият му брат С. С. е бил идеал
за подражание, изпитвал е към него детска обич и уважение, респект,
доверявал му се е безусловно и е разчитал на него. Ищецът е бил
изключително привързан към починалия си брат и е разчитал на помощта му.
Били са заедно непрекъснато, живеели са щастливо и задружно в родния им
дом. Дори и след като С. С. е навършил пълнолетие до деня на смъртта му
двамата братя са били неразделни. Г. е чувствал брат си като най- близък в
семейството. Имали са общи мечти и планове. Между братята е имало
хармонична връзка, основана на обич и уважение. Г.С. е споделя с починалия
си брат радостите и тревогите си, той е бил най- любим и най- близък човек,
чувствал го е по- близък от родител. Починалият му брат през целия живот
му е помагал. Тази близка връзка е прекъсната от настъпилия инцидент.
Смъртта на по- големия му брат е съкрушила ищеца. Само на 11 г. е понесъл
тежко удара от загубата на един от най- близките си хора. Седмици наред
отказвал да приеме загубата му, плачел и страдал. Сънувал кошмари. Не
искал да се среща с приятели и да играе. Затворил се е в себе си. И сега
болката му не е заличена, продължава да тъгува за него. На всеки празник се
чувствал самотен. Ищецът се позовава на ТР № 1/2016/21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС. Тези болки и страдания Г. С. е изпитал поради виновното
поведение на Г. С.. Към момента на събитието за лекия автомобил е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Затова моли съда да го осъди да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000лв., в едно със законната лихва от датата на
произшествието 18.08.2015г. до окончателното му изплащане. Претендира
3
разноски.
В депозиран писмен отговор ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва
иска. Сочи, че ищецът не е от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение. Оспорва, че ищецът и починалия му брат са били в особено
близка връзка и че е налице изключение, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия. Прави възражение за съпричиняване на
вредите от страна на С. С., тъй като е пътувал без поставен предпазен колан.
Безспорно е, че на 18.08.2015г. е настъпило описаното в исковата
молба произшествие. Във връзка с него е съставен констативен протокол №
К-675/18.-08.2015г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата
и фотоалбум.
Не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници №
225/04.08.2015г. е, че след смъртта си С. Б. С. е оставил като законни
наследници родителите си .
Не се спори, а и видно от удостоверение за родствени връзки №
3159/27.06.2018г. е , че ищецът и С. С. са братя.
Не се спори, а и видно от представената справка от Гаранционен фонд
е, че за лек автомобил „Мерцедес Е 230“ с рег. № *** е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество
и тя е била валидна към датата на настъпване на ПТП.
От удостоверенията за постоянен адрес се установява, че С. С. и Г. С. са
живели на един и същ адрес.
С влязла в сила присъда № 194/01.07.2016г., постановена по нохд. №
2486/2016г. водачът Г. С. е признат за виновен за настъпилото на
18.08.2015г. ПТП, при което е починал С. С..
Допуснатата комплексна автотехническа и медицинска експертиза,
изготвена от лекар специалист по съдебна медицина и автоексперт е
посочила причината за смъртта на С. С., както и че с бил без поставен
предпазен колан, което е повлияло на леталния изход. В съдебно заседание
вещите лица са допълнили заключението.
Съдът възприема заключението като компетентно, обективно и
безпристрастни. Изводите са изградени въз основа на научните правила и
професионални опит на експертите.
4
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д. твърди, че познава ищеца и брат му от 16 години, тъй
като съпругата му и ищеца са първи братовчеди. Познава Г.С. от бебе.
Отношенията между него и С. С. са били много близки. Родителите им са
работели и починалият се е грижел за ищеца. Ходел е да го взима от градина,
били са близки. Г. е приел много зле смъртта на С., защото той се е грижел за
ищеца повече от родителите му. Г. е питал брат си за дрехите, искал е да спи
в неговата стая. Считал го е за свой баща. Не е приел смъртта на брат си.
Когато ищецът е имал проблем в училище се е обръщал към брат си. Г. е бил
съсипан. Затворил се е в себе си. Сега не иска да празнува Гергьовден. Приел
е зле смъртта му. Ходили са заедно да избират на Г.С. обувки за първия
учебен ден. Сега му липсва брат му. Бащата на С. и Г. е Б.. Той има три деца-
ищецът, починалия и А.. Майка им се казва В.. Б. и тя живеят заедно с децата
си на ул. „***“ № 34. През цялото време всички са живеели заедно и са били
сплотено семейство. Родителите са се грижели за трите си деца. Майка им е
работила на две места. Г. и С. са учили първоначално в едно училище, а
после са се преместили да живеят на друго място и Г. е отишъл да учи в 57мо
училище. Когато е починал С. е бил завършил училище, не е работел и не е
имал сериозна връзка. Г. е обичал повече С., а той му е обръщал повече
внимание. Родителите им са полагали усилия, за да ги нахранят.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага с изключение на
частта им, в която Н. Д. твърди, че С. С. е полагал грижи за ищеца като
баща, тъй като влиза в противоречие с това, което излага, че родителите са се
грижили за децата си и тяхната прехрана.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска изцяло.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
5
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на Г. С. е била
застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна
към момента на настъпване на произшествието. Не се спори по механизма на
произшествието и вината на водача- деликвент, застрахован при
жалбоподателя – ответник. Тя е установена с влязла в сила присъда спрямо
застрахования водач, която на основание чл.300 от ГПК, която е
задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, а
именно: дали то е извършено, противоправността му и виновността на деца.
С оглед на нея и приетите доказателства- заключение на автотехническа
експертиза, следва да се приеме, че са налице предпоставките от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение това дали има
основание ищецът да получи обезщетение за смъртта на брат си и в какъв
размер, т.е. дали е активно материалноправно легитимиран да предяви иска по
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищецът извежда своето субективно материално право, респективно
своята активна материална и процесуална легитимация, от факта, че
починалият е негов брат. В тази връзка следва да се съобрази ПП на ВС №
6
4/25.05.1961г., ПП на ВС № 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение на
въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди, както и разрешенията дадени с ТР №
1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Според последното право на
обезщетение за неимуществени вреди имат и лица извън най- близкия семеен
и родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка. Те имат право на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на техен близък само по изключение. Постановяването му е
свързано с Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009г. относно
застраховката „Гражданска отговорност“ на МПС и за контрола върху
задължението за сключването й, както и с Директива 2012/29/ЕС на ЕП и на
Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минималните стандарти за правата,
подкрепата и защитата на жертвите от престъпления и за замяна на Рамково
решение 2001/220/ПВР на Съвета. Втората директива определя
минималните стандарти за подкрепа на жертвите на престъпления. В чл.2,
пар.1, б. „б“ тя определя кръга на членове на семейството, като той е
разширен в сравнение с възприетото от ВС в Постановленията от 1961г.,
1969г. и 1984г. В чл.2, пар.2, б „а“ на Директива 2012/29/ЕС се съдържа
възможност държавите – членки да установяват процедури за ограничаване на
броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата,
установени в директивата, като се вземат предвид конкретни обстоятелства
във всеки отделен случай. В националното законодателство не е уреден
кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от
престъпление и смърт на близък, като те са определени в Постановления на
Пленума на ВС, респективно не се съдържа и ограничение по отношение на
тях. Именно в съответствие с разрешенията, дадени с Директива 2012/29/ЕС
в ТР № 1/2016821.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС са посочени по изключение
лица, извън най- близкия кръг, които са създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и от неговата смърт търпят болки и
страдания. С предвидените в това тълкувателно решение предпоставки не
се отрича правото на близкия да получи обезщетение, а с въвеждането им се
дава възможност на съда да извърши преценка на обстоятелствата във всеки
конкретен случай. Но и двете директиви не ограничават националното право
да посочи изисквания, които трябва да са налице, за да може едно лице от
разширения кръг да има право на обезщетение за неимуществени вреди от
7
смърт на близък. Тези изисквания могат да се определят като съответстващи
на възможността, предоставена с чл.2, пар.2, б „а“ от Директива 2012829/ЕС.
Правото на обезщетение не е абсолютно и зависи от доказването на
определени обстоятелства. Именно с ТР № 1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК
на ВКС те са посочени. Въвеждането на определени предпоставки с
последното, обуславящи основателността на иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, не е нарушение на принципа за
равенство на хората пред закона- чл.20 от Хартата за основните права на ЕС.
Не може да се счита, че доказването им лишава лицето, претендиращо
обезщетение е лишено от ефективни правни средства за защита пред съд-
чл.47 от ХОПЕС.
Правото да се получи обезщетение за вреди от смърт на близък според
българското право може да бъде упражнено от правоимащите както в
наказателния процес, така и в отделено гражданско производство. Искът
може да бъде предявен както срещу делинквента, така и срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“, ако смъртта на родственика е
настъпила при пътен инцидент.
Предпоставките, за да получи обезщетение близък на починалия
според последното тълкувателно решение са: 1./ създадена особено близка,
трайна и дълбоко емоционална връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. В тежест на претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди е да установи, че е изградил особено близка, трайна и
дълбока житейска връзка с починалия и поради това търпи значителни болки
и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето,
присъщи за родствениците от ней- близкия семеен кръг. В тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. За получаване на обезщетение не е
достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие
на смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива
8
болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да
се направи изключение от разрешението, дадено в горните две постановления
на ВС. Т.е. обезщетение може да се присъди само, ако от доказателствата
може да се направи несъмнен извод за съществуването на дълбока и трайна
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на смъртта му
сериозни по интензитет болки и страдания, сравними с тези на най- близките.
Тези обстоятелства съдът следва да преценява във всеки конкретен случай.
За да установи своето материално субективно право ищецът е
ангажирал гласни доказателства. Не се спори, че починалият С. С. е негов
по- голям брат. Близката родствена връзка предполага изпитването на силни
чувства между тях, пораждането на доверие, взаимопомощ и подкрепа.
Разпитаният свидетел установява, че между тях е имало емоционална връзка
и че смъртта му се е отразила негативно на Г. С.. Но показанията му не
доказват, че смъртта на С. С. е причинила на ищеца морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Не са установени такива житейски
обстоятелства /например ищецът и починалия да са израснали без баща/,
които да обосновават изключително силна връзка извън обичайната и
традиционната между братя, характерна за българската традиция, а именно за
връзката между братята и сестрите -израстването им сами като деца поради
продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина или поради
смърт на родител(Р № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.
о., Р № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/19г., ВКС, ТК, II т.о/ Живеенето
съвместно в един дом, полагането на грижи един за друг не е необичайно за
такъв вид родственици. Това, че ищецът се е обръщал към по-големия си брат
при възникнал проблем, че последният го е взимал от детска градина не
обосновават житейски по- голям интензитет на болките и страданията, които
е търпял Г. С. в сравнение с тези на родителите. Показанията на свидетеля Д.,
на които съдът дава вяра само частично, не доказват твърдението, че
починалият по- голям брат е полагал грижи за ищеца като баща. Свидетелят
установява, че родителите и децата са живеели в един дом, което
предпоставя съществуваща семейна общност, грижа един за друг на
членовете на семейството. Следва да се вземе пред вид и обстоятелството,
че към момента на настъпване на смъртта на брат си ищецът е бил на 11
години. Възраст, която не може да се приеме като достатъчно осъзната за
9
едно лице, което да изпитва трайни и изключителни по интензитет болки и
страдания. В процеса не е доказано нещо изключително за отношения между
братя, което да обосновава по- голям интензитет на моралните болки и
страдания на ищеца. Това, което той е изпитвал, нежеланието да празнува не
са нещо изключително и необичайно от това, което българската традиция
предвижда и изисква и което всеки преживял близък извършва и изпитва в
такъв случай. Ищецът не е доказал и двете кумулативни предпоставки,
посочени по – горе, обосноваващи основателност на претенцията му.
Горните правни изводи водят до извод за неоснователност на
предявения иск.
Поради това решението на СГС следва да бъде потвърдено в частта, в
която искът е отхвърлен за сумата от 30000лв.
С въззивната жалба ищецът е предприел оттегляне на иска за сумата от
70 000лв., т.е. над 30 000лв. до 100 000лв. Няма пречка това да бъде
направено и пред въззивния съд преди първото по делото заседание без
съгласието на ответника. В тази част първоинстанционното решение следва
да бъде обезсилено, а производството – прекратено.
По отношение на разноските.
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
въззивната инстанция.
На ответника се дължат разноски за производството пред САС като
следва да се съобрази намаления пълен размер на исковата претенция. В
молбата си от 17.02.2022г. ищецът чрез процесуалния си представител е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано от насрещната страна. Същото е основателно. В процеса пред
въззивната инстанция не е провеждано съдебно дирене, в което да се
събират доказателства. Това обосновава по- ниска степен на фактическа и
правна сложност. Поради което възнаграждението, което следва да се
присъди на ответника за процесуално представителство е в размер на 1430 лв.
Воден от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 262834/ 05.05.2021г. на СГС, ГО, 16 състав,
постановено по гр.д. № 11258/18г. в частта, в която е предявен иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ над 30 000лв. до 100 000лв.
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262834/ 05.05.2021г. на СГС, ГО, 16
състав, постановено по гр.д. № 11258/18г. в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск за сумата от 30 000лв.
ОСЪЖДА Г.Б. С., ЕГН ********** със съгласието на своя баща Б. А. С.
и двамата с адрес: гр. ***, ул. „ ***“ № 4 и със съдебен адрес: гр. ***, ул.
„***“ № 29, ет.3 чрез адв. М. Н.- Т. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „ Джеймс Баучер“ № 87, ет.2 сумата от 1 430 лв. /
хиляда четиристотин и тридесет лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11