МОТИВИ
към
присъда № 136/12.07.2016 г. по НОХД № 960/2016
г. на СлРС.
Гр.
С., 03.08. 2016 г.
РП-С.
е внесла обвинителен акт срещу Г.И.Г.
с обвинение за престъпление по чл. 34В ал.2 от НК.
По
делото няма предявени граждански искове.
В
с.з. подсъдимият Г.И.Г. лично и чрез своя
защитник, изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти и иска делото да бъде разгледано по гл.ХХVІІ от НПК при условията на
съкратено съдебно следствие. Моли за минимално наказание.
В
с.з. прокурора иска на подсъдимия Г.И.Г.
да му бъде наложено ефективно наказание Лишаване от свобода за срок от 3 месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим в затворническо общежитие от закрит тип – затвор.
С
оглед искането на подсъдимия Г.И.Г.,
съдът премина към разглеждане на делото при условията на гл.ХХVІІ от НПК. Обяви
на страните, че няма да се събират доказателства относно фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и че самопризнанията на подсъдимия
ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът
прие за установена и доказана фактическата обстановка по обвинителния акт:
На
13.02.2016г. около 00.05 ч.в гр.С., свид. К. - ст.полицай при ГООР РУ МВР гр.С.
спрял за проверка движещ се по ул. „6-ти септември”, л.а. „Мерцедес” с рег.№ ……..
Макар,
че познавал отпреди подс. Г. като нарушител на ЗДвП, свид. К. поискал документите
му за самоличност и за МПС, но подс. Г. заявил, че не носи в себе си документи.
При
направена справка в ОДЧ е било установено, че водачът на автомобила е подс Г..
Свид.
К. се обадил за съдействие на колегите си от сектор „ПП" ОД МВР гр.С.. На
място дошъл свид. С. -мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР гр.С. и колегата
му С.Й., които също поискали документи на водача, но и на тях той заявил, че не
носи у себе си такива. При направената справка, било установено, че подс. Г. е
неправоспособен водач.
Свид.
С. съставил АУАН №339952/13.02.2016г. на
подс. Г. за това, че управлява МПС, без да притежава СУМПС.
Видно
от изготвената п приложена справка на ОД МВР С. подс. Г. е неправоспособен
водач, тъй като към 13.02.2016г. не е притежавал СУМПС. По отношение на подс. Г.
на 20.02.2015г. е влязло в сила НП
№14-1670-000774/27.08.2014 г. на ОД МВР гр.С., за това, че на 27.07.2014 г. е
управлявал МПС като неправоспособен водач.
НП №14-1670-000774/27.08.2014г. на
ОД МВР гр.С.
е връчено лично на подс. Г. на 12.02.2015г.
Подсъдимия
Г.И.Г. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, не работи, осъждан. Със споразумение по НОХД №178/15г. на
РС К., влязло в сила на 20.05.2015 г., подс. Г. е осъден на „Пробация" за
деяние по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК, затова, че в едногодишният срок от
наказването му по административен ред с наказателно постановление № 14-1670-000774/27.08.2014 г. на ОД МВР
гр.С., за това, че на 27.07.2014 г. е управлявал МПС като неправоспособен водач,
вл. в сила на 20.02.2015г., управлявал МПС л.а. „Ауди” А3 с ДКН ……. без
съответното СУМПС.
Съдът
прие за изцяло установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, тъй като
гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани по делото кореспондират със самопризнанията
на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и в досъдебната фаза на процеса и взаимно
се допълват.
Не
се установи по безспорен и категоричен начин, че от обективна и субективна
страна подс. Г.И.Г. е осъществил
престъпния състав на 343В ал.2 от НК, за
това, че на 13.02.2016г. в гр.С., по ул. „6-ти септември”, управлявал
МПС - л.а. „Мерцедес” с рег. № …….. без съответно СУМПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за такова деяние с НП №
14-1670-000774/27.08.2014 г. на ОД МВР гр.С., влязло в сила на 20.02.2015г. поради, което го оправда по повдигнатото му
обвинение.
Видно
от представените по делото доказателства със споразумение по НОХД №178/15г. на
РС К., влязло в сила на 20.05.2015 г., подс. Г. е осъден на „Пробация" за
деяние по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК, затова, че в едногодишният срок от
наказването му по административен ред с наказателно
постановление № 14-1670-000774/27.08.2014 г. на ОД МВР гр.С., за това, че
на 27.07.2014 г. е управлявал МПС като неправоспособен водач, вл. в сила на
20.02.2015г., управлявал МПС л.а. „Ауди” А3 с ДКН ……… без съответното СУМПС. В
случая подс. Г. е даден на съд два пъти за едно и също деяние. Ако съда го беше
признал за виновен би нарушил основният принцип в наказателното право non bis in idem, който гласи, че никой не може да бъде наказван два пъти за
едно и също деяние. Това е така, защото след наказването му по административен ред с НП№
14-1670-000774/27.08.2014 г. на ОД МВР гр.С. подс. Г. е наказан със
споразумение №50/15г. на РС К. вл. в законна сила на 20.05.2015г. за
престъплениие по чл.343в от НК.
В
случая е следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност на
подс. Г. и ако отново бъде установен да управлява МПС да се ангажира
наказателната му отговорност.
Освен това съгласно т. 1.1. от Тълкувателно
решение № 3 / 22.12.2015 година на ОСНК на Върховния касационен съд, Наказателно
производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е
било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно
производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ (Европейска
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи), подлежи на
прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1,
т. 6 от НПК.
Със Закон за ратифициране на Протокол № 4 и
Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
(обн., ДВ, бр. 87 от 24.10.2000 година, в сила от 24.10.2000 година)
международният акт е възприет от Република България и е част от вътрешното
право на страната, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, а по силата на чл.
4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията Никой не може да бъде съден или
наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил
оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на
тази държава.
Приложното поле на цитирания международен
нормативен акт се очертава с даденото от Европейския съд по правата на човека
автономно тълкуване по Конвенцията на понятието „престъпление” по начина на
правоприлагането й за идентични случаи, по които постановените решения имат
задължителен косвен ефект спрямо всяка от договарящите държави, признали
юрисдикцията на Съда в Страстбург, каквато е и Република България. Понятието
„престъпление” е идентично с понятието „наказателно обвинение”, употребено в
чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а
утвърдените критерии за неговото дефиниране са: 1) квалификация по националното
право; 2) характер и естество на нарушението (инициирано ли е производството от
орган на власт по силата на законово правомощие да прилага това производство
принудително, има ли правната норма наказателен характер, налагането на
санкцията в зависимост от установяване на виновно поведение ли е, какъв е
кръгът на адресатите на правната норма и пр.); 3) видът и тежестта
(максималният размер на наказанието, предвидено от приложимия закон) на
предвиденото в съответната приложима норма наказание, изискващ наличието на
сходство с наказанията за престъпление. Във връзка с посоченото вторият и
третият критерий са алтернативни - достатъчно е конкретното нарушение по
характера си да е „престъпление” от гледна точка на Конвенцията, или
наказанието, предвидено за това нарушение, по тежестта си да попада в обхвата
на „наказателната” област.
В този дух е и Тълкувателно решение № 3 /
22.12.2015 година на ОСНК на Върховния касационен съд, в което се сочи, че
правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето
на idem (същото деяние), а водещо е значението на фактическата
идентичност или същественото сходство от обективна и субективна страна на
конкретно осъществено от дееца поведение и при преценка на idem се
изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на
правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на
време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единство на решението,
въз основа на което е предприето поведението на дееца.
С оглед на горното, следва да се установи
дали е постановен влязъл в материална законна сила акт по отношение на същото
лице за същото деяние, а в конкретния казус това е така, защото фактите,
предмет на настоящото дело, и тези, осъществяващи състав на нарушение на
правилата за движение по пътищата, за които Г. е наказан с НП №
14-1670-000774/27.08.2014 г. на ОД МВР гр.С., за това, че на 27.07.2014 г. е
управлявал МПС като неправоспособен водач, вл. в сила на 20.02.2015г., – касаят едни и същи време, място, авторство, механизъм на
извършване и засегнат обект на посегателство.
По мотиви от изложеното, в съответствие с чл.
4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи съдът прие, че подс. Г. не е осъществил състава на вмененото
му във вина от РП С. обвинение за престъпление по чл.343в от НК и го оправда.
За прецизност съда следва да отбележи, че ако се игнорира горепосоченото,
деянието извършено от подс. Г. е и малозначително. Видно от посочените по
делото доказателства към датата на деянието Г. е бил положил успешно практически
изпит за придобиване правоспособност за управление на МПС- протокол 59 от
03.02.2016г. Към датата на деянието-13.02.2016г.Г. не е имал СУМПС, т.к. съвсем
незаконосъобразно му било отказано издаването му от ПП КАТ при ОД на МВР С.,
т.к. имал неизплатени НП. СУМПС му е издадено след като е заплатил всички НП,
дължал е сумата от над 3000лв. Освен това от процесното деяние е извършено
около седмица преди да изтече годишният срок на НП№
14-1670-000774/27.08.2014 г., деянието е извършено на 13.02.2016г., а
едногодишния срок е изтичал на 20.02.2016г. Съгласно чл. 9 ал.2 от НК Макар и формално жалбоподателят да е
осъществил състава на описаното по горе деяние то е пример за класически
маловажен случай. За
да е деянието такова, от него следва да не са настъпили никакви вредни
последици, каквито в случая липсват, или неговата обществена опасност да е
незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на
засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска.
Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира като маловажно е строго
индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените
обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както
и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да
се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили
дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя е точно такова.
Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал с фактите и
обстоятелствата е следвало да квалифицира случая като маловажен и да приложи
чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато
съдът намери,че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да
бъде отстранено.
Мотивиран от
посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: