Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 10. 05. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесети април през двехиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1671 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.Р.М.
от *** против З.К.„***“ АД ***. В молбата се твърди, че ищецът е внук на 81-годишния Т. И. Ф.
, починал вследствие на ПТП. Твърди се, че на ***год. около 22. 40 часа в гр. П. по ул. „***“ при управление на
л.а. „***“ с рег. № *** водачът Г.П.Р. е нарушила правилата за движение по
пътищата и е блъснала пешеходеца Т. И. Ф. , след което напуснала мястото на
ПТП. Твърди се, че вследствие на описаното ПТП
Т. Ф. е починал. Твърди се, че по случая
е било образувано ДП ЗМ ***/ ***год. по описа на ***- П., пр. пр. ***/*** год.
по описа на ***- П.. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба
воденото наказателно производство е висящо и не е приключило с окончателен
съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са
допуснатите от Г.П.Р. нарушения на правилата за движение по пътищата. Твърди
се, че в конкретната ситуация за водача на л.а. „***“, с рег. № *** са били
налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за
безопасно движение по пътищата. Твърди се, че в случая съществува пряка
причинна връзка между деянието на виновния водач Г.Р. и настъпилите
общественоопасни последици- смъртта на Т. Ф. . Твърди се, че за л. а. „***“ с рег. № ***, управляван от
водача Г.П.Р., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, з. п. № ***/ ***год., със срок на валидност една година,
считано от *** год. до ***. ***год., със З. „Л.И.“ АД ***. Твърди се, че
по силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили
във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в
размер на 10 000 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния
размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за *** год.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищецът е предявил
претенция за изплащане на обезщетение пред З. „Л.И.“ АД ***, получена от застрахователя на ***. *** год., видно от приложената обратна
разписка, като са представени всички документи, с които разполага. Твърди се,
че по случая е заведена щета № ***, по която застрахователят не е определил
застрахователно обезщетение в законоустановения за това срок. Твърди се, че с
оглед на изложеното са налице предпоставки за ангажиране отговорността на З. „Л.И.“ АД *** за причинените неимуществени вреди на ищеца. Твърди се, че след
инцидента Т. И. Ф. е бил приет по
спешност в УМБАЛ „***“ ЕАД
гр. П. с
черепно- мозъчна травма и разкъсвания на вътрешните органи. Твърди се, че
въпреки проведеното лечение на ***. *** год.
Т. е починал, вследствие получените при процесното ПТП телесни увреждания.
Твърди се, че починалият е бил стожер на семейството, който ги е крепял и
свързвал, всички са разчитали на него и са се радвали на неговата грижи и
морална подкрепа. Твърди се, че Т. Ф. е
бил деен и активен мъж, в добро здравословно състояние, винаги се е занимавал с
нещо и се е грижил за семейството си. Твърди се, че всички в семейството са
поддържали много близки отношения, разбирали са се, като и взаимно са си
помагали. Твърди се, че ищецът изключително тежко преживява смъртта на своя
дядо, помежду им е съществувала много силна връзка и взаимна привързаност, били
са изключително близки. Твърди се, че с причинената смърт ищецът загубва
моралната и физическата подкрепа на своя дядо, която винаги е имал и на която е
разчитал през целия си живот. Твърди се, че загубата на дядо му се е отразила
изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние, търпи
много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Твърди се, че
несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна смърт на Т. И. Ф. е особено трагично обстоятелство, което
завинаги променя живота на ищеца К.М.. Твърди се, че мъката му е огромна и не
може да бъде компенсирана с нищо. Твърди се, че причинените болки и страдания
на ищеца следва да бъдат компенсирани. Твърди се, че паричното обезщетение не
може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинената смърт. Твърди се, че вредите на ищеца
са в резултат на виновното поведение на водача Г.П.Р., а за причинените от нея
вреди отговаря ответникът по делото З. „Л.И.“ АД ***. Твърди се, че съгласно чл. 432
от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания,
отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за
ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер
на обезщетение за причинените им неимуществени вреди. В заключение ищецът моли съда да осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 20 000 лв., частичен иск от 60 000
лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта
на Т. И. Ф. , ведно със законната лихва, считано от ***. *** год. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД *** и третото лице Г.П.Р. *** ангажират становище, че
исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ, която установява възможност за предявяване на
претенцията на увреденото лице пред съд, ако след получаване на писмената
застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 от КЗ
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Между
страните няма спор, а и видно от приложеното на л. 14 от делото известие за
доставяне, че ищецът е предявил претенцията си за
получаване на обезщетение към застрахователя на делинквента, образувана е била щета № ***, но в
законоустановения срок застрахователят не е определил и съответно изплатил
застрахователно обезщетение. При това положение предявеният осъдителен иск се
явява процесуално допустим.
Разгледан по
същество, искът се явява основателен. Безспорно по делото е, а и видно от
приложената застрахователна полица № *** от *** год., че за лек автомобил „***“ с рама № *** рег. № *** има
сключена със З. „Л.И.“ АД *** застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за периода от *** год. до ***. ***год. Видно от приложения констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, изготвен от *** при ***, че на *** год. около 22. 40
часа на ул. „***“ ***, описаният по- горе лек автомобил, управляван от третото
лице Г.П.Р. ***, е ударил на пътното платно пешеходецът Т. И. Ф. от гр. П.,
след което е напуснал мястото на ПТП. Безспорно по делото е, че вследствие на
процесното ПТП Т. И. Ф. е получил тежка
черепно- мозъчна травма, вследствие на която е починал на ***. *** год.
Безспорно по делото е, а и видно от приложените удостоверение за раждане и
удостоверение за наследници, че починалият е дядо по майчина линия на ищеца К.Р.М..
Тук е мястото да се отбележи, че в случая не е налице
влязла в сила присъда на наказателен съд, касаеща процесното ПТП и последиците
от него, която да е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Безспорно е, че образуваното в тази връзка досъдебно производство №
ДП- **/ ***год. по описа на *** гр. П. не е приключило към момента на
приключването на съдебните прения. Ето защо изследването на всички релевантни
за спора въпроси /дали е извършено деянието от водача на лекия автомобил,
противоправността и вината, причиннната връзка между деянието и претърпените от
ищеца неимуществени вреди/ следва да се извърши изцяло в рамките на настоящото
производство. Както се посочи и по- горе, за установяване на механизма на
процесното ПТП е налице констативен протокол. Протоколът
за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не
само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление /срв. решение № 85- 2009- II
т.
о., решение № 24- 2011- I т. о., решение № 98- 2012- II
т.
о. и много други/. От
първоначалното заключение на вещото лице В.И. се установява, че преди удара
между лекия автомобил и пешеходеца Т. Ф. автомобилът се е движел със скорост 60, 80 км/
час. Установява се, че на разстояние около 50 метра водачът на лекия автомобил
е осветил движещите се пешеходци /Т. Ф. и Л.З./, но е допуснал закъснение при
използване на спирачната система и е реализирал удар между предна дясна ъглова
част на МПС облицовка предна броня, преден десен калник и тилната част на долните крайници на
пешеходеца. Установява се, че при движение със скорост 50 км./ час или по-
ниска водачът на автомобила е имал възможността да възприеме пешеходеца като
местонахождение, посока на попътно движение, да предприеме спиране и да спре до
мястото на удара, с което да предотврати ПТП- то. Следва да се посочи, че
основата за изготвяне на това заключение са показанията на свидетеля Л.З., в
които се съдържат сведения, че свидетелят и пострадалият Т. Ф. са се движили по пътното платно. Впоследствие
са събрани нови гласни доказателства- показанията на свидетеля П.А., в които е
отразено, че пешеходците са се движили по тротоара. Това е наложило изготвянето
на допълнително заключение от съдебно- автотехническата експертиза, в което е
посочено, че при скоростта на движение водачът на лекия автомобил е има
техническа възможност да спре и предотврати ПТП към момента, в който
пешеходците са променили направлението на движение от тротоара към асфалтовата
настилка. Следователно и в двата случая при подходяща скорост и при адекватни
действия водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати удара с
пешеходеца, но не е сторил това. Единствената хипотеза, при която водачът не би
имал нито време, нито възможност за реакция, би била в случай на изненадващо
падане встрани на пешеходеца, респ. бутането му на пътното платно, но
доказателства в подкрепа на тази хипотеза в хода на съдебното дирене не са
събрани. Такива сведения се съдържат единствено в обясненията на третото лице Г.П.Р., дадени в досъдебното производство /“видях двама
души…когато приближих към тях видях как човекът, който беше с лице, как блъсна
човека, който беше с гръб. Не знам дали
с една или с две ръце го блъсна, но се видя, че го блъсна. Човекът залитна и
тръгна да пада назад към улицата. Нямах време да натискам спирачка и
инстинктивно завих волана наляво. Чух как човекът падна и се удря в колата…“/,
но според съда се касае за защитна теза на водача на лекия автомобил, която
противоречи на правилата на формалната логика и се опровергава от останалия
доказателствен материал. Оттук следва изводът, че третото лице не е съобразило
скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил с конкретните
условия на видимост, което пък му е попречило да спре своевременно преди да
удари пешеходеца на пътното платно. Нарушена е разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, т. е. установен е противоправният и виновен характер на поведението на
водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника. С оглед на това има основание да се ангажира отговорността на З. „Л.И.“ АД *** като застраховател по
предявения от пострадалото лице пряк иск по чл. 432 от КЗ.
Що се отнася до възражението
на ответното дружество и на третото лице за съпричиняване на вредите от
пострадалия пешеходец, съдът счита, че същото е основателно. По въпросите за
предпоставките на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по
чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, сега чл. 432 от КЗ, обезщетение за вреди при принос
на пострадалия и за необходимостта от доказване на приноса е налице богата и
непротиворечива съдебна практика, обективирана в ППВС № 17 от 18. 11. 1963 год.
и редица други решения
/напр. решение № 151- 2012- II т. о., решение № 27- 2015- II т. о. и др./.
Съгласно тази практика изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД не
може да почива на предположения и предполага доказване по безспорен начин на
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с което той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. В конкретния случай независимо от противоречието в
събраните гласни доказателства по делото се налага заключението, че
пострадалият Т. Ф. е нарушил императивни
разпоредби от Закона за движение по пътищата. Ако се възприемат като достоверни
показанията на св. Л.З. то изводът е, че от страна на пострадалия е нарушено
основно негово задължение като пешеходец /да се движи по тротоара или банкета
на пътното платно- чл. 108 ал. 1 от ЗДвП/. При съобразяване на показанията на
другия основен свидетел- очевидец на процесното ПТП- П.А. би следвало да се
приеме, че пострадалият е нарушил поне две правни норми- преди навлизане на
платното за движение да се съобрази с разстоянията и приближаващите се пътни
превозни средства и тяхната скорост на движение /чл. 113 т. 1 от ЗДвП/, респ.
да не навлиза внезапно на платното за движение и да не пресича платното за
движение при ограничена видимост /чл. 114 т. 1 и 2 от ЗДвП/. Не на последно
място, безспорно е, че при движението си пешеходецът е бил с доста висока
концентрация на алкохол
/1, 72 % промила- установено с протокол за химическа експертиза от ***. ***год./, т. е.
поставил се е сам в състояние да не може да възприема адекватно обстановката и
опасностите на пътя. Това е от съществено значение, доколкото видно и от двете
заключения на назначената съдебно- автотехническа експертиза, пешеходецът е
имал възможността да възприеме наличие на светлините от фаровете на лекия
автомобил и при съответни целенасочени действия да осуети настъпването на ПТП.
Изложеното дотук дава основание да се приеме, че е налице виновно и
противоправно поведение и на самия пострадал, което в много голяма степен се
намира в причинна връзка с настъпилите вреди. В този смисъл се касае за
съпричиняване при настъпване на вредоносните последици, което съдът определя
предвид поведението на пострадалия на 50 %. Съгласно разясненията, дадени в
решение № ***- I т. о., редукцията на
обезщетението се прилага към размера, за който искът би бил основателен, ако не
би се наложило намаляването му поради допринасянето от пострадалия за
настъпването на вредата, а не към претендирания. Претендираният размер има
правното значение на горна граница с оглед забраната за присъждане plus petitum, но не и решаващо значение
при преценката за действителния размер на претърпяната вреда, който се определя
от съда. Дължимият размер е този, до който е намален действителния след
прилагането на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, но не повече от претендирания.
Последните въпроси, които
подлежат на разглеждане в настоящото производство, са търпи ли ищецът болки и
страдания от смъртта на своя дядо по майчина линия и в какъв обем. От
показанията на разпитаните свидетели В.Ф. а и С.Б. се установява, че между
ищеца и Т. Ф. е съществувала дълбока и трайна
емоционална връзка, починалият е осигурявал материална и духовна подкрепа на
своя внук, бил е опората му в живота. Свидетелите посочват, че ищецът преживял
тежко смъртта на дядо си, станал по- затворен и мълчалив. Няма основание да се
поставят под съмнение горните гласни доказателства, още повече, че се касае за
родственици от най- близкия семеен кръг. Съобразявайки същите и установените
чрез тях продължителност, обем и интензитет на търпените от ищеца болки и
страдания вследствие смъртта на дядо му по майчина линия, съдът че паричната
равностойност на претърпените от К.Р.М.
неимуществени вреди се равнява на 50 000 лв. Така определеният размер на
обезщетението следва да се редуцира с посочения по- горе процент на
съпричиняване на вредите /50 %/, поради което дължимото се на ищеца обезщетение
трябва да е в размер на 25 000 лв. Доколкото обаче заявеният петитум на
исковата молба е за 20 000 лв., то искът следва да се уважи в този размер.
Върху присъденото обезщетение следва да се начисли и
законната лихва, считано от ***. ***год. /датата на която изтича срока по чл.
430 ал. 1 във вр. с чл. 429 ал. 3 от КЗ/, до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, чл. 38 ал. 2 от ЗА и чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба
№ 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в полза на адв. П.К. от *** следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на 1 356 лв., в което е включен и ДДС.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на П.ския
районен съд държавна такса върху цената на иска в размер на 800 лв.
По изложените съображения П.ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, *** и ***, да
заплати на К.Р.М. от ***, ЕГН **********, сумата
от 20 000 лв., частичен иск от
60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди
от смъртта на Т. И. Ф. , ведно със законната лихва, считано от ***. *** год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З.К.***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, *** и ***, да заплати на адв. П.К. от *** адвокатска
колегия сумата от 1 356 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2
от ЗА.
ОСЪЖДА „З.К.***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***,
***,
представлявано от ***, *** и ***, да заплати по сметка на П.ския районен съд сумата от 800 лв., представляваща държавна такса върху цената на иска.
Настоящото решение е постановено при участието като трето
лице на Г.П.Р. ***.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: