Определение по дело №679/2024 на Административен съд - Русе

Производството е образувано е по жалба на „Пиф-76” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 4, ап. 10 представлявано от Р. Н. Р. - управител „срещу Решение № ГДФК-9/13.06.2024 г. на Директор на дирекция „Оперативни дейности – ГДФК в ЦУ на НАП“ относно ЗППАМ № 101-ФК/07.05.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП“.

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 01.04.2024 г. в 11:10 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин детски стоки, находящ се на адрес гр. Русе, [улица], стопанисван от „ПИФ-76" ЕООД, ЕИК *********, е установено, че търговецът като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин със стационарен търговски обект не е издал фискална касова бележка от наличното работещо в обекта фискално устройство. При извършена контролна покупка на 01.04.2024 г. от орган по приходите на 1 бр. детска играчка на стойност 3.20 лева, при заплащане на сумата в брой на място в обекта от ОП в 11:03 часа не е издаден фискален касов бон от наличното работещо и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, модел TREMOL ZM-KL-V2 с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 50149187. Същото се потвърждава от изведен КЛЕН от фискалната памет на фискалното устройство за дата 01.04.2024 г. Установено е още, че фискалното устройство изостава с 60 минути от астрономическото време. По този начин дружеството е нарушило чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Началникът на отдел Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при ЦУ на НАП е издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 101-ФК/07.05.2024 г., с която на дружеството, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква А и чл. 187, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект магазин детски стоки, находящ се на адрес гр. Русе, [улица] забрана за достъп до него за срок от един месец.

Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 22.05.2024 г. Обжалвана е по административен ред и е потвърдена изцяло с Решение № ГДФК-9/13.06.2024 г. на директора на ГДФК при ЦУ на НАП, като решението е връчено на 31.07.2024 г. на дружеството.

Недоволно от така постановеното решение, дружеството (чрез своя управител) оспорва с жалба с вх. № 16604/15.08.2024 г. по деловодния регистър на ТД на НАП Варна, офис Русе с доводи, че постановеното Решение № ГДФК-9/13.06.2024 г. е неправилно. Иска се от съда да отмени решението и да отмени процесната ЗНПАМ.

Съдът е установил нередовност в сезиращата го жалба - съгласно чл. 149, ал. 1 във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 2 от ДОПК в жалбата следва да се посочи акта, срещу който същата се подава. Налице е противоречие в съдържанието на жалбата относно нейния предмет, поради което с Разпореждане № 2522/29.08.2024 г. е оставил жалбата без движение и е дал указание на жалбоподателя да посочи писмено кой е акта който обжалва и в какво се състои неговото искане до съда в тази връзка.

В указания от съда срок е постъпило Уточнение с вх. № 4088/04.09.2024 г., подписано от управителя на дружеството, в което изрично е посочено, че се обжалва Решение № ГДФК-9/13.06.2024 г. на директора на ГДФК при ЦУ на НАП, с което е потвърдена процесната ЗНПАМ. Към уточнението е представено доказателство, че жалбата е подадена в срок – на 14.08.2024 г. чрез куриер.

При така изложената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е недопустима за разглеждане по следните причини:

Съгласно чл. 156, ал. 1, изречение първо от ДОПК Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението.

Нормата на чл. 144 от ДОПК предвижда в ал. 1, че По реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Според алинея втора Разпоредбите на тази глава се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго, като се има предвид Глава 17 Общи разпоредби от Дял ІІІ Обжалване.

При съобразяване на посочените норми, процесната ЗНПАМ като акт, издаден от орган по приходите (съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП) и при липса на друг специален ред за оспорване на заповеди за налагане на принудителни административни мерки се достига до извод, че предмет на обжалване в конкретния случай може да бъде само ЗНПАМ № 101-ФК/07.05.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК при ЦУ на НАП, но не и решението, с което същата е потвърдена. На практика жалбоподателят оспорва административен акт, който не подлежи на обжалване.

Независимо, че въпросът с предмета на обжалване е изрично уреден с правни норми в ДОПК, съдът посочва още, че аналогична е правната уредба, регламентирана с норми на АПК. Съгласно чл. 145, ал. 2 от АПК На оспорване подлежат:

1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт;

2. решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество;

Безспорно се установява, че с решението на директора на ГДФК при ЦУ на НАП оспорената ЗНПАМ е потвърдена изцяло и жалбата на дружеството срещу същата е отхвърлена. Следователно, решението не попада сред актовете, подлежащи на обжалване, предвидени в чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за недопустима за разглеждане като насочена срещу акт, неподлежащ на обжалване, поради което следва да прекрати производството по делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 144 от ДОПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Пиф-76” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 4, ап. 10 представлявано от Р. Н. Р. - управител „срещу Решение № ГДФК-9/13.06.2024 г. на Директор на дирекция „Оперативни дейности – ГДФК в ЦУ на НАП“ относно ЗППАМ № 101-ФК/07.05.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 679/2024 г. на Административен съд – Русе

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ настоящия съдебен акт по следния начин:

1. На жалбоподателя – на електронен адрес rosko29@[интернет адрес]

2. На началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК при ЦУ на НАП – чрез процесуален представител главен юрисконсулт Б. Г. на електронен адрес [интернет адрес]@[интернет адрес]

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.