Решение по дело №1284/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 456
Дата: 17 май 2023 г.
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20232120201284
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Б., 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. Ж.
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120201284 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано по повод жалбата на Ю. Ж. С. с ЕГН ********** със съдебен адрас в гр.Б.,
ул.... чрез адв.В.В. АК-Б. (изрично упълномощена) против наказателно постановление
№22-0769-003608/12.01.2023г, издадено от Началник група към ОДМВР-Б., сектор „Пътна
полиция“-Б., с което за извършени нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.185 ЗДвП е наложена глоба в размер на
20 (двадесет) лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от
100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца.
Със жалбата се моли за отмяна на НП, като се счита за незаконосъобразно. Акцентира
се върху непосочване на мястото където е било констатирано нарушението. Не се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката-редовно призована, се явява лично. За нея се
явява упълномощен адвокат. Сочат се нови писмени доказателства.
За административнонаказаващия орган се явява ЮК надлежно упълномощен. Моли
съдът да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление и се претендира ЮК
възнаграждение.
В качеството на свидетели по делото бяха разпитани: актосъставителят Х. В. Х. и по
молба на представителя на АНО свидетелката А. Д. –пострадала от ПТП.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 31.08.22г около 09,00 часа, в гр.Б., в ж.к...., в посока блок № ..., водач на МПС-
л.а.марка „Пежо“ модел 307 с рег.№ ... управлявал в района на блок № ..., като при
извършване на маневра завиване надясно допуснал с паркирания от дясната страна лек
автомобил марка БМВ 320 с рег.№..., като му нанесъл имуществени вреди. Водачът спрял на
място, слязъл от автомобила и след като установил последиците се качил и потеглил в
неизвестна посока. Собственикът на л.а. марка БМВ с рег.№ ... свидетелят А. Д. узнала от
работещите в зеленчуков магазин и шивашко ателие–лица с имената П. и Т., че лек
автомобил марка „Пежо“ модел 307 с рег.№ ... е нанесъл тези поражения по лекия й
автомобил. Свидетелката Д. се свързала с КАТ е казала регистрационния номер на
автомобила причинил вреди по нейния. От КАТ й дали номерата на мобилния телефон на
жалбоподателката Ю. С., тъй като след направена справка се оказало, че автомобилът е
нейна собственост. Свидетелката Д. се свързала по телефона със жалбоподателката С., след
като от нейния застраховател разбрала, че за поправката на автомобила следва да заплати
допълнителна сума като самоучастие. С. признала, че тя е ударила автомобила на Д..
Разказала й, че е бързала и затова напуснала местопроизшествието. Казала още, че не е
разбрала, че е нанесла имуществена вреда по автомобила на Д., но пожелала да й възстанови
щетите. На следващия ден обаче С. категорично отказала да плаща на Д. за нанесените по
автомобила й щети. Тогава свидетелката Д. се явила в КАТ и написала молба (лист 18 от
делото). ОбразувА. била преписка по повод молбата на Д. била дадена на свидетеля Х.,
който на 10.10.2022г в присъствието на жалбоподателката С. съставил срещу нея акт за
установяване на административно нарушение серия АД и бланков №337006 (лист 17 от
делото). В акта свидетелят Х. вписал, че на 31.08.2022г, около 09,00 часа, в гр.Б., в ж.к. ... от
бл. ... в посока бл. ...С. при управление на собствения си лек автомобил марка „Пежо“ модел
307 с рег.№ ..., в района на бл.21, при маневра завой надясно допуснала ПТП с паркирания
от дясната страна на автомобила й лек автомобил марка „БМВ“ модел 320 с рег.№ ... като му
нанесла имуществени вреди. Водачката С. не спряла на място да установи последиците от
ПТП и актът е съставен по преписка с рег.№769000-22325 от 07.09.2022г. Свидетелят Х. в
акта описал две нарушения –по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно че С. като участник в
движението създава пречки за движението, имуществени щети и опасност за живота и
здравето на хората както и че не е спряла да установи последиците от ПТП което
квалифицирал по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката подписала акта с възражението, че по никакъв начин не е усетила,
че нейният автомобил е имал досег с друг автомобил и това обстоятелство установила
когато мъж й се обадил по телефона и й се представили за собственик на пострадалия
автомобил. В този момент тя видяла и щети по нейния автомобил и се обадила на тел.112.
В 3 дневния срок след връчването на екземпляра от акта не постъпили писмени
възражения.
Като взел предвид акта, събраните писмени доказателства
административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем наказателно
2
постановление № 22-0769-003608 (лист 16 от делото), в което при пълна идентичност с
фактическата обстановка в акта и правните квалификации на нарушенията, на
жалбоподателката на основание чл.185 е наложена глоба в размер на 20 лева и на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП били наложени две наказания –глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания
доказателствен материал по делото: акт за установяване на административно нарушение
серия АД и бланков №337006 от 10.10.2022г, наказателно постановление № 22-0769-003608
от 12.01.2023г., справка за нарушител/водач (лист 21 от делото), протокол за ПТП
№1793882 от 10.10.2022г, докладна записка, молба и заповедта на министъра на
вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и Д. като ги намира за последователни,
логични и безпристрастни.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния 14 дневен срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (лист 2 и гърба на лист 16 от делото), подадена от легитимно да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред родово и местно компетентен съд, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП
със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи на лист 23 и
24 от делото), в срока по чл. 34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски
служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП е
компетентен да осъществява посоченото. От формална страна са спазени императивните
норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
За осъществяването на първото вменено на жалбоподателя нарушение –това по чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът съобрази следното:
Съгласно нормата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП участниците в движението не трябва да
поставят в опасност живота и здравето на хората и да причиняват имуществени вреди.
Очевидно, в настоящия казус жалбоподателят в качеството на водач и участник в
движението с поведението си е причинил на друг лек автомобил имуществени вреди
изразяващи се в щети по задна броня от дясната страна. Правилно и законосъобразно е
избрана нарушената правна норма както и правилно е избра и административнонаказващата
разпоредба на чл.185 от ЗДвП, в която законодателят е определил единствено наказание
глоба във фиксиран размер от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение
назад. По несъмнен начин се доказа осъщественото от обективна и от субективна
3
страна административно нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП от жалбоподателката С..
Относно другото нарушение–това по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП:
От доказателствата по делото явства, че жалбоподателката не е спряла след като е
реализирала ПТП. Това, че е разбрала, че е допуснала ПТП явства от показанията на
свидетеля А. Д., която разбрала за ПТП от намиращите се наблизо очевидци, които и дали
рег.номер, марката и модела на лекия автомобил на жалбоподателката. Според същите С. е
слязла от автомобила и е видяла пораженията, но потеглила напускайки ПТП. Свързвайки се
нея по телефона свидетелят Д. е получила признание за стореното и обещание да й бъдат
възстановени в пари нанесените щети по автомобила й. Това обаче не се случило и на
следващия ден Д. се принудила да отиде в КАТ-Б. и да подаде молба. На 10.10.2022г С. била
поканена в КАТ и заедно с Д. подписали съставения от свидетеля Х. протокол за ПТП (лист
22 от делото). Водачът С. била установена единствено поради съдействието на свидетеля Д..
Видно от изложеното по-горе и по мнение на настоящата инстанция на жалбоподателя
следва да се вмени нарушаване нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като видно от
доказателствената съвкупност такова поведение е налице. Съгласно правилото на чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП, водач на ППС, който е участник в пътно транспортно произшествие е
длъжен без да създава опасност да спре и да установи какви са последици от
произшествието. На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на §6 т.30 от ДР на
ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на управление на ППС,
по автомобила на паркирания в близост до него лек автомобил са били нанесени материални
щети. Тези щети са описани в изготвения протокол за ПТП. Водачът С. е участник в ПТП
съгласно дефиницията на §6 т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като с поведението е допринесла за
настъпването на ПТП. След съприкосновението С. е слязла от автомобила си и е видяла
поражението. При тези обстоятелства жалбоподателката е имала обективна възможност да
разбере, че е ударила друго МПС и е имал възможност да спре и да установи нанесените по
другото МПС материални щети, но не го е направила, потеглила е в неизвестна посока и
само случайността, че свидетели очевидци на ПТП са наблюдавали нарушенията и са
предупредил пострадалата е спомогнало същата да бъде установена. Съдът не кредитира
защитната теза на жалбоподателката, че не е разбрала, че е извършила ПТП, тъй като това се
опровергава от свидетелските показания и от съответния протокол за ПТП, който тя е
подписала.
За това нарушение съгласно нормата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказанията са две:
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева.
Административнонаказващият орган е съобразил обществената опасност на дееца С.
(съгласно справката за нарушител тя е без никакви нарушения по ЗДвП за петнадесет
години шофьорски стаж) и е съобразил обществената опасност на деянието и му е наложил
наказанията към минималните предвидени в закона размери -100 лева глоба и 2 месеца
лишаване от право да управлява МПС, които съдът намира да справедливи.
В хода на административнонаказателното производство по никакъв начин не е било
4
накърнено правото на защита на жалбоподателя. Съдът не констатира описаните в жалбата
пороци в процеса на констатиране на нарушението и издаването на обжалваното
наказателно постановление.
Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде безусловно потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителя на
административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение,
което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева
и пораиа това съдът следва да се произнесе като осъди жалбоподателката да го заплати в
полза на ОДМВР –Б..
Предвид гореизложеното, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0769-003608/12.01.2023г,
издадено от Началник група към ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с което на Ю. Ж. С.
с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.В.В. АК-Б. за извършени
нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
на основание чл.185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева и на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 100 (сто) лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца.
ОСЪЖДА Ю. Ж. С. с ЕГН ********** със съдебен адрас в гр.Б., ул.... чрез адв.В.В.
АК-Б. да заплати в полза на ОДМВР-Б. ЮК възнаграждение в размер от 80 (осемдесет)
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Б.
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5