№ 622
гр. Ямбол, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330100821 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от ”EОС Матрикс” ЕООД- гр.София срещу А. В. А. от гр.Я..
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, срещу която последният е възразил в законоустановения срок.
Основанието, на което заявителят е поискал издаването на заповед, е че между БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е сключен Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер *** от 15.11.2016 г.,
сключен към Договор за потребителски паричен кредит с номер **** от 15.11.2016 г.. В
чл.12 от Договор за потребителски паричен кредит с номер **** от 15.11.2016 г. е уговорена
възможността за предоставяне за ползване на кредитополучателя на револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален кредитен лимит в
размер до 10000 лв., като всички задължения, свързани с ползването на кредитната карта
възникват след активирането й от страна на кредитополучателя. Кредиторът е издал
кредитна карта Мастъркард и е предоставил на длъжника револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта с кредитен лимит в размер на 4500лв. с минимална
погасителна вноска в размер на 360лв. На основание чл.21 от Договор за потребителски
паричен кредит с номер **** от 15.11.2016г., с кредитната карта е доставен документ -
приложение /неразделна част от договора за потребителски кредит/, съдържащо всички
конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.
Договорът за издаване и ползване на кредитната карта е със срок 3 години, като падежира на
15.11.2019 г., като след активиране на картата и усвояване на сумата, длъжникът е погасил
част от усвоения кредитен лимит, след което е преустановил плащанията си, като е в забава
от 18.05.2019г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА. е прехвърлило вземанията си на
1
ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. От съда се иска да
постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца сумите
по издадената заповед за изпълнение-главница в размер на 4 285,84 лв., договорна лихва от
18.05.2019г. до 15.11.2019 г. в размер на 118,35 лв., сумата 902,40 лв. –лихва за забава за
периода от 18.05.2019г. до 06.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 06.10.2021 г. до окончателното изплащане.
Претендират се съдебни разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител. В писмена молба поддържа исковете.
В срока за отговор процесуалният представител на ответника оспорва исковете като
неоснователни. Възраженията си основава на фактите, че вземането по договора не е
изискуемо към подаване на заявлението до заповедния съд. Не е настъпил крайният падеж
по погасителен план, а кредиторът не е уведомил длъжника за обявена предсрочна
изискуемост. В срока за отговор ответникът е подал и допълнителен такъв, в който е
оспорил автентичността на процесния договор за кредит с приложението към него в частта
на подписите на длъжника. Оспорил е и исковете като недопустими. Изложил е доводи, че с
договора за цесия не е прехвърлено процесното вземане на ищеца. Оспорва размера на
вземанията.
В с.з. предвид факта, че в приложението към договора не се съдържа подпис на
длъжника, а само на кредитора и предвид уточнението на направеното оспорване на
истинността, касаещо само подписите на длъжника, последният не е поддържал оспорването
на автентичността на документите. Пълномощникът е заявил, че го оттегля. Заявил е
оспорване на всички описани в ИМ транзакции- че са извършени от ответника и е навел
твърдение, че не му е предадена кредитната карта.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Договор за потребителски паричен кредит №**** от 15.11.2016 г., представен в
оригинал, ведно с приложенията му, е подписан от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника, което обстоятелство не е спорно. Въз основа на същия е подадено заявление от
”EОС Матрикс” ЕООД- гр.София като цесионер за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ ***/2021 г. на ЯРС, като заповедта е влязла в сила, тъй като длъжникът не е
възразил срещу нея. Нещо повече, с Вносна бележка от 22.10.2021 г. на „ОББ“ АД,
представена с отговора на исковата молба, е извършил плащане на същия кредитор на
сумата 2300 лв. с посочено основание именно това ч.гр.дело. Вземането е произтичало от
предоставянето в заем на сумата от 5000 лв., за чието връщане е изготвен погасителен план,
съдържащ се в договора. В заявлението е посочено, че началната дата на забава е
05.05.2019г.
Договор за потребителски паричен кредит №****/15.11.2016г. съдържа и цитираните в
исковата молба клаузи –на чл.12 относно възможността за предоставяне на кредитна карта с
максимален кредитен лимит в размер до 10000 лв. Като срок за издаване е посочено „не по-
2
късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита“ (05.01.2017 г. съгласно
погасителния план). Уговорено е, че всички задължения, свързани с ползването на картата
ще възникнат само след активирането й по съобщения от кредитора начин. Уговорено е в
чл.16, че лихвите ще бъдат посочени в приложението по чл.21. Съгласно чл. 20 кредиторът
ще блокира картата и в хипотеза на неплащане на една или повече месечни погасителни
вноски. Техният минимален размер ще бъде посочен в приложението по чл.21 (чл.18). Чл.21
от Договора урежда доставянето на кредитната карта, заедно с документ- приложение,
неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на кредита и
процедурата за активиране на картата. Посочено е, че задълженията за плащане ще
възникнат след активиране на картата и ползването й. В чл.27 е уговорено правото на
кредитора да прехвърли правата си по договора на трето лице.
В Приложение към Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта ****, съдържащо номера ***, дата 15.11.2016 г., урежда
конкретните параметри на съглашението относно кредитната карта. Ищецът е предоставил
на ответника револвиращ кредит в размер на 1500 лева чрез използването на кредитна карта
"Мастъркард", при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в същото
приложение, а именно лихвеният процент е 35%, ГЛП -44,90 %. Месечните погасителни
вноски съгласно чл.13 се правят до 1 число на месеца, следващ издаването на месечното
извлечение (по чл.12-до 15 число на месеца, което се изпраща по електронна поща на
длъжника), най-малко в минимален размер, съгласно тарифата по приложението. Според
тарифата, обезщетението за забава е в размер на 10 % плюс ОЛП на БНБ (законна лихва за
забава). В чл. 5 от приложението се предвижда, че идентификацията се извършва чрез
въвеждане на персонален идентификиционен код, уникален за всеки клиент. ПИН е
универсален електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.2 от ЗЕДЕП и страните приемат, че е
със статут и правно действие на саморъчен подпис по отношение на действия, свързани с
приемане на приложението и бъдещите изменения на условията по договора.
Първоначалния ПИН се съобщава на клиента, чрез приложена към приложението процедура
по активация, неразделна част от договора за кредит. В чл. 6 от приложението е посочено, че
преди началото на ползване картата кредитополучателят е длъжен да я активира, съгласно
приложената процедура по активация, която активация ще има правното действие,
предвидено в договора за кредит.
По делото е представена товарителница № ******** на „М и БМ Експрес“ ООД с
печатна дата 05.05.2017 г., срок за доставяне 09.05.2017 г. Посочено е лично получаване
срещу лична карта на адреса на ответника: гр.Я., ж.к. ****. Пратката съдържа документи. За
получател е записан А. А., чийто подпис не е оспорен. Датата на получаване е отразена
ръкописно и от нея се чете денят- „10“ и годината „17“, но месецът е записан нечетливо.
Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, за договорите от
отворен тип, какъвто е и револвиращят кредит (подобно на овърдрафта) не се изготвя
погасителен план, което е в пряка връзка с неговия характер. Не е известно какъв ще бъде
размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно
3
плащане, както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на
погасяване, затова и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска. След
усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниква задължение за
заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина. От
процесната кредитна карта са теглени суми в брой на АТМ в периода 19.05.2017 г. -
22.02.2019 г., в общ размер на 6200 лв., видно от таблицата към заключението на в.л.
Първоначалният кредитен лимит е увеличаван три пъти –от 1500 лв. последно на 4500 лв.
След сключване на цесията няма плащания от длъжника. Платени са 4542,42 лв. в периода
30.06.2017 г.-16.05.2019 г. по сметките на първоначалния кредитор. В допълнителното
заключение се сочи, че плащанията са извършени по електронен път чрез платежна система
„Кеш-терминал“, която е автоматизирана система и не може да се установи, кое е лицето,
което е извършило плащанията, не се издават първични счетоводни документи, съдържащи
данни на вносителя. „Интеркапитал Груп“ предлага тези услуги за приемане на плащания и
притежава около 1000 автомата в България, които са на самообслужване, приемат пари в
брой. Може да се плаща и по електронен път чрез мобилен телефон, таблет или компютър.
Размерът на неплатените суми към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
06.10.2021 г. е: главница- 4281,34 лв., договорна лихва от 18.05.2019г. до 15.11.2019 г. в
размер на 627,97 лв., сумата 1048,93 лв. –лихва за забава за периода от 18.05.2019г. до
15.10.2021 г.
Прехвърлянето на вземането на ищеца е станало по силата на представения Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А. кл. България и ищцовото дружество. Вземането е включено в
Приложение към Потвърждение за извършената цесия. Цесионерът „EОС Матрикс” ООД е
упълномощен с пълномощно от цедента с нотариална заверка на подписите рег.№ ***** от
21.07.2020 г. да уведоми длъжниците за цесията и да преупълномощи др. лица, вкл. адвокати
и адв. дружества за това. Представено е пълномощно от 01.02.2019 г. от цесионера на
адвокатско дружество „И. и Д.” за извършване на изброените правни действия, между които
и уведомяване на длъжниците за цесия. Самото адв.дружество е преупълномощило с
Пълномощно от 21.10.2019 г. адв. Ж.Д.. До ответника са изпратени уведомления за цесията
на 12.12.2020 г. и 22.12.2020 г., от адв. Ж.Д. като управител на адвокатско дружество „И. и
Д.”, които видно от обратната разписка не са връчени поради това, че адресатът не е
потърсил пратката. Връчени са като приложение към исковата молба.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу длъжника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ****/2021
г. на ЯРС. В заявлението е посочено, че началната дата на забава е 18.05.2019г. Ответникът е
подал възражение срещу заповедта за недължимост на вземанията.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.- да бъдат приети за установени спрямо
ответника вземанията на ищеца за сумите по издадената заповед за изпълнение.
4
В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на
договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския кредит. Съгласно
разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
По делото е оспорено действието на представеното от ищеца Приложение към договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
**** и получаването на кредитната карта. Видно от чл.21 на самия договор за кредит,
страните по него са се съгласили за доставянето на кредитната карта заедно с документ-
приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на кредита
и процедурата за активиране на картата. Т.е. постигнали са съгласие за издаването на
документ от кредитора и изпращането му на длъжника. Логично е в такъв случай
документът да съдържа само подпис на кредитора-издател. Страните изрично са заявили, че
той е неразделна част от договора. Относно приемането му от длъжника е уговорено, че
задълженията за плащане ще възникнат след активиране на картата и ползването й. Или,
уговорен е реален характер на това заемно правоотношение. Вещото лице е установило
активирането и ползването на картата чрез извършване на описаните в заключението
транзакции. Следователно е налице насрещно съгласие с параметрите на приложението.
Относно другия спорен въпрос –за получаването на картата от ответника, по делото е
представена товарителница, подписана лично от него като получател. Касае се за частен
документ, ползващ се с формална доказателствена сила, която не е оборена. В
товарителницата като съдържание на пратката е посочено „документи“. По делото не се
твърди, ответникът да е получавал от кредитора други документи, извън издадените и
представени по делото. Налице е уговорка за изпращане именно на приложението към
договора заедно с процедурата по активация на картата и ПИН. Логично е, ако ответникът е
получил тези документи, без приложена кредитна карта, да отправи възражение до
кредитора за това. Такова обстоятелство не се твърди. В съдебната практика е прието също,
че са несъстоятелни твърденията за това, че не е ясно каква е доставената пратка с
полученото известие за доставяне, след като не се твърди какво може друго да е получено и
не се твърди в периода на получаване между страните да е водена друга кореспонденция и
евентуално да е друга пратката (Решение № от 30.05.2017 г. по в. гр. д. № 341/2016 г. на
Окръжен съд – Ямбол). Застъпено е и становище, че хипотезата на получено уведомление,
но без изрично упоменато в документа за връчване съдържание, не би могло да се приравни
на хипотезата на неполучено изобщо уведомление от страната. В първата хипотеза, наред с
отрицателния факт, твърдян от ползващата се от същия страна, самата тя не оспорва
съществуването на положителен факт, от чието установяване би могла да докаже
отрицателния - получаване на известие с различно от соченото от кредитора и като такова
5
ползващо ответника съдържание (Определение № 799 от 24.10.2014 г. по т. д. № 963/2014 г.,
т. к., I т. о. на ВКС). В настоящия случай също не е заявено и доказано получаване на
различно от соченото от кредитора съдържание. Същевременно от заключението на в.л. се
установява, че ползването на картата е с начален момент 19.05.2017 г. –след датата на
издаване на товарителницата -05.05.2017 г. (със срок за доставка 09.05.2017 г.) Ръкописно
отразената дата на получаване е с четлив ден- „10“ (непосредствено следващ този на
крайния срок за доставка) и година „17“. Пратката е изпратена в срока по чл. 12 от договора
за кредит -не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита (05.01.2017 г.
съгласно погасителния план). Последните плащания на задълженията по кредитната карта
са към 16.05.2019 г., като заявителят по ч.гр.д. № ****/2021 г. на ЯРС -ищец претендира, че
забавата е с начална дата 18.05.2019 г. Забавата по другото заповедно производство - ч.гр.д.
№ ***/2021 г. на ЯРС- по което вземанията са безспорни, предвид влизането в сила на
заповедта и последвалото доброволно изпълнение от длъжника, е от 05.05.2019г. (падеж на
погасителна вноска по основното заемно правоотношение). Т.е. налице е един и същ период
на изпадане в забава на длъжника по двете правоотношения. Следователно, налице са
множество факти, насочващи към извода, че именно ответникът е ползвал кредитната карта
и дължи връщане на изтеглените с нея суми.
Вещото лице е установило, че чрез ползване на кредитната карта са изтеглени суми в
общ размер на 6200 лв. Налице е плащане на част от задължението, извършено чрез
платежна система „Кеш-терминал“. Това, че не е известно, кое лице е извършило
плащанията, не рефлектира върху процесното правоотношение, доколкото законът допуска
и изпълнението на чуждо задължение (чл.74 от ЗЗД).
Ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост и възражението, че такава не е
настъпила, е неотносимо. Същевременно обаче падежите на месечните задължения са
настъпили (1-во число на месеца, следващ издаването на месечните извлечения, посочено от
вещото лице в таблицата с изчисленията). Вземанията за връщане на изтеглените суми, с
последно теглене на 22.02.2019 г., са изискуеми. Ето защо съдът счита, че договорът
поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на
ответника, и задължение да се заплатят лихви. С помощта на вещото лице се установи
размерът на задълженията, като този на главницата е по-малък от претендирания и искът за
разликата следва да се отхвърли. Изчислените размери на останалите вземания надвишават
тези от исковата претенция, която се явява основателна.
Неоснователно е възражението, че с договора за цесия не е прехвърлено процесното
вземане на ищеца. Длъжникът по ч.гр.д.№ ***/2021 г. на ЯРС е платил именно на ищеца-
цесионер задълженията по влязлата в сила заповед за изпълнение, основана на договора за
кредит. Вземането и по картовото правоотношение е цедирано на ищеца, видно от
представеното приложение към договора за цесия. За същата длъжникът е уведомен от
упълномощения субект. Налице е изрично упълномощаване на ищеца от цедента, както и
упълномощаване на адвокатското дружество за връчване на уведомление. Правно значение
има съобщаването на цесията с връчването на исковата молба с приложенията на ответника.
6
В този смисъл е практиката на ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т.
к., І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ т.о, според която поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК. Предвид
изложеното съдът счита, че в случая следва да бъде взет предвид настъпилия в хода на
делото факт на връчване на книжата. Т.е. вземанията са преминали в патримониума на
цесионера и прехвърлянето има действие за длъжника съобразно чл. 99 ал.4 от ЗЗД. Не са
извършени плащания от последния след сключване на прехвърлителния договор.
Следователно искът за главница е частично основателен и следва да бъде уважен за
посочената от в.л. сума- 4281,34 лв., а останалите вземания следва да се присъдят изцяло.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е частично основателно и следва да се
уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска. Искането на
ответника следва да се уважи съобразно отхвърлената част от иска.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
Приема за установено, че А. В. А. от гр.Я., ж.к. ****, ЕГН **********, дължи на ”EОС
Матрикс” ООД- гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-
Кажанджията” № 4-6, ЕИК **********, главница в размер на 4281,34лв., договорна лихва от
18.05.2019г. до 15.11.2019 г. в размер на 118,35 лв., сумата 902,40 лв. –лихва за забава за
периода от 18.05.2019 г. до 06.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 06.10.2021 г. до окончателното изплащане, за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №****/2021 г. на ЯРС, а искът за
главница за разликата над 4281,34 лв. до 4 285,84 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. В. А. да заплати на ”EОС Матрикс” ООД- гр.София направените по ч.гр.д.
№****/2021 г. на ЯРС разноски в размер на 106,04 лв. и разноски по настоящото дело в
размер на 494,88 лв.
ОСЪЖДА”EОС Матрикс” ООД- гр.София да заплати на А. В. А. направените поделото
разноски в размер на 0,51 лв.
7
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8