Определение по дело №2329/2012 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

Номер                       Година  11.05.2012         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети май                                                                                        Година 2012 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2329 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 334, ал. 1, т. 1-3 и чл. 74 от КТ допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, тъй като са относими, допустими и необходими. Следва да се даде на ответника възможност да завери, представи в оригинал или официално заверен препис, ако желае да бъдат приети като писмени доказателства по делото, представените с отговора му писмени документи, тъй като са представени в незаверено ксерокопие, с изключение на регистъра на трудовите договори, в какъвто им вид не могат да бъдат приети като годни писмени доказателства по делото (чл. 183 ГПК). Следва същия да се задължи в този случай да представи препис от същите и за ищцата по делото, тъй като такъв с отговора не е представен за нея.

Следва на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК да се задължи ответника да представи по делото в заверен от него препис или в оригинал и ЛТД на ищцата. Следва на същото основание да се уважи искането на ответника и задължи ищцата да представи трудовата си книжка (чл. 190 ГПК).

Следва да се назначи по делото съдебно - икономическа експертиза, която да даде отговор на поставения от ищцата въпрос в исковата й молба (чл. 195, ал. 1 от ГПК). За изготвянето й не следва да се определя депозит и срок за внасянето му от същата, тъй като е освободена от разноски по делото (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), а в този случай възнаграждението на вещото лице следва да се поеме първоначално от  сумите, предвидени в бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 от ГПК).

Доколкото страните нямат други искания делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати препис и от отговора на ответника. За насроченото съдебно заседание следва да се постанови призоваване и на вещото лице.

     

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата права, са посочени в исковата й молба и изразяват по същество в това, че по силата на трудов договор № 04/16.09.2010 г., сключен с ответника заемала длъжността „старши възпитател", с място на работа - О., при условията на осем часов работен ден. Трудовият договор бил сключен за определен срок до 15.06.2011 г., като правното основание за сключването му бил чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, във вр. с чл. 70 от КТ. След изтичане на срока на действие на този договор, на 15.06.2011 г. трудовото й правоотношение било прекратено, поради изтичане на уговорения срок. На 20.06.2011 г. между нея и ответника бил сключен друг трудов договор № 04/20.06.2011 г., по силата на който била натоварена да заема длъжността „старши учител", с място на работа - О. с. П.. Този трудов договор бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ до завръщане на титуляра Радка Колева Христова. След завръщането на титуляра, трудовото й правоотношение отново било прекратено. На 15.09.2011 г. отново била поканена от работодателя О. с. П. за изпълнение на длъжността „старши възпитател" в училището. Трудовото правоотношение възникнало въз основа на трудов договор № 4/15.09.2011 г., по силата на който й било възложено изпълнение на длъжността „старши възпитател", с място на работа О. с. П., при условията на осем часов работен ден. Трудовият договор бил сключен за определен срок - до 15.06.2012 г., като в него повторно било посочено, че основанието за неговото сключване бил чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70 от КТ в полза на работодателя. Преди изтичане на уговорения срок на действие на повторното й трудово правоотношение за заемане на длъжността „старши възпитател" в О., с. П., същото било прекратено със заповед № 88/27.02.2012 г. на директора на това училище, от която и извършеното от работодателя й с нея едностранно прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата не била доволна, поради което считала, че за нея бил налице правен интерес да оспори същото, като защити правата си по съдебен път. Със заповед № 88/27.02.2012 г. на директора на О. с П. трудовото й правоотношение за заемане на длъжността „старши възпитател" било прекратено незаконосъобразно. Като правно основание за прекратяването му била посочена нормата на чл. 71, ал .1 от КТ, а като мотиви в издадената заповед било записано: „прекратявам без предизвестие трудов договор № 05/15.09.2011 г. с К.Б. Б. на длъжност „старши възпитател" в Основно училище „Б.", с П., считано от 27.02.2012 г. преди изтичането на срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя." Заповед № 88/27.02.2012 г. и извършеното с нея едностранно прекратяване на трудовото й правоотношение били извършени в нарушение на чл. 71 от КТ, във вр. с чл. 70, ал. 5 от КТ. На първо място между нея и работодателя не бил сключван посочения в уволнителната заповед трудов договор № 5/15.09.2011 г., поради което за нея било неизвестно съдържанието на договора, с който работодателят бил мотивирал заповедта си. На следващо място и доколкото между нея и ответника било налице едно единствено трудово правоотношение за заемане на длъжността „старши възпитател", то основанията за неговото прекратяване следвало да произтичат от подписания между нея и работодателя трудов договор № 4/15.09.2011 г. Трудов договор № 4/15.09.2011 г. за заемане на длъжността „старши възпитател" в О. бил сключен в нарушение на чл. 70, ал. 5 от КТ, поради което посочената в него клауза за изпитване в полза на работодателя била недействителна, като противоречаща на забраната трудов договор със срок за изпитване да се сключвал повторно за една и съща работа с един и същи работник в едно и също предприятие. Уговорената с трудов договор № 4/15.09.2011 г. длъжност „старши възпитател" заемала за периода от 16.09.2010 г. до 15.06.2011 г. , т.е. в рамките на учебната 2010/2011 г. Клаузата за изпитване била уговорена в първоначално сключения трудов договор между нея и О. и работодателят нямал възражения относно качеството на изпълнение на трудовите й задължения. Доказателство за това бил както факта, че след изтичане на максимално установения в КТ срок за изпитване, работодателят не прекратил трудовото й правоотношение на основание чл. 71 от КТ, така и обстоятелството, че след изтичане на срока на действие на договора работодателят я поканил и я наел на работа за изпълнение на длъжността „старши учител„ по заместване, а в началото на учебната 2011/2012 г. отново я поканил да заема длъжността „старши възпитател" в О. с. П.. С издадената заповед работодателят незаконосъобразно упражнил правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение в срока за изпитване, какъвто срок незаконосъобразно бил уговорен в повторно сключения договор за заемане на длъжността „старши възпитател". В резултат на незаконосъобразното прекратяване на трудовото й правоотношение останала без работа и била лишена от доходите, които щяла да получава по силата на сключения трудов договор. 

Искането е да се обяви за недействителна, като противоречаща на чл. 70, ал. 5 от КТ, клаузата за изпитване уговорена в сключения между страните трудов договор № 4/15.09.2011 г., да се признае уволнението на ищцата за незаконно и се отмени посочената уволнителна заповед на ответника, с която е извършено, да се възстанови ищцата на заеманата преди това уволнение длъжност и се осъди ответникът да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 4526.52 лева за времето от 27.02.2012 г. до 27.08.2012 г., през което останала без работа поради уволнението, заедно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до изплащането й, както и направените по делото разноски.

Правната квалификация на предявените от ищцата искове е: нормата на чл. 74, ал. 4, във вр. с ал. 1 от КТ – на иска за признаване недействителност на клаузата за изпитване в трудовия договор; нормата на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - на иска за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна; нормата на чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – на иска за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа; и нормата на чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ – на иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

С подадения в срок отговор ответникът оспорва тези искове, а възраженията си за тяхната неоснователност основава на следните посочени в отговора му обстоятелства, а именно, че оспорвал исковата молба както по основанието й, така и по размер. Съединените искове били неоснователни. Наведените в молбата доводи за незаконосъобразност на заповедта му № 88/27.02.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните били неоснователни и не водели до извод за такава незаконосъобразност. На първо място в молбата било посочено, че между училището и ищцата не бил сключван трудов договор с № 5 от 15.09.2011 г., а договор под № 4 от същата дата, и за ищцата било неизвестно съдържанието на договора, който бил прекратен със заповедта. След извършена проверка в ЛТД на ищцата и документацията на училището същия установил, че действително подписаният с ищцата от предходния директор на училището трудов договор, находящ се в личното й трудове досие, бил под №4 от 15.09.2011 г. След подписването му обаче, при въвеждането му в книгата - регистър на трудовите договори на О. - с. П., общ. Стара Загора, било установено, че договор под №4 от 2011 г. вече съществувал, и това бил договорът на ищцата от 20.06.2011 г., поради което, за да не се дублирали по номера, на втория договор от 15 09.2011 г. бил променен номера, като станал № 5 от същата дата, с абсолютно същото съдържание, но бил останал неподписан от страна на ищцата. Касаело се за техническа грешка при поредното номериране на трудовия договор, която от своя страна не можела да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като номера на трудовия договор не представлявал съществена част от него и грешката в неговото изписване не водела до недействителност на договора, нито до каквито и да било други последици за страните. Очевидно било, че се касаело до трудов договор между ответника и ищцата от същата дата, с права, задължения и основни клаузи напълно идентични с тези в приложения от ищцата трудов договор под № 4. На второ място, ищцата твърдяла, че клаузата, уговорена в прекратения трудов договор „за изпитване" по реда на чл. 70, ал. 1 от КТ била недействителна, тъй като противоречи на забраната трудов договор със срок на изпитване да се сключвал повторно за една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие, а тя работила за периода от 16.09.2010 г. до 15.06.2011 г. на същата длъжност в същото предприятие. Това твърдение за недействителност на тази клауза било невярно. Действително ищцата работила за периода от 16.09.2010 г. до 15.06.2011 г. като „старши възпитател" в ответното училище, но този трудов договор с №4 от 16.09.2010 г., в който също  бил уговорен срок на изпитване на осн. чл. 70 от КТ, бил срочен – до 15.06.2011 г. и бил прекратен поради изтичане на срока. На 20.06.2011 г. ищцата започнала работа отново при ответника по трудов договор № 4 от 20.06.2011 г., но на друга длъжност „старши учител", като договорът отново бил срочен - до завръщане на титуляра, който договор също бил прекратен на 29.06.2011 г., поради настъпилото събитие - завръщането на титуляра. На 15.09.2011 г. ищцата започнала работа при ответника отново на срочен трудов договор като „старши възпитател", с уговорка в полза на работодателя „за изпитване" на осн. чл. 70 от КТ, който договор всъщност бил прекратен на основание чл. 71 от КТ, ал. 1 от КТ без предизвестие с обжалваната заповед № 88 от 27.02.2012 г Налице били предходни трудови договори, един от които действително за същата работа при съшия работодател с уговорка за изпитване, но тези договори вече били прекратени и не били действащи към момента на сключване на трудовия договор между страните на 15.09.2011 г. В този смисъл направената с този нов договор уговорка за изпитване на основание чл. 70 от КТ не била недействителна, тъй като забраната трудов договор със срок на изпитване да се сключвал повторно за една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие касаела единствено случаите на вече възникнало трудово правоотношение и до момента на съществуването му. В случая обаче се касаело за ново трудово правоотношение, при което не намирала приложение тази забрана. С факта на възникване на ново трудово правоотношение всяка от страните можела да поиска включването на такава клауза и това нейно право не можело да се ограничава от обстоятелството, че преди това съществувало друго трудово правоотношение между същите страни за същата работа, каквато била и трайната съдебна практика. Ето защо при наличието на това ново трудово правоотношение възникнало между страните, нямало законна пречка да бъдел уговорен срок за изпитване, както било сторено, и с което ищцата се била съгласила, подписвайки трудовия договор. В този смисъл не била налице недействителност на направената в договора уговорка за изпитване, и законосъобразно било упражнено правото на едностранното му прекратяване в срока за изпитване, който бил уговорен законосъобразно между страните. Поради това съединените искове на ищцата да бъдело установено, че клаузата за изпитване в трудовия договор между страните била недействителна, да се отменяла като незаконосъобразна уволнителната заповед, да бъдела възстановена ищцата на заеманата длъжност и да й бъдело заплатено обзещетение за оставането й без работа от 27.02.2012 г. до 27.08.2012 г., считал за неоснователни. Ответникът оспорвал и размера на обезщетението, тъй като било изчислено за период от шест месеца до август 2012 г., а в момента бил месец май на същата година. Считал този посочен размер за преждевременно заявен, тъй като не бил изтекъл сочения в исковата молба период и нямало как да се установяло бъдещо неясно събитие - дали ищцата ще започнела или не работа.

Доколкото са спорни, съдът намира, че всички посочени от страните и по-горе в доклада обстоятелства се нуждаят от доказване, а тежестта да установяването им се разпределя между тях по делото, както следва: ответникът носи тежестта да установи твърдените в отговора му обстоятелства за законността на уволнението на ищцата и неоснователността на предявените от нея искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, а последната следва да докаже по делото твърдените в исковата й молба обстоятелства относно недействителността на клаузата за изпитване в трудовия договор, както и че за исковия период от 27.02.2012 г. до 27.08.2012 г. е останала без работа по трудово правоотношение поради уволнението.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: трудов договор № 04/16.09.2010 г.;  трудов договор № 04/15.09.2011 г.; заповед № 88/27.02.2012 г.; трудов договор № 04/20.06.2011 г.; страници от първа до петнадесета на трудова книжка № 18 на ищцата; декларация от 27.03.2012 г.; извадка от регистър на трудовите договори на ответника.

ДАВА възможност на ответника най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да завери, представи в оригинал или в официално заверен препис, представените с отговора му в незаверено копие писмени документи, ако желае да бъдат приети като писмени доказателства по делото, като в този случай го задължава да ги представи в препис и за ищцата по делото.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи в заверен от него препис и намиращото се при него лично трудово досие на ищеца, като му указва, че непредставянето му в този срок съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 1 от ГПК.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищцата най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи трудовата си книжка, като й указва, че непредставянето й в този срок съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 1 от ГПК.

 

            НАЗНАЧАВА по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя И. П.А., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване при ответника и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на поставения към тази експертиза въпрос от ищцата в исковата й молба.

 

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 12.06.2012 г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищцата се изпрати препис и от отговора на ответника. За тази дата да се призове и вещото лице.  

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.  

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: