№ 81
гр. Елин Пелин, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820100970 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът С. Д. Н., ЕГН ********** от с....., Община
Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 3 чрез пълномощника си адв..... със
съдебен адрес: гр....., ул. “....“ № 3 е предявил срещу ответника „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ" ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София,
1404, район „....", ул. „..." № 25, ет. 5 искове с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
клаузата от договора за кредит предвиждаща заплащане на такса бързо
разглеждане в размер на 425,52 лева и такса експресно обслужване в размер
на 638,28 лева по Договор за потребителски кредит № ..... от 26.02.2024 г.,
сключен с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, като противоречащи на принципа
на добрите нрави и заобикалящи материално - правните изисквания на чл.19,
ал.4 от ЗПК.
Твърди се, че ищцата е кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № ....., подписан с ответното дружество на 26.02.2024 г.. Съгласно
чл.10 от договора за заем, кредитополучателят дължи такса бързо
разглеждане в размер на 425,52 лева и такса експресно обслужване в размер
1
на 638,28 лева. Така предвидените клаузи очевидно заобикалят закона и
накърняват правата на кредитополучателя по облигационното отношение.
Таксата за бързо разглеждане и такса експресно обслужване е във фиксиран
размер или в случая надхвърлят заемната сума. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя.
Съгласно чл.144, т.9 от 33П, неравноправни са клаузите, които налагат на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. В чл.146, ал.1 от 33П е посочено, че
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а
не са такива дефинираните в чл.146, ал.2 от ЗЗП - клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Ищецът е потребител на финансова услуга по смисъла на §
13, т.1 от ЗЗП, поради което предвидените клаузи имат неравноправен
характер по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП, като с тях се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тези такси, представляват и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такси преди отпускането и
усвояването на кредита и с тях се цели реално заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потреби‐
теля" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахо‐
вателните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В този смисъл, макар да е предвидена като такса бързо разглеждане в
договора и такса експресно обслужване, сумата представлява предварително
отчетена в падежните вноски сума, която не е включена в ГПР. Поради
невключването на такса бързо разглеждане и такса експресно обслужване в
посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реа‐
2
лизирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява
„заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики,
изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер
на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на
чл.143 и сл. от ЗЗП.
Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен
ГПP води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по
кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му
размер в разрез с изискванията на добросъвестността. Налице е заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща такса
бързо разглеждане и такса динамично плащане се нарушава изискването ГПР
да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14 г.. Реално
няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави
и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното
обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената
възнаградителна лихва.
Препис от исковата молба е изпратен на ответника „Би Енд Джи
Кредит“ ООД, който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез
пълномощника си юрисконсулт Ю.Б.. В отговора на исковата молба се
изразява становище за неоснователност на предявените искове, тъй като
доводите на ищеца са неправилни, поради което моли съдът да го отхвърли.
Излага аргументи във връзка с неоснователността на иска.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
3
Видно от представените по делото доказателства, между ищцата С. Д.
Н. и ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД е сключен Договор за
потребителски кредит № ..... от 26.02.2024 г., при следните условия: размер на
кредита 1000.00 лева, погасителна вноска в размер на 101,71 лева, брой на
вноските 12, срок на кредита 12 месеца, годишен процент на разходите 45,90
%, годишен лихвен процент 38,49 %, обща стойност на плащанията 1220,52
лева.
Съгласно чл.10 от договора за заем, кредитополучателят дължи такса
бързо разглеждане в размер на 425,52 лева дължима на равни части през
периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска
от погасителния план по кредита и такса експресно обслужване в размер на
638,28 лева дължима на равни части през периода на кредита съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита,
като общото задължение по кредита възлиза на 2284,32 лева при обща
месечна вноска от 190,36 лева Уговорено е също, че при пълно предсрочно
погасяване на кредита от кредитополучателят, последният дължи плащане на
цялата сума за бързото разглеждане на кредита.
Ищцата е предявила искове с правно основание 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, както и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
за прогласяване на нищожността на клаузите на чл.10 от Договора за
потребителски кредит № ..... от 26.02.2024 г., предвиждащи заплащане на
такса за бързо разглеждане на кредита от 425,52 лева и такса експресно
обслужване в размер на 638,28 лева.
Разгледани по същество съдът намира предявените искове за
основателни.
Между страните не е спорно, че помежду им е възникнало валидно
правоотношение по сключения договор, по които ищцата е усвоила заемна
сума в размер на 1000.00 лева.
Не е спорно, че ответното дружество е небанкова финансова
институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/,
което му предоставя правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, което го прави кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.
От своя страна договорът за кредит сключен между страните по своята
4
правна характеристика и съдържание се квалифицира като потребителски
кредит, поради което при разглеждането му и преценката за неговата
валидност следва да се приложат клаузите на специалния закон – Закона за
потребителските кредити. В този смисъл ищцата по делото в качеството на
кредитополучател физическо лице има качеството на потребител по смисъла
на чл.9, ал.3 от ЗПК.
Предвид така предявените от ищцовата страна основания за нищожност
на процесната клауза, в нейна тежест е при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на сочените основания за нищожност на
клаузата изискваща заплащане на такса за бързо разглеждане и такса за
експресно обслужване по кредита.
С чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит, законодателят е
предвидил възможност при сключване на договор за потребителски кредит
страните да уговорят и допълнителни услуги, но за да могат да породят
своето действие, те трябва да съответстват на императивните изисквания на
чл.10а, ал.2 и 3 от ЗПК, който забранява на кредитора да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също
действие. Изисква се също видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, да бъде ясно и точно определено в договора, както
изисква разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК.
В случая с уговорените такса за бързо разглеждане и такса за експресно
обслужване по кредита, кредитополучателят се е задължил да заплати
възнаграждения на кредитора за извършване на дейност, която по своето
естество представлява действие по усвояване и управление на кредита.
Разглеждането на заявеното от кредитополучателя искане за кредит поражда
за кредитната институция извършване на присъщи за нея дейности, свързани с
предоставянето на заеми по занятие и дори извършването на тези действия да
е бързо или експресно, не следва да бъде заплащано допълнително
възнаграждение на кредитора от потребителя, поради което клаузата на чл.10
от договора е в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Отделно от това клаузата на чл.10 от Договора за потребителски
кредит № ..... от 26.02.2024 г. не отговаря и на императивното изискване на
чл.10а, ал.4 от ЗПК, според която видът, размерът и действието, за което се
5
събират такси и/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит, тъй като в случая процесната клауза не
съдържа ясно и конкретно изявление по какъв начин е формирана. Кредиторът
не посочил как точно е определил цената на тази услуга, какво включва тя и
какви дейности е извършил, за да определи съответния размер на тези
задължения. Както таксата за бързо разглеждане, така и таксата за експресно
обслужване по своята същност са пряко свързани с обичайната дейност на
кредитора по разглеждане на искането за кредит, тъй като касае изпълнение на
задължения на кредитора свързани с кредитното правоотношение, които не
излизат извън рамките на обичайните такива.
Кредиторът още при разглеждане на заявлението и при сключване на
договора за кредит е знаел, че в договора ще бъде заложена и тази клауза, но
не я е включил като разход при формиране на годишния процент на разходите
по кредита. Това води до извод, че таксите по чл.10 от договора, макар и да
представляват реално оскъпяване на кредита чрез задължаване на потребителя
да заплати допълнителни разходи, тази стойност на е включена в определения
в договора за кредит ГПР. Несъмнено това е довело до нарушаване нормата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното
съдържание на договора за потребителски кредит посочването на
действителния годишния процент на разходите по кредита, изчислен към
момента на сключване на договора, като се включат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин.
Като не е включил дължимите възнаграждения по чл.10 от Договора за
потребителски кредит № ..... от 26.02.2024 г. предвиждащи заплащане на
такса за бързо разглеждане на кредита от 425,52 лева и такса експресно
обслужване от 638,28 лева, кредиторът е посочил неточен и заблуждават за
потребителя размер ГПР, тъй като същия не отразява действителните разходи
по кредита, които кредитополучателят следва да заплати на кредитора си.
В случая е видно, че заплащането на тези допълнителни суми в общ
размер от 1063,80 лева води до драстично увеличаване на дължимото от
потребителя задължение, тъй като надвишава размера на получената от него
главница със повече от 100 %, която в случая е 1000.00 лева. След като към
дължимата от кредитополучателя сума от 1063,80 лева формирана от таксата
6
за бързо разглеждане и таксата експресно обслужване се добавят и дължимите
суми за договорната лихва, полученият годишен процент на разходите
надвишава многократно петкратния размер на законната лихва, тъй като
длъжникът следва да заплати разходи по кредита в общ размер от 1284,32
лева. Това сочи, че очевидно е налице противоречие с императивното
изискване заложено от законодателя в чл.19, ал.4 от ЗПК.
Освен изложеното клаузата на чл.10 от договора изискваща заплащане
на такса за бързо разглеждане и такса експресно обслужване нарушава и
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Добрите нрави са
неписани, но общоприети морални правила, които са заложени като общи
принципи и се приемат като критерии за регулиране на договорните
правоотношения. Затова за противоречащи на добрите нрави се приемат
сделки или клаузи от тях, водещи до неравноправно положение на някоя от
страните по договора, които я поставят в неизгодно икономическо и социално
положение, тъй като водят до облагодетелстване на икономически по-силната
страна по договора за сметка на по-слабата. В случая както бе посочено по-
горе, поемането на задължение от страна на потребителя да заплати разходи
по кредита надвишаващи повече от 120 % размера на получената от него
главница по процесния договор, води до необосновано възнаграждение за
кредитора за дейност, която му е присъща и за която не е извършил никакви
услуги, които да водят до необходимост от заплащането й от
кредитополучателя. Заплащането на сумите визирани в чл.10 от договора
увеличава тежестта на задължението на потребителя по договора и води до
драстично неравноправие по сключеното правоотношение, като превръща
задълженията на страните по договора във видимо нееквивалентни и
несправедливи.
Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които
противоречат на закона или на добрите нрави. Предметните клаузи на чл.10 от
договора противоречат на принципите на добросъвестност и справедливост в
потребителските правоотношения, тъй като заложените в тях такси създават
финансова тежест за кредитополучателя, без реално предоставена услуга и
значително увеличават разходите по кредита.
В съдебната практика е прието, че нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е
7
обща правна категория, която е приложима към конкретни граждански
правоотношения изведена от юридически факти, обуславящи тези
правоотношения, при изследването на които съдът следва да прави
преценката си за всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, за да прецени дали конкретния правен
субект има поведение, което накърнява добрите нрави и накърнява чужди
интереси с цел извличане на изгода в своя полза.
Следва да се има предвид, че и в разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП
законодателят е предвидил критерии, чрез които може да се прецени
наличието на неравноправния характер на дадена клауза в договор сключен с
потребител. Посочената норма регламентира, че неравноправни клаузи са: 1.
Клауза сключена във вреда на потребителя; 2. Клауза която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и 3. Клауза, която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В този смисъл е и чл.4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. за неравноправните клаузи в
потребителските договори, като при преценка наличието на неравноправност
на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или
услугите, за които е сключен договора и да се вземат предвид всички
обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото
сключване.
По тези съображения съдът приема, че клаузата на чл.10 от процесния
договор е нищожна на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
Предвид изхода на спора, ответникът дължи на ищцата сторените
разноски по делото.
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. ....,
поради което на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди минималния размер
адвокатско възнаграждение от 960.00 лева /с включен ДДС/, с оглед
обстоятелството, че в случая са предявени два иска, като минималното
8
възнаграждение по всеки един от тях без ДДС възлиза на 400.00 лева.
Доколкото ищцата С. Д. Н. е освободена от съда от дължимите
държавни такси и разноски, то с оглед изхода на спора, ответното дружество
„Би Енд Джи Кредит“ ООД следва да заплати по сметка на Районен съд Елин
Пелин дължимата държавна такса по исковете в размер на 100.00 лева
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.10 от Договор за
потребителски кредит № ..... от 26.02.2024 г. предвиждаща заплащане на такса
бързо разглеждане в размер на 425,52 лева и такса експресно обслужване в
размер на 638,28 лева, който договор е сключен между С. Д. Н., ЕГН
********** от с....., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 3 на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на
адв..... със съдебен адрес: гр....., ул. “....“ № 3 разноски в размер на 960.00 лева
/деветстотин и шестдесет лева/ представляващи адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Елин Пелин дължимата държавна такса в размер на
100.00 лева /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9