ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№439
гр.
Враца, 28.07.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
закрито заседание на 28.07.2023г. / двадесет и осми юли две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело №16 по описа на АдмС – Враца
за 2023г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК.
Образувано
е по молба вх.№2077/30.06.2023г., депозирана от Д.П.П. “В.Б.“, чрез * Х.П. с искане за изменение на Решение №191/19.06.2023г. по адм.дело
№16/2023г. на АдмС-Враца, в частта за разноските. Иска се на основание чл.143,ал.1 във вр. §1,т.6 АПК да
се осъди МРРБ да заплати на Д.П.П. „В.Б.“ съдебни разноски в общ размер на 8 887.57
лв., от които разноски за държавна такса в размер на 484.57 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 8 400 лева с ДДС. Излагат се доводи в тази
насока. Към молбата са приложени Акт за регистрация по ЗДДС от 20.10.2022г. на
ЕАД Х.П. и Уведомително писмо от ТД-Велико Търново от 20.10.2022г. и
Потвърждение.
Ответникът по молбата – Зам.министър и
Ръководител на НО в МРРБ /ответник по делото/,
не ангажира становище по
депозираната молба.
Молбата е предявена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, към който препраща разпоредбата на чл.144 АПК и от страна, която има право
да иска изменение на акта, в частта му за разноските, поради което е допустима.
Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С Решение №191/19.06.2023г. по
адм.дело №16/2023г. на АдмС-Враца е отменено по жалба на Д.П.П. „В.Б.“ ***, представлявана от * * Н.Н. РЕШЕНИЕ №РД-02-14-1256/22.12.2022г.
на Заместник Министър и Ръководител на Националния орган в МРРБ финансова
корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани със средства от
ЕСИФ по сключените: Договор № ROBG378/10/ от
04.03.2021г. с изпълнител „К.с.Д.Г.“ ЕООД на стойност 25 000 лева без ДДС/
30 000 лева с вкл. ДДС /29 399,70 лева допустими разходи без собствения
принос на бенефициера/ и Договор № ROBG378/2/ от
28.06.2019г. с изпълнител „К.с.Д.Г.“ ЕООД на стойност 25 000 лева без ДДС/
30 000 лева с вкл. ДДС /29 399,70 лева допустими разходи без собствения
принос на бенефициера/.
С Решението се осъжда Министерство на регионалното развитие и
благоустройство да заплати на Д.П.П. „В.Б.“, ЕИК *********, представлявана
от ** Н.Н. разноски по делото в общ
размер на 3 984.57/три хиляди
деветстотин осемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/ и се отхвърля
искането за разноски над тази сума до претендирания размер. Присъдените
разноски с решението са за внесена държавна такса в размер на 484.57 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева без ДДС.
По
отношение присъдените разноски съдът се е мотивирал, както следва:
„При този изход на
спора и надлежно заявената претенция от страна на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 484.57 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 3 500 лева, като искането над тази сума следва да се
отхвърли до претендирания размер. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 16.03.2023г. е договорено заплащане на възнаграждение в
размер на 3 500 лева за спора по всеки договор, предмет на финансова
корекция или обща сума в размер на 7000 лева без вкл. ДДС /л.326/. В конкретния
случай е оспорен един акт, а обстоятелството че с него е наложена финансова
корекция по два договора, не води извод че на лицето следва да се заплати
адвокатско възнаграждение и по двата договора по които е наложена финансова
корекция с решението. В случая на оспорващия следва да се заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 3 500 лева без ДДС. Не са представени доказателства за
регистрация по ДДС, поради което и не
следва да се присъжда ДДС, още повече че същото е договорено без ДДС“.
От
страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което също е взето предвид по отношение на адвокатското
възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл.143 АПК Министерството на регионалното развитие и благоустройство, в
чиято структура се намира издателят на акт, следва да бъде осъден да заплати на
ответника съдебни разноски в общ
размер на 3984.57 лева.
В молбата на Д.П.П. „В.Б.“, чрез * Х.П., с искане
за изменение на Решение №191/19.06.2023г. по адм.дело №16/2023г. на АдмС-Враца,
в частта за разноските и присъждане на цялата поискана сума – общо 8 887.57
лв. с ДДС, при присъдени 3 984.57 лв., се
сочи, че съгласно Договора за правна защита и съдействие от 16.03.2023г. е
договорено заплащането на възнаграждение в размер на 3 500 лв. за спора за
всеки един договор, предмет на финансова корекция или общо сумата от 7000 лв. без вкл. ДДС. Двете санкции
/финансови корекции/ по двата процесни
договори са наложени с един санкционен акт и произтичат от един юридически
факт, но това не води до извод, че е предявена една претенция пред адм.съд.
Сочи се, че са предявени две претенции, съответно по двата процесни договори и предпоставката за
уважаване на всяка претенция полежи на отделна преценка въз основа на събраните
по делото доказателства. Следователно, с оглед обстоятелството, че са наложени две
санкции с един санкционен акт, приложение намира чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/ и
същите са съобразени с разпоредбата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата. Материалния
интерес е 58 799.40 лв. и минималното адвокатско възнаграждение би следвало
да е 5 353.95 лв.. съгласно чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 вр. чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата. Твърди се, че е налице чл.2,
ал.9 от Наредбата – фактическа и правна
сложност, и минималното възнаграждение трябва да е в двукратен размер, за което
се излагат съображения. Сочи се, че възражението на ответника за прекомерност е
бланкетно и няма никакви доводи затова. Твърди се, че съдът неправилно е приел,
че поради липса на доказателства за
регистрация по ДДС, възнаграждението се дължи без ДДС. Сочи се, че Еднолично
Адвокатско Дружество „Х.П.“ е регистрирано по ДДС и се представят доказателства
затова - Акт за регистрация по ЗДДС,
Уведомително писмо от НАП Враца и Потвърждение.
Съдът,
след като се запозна и прецени възраженията и доводите в депозираната молба,
намира, че не са налице основания за изменение на решението, в частта му за разноските. Така определения
с решението размер на разноските
за жалбоподателя - молител в размер от 3 984.57 лв., е правилно определен
от съда.
Сочения
текст чл.2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се отнася за процесуално представителство, защита и съдействие
по „граждански дела“, а настоящето дело е административно. Сочения текст чл.8,
ал.1, т. 5 от Наредбата, не е налице в редакцията на наредбата към настоящия
момент. Съгласно чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.4 от наредбата, за
административно дело, а именно – при
интерес от 25 000 до 100 000 лв. - 2 650 лв. плюс 8 % за горницата
над 25 000 лв. В случая материалния интерес е общо 58 799.40 лв., или
това е по 2 сумата от 29 399.70 лв. с ДДС – допустими разходи без собствен
принос на бенефициера. В случая при интерес 58 799.40 лв. минималния адвокатски
хонорар е сумата от 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. Горницата над 25 000 лв.
е сумата от 33 799.40 лв. при 8 % е сумата от 2703.95 лв. В случая
минималния хонорар е 2 650 лв. + 2 703.95 лв. = общо 5 353.95 лв. Съдът с решението си в частта за разноските е
приел и присъдил сумата от 3 500 лв.
за адвокатско възнаграждение, която сума е действително под минималния размер
предвиден в наредбата и посочен по-горе. Въпреки това съдът намира, че няма
основания да измени решението в частта за разноските.
В конкретния случай е оспорен един акт, а
обстоятелството, че с него е наложена финансова корекция по два договора, не
води извод, че на лицето следва да се заплати адвокатско възнаграждение и по двата
договора по които е наложена финансова корекция с решението. В случая за
жалбоподателят правилно е определено от съда да се заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 3 500 лв. без вкл. ДДС. Представиха се
доказателства за регистрация по ДДС, но възнаграждението е договорено без ДДС.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, действително без мотиви, но същите не са задължителни,
достатъчно е да се направи самото възражение. Съдът е преценил проведените по
делото с.з, както и че същото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
В случая е налице и друго идентично дело със същите два договора, а именно
адм.д. № 79/2023г. по описа на АдмС Враца, по които са извършени идентични
процесуални действия, дори идентично искане, като само са добавени обстоятелствата за третия
договор. Не са налице условията по чл.2, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно – да е налице „особена фактическа и
правна сложност“.
Разноските не следва да бъдат
присъждани с ДДС, тъй като от представения договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатското възнаграждение е договорено без ДДС. До
приключване на устните състезания по
делото в проведеното с.з. на 19.06.2023г.
от страна * Х.П. не са представени доказателства за регистрация на ЕАД Х.П. по
ЗДДС, поради което и правилно адвокатското възнаграждение е присъдено без ДДС.
Представените с молбата допълнителни доказателства за регистрация на
адвокатското дружество по ЗДДС не обуславя присъждане на адвокатското възнаграждение с ДДС. Същите
са представени след приключване на делото с решение и то с молбата за изменение
на решението, в частта за разноските. Присъдените
разноски са съобразени с данните по
делото и направеното възражение за прекомерност, за което съдът се е мотивирал
и няма основания да променя становището си за разноските.
Преценявайки материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото, както и извършените дейности от процесуалния представител
на жалбоподателя пред настоящата инстанция, съдът намира, че няма основания да
се измени присъдените с решението разноски
- в общ размер от 3 984.57 лв. /три хиляди деветстотин и
пет лева, и петдесет и девет стотинки/, от които 484.57 лв. д.т. и 3 500 лв.
адвокатско възнаграждение, до пълния претендиран размер от общо 8 400 лв. с
ДДС.
Представянето
на договор за правна защита и списък за разноските не е достатъчно да се
присъдят същите в размера в който се претендират. В правомощие на съда е, при
направено възражение за прекомерност, да определи размера на разноските под
претендирания размер, като се обоснове затова, което съдът е сторил в мотивите
към решението.
Освен това с Решение от 23.11.2017г.
по съединени дела С-427/2016 и С-2016г., в които Съдът на ЕС /СЕС/ приема, че
чл.101 § 1 от ДФЕС, във вр. с чл.4 § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
националната правна уредба на България, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговия клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство
срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
определен от Наредба, приета от професионалната организация на адвокатите, като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101 § 1 от
ДФЕС. Следователно, след постановяване на горното решение на СЕС и като се има
предвид предимството на първичното общностно право – чл.101 §1 от ДФЕС пред
националното законодателство, следва по всяко дело националния съд задължително,
наред с величината на защитавания интерес, трябва да извърши преценка на
правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от
пълномощника, като съдът не следва и не е длъжен да се ограничава от
определените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на конкретните
видове правна дейност.
Предвид на изложеното
съдът приема, че не са налице основания
за изменение на решението, в частта му
за разноските, в каквато насока са възраженията и искането на молителя, поради
което и молбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.
3 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. П.П. „В.Б.“ - ***,чрез * Х.П. с
искане за изменение, в частта за разноските, на Решение
№191/19.06.2023г. по адм.дело №16/2023г. на
АдмС-Враца , като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Враца,
пред Върховен административен съд
–София, в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
АДМ.СЪДИЯ: