Р Е Ш Е Н И Е № 1769
гр. Пловдив, 15.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на 12.04.2018г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Радка Стефанова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7462 по
описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба,
подадена от И.Н.К., ЕГН: **********,***, против К.Х.Л., ЕГН: **********, действаща в
качеството й на **************** на ******* ******* ******, с която са
предявени искове за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответницата следните суми: 5 953, 33 лева,
представляваща сбора от по една месечна вноска за издръжка за периода от
15.04.2009 г. до 30.04.2009 г. в размер на 53, 33 лева и 59 месечни вноски за
издръжка от по 100 лева за периода от 01.05.2009 г. до 31.03.2014 г., като
погасени по давност; сумата от 2 376, 97 лева- общ размер на законните
лихви върху всяка една месечна издръжка от по 100 лева за период от 01.04.2014
г. до 13.04.2017 г., като погасени по давност; сумата от 3 600 лева,
представляваща 36 месечни вноски за издръжка от по 100 лева за периода от
01.04.2014 г. до 01.04.2017 г., поради плащане; 1 491, 43 лева-
законната лихва върху всяка една месечна издръжка от по 100 лева за период от
01.04.2014г. до 13.04.2017г., поради плащане, които суми са предмет на изп.
дело № ************* по описа на *************, с рег. № ***, за периода от
01.04.2014 г. до 13.04.2017 г.
В исковата молба се твърди, че с ответницата К.Л. са бивши съпрузи, като
бракът им бил сключен на *********. От брака си имали едно ненавършило
пълнолетие дете- *** ******* ******, ЕГН
**********. С Решение № ****/ 18.06.2009 г., постановено по гр. д. № ****/ 2009
г. по описа на ПРС, бракът между страните бил прекратен, като родителските
права върху роденото от брака дете били предоставени на майката. От своя страна
бащата се задължил да заплаща на дъщеря си, чрез нейната ****************
издръжка в размер на 100 лева, считано от 15.04.2009 г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й
погасяване. Ищецът твърди, че от 15.04.2009 г. до датата на подаване на
настоящата искова молба редовно плащал издръжката, като предоставял средствата
лично на детето или на майка му при осъществяване на личните им контакти.
Твърди, че парични суми за издръжката изпращал чрез куриер и по банков път по сметка
на майката. Изпращал средства и чрез негови приятели, които пътували до С. и ги
носили лично на ответницата. Твърди, че освен дължимата издръжка, ищецът
предоставял многократно суми за задоволяване на нуждите на дъщеря си- средства
за облекло, за лятна почивка и др. Въпреки това срещу него било образувано
изп.д. № ************* по описа на *************, с рег. № ***, с район на
действие **********. Възразява, че вземанията за издръжка за периода
15.04.2009г.-31.03.2014г. и за законна лихва върху всяка една месечна издръжка
за периода 01.05.2009 г. -31.03.2014 г. са погасени с изтичането на тригодишен
давностен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че не дължи на ответницата следните
суми: 5 953, 33 лева, представляваща сбора от по една месечна вноска за издръжка
за периода от 15.04.2009 г. до 30.04.2009 г. в размер на 53, 33 лева и 59
месечни вноски за издръжка от по 100 лева за периода от 01.05.2009 г. до
31.03.2014 г., като погасени по давност; сумата от 2 376, 97 лева- общ размер
на законните лихви върху всяка една месечна издръжка от по 100 лева за период
от 01.04.2014 г. до 13.04.2017 г., като погасени по давност; сумата от 3 600
лева, представляваща 36 месечни вноски за издръжка от по 100 лева за периода от
01.04.2014 г. до 01.04.2017 г., поради плащане; 1 491, 43 лева- законната лихва
върху всяка една месечна издръжка от по 100 лева за период от 01.04.2014г. до
13.04.2017г., поради плащане, които суми са предмет на изп. дело № *************
по описа на *************, с рег. № ***, за периода от 01.04.2014 г. до
13.04.2017 г. Претендира и направените по делото разноски, за които е
представен списък. Подробни съображения в подкрепа на искането се излагат от
процесуалните представители на ищеца – адв. Т.И. и И.И. в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Посочва, че по силата на съдебно решение № ****/ 18.06.2009 г. по гр.
д. № ****/ 2009 г. по описа на Районен съд Пловдив, ****, сключеният между
страните брак бил прекратен по взаимно съгласие, като родителските права по
отношение на роденото от брака им дете *** ******* ****** били предоставени на
ответницата, като ищецът бил задължен да заплаща на дъщеря си, чрез нейната майка
издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от 15.04.2009 г. до настъпване
на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
пълното й изплащане. Ответницата твърди, че от 15.04.2009 г. до настоящия
момент ищецът не бил изплащал дължимата издръжка за детето, поради което същата
се снабдила с изпълнителен лист от 31.03.2017 г. издаден по гр.д. № ****/2009
г. по описа на Районен съд Пловдив, ***** и пристъпила към принудително
събиране на дължимата издръжка, за което било образувано изп. д. № ************* по описа на *************, с
рег. № ***. На ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение на 04.05.2017
г. Твърди, че представените доказателства от ищеца не кореспондирали с
твърдението му за заплащане на дължимата издръжка. Посочва, че за превод на
парични суми по банков път или изпращането им посредством куриерски услуги се
издавали нарочни парични документи, каквито не били приложени от ищеца. По
повод твърдението на ищеца, че предоставял други суми за задоволяване
потребностите на дъщеря му, отбелязва, че съобразно чл. 143, ал. 1 СК всеки
родител бил длъжен съобразно своите възможности да осигурява необходимите
условия на живот за развитието на детето, поради което, дори да се приеме, че
ищецът действително е предоставял такива средства, те не представлявали
изпълнение на задължението му за издръжка. Също така ответницата посочва, че
спрямо главното вземане за издръжка и акцесорното вземане за законна лихва не
намира приложение кратката тригодишна давност. На следващо място се навежда от
ответната страна довод, че давност не тече между деца и родители, докато
последните упражняват родителските права. Посочва, че бащата също бил носител
на родителски права и задължения поради което намирала приложение разпоредбата
на чл. 115, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД. Сочи, че вземането било установено с влязло в
сила решение, поради което спрямо процесните вземания приложение намирала
петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Предвид изложеното
ответницата моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Подробни
съображения се излагат от пълномощника й – адв. А. в писмени бележки
Съдът, като взе предвид съображенията на страните,
събраните по делото доказателства и фактите, които се установяват с тях, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може
да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Признават се
обстоятелствата, че ищецът и
ответницата К.Л. са бивши съпрузи, че същите са родители на ненавършилото
пълнолетие дете *** ******* ****** ЕГН:
**********, че с влязло в сила решение № ****/ 18.06.2009 г. по гр.д. № ****
/2009 г. по описа на Районен съд Пловдив, бракът между страните е прекратен,
като родителските права по отношение на роденото от брака дете били
предоставени на майката. Със същото решение ищецът бил задължен да заплаща на
дъщеря си, чрез нейната **************** месечна издръжка в размер на 100 лева,
считано от 15.04.2009 г. до настъпване
на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
пълното й изплащане.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че против ищеца И.К. е образувано
изпълнително дело № ************* по описа на ************* с рег. № ***,
действащ в района на ************, като от приетото копие на изпълнителното
дело е видно, че ищецът е получил и покана за доброволно изпълнение за
изплащане на дължимата издръжка, присъдена с Решението на съда.
Разпоредбата на чл. 439, ал.
1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е
предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е
обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание /аргумент от чл. 439, ал. 2 от ГПК/. В този смисъл е и
Определение № 233/17.04.2009г. на ВКС на Р.България по ч.т.д. № 239/2009г., ІІ
т.о, ТК.
Установено е в хода на
настоящото производство, че с Решение №**** от 18.06.2009г., постановено по
гр.д. № ****/2009г. по описа на ПРС, ********** е утвърдено споразумение между
страните, с което е прекратен гражданския им брак, упражняването на
родителските права спрямо детето *** ******* ****** са предоставени на майката,
а на бащата е определен режим на лични отношения и същият се е задължил да заплаща на детето Е.К.,
чрез нейната **************** – К. К.
издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от 15.04.2009г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до
окончателното изплащане.
От приложеното копие на
цитираното изпълнително дело е видно, че първоначалното задължение за издръжка
на ищеца по същото възлиза на сумата от общо 15543,64 лева – главница за
издръжка и законна лихва, считано от 15.04.2009г. до 13.04.2017г.
За установяване на
фактическите си твърдения страните са ангажирали гласни доказателства
посредством разпита на по един свидетел.
От показанията на св. В. Т.
/протокол от съдебно заседание, проведено на 02.11.2017г. се установява, че
същата познава ищеца и неговата дъщеря – Е.К., която след развода се отглеждала
от майката. Свидетелката знаела, че бащата изпраща издръжка за детето чрез
„Еконт”, а когато той нямал възможност, лично свидетелката изпращала сумите или
подаръци за детето. През няколко месеца изпращали пари или подаръци, а няколко пъти ходили до С., като давали на
детето пари на ръка.
От показанията на св. Б. П.
/протокол от същото съдебно заседание/ се установява, че е в приятелски
отношения с ответницата, с която живеели в един блок, а децата им играели
заедно. Виждали се ежедневно и К. й споделяла, че все по – трудно се справя с
разходите за отглеждане на детето и не
знаела да е изплащана издръжка за него.
Съдът кредитира като цяло
показанията на разпитаните св., като при анализа им отчита факта, че същите не
са достатъчно информативни и не могат да послужат за основа на извод относно
спорния между страните въпрос изплащана ли е издръжка от ищеца в периода 2014 –
2017г.
Извън цитираното копие на
изпълнително дело, като писмени доказателства са приети и извлечение, от което
е видно движението по сметките на ответната страна К.Л. в „*************”.
Приобщена е към доказателствената съвкупност по делото и справка от Еконт, относно всички изпратени
от св. В. Г. Т. до Е.К. пратки за периода 01.01.2014г. – 01.05.2017г.
От заключението на приетата
по делото съдебно – счетоводна експертиза, извършена от в. л. В.Ш. се
установява, че за периода от 15.04.2009г. до 04.04.2017г. са дължими една месечна вноска за издръжка за
периода от 15.04.2009г. до 30.04.2009г. в размер на 53,33 лева и 95 месечни
вноски по 100 лева за периода от 01.05.2009г. до 31.03.2017г. в размер на 9500
лева. Общият размер на дължимите месечни издръжки за периода от 15.04.2009г. до
04.04.2017г. – датата на образуване на изпълнителното дело е в размер на
9553,33 лева. В Приложение 1 към заключението в. л. е изчислило размера на
законната лихва върху всяка просрочена вноска от месечната издръжка за времето
от падежа й до 04.04.2017г., която възлиза на сумата от общо 3792,66 лева.
Общият размер на дължимите
месечни издръжки за периода от 15.04.2009г. до 31.03.2014г. е 5953,33 лева.
Общият размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска за издръжка за
периода от 01.05.2009г. до 31.03.2014г. възлиза на 1470,80 лева. За периода
от 01.04.2014г. до 01.04.2017г. са
дължими според заключението 36 месечни вноски за издръжка или общо дължимата
сума за посочения период възлиза на 3600 лева., а законната лихва върху дължимата
сума за същия период в. л. е изчислило в размер на 2313,90 лева.
Първата постъпила по
изпълнителното дело сума е от 27.04.2017г. в размер на 3002,03 лева.
При изготвяне на
първоначалната експертиза в. л. не е установило постъпили суми в представените
по делото извлечения от банковите сметки на ответната страна К.Х.Л., в която
връзка по искане на пълномощниците на ищцовата страна е допуснато извършването
на допълнително заключение.
Видно от допълнителното
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, в таблица 1 от същото в. л. е
посочило данните за постъпили от ищеца суми по сметка на ответната страна в
банка „Уникредит Булбанк” АД на обща стойност 2540 лева, които реално са
извършени в периода от 09.11.2010г. до 20.03.2014г. В. л. не е в състояние да
формира извод дали внесените суми се отнасят за издръжка предвид посочените
различни основания, поради което е направило извод, че ако с тези суми е
погасена издръжка текуща и за минало
време, то след приспадане на тази сума, остатъкът за погасяване възлиза на
сумата от 7013,33 лева, а законната лихва за времето от падежа до 04.04.2017г.
възлиза на 2653,12 лева. След приспадане
на сумата от 2540 лева, общият размер на дължимата за периода от 15.04.2009г.
до 31.032014г. издръжка възлиза на
3413,33 лева остатък за погасяване, а законната лихва върху тази сума възлиза
на 1096,42 лева.
За периода от 01.04.2014г. до
01.04.2017г. са дължими общо 36 месечни вноски в размер на 3600 лева общо, а
законната лихва възлиза на 1550,86 лева.
Съдът кредитира заключението
на приетите по делото съдебно – счетоводна и допълнителна експертизи, като
компетентно извършени, отговарящи пълно и ясно на поставените въпроси.
При така установените
релевантни за спора факти и обстоятелства и след анализ на доказателствената
съвкупност по делото, съдът намира, че предявените искове не са доказани и
следва да се отхвърлят, по следните съображения:
Ищецът твърди, че не дължи
издръжка, която е осъден да заплаща на малолетното си дете – *** ******* ******
в размер на 5953,33 лева, представляваща сбора от по една месечна вноска за
издръжка за периода от 15.04.2009г. до 30.04.2009г. в размер на 53,33 лева и 59
месечни вноски за издръжка по 100 лева всяка за периода от 01.05.2009г. до
31.03.2014г., както и законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска за
периода от 01.04.2014г. до 13.04.2017г. в размер на общо 2376,97 лева, като
погасени по давност, позовавайки се на краткия три годишен давностен срок,
относим към периодичните задължения. По отношение на сумата от 3600 лева,
представляваща сбора от 36 месечни вноски за издръжка от по 100 лева за периода
от 01.04.2014г. до 01.04.2017г., както и за законната лихва в размер на общо
1491,43 лева за периода от 01.04.2014г. до 13.04.2017г. е сезирал съдът с
искане за признаване за установена тяхната недължимост поради плащане на
главницата.
По отношение твърдението на
ищеца за погасяване по давност на задължението за издръжка в размер на 5953,33 лева
и законната лихва в размер на общо 2376,97 лева по давност, съдът напълно
споделя съображенията на процесуалния представител на ответната страна, че
съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а” от ГПК давност не тече между
родители и деца, докато последните упражняват родителски права. Действително
между страните не е спорен факта, че
след прекратяване на брака упражняването на родителските права е предоставено
на майката – ответник в настоящото производство. Независимо от това ищецът, в
качеството си на родител е носител на всички задължения, произтичащи от това,
сред които е и безусловното задължение да осигурява издръжка, вменено му и
посредством съдебно решение. Същият не е лишен от родителски права и упражнява
същите в определения му от закона и цитираното решение обем. Едва след
навършване на пълнолетие от детето следва да се приеме, че родителите не
упражняват родителски права и от този момент би бил приложим институтът на
давността. Ето защо и съображенията на ищеца за погасяване по давност на
задължението му за издръжка за посочения период не се споделя от съда. Още
повече, че същият сам твърди, че в този период е заплащал издръжка посредством
банкови преводи по сметка на ответницата в „Уникредит Булбанк” АД, с което на
практика признава задължението си.
Що се касае до твърдението на
ищеца, че е заплатил издръжка за периода 01.04.2014г. до 01.04.2017г. в размер
на 3600 лева /по 100 лева месечно за общо 36 месеца/, по които съображения
твърди,че не е дължима и законна лихва върху тази главница, на стойност 1491,43
лева, то ищецът не доказа при условията
на пълно и главно доказване да е изпълнил вмененото му задължение. Нито
посредством гласните доказателства, нито чрез приобщените писмени доказателства
не се установи същият ежемесечно и в срок да е заплащал дължимата издръжка.
Твърдението му че посредством „Еконт” лично и чрез св. Т. е заплащал издръжка
за детето си не се установи. Действително от приетите писмени доказателства
/справка за изходящите от св. пратки/ се установява, че до ответната страна
периодично са адресирани пратки, но не е ясно тяхното съдържание и не може въз
основа на тези доказателства да се приеме за установен факта, че е изплащана
именно издръжка в определения от съда размер, още повече че тези пратки не са
ежемесечни, видно от справката, не е ясно съдържанието на по – голямата част от
тях, а някои съставляват вещи, като например преса за коса, обувки и телефон,
които не съставляват изпълнение на задължението за издръжка. Дори да се приеме,
че това са вещи, предназначени за детето, то посредством изпращането им по
никакъв начин не се изпълнява паричното задължение за издръжка. Относно
твръдението на ищеца, че е превеждал суми за издръжка по банкова сметка ***
„Уникредит Булбанк”, то действително от приетите справки за движението на
парични средства по същите и допълнителното заключение на съдебно счетоводната
експертиза се установи,че са постъпвали суми по сметка на същата, в периода
09.11.2010г. до 20.03.2014г. в размер на общо 2540 лева. По никакъв начин обаче
не може да се направи извод, че с тази сума е погасено именно задължението на
ищеца за издръжка спрямо детето, доколкото
са посочени различни основания за извършените преводи, но нито едно от
тях не е наименовано „издръжка”. Дори да се приеме обаче, че поради липса на
друго оправно основание за преводите те са предназначени именно за издръжка, то
отново тезата на ищеца е недоказана, тъй като същия сам твърди, че това му
задължение е погасено чрез плащане в периода от 01.04.2014г. до 01.04.2017г., а
видно от допълнителното заключение, обсъдено във връзка с приетите писмени
доказателства – извлечения от банкова сметка, *** ответната страна на суми в
общ размер на 2540 лева са направени в периода от 09.11.2010г. до 20.03.2014г.
/за който ищецът твърди, че задължението му е погасено по давност/, а не в периода,
в който твърди, че е погасено задължението му чрез плащане. С други думи ищецът
не установи твърдението си, че е заплатил издръжка в размер на 3 600 лева, представляваща 36
месечни вноски 100 лева, а именно от
01.04.2014 г. до 01.04.2017 г. По тези съображения ще се отхвърли и акцесорната
претенция за установяване недължимост на законната лихва върху горепосочената
главница, след като не се установи същата да е платена.
При този изход на делото и по аргумент от чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски има ответната страна – К.Л.. Същите се установиха в размер на общо 1310
лева, от които – 1010 лева заплатено от страната адвокатско възнаграждение и
300 лева за явяване в повече от две съдебни заседания, за които е представен
списък и доказателства за реалната им направа, поради което и заплащането им
следва да се възложи в тежест на ищеца.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.К., ЕГН: **********,***, против К.Х.Л., ЕГН: **********, действаща в
качеството й на **************** на малолетната *** ******* ****** искове за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответницата следните суми: 5 953, 33 лева, представляваща
сбора от по една месечна вноска за издръжка за периода от 15.04.2009 г. до
30.04.2009 г. в размер на 53, 33 лева и 59 месечни вноски за издръжка от по 100
лева за периода от 01.05.2009 г. до 31.03.2014 г., като погасени по давност;
сумата от 2 376, 97 лева- общ размер на законните лихви върху всяка една
месечна издръжка от по 100 лева за период от 01.04.2014 г. до 13.04.2017 г.,
като погасени по давност; сумата от 3 600 лева, представляваща 36
месечни вноски за издръжка от по 100 лева за периода от 01.04.2014 г. до
01.04.2017 г., поради плащане; 1 491, 43 лева- законната лихва върху
всяка една месечна издръжка от по 100 лева за период от 01.04.2014г. до
13.04.2017г., поради плащане, които суми са предмет на изп. дело № *************
по описа на *************, с рег. № ***, за периода от 01.04.2014 г. до
13.04.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
И.Н.К., ЕГН: **********,***,
да заплати на К.Х.Л., ЕГН: **********,
действаща в качеството й на **************** на малолетната *** ******* ******
и двете с адрес в гр. С., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. *,ет. *, ап. ** сумата от 1010
лева /хиляда и десет лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Н.К., ЕГН: **********,***, да заплати
на адв. А. Р. А. с адрес *** сумата от 300
лева /триста лева/ и за явяване в
повече от две поредни съдебни заседания.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
пред ************ в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна
Славова
Вярно с оригинала.
ДК