№ 51516
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110125415 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 150167/08.05.2024г., подадена от „.., за изменение на
постановеното по делото Решение от 16.04.2024г. в частта за разноските. Молителят моли,
съдът да ревизира решението относно приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК, като поддържа,
че преди образуване на делото банката не е дала повод за образуване на изпълнителното
производството. Позиционира внимание, че изпълнителното производство е перемирано на
02.10.2016г. по силата на закона, като след това и до момента на предявяване на исковата
молба, взискателят не е образувал друго изпълнително производство.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът е
взел становище по искането, като по същество счита същото за неоснователно, доколкото
при прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК,
взискателят разполага с изпълнителния титул и може винаги да го приведе в изпълнение.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.
Изправени сме пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се
е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество съдът и след повторна преценка намира молбата за основателна. Видно
е, че съдът е постановил горепосоченото решение, като е взел първоначално решение, че не
са изпълнени предпоставките по чл. 78, ал.2 от ГПК и е възложил разноските в тежест на
ответната Банка. Видно е че искът е уважен, което формира сила на присъдено нещо върху
това, че ответникът не притежава право на принудително изпълнение на своето вземане,
като обаче задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките по чл.
78, ал.2 от ГПК. Затова ответникът има право на разноски и при уважаване на този иск, ако
не е дал повод за завеждането му и ако е признал иска. Съгласно закона ответникът не дължи
1
разноски, когато е признал, че вземането не подлежи на принудително изпълнение, като
погасено по давност и преди изтичане на давността не е предприел действия по
принудително изпълнение – така Решение № 365 от 23.09.2022г. на ВКС по ч.гр.д. №
3019/2022г. на III ГО, ГК. Това означава, че при решаване на въпроса за разноските съдът
следва да се съобрази с поведението на кредитора – ако взискателят бездейства, не
предприема никакви мерки, не сочи изпълнителни способи, други искания и други
изявления с процесуални последици за длъжника, както и за хода на изпълнителното
производство /конституиране на други страни, молби за спиране, молби за предаване на
изпълнителния лист след прекратяване и др./ При перемпция прекратяването настъпва по
силата на закона и страните в изпълнителното производството следва да съобразят
поведението си с това обстоятелство. След като от последното изпълнително действие
насетне, именно бездействието на кредитора и взискателя съставлява новият факт, изтъкнат
и твърдян с иска по чл. 439 от ГПК, и макар и да е налице правен интерес за ищеца от
предявяване на иска, признанието на иска в един исков процес, и в конкретност се
съобразява и с преценката дал ли е повод кредитора за предявяване на иска по смисъла на
чл. 78, ал.2 от ГПК, за да се възлага върху него тежестта за разноските /Определение №
744/18.04.2023г. по гр.д. № 1170/2023г. на ВКС, III ГО./ В настоящият случай последното
изпълнително действие датира от 01.02.2016г. и след тази дата взискателят не е предприел
горепосочените действия, да поиска извършването на нови изпълнителни действия и др.,
като делото е прекратено с постановление от 19.06.2023г. при констатирано настъпване на
предпоставките по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, поради и което съдът намира, че взискателят не е
дал повод за образуване на настоящото производство което в едно с признанието на иска от
него, съставлява основание за прилагане последиците на чл. 78, ал.2 от ГПК, което налага
извод, че решението в частта за разноските следва да бъде изменено чрез отмяна на
решението в частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца заплатените от
него разноски в производството за адвокатско възнаграждение и държавна такса, тъй като по
дадените разяснения и констатации те следва да останат за сметка на ищеца.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал.1 ГПК Решение от 16.04.2024г., постановено по
гр.д. № 25415/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като го
ОТМЕНЯ, в частта, с която съдът е осъдил „.., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. К.,
ЕГН **********, сумата в размер на 1249,98 лева, деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2