№ 108
гр. Плевен, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20254400500075 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1627 от 28.11.2024г., постановено по гр.д. №
2271/2024г. Плевенския районен съд е осъдена Д. С. Ч.-И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Плевен, ул. ***, да заплати на „Имоти Плевен“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. Плевен, ул. ***, представлявано от
законен представител и управител П. Л. И., на осн. чл. 51 от ТЗ вр. чл. 79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, сумата от 10 245,00 лв., представляваща дължимото
възнаграждение на посредника по т.4.4 от договор за специално обслужване на
купувач от 01.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и
направените по делото разноски в размер на 2010 лв. - за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника Д. С. Ч.-И., чрез пълномощника и адв. М. Д.. В жалбата се правят
1
оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,
като аргументите за това са подробно изложени в жалбата/с обем шест
страници/. По-съществените оплаквания се свеждат до това, че съдът не е
допуснал събирането на доказателства, които са относими към спора, като
този довод за процесуално нарушение не е съпроводен с искане тези
доказателства да бъдат събрани от въззивния съд. Въззивникът счита
правните изводи на РС за необосновани и непоследователни досежно връзката
между договора за специално обслужване на клиент от 01.12.2023г. и договора
за гаранция от същата дата, респ. действието и изпълнението им. Счита, че не
дължи възнаграждение по договора, тъй като той е бил развален.
Изпълнението му е станало невъзможно изцяло поради „невъзможност за
постигане на договорените ценови и времеви параметри, и също така поради
уговорката задължението да се изпълни непременно в уговорения срок.“, и
това е довело до изявлението за разваляне на договора за посредничество
направено от ответницата, в качеството и на изправна страна. Счита, че
събраните по делото доказателства подкрепят този извод, поради което извода
на РС за неизпълнение на договора от страна на Д. Ч.-И., е необоснован и
неправилен. Моли съда да отмени изцяло решението на Плевенски РС и да
постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена исковата
претенция, като и бъдат присъдени направените разноските за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна „Имоти Плевен“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявана от управителя П. Л. И., чрез пълномощника и адв. И. Ц., е
взела становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първата
инстанция, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено,
както и да й се присъдят разноски за въззивната инстанция, по съображенията
в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид становището на насрещната страна, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.79 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 10 245лв., представляваща
възнаграждение по Договор за специално обслужване на клиент от
2
01.12.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
исковата молба. Претенцията се основава на безспорните между страните
обстоятелства : Ищецът „Имоти Плевен“ЕООД осъществява дейност по
продажба на недвижими имоти в района на гр. Плевен по занятие.
Ответницата се е обърнала към ищеца с искане да и бъде намерен имот с
посочени от нея параметри, като на тях е отговарял предложения и имот с
адрес: гр. Плевен, ул. ***, с обща площ от 254 кв. м. На 07.11.2023г. страните
са създали и подписали протокол за оглед на имота, след което ответницата е
решила да го закупи. Облигационните отношения с ответника са
регламентирани от сключения между страните на 01.12.2023г. договор за
специално обслужване на клиент, по силата на който ищецът се е задължил да
посредничи за придобиването на имот, предоставен от него в качеството му на
представител на „Адрес“, а ответникът се е задължил да заплати
възнаграждение в размер на 1,5% от продажната цена на имота, съгласно т.4.4
от договора. На същия ден между страните е сключен и договор за гаранция с
купувач, по силата на който ответницата Д. С. Ч.-И. е заплатила сумата
2000лв. като гаранция. На 05.12.2023г. е подписан и анекс към този договор, с
който е предоговорен различен размер на покупната цена на недвижимия
имот, който ответницата е заявила, че ще заплати при
придобиването.Безспорно е и твърдяното от ищеца обстоятелството, че
съгласно чл. 4.4 от договор за специално обслужване на клиент ответницата се
е задължила да заплати на ищеца възнаграждение за извършените от „Имоти
Плевен“ ЕООД услуги - осигуряване на подходящ имот, техническо
обезпечение на сделката до окончателното придобиване от клиента. С чл. 4.1.,
като купувач е поела и допълнително задължение - в срок от 45 дни от
сключване на договора, да не придобива имот без посредничеството на ищеца,
като срокът се продължава с още 45 дни/автоматично/, ако договорът не бъде
прекратен изрично. Съгласно чл. 4.5. от договора е поела и задължението в
срок от 12 месеца след прекратяване на договора да не придобива, лично или
чрез свързано лице, имот предложен от „Адрес“.
В отговора на исковата молба не се възразява срещу изложените
по-горе като безспорни между страните, твърдения на ищеца. Не се възразява
срещу твърдението, че гаранцията е възстановена от ищеца на 11.12.2023г.,
както и че ответницата и нейният син са закупили имота, предоставен им за
оглед с протокола от 17.11.2023г. с представения по делото нотариален акт.
3
Признава се е и факта, че не е заплащано възнаграждение по договора за
специално обслужване, като ответницата оспорва само неговата
дължимост.Ответницата възразява срещу твърдението в исковата молба, че на
11.12.2023г., се е отказала от сделката. Противопоставя насрещното
твърдение, че на 10.12.2023г. служител на ищцовото дружество на име Н. Б. се
е свързал с нея, за да и съобщи, че посредника се отказва от посредничество
по сделката, поради това че не е в състояние да постигне договорка с
продавачите по параметрите, посочени в договора за гаранция между
страните. Ответницата твърди, че затова, и на основание чл. 8 от договора за
гаранция, сумата и е била възстановена по банков път на 11.12.2023г. Твърди
също, че след тази дата ищцовото дружество не е предприемало никакви
действия по изпълнение на договора за специално обслужване на клиент, като
с оглед направения с изявлението на Б. отказ от посредничество по сделката,
ответницата счита този договор също за развален от деня на приемане от нея
на това изявление-10.12.2023г. Поради това и възразява, че ищецът няма
право на възнаграждение по договора за специално обслужване на клиент, тъй
като договора е развален поради отказа направен от негова страна с
посоченото по-горе изявление.
Като евентуално, ако съдът приеме за неоснователно
възражението за разваляне на договора, ответницата навежда довода, че
ищецът е неизправна страна по този договор.Твърди, че не са изпълнени
основните му задължения да свърже страни по сделката, да извърши проверки
на имота, да представи документи за собственост. Твърди, че ищецът не я е
подпомогнал чрез извършването на каквито и да е действия да сключи
договора за покупко-продажба. Единственото, което бил сторил е да осигури
един оглед на процесния имот на 17.11.2023 г. Твърди, че контактът със
собственика на имота е направила чрез свои съседи, а не чрез посредничество
на ищеца и директно с него е водила преговори, организирала е сама
сключването на договора за покупко-продажба, без посредничество на ищеца.
Ответницата е изложила в отговора на исковата молба виждането си, че
предмет на договора за посредничество не е извършването на определена
работа, а постигането на определен резултат - свързването на страните и
съдействие при уговаряне на условията на окончателния договор. Затова и
счита, че ищецът е неизправната страна по договора и няма право на
възнаграждение, тъй като договорът за продажба на недвижим имот от
4
24.02.2024г. не е сключен в резултат на неговото посредничество.Отделно от
изложеното по-горе, ответницата навежда и довод за недействителност на
клауза от договора за специално обслужване на клиент – клаузата на чл. 4.6. от
договора, която счита за неравноправна. Счита, че договореното с нея е в
разрез с изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между страните и не е индивидуално уговорена.
При отделяне на спорно от безспорно, РС правилно е приел за
безспорно установено извършването на оглед, за който е съставен протокол от
17.11.2023г. за оглед на недвижим имот на „Адрес Недвижими имоти“АД/за
краткост „АДРЕС“/, с който ищцовото дружество е сключило Договор за
франчайз. Ищцовото дружество е предоставило за оглед на ответницата имот
с адрес : гр. Плевен, ул. ***. Още с протокола за оглед, оформен двустранно от
страните по делото, те са поели взаимни задължения : ответницата, съгласно
т.1 – да заплати възнаграждение на ищцовото дружество в размер на 2,5 %, с
ДДС от продажната цена, в случай, че сключи договор за придобиване на
имота, предложен от ищеца, до три работни дни от сключване на сделката с
нотариален акт, както и във всички останали случаи на придобиване на
имота.Безспорно е установено от РС, че след огледа, на 01.12.2023г. са
сключени два договора – договор за специално обслужване и договор за
гаранция, като към втория е съставен и анекс на 05.12.2023г. Прието е за
безспорно и това, че основен предмет на договора за специално обслужване е
възлагането от страна на ответницата, като купувач на ищеца, като
изпълнител, да посредничи при придобиване на имот, представен от АДРЕС,
срещу задължението на купувача да плати възнаграждение по т.4.4 от
договора. Дължимото възнаграждение съобразно т.4.4, е договорено в размер
на 1,5% от продажната цена, еднократно дължимо при придобиване на имот.
Безспорно е, че в договора е формулирана и оспорената от
ответницата като нищожна клауза на т. 4.6., с която се е съгласила, че дължи
възнаграждението по т.4.3 поради самия факт на свързване на страните по
сделката. Прието е за безспорно и това, че с договора за гаранция с купувач от
01.12.2023 г. ответницата се е задължила да заплати по банков път сумата от
2000 лв. като гаранция за закупуване на недвижим имот, представен от ищеца
с адрес: гр. Плевен, ул. *** Насрещното задължение на ищеца е да договори
условията за покупка на имота. С анексът от 05.12.2023г. към договор за
5
гаранция от 01.12.2023г., страните са изменили т.2 от договора, увеличавайки
на 340 000 евро продажната цена, която купувача се е съгласил да
заплати.Безспорно са установени и датите на заплащане, респ. на връщане на
гаранцията от 2000 лв. - съответно на 01.12.2023г. и 11.12.2023г. Безспорно е
установен и факта на извършената с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 131, том 1, рег. № 938, дело №76 от 27.02.2024 г. сделка, с
която ответницата Д. С. Ч. – И. и нейният син са закупили имота/два
апартамента обединени в един/ - предмет на протокола за оглед от 17.11.2023г.
от П. В. Ц. и В. В. Ц., за сумата 683 000 лв.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 51 от ТЗ, вр.
чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за изпълнение на договорно задължение за заплащане
на възнаграждение в размер на 10 245лв., РС е приел, че искът е допустим и
основателен. При разглеждането му се е произнесъл и по наведените от
ответника възражения - правопогасяващо с правно основание чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД за това, че договорът за специално обслужване на клиент е развален
поради отказ, и правоунищожаващо с правно основание чл. 143, ал. 1 вр. ал. 2,
т. 10 от ЗЗП за нищожност на клаузата на чл. 4.6. от него. Прието е в мотивите
на РС, че страните са обвързани от валидно договорно правоотношение,
възникнало от договорът за посредничество, уреден в чл. 49 - чл. 51 от ТЗ,
който не е развален и спрямо който са приложими правилата на ЗЗП в т.ч. и
правилата на чл.147, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Като доказателство за договорното
правоотношение е посочен и сключеният на датата на основния договор,
договор за гаранция от 01.12.2023 г./с анекс от 05.12.2023г., в което
акцесорното съглашение страните са регламентирали и други задължения във
връзка с основния договор.
Районният съд е разяснил, позовавайки се и на съдебна практика,
че извънсъдебно разваляне на договорите, уредено в чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
предвижда, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, а
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен
в писмена форма. Приел е за безспорно, че в случая не се твърди, респ.
установява наличието на писмено волеизявление за разваляне, отправено от
6
която и да е от страните по договора, в изпълнение на който се претендира
исковата сума. Съдът е посочил в мотивите си, че е допустимо и разваляне на
договора по взаимно съгласие на страните, но очевидно такова не е постигнато
в случая, включително и с конклудентни действия. След като е прието, че
липсва надлежно упражнено право на отказ от договора за посредничество, на
какъвто ответницата се позовава, РС е счел, че за такъв акт не може да се
счита прекратяването на договора за гаранция. Изрично е посочено, че с оглед
разпоредбата на чл.20а, ал. 1 от ЗЗД, връщането на сумата 2000лв. на купувача
е обусловило само последиците по т.8 от договора за гаранция – прекратяване
на този договор. В заключение е прието, че страните са обвързани от валиден
договор за посредничество, по който изпълнителят е изпълнил точно
задълженията си по т.2 и поради това има правото на възнаграждение в размер
на 10 245,00 лв., което задължение е ликвидно и изискуемо. При тези изводи
не е разглеждано по същество възражението за недействителност на клаузата
на чл. 4.6 от договора, тъй като съдът е приел, че оспорената клауза не
поражда правото по чл. 4.4 на възнаграждение на посредника и в този смисъл
тя е неотносима.
Въззивният съд споделя тези изводи на районния съд
обосноваващи основателност на исковата претенция и фактическите
констататции, въз основа на които те са направени.
Договорът за специално обслужване на клиент, който страните по
делото са сключили правилно е определен като договор за посредничество,
при който едната страна е търговски посредник по смисъла на чл.49 от ТЗ,
между две страни с оглед интереса им от постигане на конкретна правна
сделка. Търговският посредник, съгласно чл.51 от ТЗ има правото на
възнаграждение съобразно уговорката му с възложителя. В случая
възнаграждението по т. 4.4, ал.1 е дължимо при придобиване на имот, в деня
на сключване на предварителен договор или ако няма такъв - при сключване
на окончателен договор или по друг начин. Възнаграждение би се дължало
само ако предварителния, респ. окончателния договор е сключен или
придобиването е станало в резултат именно на посредничеството на ищеца. За
да е основателна предявената искова претенция, заявена в хипотезата на чл.
79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.51 от ТЗ, в тежест на ищеца е да установи, чрез пълно и
главно доказване, наличието на възникнало между страните договорно
7
правоотношение с твърдените параметри, изправността си по него, размера и
настъпилата изискуемост на претендираното от него вземане за
възнаграждение. Ищецът в настоящия случай е установил клаузите на
договорното правоотношение с ответницата, като с изключение на оспорената
клауза на т.4.6 от Договора за специално обслужване на клиент от 01.12.2023г.,
тя не оспорва валидността на сключения между тях договор. Възразява, че
договорът е прекратен/развален, като пред РС е поддържала тезата, че това е
станало с устно изявление на лице /Н. Б./, действащо от името на посредника,
което изявление за прекратяване тя е приела незабавно, а пред въззивния съд –
че е налице хипотеза на разваляне на договора от страна на ответницата без
даване на подходящ срок за изпълнение, тъй като изпълнението е станало
невъзможно изцяло поради невъзможност да се постигнат договорените
ценови параметри и поради това, че задължението е следвало да се изпълни
непременно в уговорения срок, т.е че договора е развален поради виновното
му неизпълнение от страна на посредника.
Въззивният съд споделя извода на районния, че договорът между
страните не е развален с изявление на изправната към неизправната страна,
нито действието му е прекратено по взаимно съгласие. Без съмнение в случая
е постигнат определен резултат – свързване на страните по окончателния
договор за покупко-продажба на предложения на ответницата недвижим имот.
Именно огледа, за който е съставен протокол на 07.11.2023г. е подпомогнал
ответницата в намирането на жилището, от което се нуждае, в резултат на
което тя е сключила договора за покупко-продажба с нот.акт №
131/27.02.2024г. Друг е въпросът, че е постигнала това, чрез връщане на
дадената от нея гаранция и без изплащане на възнаграждение на посредника.
Основната задача на търговския посредник се състои в събирането на двете
страни и удостоверяване сключването на сделката, за което той трябва да
положи усилията и грижата на добрия търговец.С оглед събраните пред РС
доказателства, съдът намира, че ищцовото дружество е посредничело при
избора на процесния имот, както и за сключването на сделката. Това
посредничество се е осъществило въз основа на договор за специално
обслужване на клиент между "ИМОТИ ПЛЕВЕН" ЕООД и Д. С. Ч.-И.. В
съответствие с договореното в т.2.1, посредникът е представил имот съгласно
търсенето на купувача. Неоснователно поради това е възражението на
въззивницата, че не е доказано изпълнение на договора от страна на "Имоти
8
Плевен" ЕООД. От събраните доказателства се установява, че имотът е бил
предложен на ответницата за оглед и закупуване именно от този
професионален посредник, който действа по занятие при сключване на сделки
с недвижими имоти, като франчайзополучател на марката „Адрес“. По делото
безспорно се установява, както от представения протокол за оглед, така и от
показанията на разпитаните свидетели, че ищцовото дружество е изпълнило
основното си задължение да предложи на ответницата недвижим имот,
регистриран в списъка на АДРЕС, извършило е оглед с техен агент и е
договаряло продажната цена. От показанията на св. Добринка Кирилова
Маринова се установява, че при реализиране на сделката в нотариална форма,
тя е действала като брокер от името на ищцовото дружество, въз основа на
сключен с него договор за сътрудничество от 20.01.2020г. Доколкото липсва
друг посредник и само ищцовото дружество е съдействало за подготовката на
нотариалното производство преди сключване на сделката, то следва да се
приеме, че "Имоти Плевен"ЕООД е изпълнило задълженията си визирани в
раздел втори от Договора за специално обслужване на купувач. Следва да се
има предвид и това, че поетото задължение в т.2.2 да се извърши проверка на
имота по представени от собственика му документи, е следвало да се изпълни
само „при желание на купувача“, каквото не се твърди да е проявено. За
изпълнението на това и на задължението по т.2.3 е било необходимо желание и
съдействие от насрещната страна по договор, която обаче е решила да не се
възползва от посредничеството, а да търси пряк контакт с продавача на имота.
Поради изложеното, съдът приема за доказано, че „Имоти Плевен“
ЕООД е изправна страна по договора за посредничество. Ответницата се е
възползвала от предоставената и услуга като видно от показанията на св. А. Г.,
дадени пред РС, след като е харесала жилището и е решила да го закупи,
„….след нова година е ходила до кооперацията, където е апартаментът, за да
намери собственика. Търсила го е, но той не е бил там, даже във входа не са го
познавали, не живеел там. В кооперацията имало сладкарница, която я държат
хора от нашия квартал, понеже живеем в един квартал и тя ги е попитала. Тези
хора не живеели в тази кооперация, но имали приятел, който живее там и те му
се обадили. Жената, с която е говорил, му се обадила, познавал продавача и са
й дали телефона за връзка и тя така се е свързала с него. Името на продавача
също те са й го дали. Това ми го казва Д., аз не съм била свидетел на тази
9
случка …..“ Тези показания сочат на типичен опит за избягване на
задължението за плащане на възнаграждение за посредника, съгласно
условията на сключения между тях договор, като ответницата е използвала
получената от посредника информация за жилището, за да издири продавача с
цел да се договори пряко с него, без посредник. Тъй като тези преговори са
били водени без знанието на ищцовата агенция и след връщане на гаранцията
и от 2000лв., то тя не би могла да претендира, че е осигурила нужното
съдействие на посредника за изпълнение на договора.
В хода на съдебното дирене не е установено договора да е развален
поради неизпълнение или да е било прекратено неговото действие по някаква
причина.Прекратен е бил само договора за гаранция и въпреки, че не е
убедително изяснено по чия инициатива е сторено това, то безспорно е, че
ищецът се е лишил от гаранцията в размер на 2000лв., като е върнал по банков
път сумата на ответницата. Тя от своя страна не е ангажирала убедителни
доказателства кой е „Н. брокер“, за който се споменава в показанията на св. А.
Г., за да се установи, че такова лице е действало като представител на ищеца, в
т.ч. с право да прави изявление за прекратяване на договорни отношения.
Поради това възражението на ответницата, че договора за гаранция е бил
прекратен по инициатива на посредника, чрез лице на име Н. Б., е недоказано.
Същевременно е установено с писмени и гласни доказателства, че в ищцовото
дружество няма служител или партньор, на име Н. Б., нито такъв брокер е
действал от името на „Имоти Плевен“ ЕООД. Освен това договорът за
гаранция е акцесорен и той е бил сключен за обезпечаване на изпълнението на
главния/основния/ договор, като неговото прекратяване не влияе на
действието на договора, чието изпълнение обезпечава. Житейски е и
неправдоподобно посредника сам да се лиши от дадената му гаранция.
Не е основателно и оплакването във въззивната жалба, че са били
налице условия за разваляне на договора за посредничество от страна на
възложителя, без да се дава подходящ срок за изпълнение. Видно от клаузите
на договора, не се касае за фикс сделка. Още по-малко може да се твърди, че
изпълнението е станало невъзможно изцяло, поради невъзможност да се
постигнат договорени ценови параметри, каквито клаузи за цени на
закупувания имот, в него липсват. В най-добрия случай това би било
основание за разваляне на договора за гаранция, в който е посочена цена и
10
срок за изпълнение, ако са налице предпоставките за това. Видно от
представения нотариален акт, въззивницата не само че не се е отказала от
придобиването на имота, но го е придобила и на по-висока цена от
договорените с посредника ценови параметри, в анекса от 05.12.2023г. към
договора за гаранция, в размер на 340 000евро. Съгласно посоченото в
нотариалния акт, тя е придобила имота на цена 683 000лева, с равностойност
349.199евро. С други думи казано липсват твърдяните във въззивната жалба
предпоставки за разваляне на договора за посредничество, от страна на
ответницата – възложител по него.
Съдът приема, че се е осъществил фактическия състав на чл.51 от
ТЗ, поради което след изпълнение на посредничеството търговският
посредник има право на възнаграждение. С чл. 4.4 от договор за специално
обслужване на клиент ответницата е поела задължение да заплати на ищеца
възнаграждение за извършените от „Имоти Плевен“ ЕООД услуги -
осигуряване на подходящ имот, техническо обезпечение на сделката до
окончателното придобиване от клиента, което не е изпълнила. Нарушила е и
задължението си по чл. 4.1., което е поела като купувач - в срок от 45 дни от
сключване на договора, да не придобива имот без посредничеството на ищеца,
ако договорът не бъде прекратен изрично. В договора за посредничество
възнаграждението е уговорено в размер на 1,5% от продажната цена на имота,
която е в размер на 683 000.00 лева, съгласно нотариалния акт, с който е
сключен договора за покупко-продажба, или дължимото възнаграждение е в
размер на 10 245лв. Падежът на задължението е настъпил с подписване на
нотариалния акт, съгласно чл. 4.4, ал. 1 от договора за посредничество.
Поради изложеното, претенцията по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.51 от
ТЗ се явява основателна и правилно е била уважена изцяло.Следва да бъде
потвърдено, на основание чл.271, ал. 1 от ГПК обжалваното решение, като не
бъдат присъждани разноски, доколкото имащата право на разноски
въззиваемата страна, няма данни да е направила такива за настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 ГПК решение №
1627 на Плевенски районен съд, постановено на 28.11.2024г. по гр.д. №
2271/2024г. по описа на ПРС.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБългария, в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12